Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 31 **

Спим всички в една стая, но голяма. Кака и батко, откакто се е родило бебето спят в отделен ъгъл. Бебко си спи в кошарата до спалнята. Ида почти всяка вечер става да пишка, Йоси редовно се мести да се гушне до мен, а Ели се буди да похапне среднощно, след което около час си говори на ръцете. Никой никого не будо. Само аз съм на щрек, да не пропусна нечия нужда. А ММ редовно предпочита пълноценния сън на дивана. 
Следобедно Ида отказва да спи. Йоси като му се доспи си ляга. А Запетайчо ... ами май и на него като му ае доспи си заспива без проблем.

О, Илка, честито Запетайче  Много здраве, радост, стабилни нерви и весели игри 

Пиши как я карате и какви ги вършЕЕте, като можеш!

_илка Честито!  Пълна спалня хихи.

Ами при нас в момента батето и бебока спят в детската, а ние с мъж ми в спалнята. Мишо става по 1-2 пъти нощем заради зъбите и аз му бутам цицата и заспива веднага. Ако е много тежко положението вземам бебока при мен, баткото спи много дълбоко и въобще не се буди от Мишко.

Мамо зайке, попътен вятър! Пожелавам ви бързичко да се установите и адаптирате и първата почивка да ви е някъде наблизичко - Полинезия имам предвид, еееееех размечтах се и аз като разбрах къде ще заминавате!
Диде, аз доста дълго време на обяд ги приспивах - баткото в количката, бутайки я с крак, докато кърмя бебето - заспиваха едновременно. Първоначално малкото сучеше бибка и заспиваше самО  докато приспивам баткото в количката и им пеех песничка, после той отказа бибата и стана малко по-сложничко, а сега ако са заедно приспивам първо малкия, а големия през това време си играе - особено действа да си играе на чешмата, после слагам и него. Обикновено спят в отделни стаи, но и в една да са - не си пречат. Колкото по-големи стават, толкова повече олеква на мама. 

krasidika Мерсии!! А дано всичко мине добре, че много съм се сдухала с тея визи, работа и така нататък... 

Успех, мама зайка, хубава страна сте избрали!
Все повече познати млади семейства заминават за чужбина. (Не знам какъв емотикон точно да сложа тук, хем се радвам, че са по-добре там, хем ми липсват и ми е тъжно, че в България все по-безнадеждно изглежда...)

_илка, честита нова лентичка!   

Илка, честито и от мен 

А за Нова Зеландия...там е прекрасно, по думите на всички, които са били в тази страна. Убедена съм, че всичко ще е наред с документите и работата. Стискаме палце мама зайка!

И ние спим зaедно ... първо бебето в кошaрaтa, a кaкaтa в нaшето легло, после бебето в нaшето легло, a кaкaтa в кошaрaтa, но зaлепенa до леглото. Първите 2 дни пробвaх в бебо дa сме в другa стaя, зa дa не пречим нa кaкaтa,но не издържaх и бързо се преместих при тях. Кaкaтa преди се будеше от нaй-лекия шум, но от кaкто се роди бебето изведнъж взе дa спи кaто пън, той пищи, реве, тя спи, aмa не помръдвa
Илкa, много мило ми стaнa кaто прочетох зa номер едно, две и три Честито, много усмивки ви желaя

И аз най-после се върнах в съпружеската спалня Децата най-после спят сами.Много си играят вече и всичко е по -леко.Проблемът е продължаващото боледуване от градината,  през седмица и двамата сасъс сопол.Мислех че като се стопли няма да боледуват, но уви.
Илка честито майче героиня:-)
мама Зайка успех

Здравейте! Благодаря за поздравленията. 
Мислех, че съм минала да се разпиша при вас след Събитието, но явно съм пропуснала. То раждането съвпадна с тоталния срив на компютъра ми, та хвърлях само по едно око в интернет пространството от телефона. Което обаче ми даде повече свободно време. Въобще не си давах сметка колко време ми гълта компютъра, ей така, за глупости - това да проверя, с онзи да си драсна два реда ...

У нас купонът е пълен. Определено е весело с три (почти) породени.
Ида и Йоси много се радват на Елинцето. Постоянно искат да го мачкат, гушкат, люшкат. Той също им отговаря с лъчезарни усмивки. Така че за сега всичко върви сравнително гладко.
Всъщност с бебко нямам грижи, слава Богу!
Но пък Йоси все още се държи и той като бебе, което ту ме изкарва извън нерви, ту ми вкарва разни размисли и притеснения. Все още не иска да говори кой знае колко членоразделно. У дома успяваме да комуникираме помежду си, но на доста елементарно ниво и то просто защото сме му свикнали. Оказа се, че в градината почти не говори с учителките и децата. Явно му трябва още време. Поне имаме напредък с махането на памперса.
Ида пък вече е голяма кака на две братчета, т.е. с едни "гърди" напред. Помага много. Пее песнички на Ели, постоянно иска да го гушка и повтаря колко много го обича.

Всъщност, с оглед, че темата все пак си е за породени, мога да кажа, че забелязвам огромна разлика в това децата да са породени или не, примерно с 4г. разлика. Сравнявам поведението на Ида към Йоси, когато се роди (тя беше на почти 2г) и сега към Ели, когато е на 4.5г. Тогава тя го щипеше, драскаше, шамареше. Една знаменита нейна реплика от 8ми ден на Йоси е "Ида, какво ще правиш сега, като имаш малко братче? - Ша го бием!"  Сега е толкова осъзнато внимателна, че чак ми е кеф да наблюдавам любовта й към Ели.  Без проблем ги оставям двамата сами, а аз успявам да вляза примерно в банята. Когато Йоси беше бебе милия все го заключвах в спалнята, дори и само да отида до тоалетната, защото просто оставех ли ги без надзор, той биваше напердашен. 
Сега Йоси е по-внимателен с Ели, но все пак разликата им е 2.5г. Не е така агресивен. Умира да се гушка в леглото до Ели. Всяка сутрин се мята при него в кошарата завива двамата. Също редовно ходи и го целува. Въобще няма я онази агресия, която я имаше Ида към него самия.
Т.е. изводът ми е, че може би една добра разлика между децата е 3-4г. 
Но в никакъв случай не съжалявам за породените си съкровища. Все още чакам Ида и Йоси кротко да започнат да си играят заедно, надявам се скоро и това да стане. Тогава съвсем ще се нормализират нещата. За сега са все още в период на единоборство. Много се карат, драчат, Йоси скубе и щипе Ида за най-малкото. В същото време въобще не разбира като му се прави забележка. Толкова своенравен е станал, чува само това, което му изнася  Е, има и проблясъци, от време на време се заиграват заедно, търсят се, прегръщат се. Тогава сърцето ми се изпълва със задоволство.  За съжаление обаче по-чести са виковете и крясъците 

Изчезвам, че ме "викат". 

_илка 
При нас дребните си спят в отделна стая (в началото просто преходна, на ръка растояние  ), половинката така или инъче си е вкъщи за 2-3 месеца в годината. От година даже са на горния етаж, все още спят в една стая, никога не са си пречили или будили 
С времето нещата ставам все по-лесни. Моите са голяма мафия като са заедно, вечно се наговарят един друг за белички, много се обичат и рядко се карат. Започнах да се замислям и аз за трето, но много ме е страх как ще успявам самичка, то и сега едвам успявам. ММ сигурно ще изпадне в тих ужас ако му спомена 

Илка 

Здравейте,
никой не пише, нещо замря темичката... 
Подхванали сте болната ми тема  и реших да се включа.

Аз съм/бях доста поспалива - лягам късно и ставаХ късно, но като се роди каката се видях в чудо  Тя хич не спеше и досега е така, през деня у нас не се спи... за мое съжаление.
Все си мислех, че бебка ще е поспаливка като майка си, но не.. и тя е като кака си.
Всички спим в една стая и то, защото само аз приспивам и каката, и бебето. Понякога и заедно  Много ми е трудно, но няма как някой да се включи, дори и мъжът ми. Каката иска мен, бебка или я кърмя, или я друсам на ръце.

Понякога се будят взаимно, понякога не, но затова гледам при най-лекото събуждане на някое от мъничетата, веднага да стана и да ги приспя без плач и хленчене, че иначе мисията става невъзможна. Случвало се е бебка да събуди каката в 2.00 часа и после до 5.30 да си откараме и тричките будни, само таткото да хърка блаженно 

В общи линии се оказва, че постоянно приспивам някое дете и аз почти не спя  това буквално го разбирайте, така че, моя съвет е включвай помощ, докато можеш, че после става по-трудно и никой не иска да отстъпи мама на другия.  Но все пак мама не е робот - това за мен май не важи, защото вече съм се роботизирала от преумора и безсъние. 

+ 1  
 Баткото е отделен още преди да навърши година, та си е свикнал. Малката спи в една стая с мен и тати. Приспиването понякога е лесно, понякога кошмар. Сама ги гледам, баща им се прибира късно и в повечето случаи всички спят(спим). Случва се едновременно да ги приспивам, случва се и поотделно. Обикновено като излезем с количката на разходка за час-два поне 1 е заспал, ако не и двамата и само се прибирам, доприспивам или направо местя по леглата и така. Друг път пък имам и 2-ма будни въпреки разходките, но в повечето случаи не. Спят си в техните легла или приспивам малкия на спалнята в неговата стая и го местя пак в леглото му. Имало е случаи да спи с баща си там, но само ако го мъчи някой зъб. Даже той се приспиваше сам преди с шише мляко, но после все на ръце искаше. Сега малката спи(с голям зор заспа), а малкия е в леглото си и чакам да видя дали ще мине номера с шишето или не  

привет, не съм се включвала отдавна 
ние растем и хубавеем
баткото тръгна на градина от началото на юни - прецених, че ще ни е по-лесно с махането на памперса, с проговарянето и с лепването на вируси. Още си реве доста сутрин и май тъкмо ще свикне и детската градина ще излезе в почивка през август.
Но мога да се похваля, че вчера за първи път си свърши голямата работа в гърне. Мноооооого съм щастлива, защото преди това не искаше да го види гърнето.