ОКТОМВРИйчето ще духне две свещички, радост голяма има за всички.

Привет момичета
Първо да честитя рождените дни на всички малки сладури който съм изпуснала да са живи и здравички ![/color]
Хайли благодаря за новата темичка страхотна е   
Зарат много добре си го казала ,накара ме да се замисля над думите ти и мисля че си права 
За говоренето при нас мисля че върви добре изречения не казва но пък каквото чуе го запаметява и го казва правилно ,броим до 10 ,разпознава животните ,цветовете ги бърка малко но ще се научи .Проблема при нас е гърнето не ще и това е ,усеща че му се ака и пишка но да седне на гърне не и не  но не го насилвам полека лека ще свикне
Последно време започна и много да се тръшка и реве като не е по неговата и най ме притеснява това че си удря и главата в стената вече незнам какво да правя
Това за сега от мен малко да поработя 

О,Дидан,ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!,Много здраве,късмет и любов ти пожелавам,още на много по 20 да станеш и все така забавна да си останеш

Честито на всички октомврийчета,които съм пропуснала тези дни.Бъдете многооо здравички и много усмихнати

Бях в отпуска една седмица и вместо да си почивам и забавлявам само кофти работи ми се случваха Както и да е
Ники приказва много,цели изречения свързва,разговаря ме си и ми е много забавен така.Вчера го питам къде иска да отидем на разходка и той" Към Пловдив на фонтаните,ти ще пиеш кафе,а аз сокче "Просто около него всички приказват много,обяснявам му абсолютно всичко,когато се разхождаме,не спирам да говоря,вкъщи също и от там сигурно е такъв бъбривец .Да се похваля знаем много песнички вече и най-голямата ми гордост-първия коплет на "Аз съм българче".Когато бях в отпуска по цял ден го повтарях това стихотворение и сега и той го научи
До тук с хваленето Продължава да се тръшка,иска да го нося до 5-тия етаж всеки ден и вечееееееее  ,чупи всякакви играчки и др такива.
Много са ни сладки мъниците от колажчето,поздравления още веднъж Хейли

Дидан, честит юбилей! Все така млада и готина бъди
Честит празник и на днешните Октомврийчета    
Хейли, поздравления за новата темичка и Ду ду от мен
Ние сме ок, ходим много навън , утре ще се пробваме с яслата.
Гого знае повечето цветове, брои до три и познава 3-4 букви. Не спира да говори, понякога чак ми е трудно да го нахраня. Обича да му чета приказки, иска да знае кое как става - къде отива водата като изтече през сифона,например. Добре, че е чичко Гугъл та му показвам там тръбите и не ми се налага да копая пред блока.

Честит втори рожден ден на Ник Тейлър сругите октомврийчета от днешния ден!
Честит рожден ден и на вчерашните сладурчета      
Диданчице, честит рожден ден миличка! Шегуваш ли се, че си на 20? На колко си родила Момо?

И Ева започна да се тръшка и реве, като не става нейната воля. Ама реве артистично, засилва когато си прецени  И като кажа, че чичкото отдолу чука на вратата и идва да ни се скара, спира и се ослушва притеснена. А като загуби ефект това ще измисля нещо друго 
Ева бърбори много вече и цели изречения, повтаря всичко чуто и вече внимаваме какво говорим и как се изразяваме  Обаче в гърнето нищо не прави нито у нас, нито в яслата  Нищо де, нали няма да остане с памперс цял живот 

И да се похваля, вече два дена никой не ме занимава с Twoo във Фейса  Може пък мейла ми да е прочетен от когото трябва.

Облаче, как мина първия ден на Борко в яслата?

Честит рожден ден на Ник Тейлър! Да расте здрав и силен, да бъде много щастливо и обичано дете!

Флъфче - честит празник! 

Симеон от петък след обед ми е малко болничък, в събота дежурната го преслуша и каза катаркт (което е началото на бронхит), изписа ни сиропче и капки за нос, вчера педи го преслуша, каза, че е добре, да си доизпием сиропчето и би трябвало да се оправи .

Легео,  направо паднах от смях с вашата вода и къде точно отива

Облаче, наред ли е минало като за първи ден?

Честит рожден ден на Ник! 

Диданка, честит рожден ден на патерици!

Днес заведох за първи ден Еви на ясла от 8ч. и ми казаха, че ако не ми се обадят ще спи там. До сега беше от 9:00 до 12:30ч. Честно да ви кажа не знам какво да правя толкова време без нея  . На работа мисля да се връшам от 05.11., но може би няма да е за дълго...

 
Представи си го по две!
Вчера заведох хлапетата на градина и за първи път от 6м. останах сама през деня. Преди 2 години, като пуснах Ида на градина имах чувството, че са ми отрязали я ръка, я крак, сега направо ме бяха разчленили.  Толкова празен ми се стори деня, макар че успях да го запълня с разни задачки (като примерно 2 часа на зъболекар  ), но все пак си беше странно!
Йоси остана за целия ден. Аз минавах на три пъти през градината да надничам как е.
Като цяло се е справил. Отначало не искаше да влезе, влязохме заедно и той се заигра, аз го целунах и казах "Чао!", но той въобще не ме отрази и се изнизах по терлички. Към 11:30 се разплакал и заспал в ръцете на едната учителка. Аз минах към 12:30 да видя как е и да преценя дали да го оставя да спи там. Точно обядваха, беше си изял всичко - супа, ядене, десерт, реших, че щом яде, значи е спокоен и го оставих. Дремнал е малко. Но следобяд им е правил номера. Тръгвал да си ходи  На няколко пъти, щом се присети, си отварял врата и си тръгвал. Добре, че имат охрана на входа, та има кой да го върне. Аз като отидох да ги взема към 4:30 го заварих точно как казва "Чао!" на охраната и продължава смело към входната врата. Фокусира ме и ми се хвърли на врата. ревейки сърцераздирателно, разбира се. По-притеснително ми се стори това, че докато се гукахме в коридора, около минута, никой не излезе след него.  Днес ще им обърна сериозно внимание на това, защото се притесних да не вземе наистина да си тръгне. 

Така мина нашият първи ден. Стискайте палци днес да няма голям рев като отидем, защото вече ще знае за какво иде реч. 
П.С. На всичкото отгоре Ида от сутринта ми реве днес, че не искала на градина! Уф!!! 

И аз бях така миналата година-броях часовете и отивах в 16ч да чакам да си изядат закуската! Тази имам толковам ного неща да свърша(или просто се подмотавам), че често го взимам последен, демек към 18:30 
И тук искам да благодаря за прекрасните пожелания    

Мирче  , на 28 станах 

Илка, сигурно са го чули Йоси, че сте се намерили и затова не са излезли.  

Борко милото вчера беше спокоен, като ме видя да го взимам наобед и малко си поплака. Иначе бил чудесен, ял, играл си. Днес обаче цъфна в 4 сутринта рева, тръшка се, изпадна в истерия, после се успокои и всичко така, без видим повод. Като го заведох сутринта много плака, дърпа се, лелята го вкара в стаята и каза, че се е поуспокоил, аз останах отвън за малко да попълня един документ. Дано да не ми се обадят да го вземам преждевременно.
Мая и тя се тръшна да плаче , от мъничка в кризисни моменти изпада в истерия и трудно се успокоява. И защо този път - не си знаела програмата за днес, срам я било да попита госпожата, защото напоследък госпожата й се карала заради забравени тетрадки и ненаписани домашни. Аз това последното го разбрах наскоро и взимам мерки.   А пък не смеела да попита някое дете за програмата, защото всички и се подсмихвали и не искали да говорят с нея. Отидох в първото междучасие, тя плачеше на вратата, приятелчетата й от другия клас я питаха какво става. Говорих с госпожата, обясних й, тя прояви разбиране и каза че ще поговори и с класа. Но! Част от проблема е и в Мая. Госпожата каза, че е притеснителна и затворена, сама се дели от децата. Прекалено внимание обръща и преувеличава, трябвало да е по-контактна и сама да ги търси, а не да очаква, че те ще я намерят. Аз си я познавам, че е такава, разбирам я, трудно й е с тези недостатъци. Саможива е, трудно й е. Дано това скарване с нас сутринта да е за добро и да потръгнат нещата.  

Честит 2-ри рожден ден на всички октомврийчета, празнували тези дни! Много щастливи детски дни, пълни с игри, смях и  непрестанни забавления! 
Честит 20-ти рожден ден на didanka  Да се чувстваш винаги като на 20 години! 
Аз тъкмо се бях отказала да чакам скоро да чуя разбираема българска реч от моя младеж и той взе, че ме изненада - всеки ден започва да използва по 1-2 нови думички, прави даже и кратки изречения /2-3 думи/ - е не всички думи се разбират, но мен ме радва този бърз напредък. Явно досега си е трупал знания и вече се чувства готов да ги използва 
И аз първите дни като тръгна на ясла се чувствах като паднала от Марс, умът ми все в яслата беше - дали плаче, добре ли е... Но вече посвикнах, а и толкова неща изникват за вършене, че чак не ми стига времето. Вече си мисля, че аз си измислям работа - не може все да има нещо за вършене 
облаче дано Мая се поотпусне и започне по-лесно да общува с другите деца в училище и учителките 

Облаче, изрази като "тя трябва да бъде по-контактна" и пр.
са ми супер странни, особено идващи от педагог. 

Има деца, които са си такива, по-затворени, по-необщителни,
притеснителни, а може и с ниско самочувствие.
Поработете над последното, подкрепяйте я, такава каквато е,
вместо непрекъснато да акцентирате върху нейната необщителност.
Децата на тази възраст са сложни и аз лично бих се концентрирала само върху детето си,
неговото щастие и бих се опитала да повиша самооценката й, отколкото да искам на всяка цена да бъде приятел с класа. Очевидно виждат в нея лесна плячка. Жалко.

Знам, че като майка това е ужасно, да виждаш подобно отношение,
гадно е и за детето, но вдъхвай й кураж, самочувствие, подкрепяй я.
Успех и желая на Мая!

Честит рожден ден на Ник! Флъфче, весел празник днес! 

Аз се заемам с куфарите, хехе.

Ей, голям рев, голямо чудо! Като ревнаха и двамата, нямат успокояване. Ида се стегна де и си влезе да рисува, ама дребното не ме пуска и ми вика "аде,аде,аде" и ме дърпа и сочи към външната врата. На финала ми се обадиха и че е изникнала една спешна работа за свършване и нямах избор, връчих го в ръцете на едната им какичка (тях ги гледат какички, не лелки) и тръгнах. Милия огласи цялата сграда, но нямах избор, трябваше да тръгна. Сега седя на тръни и чакам евентуално да ми звъннат, но не звънят, явно са го успокоили. Или по-скоро се уповават на неизменната им максима "всички реват, ще му мине" 

Има нещо, което не разбирам в яслено-градинската психика на "гледачите" (да ги нарека най-общо) - защо все тръгват да ти обясняват колко нормално е детето да реве и да ти казват "не се притеснявай!"?!
За мен не е нормално едно дете да седи цял ден на столче и да плаче.  Не мисля, че е добре за психиката едно такова травмиращо оставяне в чужди ръце, още повече на възраст, в която не разбират още много-много какво се случва, нямат ясна представа как тече времето и съответно кога ще дойде мама, няма я и обратната връзка, да разкаже какво се случва, какво изпитва. Може би аз съм по-чувствителна като майка, може да решите, че преигравам, но някак не го разбирам това "оставане в градината на всяка цена". За това и Ида не ходеше доста време, просто я видях, че емоционално не е добре за нея. Сега се чудя за Йоси до колко се налага да ходи на градина при положение, че не ми се налага връщане на работа.  Ще го видя как ще е тази седмица и ще го умуваме с половинката. Добре поне, че и той е на моята вълна. Иначе от всички страни сме подложени на социален натиска - защо, видиш ли, не си пускаме децата на градина!, и колко много ги ощетяваме като ги гледаме вкъщи.

Облаче, много неприятно за случващото се с Маичка. Следя какво пишеш за нея, но до сега не съм коментирала, защото нямам личен опит, моите са още малки. Но сега ще си позволя да се съглася с Мила и да кажа, че просто трябва да поработите с нея в насока изграждане на стабилно себеуважение и по-висока самооценка. Не можете да накарате децата на сила да я приемат, да й станат приятели. Още повече един разговор на учителката с класа според мен само ще засили негативното отношение към Мая. Казвам го от опит от моите ученически години. Винаги сме имали по-затворени деца в класа, а други по-отракани. Винаги едните са жертва на лошото чувство за хумор на другите. Колкото и учителите да са разговаряли с нас да бъдем толерантни, никога не е имало полза, напротив, дори се получаваше обратен ефект.
Обаче ето един пример. В класа ни в гимназията имахме няколко съученика, които бяха обект на подигравки. Имаше едно момче, което беше нисък, с девствен мустак, с един мазен перчем, никакъв социален живот, подхождащ на гимназист, но пък беше страхотен математик и физик. Еми, колкото и да му се подиграваха съучениците, винаги, станеше ли въпрос за математика, просто си личеше уважението, което имат към него дори и тези, които най-много го дразнеха. А той самият имаше страхотно самочувствие и въобще не даваше вид да му пука от подмятанията по негов адрес. Просто знаеше момчето, че има нещо, в което е по-добър от всички останали и това му даваше, според мен, спокойствието, с което приемаше подигравките.
Имахме и едно момиче, което беше симпатично, с хубава външност, но пусто толкова затворена, направо не си вдигаше погледа от чина, не поглеждаше никого в очите, говореше тихичко, свитичко, ако въобще решеше да каже нещо. Нямаше я и тази специална дарба, да е по-добра от другите в нещо, или просто никой не й я беше показал. Еми, мога да кажа, че за нея гимназията беше ад. Поне така си мисля, връщайки се назад във времето.
Мисълта ми е, че на всяко дете трябва да му се помогне да намери това, в което е по-добро от другите. Така ще има самочувствие и увереност в себе си и ще може по-спокойно да понесе чуждите подмятания. В крайна сметка хората сме по-често жестоки в ежедневието и спрямо другите, за съжаление. Но ако има нещо, върху което детето да изгради собствената си представа за себе си, нещо, различно от негативните епитети на съучениците, някаква вяра, че в дадено отношение са по-специални от другите, то то ще има и добро и стабилно самочувствие, което ще предпази вътрешния му свят от външните набези.

Уф, май имам прекалено много свободно време. Отивам да звъня в градината и евентуално да си прибера момчето да си спи вкъщи на обяд. Толкова ми липсват и двамата! Особено малкия! 

облачето хей, и аз мисля като Мила. Не чакай от само се бе си да се оправят нещата - защото промяната на детето изисква време. Важно е защото е навлязла в нова среда,  а ситуациите се повтарят, единственно сюжета , т.е. причината е различна. ОТ това излиза , че проблема е в телевизора. Децата реагират еднотипно, стереотипно и  масово, т.е. ти колкото пъти да смениш средата и съучениците ще се получава  рано или късно едно и също, защото всъщност дъщеряти по една или друга причини предизвиква отношението им.  А детенце от себе си няма как да избяга. Да говориш и с  директора не е решение, първо че децата се УЧАТ на взаимотношения от малки, и ти ако сега не я научиш, няма да има учителка или директор когато стане на 20-30 години /а малки деца, малки проблеми и бързо се забравят  във взаимотношенита/  и второ учителката не е слънце да огрее във всеки един момент, учителите и те имат пристрастия към децата,  може и да я сменят ... изобщо това не е решение според мен.  Даже ако те виждат да говориш често с учителите най-вероятно да я  "наказват" и заради това.  Вменяването и на поведение което не е от самата нея, също едва ли ще реши нещо ,това си е вид театралничене което  няма как да е постоянно и трайно, а тя е в тази среда твърде много време. Друго което имам усещането е, че Вие говорите понякога за проблема и пред нея самата. Което ако е така ми се струва не на място, най-малкото защото децата обичат по най-лесния начин да оправадат поведението си с пролемите които другите откриват в тях.
   По -скоро трябва да научиш дъщеря си да се уважава, да няма нуждата да я признават другите деца за да се чувства "успяла" и тогава ще се промени поведението и , себеоценката и , тогава и другите деца ще я уважават. Те децата не са лоши по своята същност , но е някакъв инстикт да търсят слабостите  на другите, за да прояват сила, децата  когато са в група, много добре усещат кои къде е уязвим и имат силата да го наранят. Това го има и при големите хора когато колектива е по -голям.  
    Замислисе ето сега във вип брадъра, макар и рядко да го гледам, кого подиграват , виж поведението на Къци , той постояно се страхува да не сгреши, и да не се "изложи".  Макар явно да не  е лош човек и всички да го признават , тази негова несигурност дразни хората.
    Помисли се какъв пример давате вкъщи , Вие самите несегурни ли сте във вземането на решения, в отстояването на мнението, в активността при контактите, сърдите ли се лесно за дребни неща, имате ли хоби, чувствате ли се успяли  защото Вие сте и примера в живота. Може да ти е странно но дори когато коментирате помежду със съпруга ти други хора, децата се учат на отношение и уважение. Уважението от теб към съпруга ти и от него към теб, дали си помагате и дали се карате и ако се скарате/ защото това е неизбежно/ как си решавате конфликтите.
   А първото което бих направила аз да  почна абсолютно интензивно коя е силната страна на детето и му доставя удоволствие. Но нещо истинко, не просто в кварталния мол поредните танци , ако ще са танци - да е нещо в утвърден ансамбъл, или балет или класически таннци но в  школа , където ще има състезания, развитие. Рисуване, курсове по езици,  спорт , ако ще и шах да е , ама нещо което ще има поле за изява, в което ще е добра - за да придобие самочуствие, което ще и е достатъчно интересно за да проявява упоритост пред самата себе си за да е редовна в заниеманията, дори когато и е трудно- защото няма как да постигне нещо ако не е упорита. Важното е клуб, и то истински, не колкото да вземат парите на родителите, конкуретна среда и силен личен мотив за нея самата.
       Може и да не съм права , но така бих разсъждавала и постъпила аз. Малко дълго стана , извинявам се на всичките , и на теб ако съм те засегнала, а да извинявам се и за правописните грешки, че трябва да изляза спешно но и с тях е станало ясно за какво говоря )  
хахах ИЛКА ДОКАТО ПИША И ТИ СИ НАПИСАЛА СЪЩОТО ама го пускам
  

Зарат, Илка, Мила, Мамам, благодаря ви от все сърце!
Извинявам се пред другите, че заемам темата с нашите проблеми, но тук ми е толкова уютно и хубаво да споделя. И имам доверие.
Съгласна съм с написаното. Много работим върху това тя да се чувства подкрепена и със позитивна нагласа към себе си и със самочувствие. Но работим и върху това,  че явно има проблем и е важно да се разрешава полека-лека, защото на самата нея ще й е трудно и гадно занапред да зарежем така нещата. Ходи на Айкидо при много добра Сенсей, в малка група, харесва й и аз й говоря че ще има и трудни моменти, някой път ще иска да не отиде и да й е по-лесно, но да не се отказва и да упорства.
Сега я чакам да си дойде и да поговорим. Но това, което е недопустимо, е да изпада в истерии и да реве и да ни тормози с поведението си, вместо по човешки да обясни какъв е проблема.

Още един път извинявайте, много често ви занимавам. Много се старая да не прекалявам, но май не се получава.

Облаче,  , в крайна сметка, ако имаш приятелка с хлапе на 2г. не е нужно да си говориш с нея единствено и само за децата в тази възраст, а е съвсем нормално да си споделиш и други твоите проблеми, притеснения, тревоги. Мисля, че след еуфорията около бременността и първата година на децата, е съвсем нормално в темите да започнем да си говорим и за други неща, които ни вълнуват. Надявам се и другите да са на това мнение.

Моя младеж го оставих да спи в градината. Спокоен бил, занимавал си се.
Освен това бях нахокана от майка ми, която едва ли не ме обвини, че вредя на децата и че искам все да са хванати за полата ми. А аз съм толкова либерална и почти на 100% ги оставям сами да се оправят в почти всички ситуации, даже често отнасям критики по площадките, че не си гледам децата. 
Айде, и аз да си споделя по този повод - големи разногласия си имам с моята майка и това толкова ми тежи.  А ни предстоят и доста важни моменти в семейния живот в следващите 6-10 месеца, а не срещам никаква подкрепя от нейна страна и вече все по-рядко й споделям. Обикновено отнасям предимно критики. Много тъпо. А бяхме толкова близки.