- Публикувана: 19 окт. 2012, 10:03 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2012, 14:33 ч.
Как отмина цяла година и от две чертички днес гушкаме сияещи ЮЛСКИ душички!
Пепина, това все едно съм го писала аз. Детето ми от една седмица не е същото просто, то е рев до небесата. Аз съм 60кг и вече ми тежи да го нося и дундуркам. Оставяла съм го да реве по 10тина минутки и не спира, прегреква, прокашля се да си поеме дъх и пак набира скорост като моторетка. Дори се самонавива и усилва оборотите 
Ако река да го забаламосам с нещо и да му го размахам пред личицето или да пея и пляскам, никой неще и да гледа, камоли да слуша. Затваря очи и пищи
Побърка ме това човече.
Отгоре на всичко хремата не само не му е минала, ами днес пак проточи суполки, нос хърка и нямам нерви вече.
Днес ходих на аптеката да му взема едни капки, правят се по поръчка, някакви черни стоят, педито ни ги изписа.
Та дано това помогне, че вече незнам какво да му слагам и правя
Ако река да го забаламосам с нещо и да му го размахам пред личицето или да пея и пляскам, никой неще и да гледа, камоли да слуша. Затваря очи и пищи
Побърка ме това човече.
Отгоре на всичко хремата не само не му е минала, ами днес пак проточи суполки, нос хърка и нямам нерви вече.
Днес ходих на аптеката да му взема едни капки, правят се по поръчка, някакви черни стоят, педито ни ги изписа.
Та дано това помогне, че вече незнам какво да му слагам и правя
Звездичка, много ти благодаря! Аз имам една камара тензухени пелени и също така лигавници с мушама отдолу, също сме покрити с ламинат, така че ще взема да пробвам. От всичко, което можах да прочета, ми стана ясно, че връчвам на детето един плод/зеленчук и му съдействам да го хване и да го насочи към устата, като му давам и аз пример. Явно ще трябва да си свалям очилата, докато се храни, за да не виждам мазалото. 
Пепи, миличка, не се упреквай. Много те
. Сигурна съм, че всяка една от нас е правила това. Аз самата веднъж бях принудена да я оставя да плаче, защото трябваше да изкъпя и баткото. Също съм влизала в оталетната с нея. Следобяд ми е много нервна, но поне сутрин си спинка. Имаме моменти, когато заспива сама, даже реве като съм при нея, но всеки следобед ми откъсва ръцете. Да ти кажа, че и на мен ми писва и като я усетя, че ме търси, за да я нося, почвам примерно да гладя. Ей така напук. Защото то е ясно, че за себе си нямам никакво време, ама поне да разбере, че имам работа. А днес, мила, готвих от 17 до 21 часа 
. Идеши ме да я шляпна 
А-а-а, ето че цялата юлска дружина е ревлива и гушлива
Спокойна вечер момичета
Пепи, миличка, не се упреквай. Много те
. Сигурна съм, че всяка една от нас е правила това. Аз самата веднъж бях принудена да я оставя да плаче, защото трябваше да изкъпя и баткото. Също съм влизала в оталетната с нея. Следобяд ми е много нервна, но поне сутрин си спинка. Имаме моменти, когато заспива сама, даже реве като съм при нея, но всеки следобед ми откъсва ръцете. Да ти кажа, че и на мен ми писва и като я усетя, че ме търси, за да я нося, почвам примерно да гладя. Ей така напук. Защото то е ясно, че за себе си нямам никакво време, ама поне да разбере, че имам работа. А днес, мила, готвих от 17 до 21 часа . Идеши ме да я шляпна А-а-а, ето че цялата юлска дружина е ревлива и гушлива
Спокойна вечер момичета
Здравейте, момичета!
Влизам да ви прочета и, о, Боже, Пепи признала моето прегрешение! Е, не издържах днес! Гушкам го, реве и ме бута, оставям го, захласва се, пак го гушкам пак реве и ме бута, ами оставих го! Оставих го за 25 мин точно. Накрая го гушнах, и той веднага заспа. Много ми беше кофти, обаче на моменти не издържам.
А ми и писна вече от натяквания на някакви хора, че така съм си го била научила, много е лесно от страни!
Само да са нуи живи и здрави, другото ще отмине и ще го забравим, но все пак на моменти е кофти.
Хайде спокойна нощ от мен!
Влизам да ви прочета и, о, Боже, Пепи признала моето прегрешение! Е, не издържах днес! Гушкам го, реве и ме бута, оставям го, захласва се, пак го гушкам пак реве и ме бута, ами оставих го! Оставих го за 25 мин точно. Накрая го гушнах, и той веднага заспа. Много ми беше кофти, обаче на моменти не издържам.
А ми и писна вече от натяквания на някакви хора, че така съм си го била научила, много е лесно от страни!
Само да са нуи живи и здрави, другото ще отмине и ще го забравим, но все пак на моменти е кофти.
Хайде спокойна нощ от мен!
Здравейте момичета,
Пепи е права, че малките бебоци правят опити да ни манипулират. Стефи докато ревнеше и веднага я вземах на ръце, резултатът - не искаше да спи в кошарата,не заспиваше без гърда или разходка из апартамента / кръст, крака - всичко ме болеше,че беше и тежичка/.
Доста нощи е спяла върху мен. А кърменето - имаше дни, в които бяхме като скачени съдове. Не само съм влизала в тоалетната с нея, даже съм я кърмела там, само и само да не реве. Цялото ми внимание беше за нея, както и сега по-голямата част.
Малкото ми ангелче си е кротушко от първия ден. Като я нахраня, слагам я в кошарката и тя си заспива. Това ми дава възможност да обръщам внимание на каката, за да не се чувства пренебрегната. Когато ревне не отивам веднага, но не умишлено, а защото съм заета нещо със Стефи /на моменти е толкова обсебваща/. Не че не искам да си гушкам малкото бебче, но каката не ме оставя или трябва да готвя, чистя, гладя и т.н., Домакински задължения до болка ви познати. В началото обръщах повече внимание на Николета, когато каката спеше, но сега влязоха в ритъм и спят заедно следообед и вечер. Тяхната разлика е много малка и е доста трудно. Аз давам играчки на бебка, Стефи идва и ги взема
. Има моменти, в които са толкова сладки - каката я целува, радва й се, Ники й се усмихва.... В следващия момент Стефи я хапе по ръчичката, а Ники започва да плаче.
Стефи докато отвори очи и казва "Нини", вече не иска да спи сама или с баща си. Спи с мен и бебка. Стана много дълго и объркано
Моля ви споделете как се справят мамите с повече от едно дете, с ревността....
П.С. Капките "Коларгол" наистина са много ефикасни. Може да пробвате и със сребърна вода - има ефект.
cotton4e, аз съм много доволна от помпичките за нос Baby-Vac.
Спокойна нощ!
Пепи е права, че малките бебоци правят опити да ни манипулират. Стефи докато ревнеше и веднага я вземах на ръце, резултатът - не искаше да спи в кошарата,не заспиваше без гърда или разходка из апартамента / кръст, крака - всичко ме болеше,че беше и тежичка/.
Доста нощи е спяла върху мен. А кърменето - имаше дни, в които бяхме като скачени съдове. Не само съм влизала в тоалетната с нея, даже съм я кърмела там, само и само да не реве. Цялото ми внимание беше за нея, както и сега по-голямата част. Малкото ми ангелче си е кротушко от първия ден. Като я нахраня, слагам я в кошарката и тя си заспива. Това ми дава възможност да обръщам внимание на каката, за да не се чувства пренебрегната. Когато ревне не отивам веднага, но не умишлено, а защото съм заета нещо със Стефи /на моменти е толкова обсебваща/. Не че не искам да си гушкам малкото бебче, но каката не ме оставя или трябва да готвя, чистя, гладя и т.н., Домакински задължения до болка ви познати. В началото обръщах повече внимание на Николета, когато каката спеше, но сега влязоха в ритъм и спят заедно следообед и вечер. Тяхната разлика е много малка и е доста трудно. Аз давам играчки на бебка, Стефи идва и ги взема
. Има моменти, в които са толкова сладки - каката я целува, радва й се, Ники й се усмихва.... В следващия момент Стефи я хапе по ръчичката, а Ники започва да плаче. Стефи докато отвори очи и казва "Нини", вече не иска да спи сама или с баща си. Спи с мен и бебка. Стана много дълго и объркано
Моля ви споделете как се справят мамите с повече от едно дете, с ревността....
П.С. Капките "Коларгол" наистина са много ефикасни. Може да пробвате и със сребърна вода - има ефект.
cotton4e, аз съм много доволна от помпичките за нос Baby-Vac.
Спокойна нощ!
Пепи, така бях с баткото той първо ревеше ,защото беше гладен, после от колики, след това - зъби, после и аз не знам от какво 
и така все си ревеше. Скъсах си нервите с него, чак до 3 години имаше ревове , но и разнасяне на ръце:ooooh:. След третата годинка все едно нож го преряза - спря неочаквано 
Сега макар и голям пак си е мрънкало, като иска нещо то е мрънкане , то е хленчене, то са сополи...
За щастие мъника ми е много спокоен/ пу -пу така да си и остане
/
той първо ревеше ,защото беше гладен, после от колики, след това - зъби, после и аз не знам от какво и така все си ревеше. Скъсах си нервите с него, чак до 3 години имаше ревове , но и разнасяне на ръце:ooooh:. След третата годинка все едно нож го преряза - спря неочаквано Сега макар и голям пак си е мрънкало, като иска нещо то е мрънкане , то е хленчене, то са сополи... За щастие мъника ми е много спокоен/ пу -пу така да си и остане
/ 
имам помпа, дори си купих електрическа, но съм решила да не го мъча повече
Тя прави вакум в нослето, аз пробвах на себе си, само че с друга приставка да видя какво е усещанито
Ми не е приятно.
Капвала съм и сребърна вода, ама нищо.
Сега сме омазани и двамата с този коларгол, пък ще видим
Дано да се справим, запазихме му дата за кръщене и вече поканих хората, има доста време дотогава, дано се оправи
Тя прави вакум в нослето, аз пробвах на себе си, само че с друга приставка да видя какво е усещанито
Ми не е приятно.
Капвала съм и сребърна вода, ама нищо.
Сега сме омазани и двамата с този коларгол, пък ще видим
Дано да се справим, запазихме му дата за кръщене и вече поканих хората, има доста време дотогава, дано се оправи
Добро утро,майчета!
Дано ни е слънчево днес!Че да има разходки и да се чувстваме и ние по-свежи и разнообразени,и бебочетата по-спокойни.
Пепи,всички сме в едни и същи обувки
И вървим по един и същ път.Работата е ясна,ами.. 
Никой не е идеален,как човек да знае винаги кое е най-правилното за ситуациите ни с децата ни,бебчета или пораснали.Учим се..Малко че поплакали-няма какво да стане.Дето вика мъжа ми-най-важното е да сме справедливи.Яна и тя е мрънкало,аз ви писах,наистина явно рачетата искат да ни чувстват непрекъснато.да са ни здрави душиците.
Момичета,като чета темичката на бъдещите юлски мами,така ми става мило... беше най-вълшебното преживяване тези 9 месеца на очакване ние всички заедно,тук..
Шарен ден от мен!
Дано ни е слънчево днес!Че да има разходки и да се чувстваме и ние по-свежи и разнообразени,и бебочетата по-спокойни.
Пепи,всички сме в едни и същи обувки
И вървим по един и същ път.Работата е ясна,ами.. Никой не е идеален,как човек да знае винаги кое е най-правилното за ситуациите ни с децата ни,бебчета или пораснали.Учим се..Малко че поплакали-няма какво да стане.Дето вика мъжа ми-най-важното е да сме справедливи.Яна и тя е мрънкало,аз ви писах,наистина явно рачетата искат да ни чувстват непрекъснато.да са ни здрави душиците.Момичета,като чета темичката на бъдещите юлски мами,така ми става мило... беше най-вълшебното преживяване тези 9 месеца на очакване ние всички заедно,тук..
Шарен ден от мен!
Аз я подписах тая петиция, но няма смисъл. В друга тема майките на деца до 2 години бяха грубо оплюти от другите потребители. Нарекоха ни "паразити, висящи на врата на социалната система". За да се постигне нещо трябва единно общество, а не да се противопоставят социалните кръгове един на друг, както се получава в момента /майки срещу пенсионери например/. Така както е тръгнало втората година обещетението ще стои 240лв мноооооооого дълго време 
Жалко за милите ни дечица, които трябва да бъдат лишени от майчина ласка
и срам за управниците, които отново засегнаха най-беззащитните и уязвимите 
.
Вече ме е срам от това, че живея в България и че ми се налага ежедневно да се молим, за това което ни се полага, а отсреща да се чува само "Пари - няма". Пари няма за нас - простолюдието, но за тях за нови коли и за представителни разходи /цветя за любовницата например/ има в изобилие. Плаче ми се
Жалко за милите ни дечица, които трябва да бъдат лишени от майчина ласка
и срам за управниците, които отново засегнаха най-беззащитните и уязвимите .Вече ме е срам от това, че живея в България и че ми се налага ежедневно да се молим, за това което ни се полага, а отсреща да се чува само "Пари - няма". Пари няма за нас - простолюдието, но за тях за нови коли и за представителни разходи /цветя за любовницата например/ има в изобилие. Плаче ми се
Здравейте момичета!!!
Страхотно временце е, ние се разхождаме в градината и събираме слънчеви лъчи. Гледам във ФБ страхотни снимки на бебчетата и колко много са пораснали.
Сияна от 2 дни се научили да вика силно и достига такива децибели, че надвиква папагала.
Обръщане - От вчера я гледам как през дясна страна посяга с лявата ръка за играчка и се обърна по корем.
Пепи - Слава богу след каката, която беше много ревлива до 3 години имаме късмет. Сияна е много спокойна, оставям я в креватчето, в количката, на дивана оградена с възглавници, че вече се върти и там може да се забавлява повече от 30-40 мин. Случва се като замрънка да й се обадя и да започна да й пея песничка или да й разказвам нещо и отивам да я взема поне след 5-10 мин., а ако имам работа може и 15 мин да я оставя да мрънка. Тя със сълзи е плакала най-много 5 пъти до сега. Аз си мисля, че настроението и поведението на бебето го определя до голяма степен майката. Ако тя е спокойна, то и детето се чувства добре. Наистина сме като скачени съдове. Тук в махалата я обожават защото е винаги усмихната и всеки казва - като майка си е засмяна!!!
За захранването е рано да говорим, поне аз така си мисля към 6месец да започна. С каката бях на старата система от 2 месец със сокчета, тя ги обожаваше, но чесно казано намали сукането. После до 6-тия месец отказваше да яде карт.пюре, само оризова каша харесваше. Та всяко дете само ще си подскаже кога е готово. Не бих избирала конкретен модел на захранване, защото хората са твърде различни. За мен по-важно е да мога да й осигуря поне в началото по-качествена храна, а после то е ясно че тръгвайки на градина ще попадне във водовъртежа на реалния свят.
Колко бързо след това ще стане самостоятелно детето си зависи от самото дете и възпитанието като цяло в семейството. Каката съм я оставяла сама да яде, а тя рисуваше с лъжицата, а не ядеше /злояда си беше/. Но за сметка на това си беше от много малка с мнение какво точно да облече сутрин. Така, че кой колко е самостоятелен се определя не само от захранването, а и от това как детето и по колко време може да се заиграва само и да не търси майка си, как се чувства в среда с др. деца и търси ли помощ за да разреши конфликт и обличането и още мн. мн. др. фактори.
kamatna - Вени, наистина сме такива раците- искаме внимание и любов /сигурна съм, че ти имаш опит/ . Аз самата мога да стоя сама малко време, все искам да има някой около мен, по-спокойна съм, а какво остава за едно бебче.
Ние трябва да слагаме вторите ваксини, но каката ми е болна и незнам дали да изчакам?!?! Знам, че е хубаво всички да са здрави в къщи за да сме спокойни като ни ги поставят.
Хубав следобед момичета.
Страхотно временце е, ние се разхождаме в градината и събираме слънчеви лъчи. Гледам във ФБ страхотни снимки на бебчетата и колко много са пораснали.
Сияна от 2 дни се научили да вика силно и достига такива децибели, че надвиква папагала.
Обръщане - От вчера я гледам как през дясна страна посяга с лявата ръка за играчка и се обърна по корем.
Пепи - Слава богу след каката, която беше много ревлива до 3 години имаме късмет. Сияна е много спокойна, оставям я в креватчето, в количката, на дивана оградена с възглавници, че вече се върти и там може да се забавлява повече от 30-40 мин. Случва се като замрънка да й се обадя и да започна да й пея песничка или да й разказвам нещо и отивам да я взема поне след 5-10 мин., а ако имам работа може и 15 мин да я оставя да мрънка. Тя със сълзи е плакала най-много 5 пъти до сега. Аз си мисля, че настроението и поведението на бебето го определя до голяма степен майката. Ако тя е спокойна, то и детето се чувства добре. Наистина сме като скачени съдове. Тук в махалата я обожават защото е винаги усмихната и всеки казва - като майка си е засмяна!!!
За захранването е рано да говорим, поне аз така си мисля към 6месец да започна. С каката бях на старата система от 2 месец със сокчета, тя ги обожаваше, но чесно казано намали сукането. После до 6-тия месец отказваше да яде карт.пюре, само оризова каша харесваше. Та всяко дете само ще си подскаже кога е готово. Не бих избирала конкретен модел на захранване, защото хората са твърде различни. За мен по-важно е да мога да й осигуря поне в началото по-качествена храна, а после то е ясно че тръгвайки на градина ще попадне във водовъртежа на реалния свят.
Колко бързо след това ще стане самостоятелно детето си зависи от самото дете и възпитанието като цяло в семейството. Каката съм я оставяла сама да яде, а тя рисуваше с лъжицата, а не ядеше /злояда си беше/. Но за сметка на това си беше от много малка с мнение какво точно да облече сутрин. Така, че кой колко е самостоятелен се определя не само от захранването, а и от това как детето и по колко време може да се заиграва само и да не търси майка си, как се чувства в среда с др. деца и търси ли помощ за да разреши конфликт и обличането и още мн. мн. др. фактори.
kamatna - Вени, наистина сме такива раците- искаме внимание и любов /сигурна съм, че ти имаш опит/ . Аз самата мога да стоя сама малко време, все искам да има някой около мен, по-спокойна съм, а какво остава за едно бебче.
Ние трябва да слагаме вторите ваксини, но каката ми е болна и незнам дали да изчакам?!?! Знам, че е хубаво всички да са здрави в къщи за да сме спокойни като ни ги поставят.
Хубав следобед момичета.
Уф, като ви прочетох ей сега и се успокоих малко - и ние сме в дружината на ревливите и гушливи рачета:) Неделя ни се наложи да пътуваме - около час, не повече - ей, това дете от рев имах чувството че нещо ще му стане - на нас да не говоря. Спираме, гушкаме се - млъква, кърмя го - мълчи, слагам го в столчето и се започва - рев, рев, рев - точно както беше писала една мама - затваря очи и за всичко е глух и сляп. Като се прибрахме бяхме като изцедени всички - чак ми се повръщаше.
Може и да се повтарям, но баткото беше така до към 2-3 години - ужас. В началото бебчо беше в сравнение с него много кротък ама ей на - от много хвалене - сега са си лика - прилика
За захранване мисля да се замисля като стане на около 5 месеца и да процедирам както с батко - със зеленчуково пюре постепенно, каши и тнт и накрая плодови. Сок пропи доста късно, за сметка на това заменихме кърмата с кисело мляко и още му е голям фен - може да изпие по 3 на денонощие.
Ето събудихме се и то с мрънкане, прерастващо в рев - оставям ви
Може и да се повтарям, но баткото беше така до към 2-3 години - ужас. В началото бебчо беше в сравнение с него много кротък ама ей на - от много хвалене - сега са си лика - прилика
За захранване мисля да се замисля като стане на около 5 месеца и да процедирам както с батко - със зеленчуково пюре постепенно, каши и тнт и накрая плодови. Сок пропи доста късно, за сметка на това заменихме кърмата с кисело мляко и още му е голям фен - може да изпие по 3 на денонощие.
Ето събудихме се и то с мрънкане, прерастващо в рев - оставям ви
За реването си е до дете моите първи две 
, бяха доста ревливи и досега са си такива, бебето засега е доста кротичко и с таткото направо не можем да му се нарадваме, като си спомняме каките какви бяха! Аз съм скептично настроена, че на тази възраст могат да са някакви манипулатори, просто си има по-ревливи и по-спокойни бебета!
Мама Рая, ами не е лошо да пробваш метода, ако не ти харесва винаги можеш да се откажеш, има някои правила, които трябва да се спазват за да е успешно прилагането му, но като наближи моментът може пак да си говорим по темата!
, бяха доста ревливи и досега са си такива, бебето засега е доста кротичко и с таткото направо не можем да му се нарадваме, като си спомняме каките какви бяха! Аз съм скептично настроена, че на тази възраст могат да са някакви манипулатори, просто си има по-ревливи и по-спокойни бебета!Мама Рая, ами не е лошо да пробваш метода, ако не ти харесва винаги можеш да се откажеш, има някои правила, които трябва да се спазват за да е успешно прилагането му, но като наближи моментът може пак да си говорим по темата!