Бобчо, как ти се отразява работенето?
, само дето токчетата вече ще са ми като на свинче звънче 
Браво на Еван за думичките, явно знае човека да говори, ама пред майка си се прави на незнаеш

Исках да ви питам, та и затова влязох във форума де, има ли и други като мен, на които Мц да е на 35-40 дни??? Преди да забременея имах проблеми с пролактина и бях на хапчета, тогава цикъла си ми беше ок. Тази година през април ходих до ендокриноложката и тя ми каза че всичко при нея е наред (пролактин в норма) и да търся проблема за нередовния цикъл другаде. Аз обаче все нямам време да ида на гинеколог .... В момента се чувствам като бременна в 4-5 месец, комера ми е подут, едва си влизам в бременелските дрехи и съм супер смешна, либидо=0, на всичкото отгоре вечер като си легна и усещам как в корема ми мърда нещо. Вече си мисля че аз съм мръднала
Сега ходих да се тегля гола на кантара.... Оплаках се качествено, дано някой поне ме прочете. Лягам и дано утре вече да се събудя с МЦ. Писна ми от тестове всеки месец.
миналата вечер при последния прием на лекарството започна да кашля, да се подува и да се обрива. Веднага отидохме в спешното и там съответно му биха Урбазон, от който веднага детето се успокои, но започнаха да ни увещават да ни приемат в Детско отделение
С таткото си спретнахме един скандал, защото той настояваше да останем, а аз се дърпах. Много е тъпо, че нямат практика пациента примерно да е под наблюдение 12 часа, както в случая трябваше да е при нас, защото толкова е активното действие на антибиотика. Завеждащия отделението ми обясни, че ако ни приемат ще е за не по-малко от 3 дни и ако пожелая да си тръгна ще трябва да платя около 200 лв, колкото е цената на пътеката. Това за мен е просто безумно! Мъника ми още кашля, със сополи, с отслабнал организъм след това двумесечно боледуване, откакто е на ясла и заради остатъчния обрив искаха да го подложа на 3 дневен престой в болницата, сред други болни деца... Докато се увещавахме в болницата, мина около час през който Йоан не спря да се дере и да си дърпа якето и шапката за да си ходим, но пък видимо отока му спадна, спря да кашля и обрива започна да избледнява... дори успяха да му сложат абокат, след като без изобщо да разбера какво се случва ме изведоха от стаята, а детето ми започна да крещи, както никога досега не съм го чувала... след като се наревах едно хубаво, си грабнах детето и си тръгнахме... Подписах някаква декларация, че отказвам болничен престой и се прибрахме за най-дългата нощ в живота ми... момичета, незнам дали ще му повярвате, но цялата вечер съм лежала до него и съм го наблюдавала как спи 
, аз преди също имах дълъг цикъл, е, по-рядко ми се е случвало да прескочи 35 дни, ама, знам ли, консултирай си се с АГ.
Права си била за тъпите болници, яко е смотана системата, с тея пътеки...и после като висиш толкова време на 99 % излизаш с нещо ново от там - пълен кошмар, за съжаление доста мами сме го изживяли, надявам се Йоанчо вече да е добре, пиши как сте?
