СЕДМИ клас - първи срок - 2 тема

Зип на моя са математика и БЕЛ по 2 часа 1 я срок,2я минават на 1 час.

От вчера сме без брекети   , бях забравила как изглежда без железа в устата.
Супер е така, дано се запази резултата завинаги 

Според мен е добре да се съобразят няколко основни неща. На първо място - има ли детето афинитет към езиците? Ако няма и ако му вървят трудно и тегаво, тогава може би е по-добре да има възможност да научи на високо ниво един език, който вече е познат и с който има някакво самочувствие, а някой втори език да крета отстрани... поне аз така си мисля за моята щерка, която ще е от тоя тип.

На второ - ако изберете да учи основно нов език, има ли кой да му помага (или възможност за уроци евентуално) и как ще поддържате този, който е учило детето досега, защото би било жалко да го изгуби.

При мен тези отговори са лесни - ако има нещо, което да му върви на младежа, това са езиците, така че мога да го тормозя колкото поддава Аз предавам немски, така че има кой да му помага. На английски ще продължи да си ходи на курсове за сертификатните нива нататък. И ще го изтормозя отново да запише испански като втори език в училище (вместо английски, както той би искал), че и там да понаучи нещо повече. Много амбициозна програма

Иначе дали немският е труден ми е трудно да ти отговоря, защото моята лична перспектива е сбъркана (уча го от първи клас и го преподавам вече 15 години, освен това говоря 4 езика, плюс съм учила старогръцки и латински доста повече, отколкото ми харесва, така че гледната ми точка за лесно и трудно не е мейнстрийм ). От гледна точка на тези, които са учили английски като първи език немският е труден и тромав, защото има много повече неща за съобразяване, за да построиш изречението правилно. За начално учене в ранна детска възраст (където всъщност преподавам и имам много наблюдения) също е значително по-труден за проговаряне, отколкото английския. Но с желание, с хъс и с труд се научава - и после значително улеснява усвояването на който и да е друг европейски език

А относно подготвителния клас - за дете, което е учило езика преди и езикът му е вече на много добро ниво, аз лично бих се насочила към нов език плюс паралелно поддържане на първия по адекватен начин. Вижда ми се излишно да се губи време отново от А и Б, независимо че от затвърждаването определено има ползи (синът ми в момента е на ниво В1, с което излизат след подготвителен клас, така че не виждам смисъл да си губи времето цяла година с вече познат език, за да стигне пак дотам, докъдето в момента е - плюс рискът да се измързеливи и съвсем да престане да учи по езика, за който Никсе спомена). Но пак си зависи много от детето, и от целите за по-нататък.

А аз искам да попитам какво означава "да ти вървят езиците" и как се установява това?
Може езикът, с който се занимаваш в момента, да не ти пасва или обратното- точно той да ти пасва добре, а с друг ситуацията да е различна. Помня как на сина не му допадна италианския, но немският му бе много интересен и изкара с дядо си едно начално ниво.
Освен това и тук нещата изключително много зависят от учителя /лично изпитано/ и групата- при един и в определена ситуация се усвояват голям обем знания и с удоволствие и лекота, при друг и/или в друга ситуация е страшно тегаво и не се научава нищо.
Наистина ми е интересно.

Скоро си мислех за тези деца които до 7 клас са учили 2 езика.В гимназията  по всяка вероятност ще им станат 3.Едва ли ще им се случи идеалният вариант първи и втори език да са точно тези два.И как ще се справят с 3 езика-два в училище и един за доучване в някоя школа
 Judy забелязала съм моята девойка-много лесно помни чужди думи и граматика за разлика от термините по химия,физика или пък начините за решаване на задачи по математика.Отделно желанието за учене на чужд език и история е доста по голямо от ученето на останалите предмети.Може би защото наистина и е по лесно.Затова смятам,че и вървят езиците.Прави ми впечатление и това,че паметта и е доста по дълготрайна що се отнася до френският и английски език.Де да беше така и с математиката

А аз имам поглед, че се запомня добре и за дълго всичко, което е добре обяснено, упражнено и от подходящ човек. Както и казаното от този, дето само те навиква и никога не те поощрява, ти е противно. Сравнявам и моето и на децата отношение към един и същ предмет, преподаван от различни учители, например.
Лично претърпях такава промяна по математика, литература, английски и руски /точно/. Последният го обожавах до VІІІ клас. В ІХ ми беше тегаво с една... такава женица. Добре, че в Х я смениха и пак ми хареса.
Познато дете изкара една година подготве и заради учител точно по езика се премести в ІХ клас на друго място. 
Затова се чудя.
Особено ми е интересно ако детето е учило само един чужд език до VІІ клас, как пък да разбера, че има изобщо влечение "към езиците", когато то реално не се е срещало с повече и как да знам, дали определен друг /като втори или първи/ ще му допадне?
Е какво да й хареса по математика или по физика, като всеки ден има нов урок, няма време да се упражни и се тъгъдъка безсмислено, закъде- не е ясно. Ако добавиш и някой, който да те изпита днес, на преподадения от днес урок и картинката става ясна.
По история, особено тази година, е като приказка. На моето дете му е интересно. По език, в нормален курс, думите се упражняват много- текстове за четене, текстове за слушане, писане.   

Е то не е от тази година при нас.Винаги е учила с интерес историята за разлика от Човек и природа и математика.За преподавателите имаш право.Миналата година беше зарязала английският по тази причина.Винаги е искала обаче ако може да ходи да учи трети език вместо математиката

Досега не съм срещала черно на бяло доказателства за това, но има нещо, че някои хора по-лесно им е да учат езици. Лично аз го свързвам с музикалността - успяват да хванат мелодиката на езика, някак интуитивно се нагаждат и попълват празнините, а не зубрят правила.

И аз не зная как така, ако детето не е чувало или не е проявявало специално интерес към езиковото разнообразие, да разбере кой език го влече и кой не. Ако достатъчно дълго е изложено на един език, то в един момент ще свикне, и понеже му е познат, ще реши, че му харесва и го влече.

Това със зарязването на даден предмет заради преподавател го разбирам и аз. Моите деца така и не случиха на учител по английски за всичките години. Миналата година се появи една госпожа, която им върна интереса към езика. Но толкова изгубени години не се наваксват за 1 год. Тази година пак им смениха госпожата, и естествено пак нещата се обърнаха. Помагам яко за домашните, защото тя не обяснявала почти нищо, а ги карала в час да попълват само в учебната тетрадка.

Джуди, определено има огромно значение езикът да е избран от детето и учителят да е подходящ, както и да се използват подходящите форми на обучение.

Но е факт, че има деца, които имат афинитет към езиците и други, които имат афинитет към други неща Има много интересни неща за типовете интелигентност и за начините, по които даден човек усвоява и преработва информация. Всеки има няколко различни, доминиращи канала на усвояване на информация и макар че другите не са му затворени, не ги използва в такава степен.

В ранна възраст децата, при които доминиращият тип интелигентност е свързан с думите, могат да се познаят по някои типични неща - обичат да се занимават с думи и текстове, лесно разбират значенията на думи от контекста, помнят наизуст без всякакво усилие и почти без да е нужно да учат (особено стихотворна форма), разказват лесно и с удоволствие, съответно разказвателните предмети им вървят много (и обичайно не обичат математиката - макар че нашата училищна психоложка твърди друго). Когато започнат да учат език, нямат проблем със запомнянето на новите думи и буквално не им е нужно да ги упражняват, за да ги запомнят, като наученото е трайно. Лесно схващат смисъла в дадена (кратка) информация, дори да знаят само 2-3 от думите. Могат да боравят лесно със запаса си от думи, за да обяснят друга дума, която не знаят. Работят креативно с думите - правят изненадващи сравнения или връзки, откриват рими, и т.н., и т.н. Усвояването на езика им е "от въздуха", интуитивно използват граматични форми, които не са учени, само защото са ги чували и подсъзнателно мозъкът им прави връзки как се използват.

Всички тези неща могат да бъдат научени с подходящия тренинг и подходящия учител, разбира се (нали това ни е работата) - въпросът е, че има хора, на които почти не им се налага да ги учат и упражняват, защото ги правят интуитивно и помнят от едно показване. И дори да не харесват даден език, пак го схващат и се оправят без особено усилие (само че и без желание) - това примерно е начинът, по който синът ми си изкара оценката по испански без учебник в шести клас Не харесва езика изобщо, нито госпожата, грам не го учи и не иска да го учи и кара само на каквото е дочул в клас... и вместо очакваната двойка, има стабилна 5 (а това е онази проклетата госпожа, с която си имат дълга история ).

По същия начин има хора, чието мислене е насочено към числата и боравенето с тях, или към конструкции, или към ритъм и мелодия, или към навигиране в социални ситуации и манипулиране на хората и т.н. Предполагам, че много от вас могат лесно да дадат примери за това какви неща насочват, че на едно дете му върви математиката примерно. Аз точно затова непрестанно обяснявам в шилерската тема, че неприемането в Шилер, където се търсят (уж... но на практика не особено успешно) деца с афинитет към езиците не говори абсолютно нищо за интелигентността на едно дете - просто неговият тип интелигентност е друг и ще се развива далеч по-добре в друга среда и с друг тип стимулация.

Да, разбирам за афинитета. Интересно ми бе как се установява той. Особено като знам, че у нас масово се учи по един чужд език до VІІІ клас в училище, а как се учи масово в училище не ща да почвам да обсъждам.
Хедра, имаш ли по- подробни препоръки за начина на установяване или литература?
Напълно съм съгласна с видовете "интелигентност" /аз така го знам този термин, има и някакви тестове, но аз нямам такива, не ми харесва особено той, по- скоро вид индивидуална настройка е/. Афинитет и интелигентност не ги свързвам. Афинитетът ме интересуваше тук, затова питах.

Какъвто и афинитет/неафинитет да има, накрая влиза там, закъдето му стигне балът, и учи език, какъвто му се падне!

Няма обективен измерител как се установява. Субективно е, и стечение на обстоятелствата. В повечето случаи се забелязва още от ранна детска възраст по това как борави с езика, дали го влече повече логиката или изкуството като условно разделение, разбира се!
Ще дам малък пример с моите - голямото си е баш за езикова - още навремето с българския почти не допускаше грешки в граматиката, в произношението, съвсем лесно усвои изключенията от правилата, и това се запази и с чуждия език. Сега, тук има и една врътка, че в момента е пубер смотан (всичко си знае, всичко си може), и понеже вече си е усетила силата в езиците, не учи достатъчно, и пак се справя доста прилично. Другият пубер е е относително по-зле с езиците, особено с произношението, и някак по-трудно се настройва към мелодиката на езика, като малък допускаше повече грешки и повече го упражнявах в граматиката и изключенията. Но за момче, пак субективно, е доста добре като склонност към учене на език, макар да предпочита да борави с числа.

Лично аз съм много скептична към това подразделяне на разните интелигентности, и особено разработването на тестове. Вятър и мъгла са. Психолозите се чудят как да разпарчадосат всичко, от което не разбират от човешката психика, с надеждата, че ако го категоризират по някакви критерии, то ще стане по-ясно. Това с емоционалната интелигентност ми прилича на поредната мода, продиктувана от проблемите с "човешкия фактор" - в началото и почти до края на двайсти век е важна логиката, защото трябва произвоство, но понеже произвоство без хора не може, и все някак трябва да разбираш кой човек за каква работа пасва, започва изучаването на емоциите и комуникативността. Нали мениджърите по някакъв начин трябва да управляват хората, и да намалят разходите за мотивация! 

Е, не е така. ЕГ и МГ не са задължителни изобщо като част от избора на един човек, а език и математика се учат и на други места. Даже повечето от нещата, които човек учи качествено, лично за мен се учат извън средното школо. То ми е задължително и ще го посещаваме, понеже няма избор. Но реално качеството си набавяме отвън.   
Дадох вече примера за детето, което напусна ЕГ заради една учителка по език. Даже не било само то от класа. То продължава да си учи. Други две заминаха това лято като студенти /с немски и с английски, съответно/, без да са били възпитаници на ЕГ.
Затова мен, лично, ме интересува въпроса, който зададох. Хедра, ако имаш препоръки за литература или подробно описание на начини на преценка, моля- пиши.

Аз лично използвам афинитет към езиците (в мн.ч) и езиков тип интелигентност като синоними - защото е нормално когато нещо ти върви, да ти е приятно да се занимаваш с него и да го предпочиташ пред другите неща, които са по-трудни и ти се удават с повече усилия. Иначе ако говорим за смисъла на афинитет просто като за "харесване" на даден конкретен език вместо на друг, тогава както ти си казала, учителят и средата и преживяванията на детето ще са определящите.

Иначе не мисля, че има нужда от специфична литература за типовете интелигентност (ако човек не е психолог, преподавател или просто със задълбочен интерес към тези неща) - всяка майка, която си наблюдава детето отблизо, знае какви неща са му интересни и му се удават добре. Аз имам разни тестове (за възрастни), покрай обучения и другите неща, с които се занимавам, но така и не ги ползвам - аз не съм психолог и на мен ми трябват само отделни неща за практиката.

Точно така е.
Честито за брекетите. Честито и за шестиците.

Моят иска за момента само СМГ и нищо друго  Обаче ще пишем всичко и ще видим  
Каза ми ,че бил уплашен от това че пораствал
Доколкото разбирам от познати и приятели почти всички, ходят на уроци и курсове по западен език. Децата са им в СМГ и езиковите гимназии .
 В 12 клас и по литература и български също.