Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 32

  • 73 658
  • 736
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 19
Мили ми,дами утре мисля да ида в онкологията.Страхувете са ме хванали за душичката,но вярвам,че всичко ще мине и ще бъде наред.Благодаря на Бог ,че ви има!

# 556
  • Мнения: 98
Мили ми,дами утре мисля да ида в онкологията...
На точното място, мила  Hug

# 557
  • Мнения: 1 745
Ако съм на 76 години също бих избрала  алтернативни методи за лечение, но със сигурност не със сода. Предпочитам други, като например този с марихуана, който също има доста привърженици  smile3534

# 558
  • София
  • Мнения: 5 074
И аз бих се лекувала на такава възраст алтернативно Даже бих участвала в различни програми.
А за марихуаната  newsm78 може би бих опитала  Grinning

# 559
  • Мнения: 3 050
здравейте
никога не съм мислила, че ще пиша в тази тема, но сега ми се налага
Първо искам да ви пожелая здраве на всички и сила да преборите тази тежка битка  Sad
Имам няколко въпроса
Може ли при операцията да се установи дали е злокачествен тумора? Преди да са излезли резултатите? Колко дни горе-долу са необходими за резултатите? Ако е отстранена цялата гърда това показателно ли е че туморът не е доброкач. и не е в начален стадий?

Последна редакция: пн, 17 дек 2012, 14:18 от ~ Касиопея ~

# 560
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 139
Здравей,
1. Никой не иска да пише в тази тема, но когато му се наложи е хубаво, че я има...
2.При операцията може да се установи дали образованието е злокачествено, но това е предварителен резултат. Окончателната хистология с повечето показатели за тумора /те са много видове/ излиза след около 10 дни.
3. Това, че е премахната цялата гърда е показателно, че образованието е злокачествено, но не говори нищо за това колко е напреднало заболяването поне на този етап.
Такова е решението на лекаря и то може да бъде обосновано от много фактори.
Аз съм с мастектомия  и  бях почти на 36 години идоктора реши, че туморчето ми макар и не много голямо е доста агресивно и с оглед на това, че "трябвало да съм дълго жива" /цитирам точно!/ реши да предприеме това действие. Но има и жени със същите като моите показания, които са с частични операции.
4. НЕ ЧЕТИ В ИНТЕРНЕТ!!!
И не се вторачвай в термина "преживяемост". Ние никак не го обичаме...Живеем толкова колкото дядо Боже каже, а само това как да живеем определяме ние...
Предполагам, че става въпрос за майка ти. Недей са се сдухваш и да се плашиш. Така ще я разтроиш допълнително и нея, а тя няма нужда от това в момента. Дай и малко кураж, защото положителната нагласа ще и помогне много в битката, която и предстои!!!
Желая ви търпение, вяра и кураж Hug

# 561
  • Мнения: 3 050
Благодаря ти от сърце!!!  Hug ...
Господи, дано изследванията са добри, колкото се може по-добри...
Сигурно заради празниците ще трябва да почакаме повече, което е още по-тревожно;

Последна редакция: пн, 17 дек 2012, 14:19 от ~ Касиопея ~

# 562
  • Мнения: 0
И моята майка беше абсолютно здрава, а това и се случи на 45.

# 563
  • Варна
  • Мнения: 118
~ Касиопея ~, Споко, бе човек! Всичко ще бъде наред!
Цитат
целият ми свят се промени, ние сме сплотено семейство, толкова много я обичам и разчитам на нея, а сега аз трябва да съм силна... знам, че съм длъжна, опитвам се, надявам се както казват времето лекува... да успея да свикна и да приема този факт, все още нямаме резлутати, мъжът ми само ме успокоява и ми казва да не бързам със заключения;
Слушай мъжа си. И в бъдеще ЩЕ  сте сплотено семейство и ЩЕ продължаваш да разчиташ на майка си.
И какви са тези фактори, дето ги изреждаш ?!? - та ние повечето тук сме били здрави, не сме имали кръвно, нямаме генетична предразположеност и сме раждали по няколко пъти. Освен това аз НИКОГА не съм обичала и яла сладко. Дори палачинките ги ядях със сирене. А ето - и мен ме споходи това "нещо". А пък сега как ми се яде .... Уф.
Хвърляш ме в размисъл - Добре, че диагнозата ме споходи на 35 години и имам 2 малки момчета. Какво ли бих изтърпяла, ако имах дъщери като теб Simple Smile Как ли щях да ги мисля ?!? .... То не, че сега не се тръшкам, че няма да ги видя абитуриенти, студенти, младоженци ....

Свекито ми разказа за една нейна колежка /бивша - те са пенсионерки вече/ На 25 години я оперирали от РМЖ. Ръката и се подула като топуз, защото в онези времена оперирали по-радикално лимфните възли. На 30 години родила. На работа всички я пазели и бдели над нея - да и е леко / счетоводството /. Коментара на свекито беше - " ... то сега 40 години и повече след това ний 'зехме да мрем един по един - тя изглежда много добре жената..."

# 564
  • Мнения: 3 050
всеки го приема по различен начин, мисля че е нормално да ми е трудно и да се чувствам така;съжалявам ако съм дотегнала на някой, макар и споделено в нета, мъничко ми олекна   bouquet

# 565
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 139

Касиопея, недей да се хвърляш в толкова драматични филми, де NaughtyРака е една от най - неприятните диагнози, но не е смъртна присъда...винаги...!!! Ако не вярвахме в това, знаеш ли от кога щяхме да сме се побъркали!!!!Ако майка ти, не дай Боже, прочете това, което си написала, ще се побърка жената..Нямаш право, нито ти, нито сестрите ти да не сте силни и да не направите всичко по силите си да я подкрепите в лечението и битката и и да и давате само кураж и обич...

Хвърляш ме в размисъл - Добре, че диагнозата ме споходи на 35 години и имам 2 малки момчета. Какво ли бих изтърпяла, ако имах дъщери като теб Simple Smile Как ли щях да ги мисля ?!? .... То не, че сега не се тръшкам, че няма да ги видя абитуриенти, студенти, младоженци ....

Наде, е сега и ти ме хвърли в размисъл...Само това ми трябваше да прочета.От теб не го очаквах:)))Напоследък пак съм се метнала от към тъмната страна на луната...Уж, трябва да е предпразнично, ама не е...Пак ме пипна нещо - то не са секрети от носа, кашлици и хреми в изобилие...И като съм така пак се вкарвам в такива драми, че ум да ви зайде...В събота сестра ми дойде да вземе малката да и гостува и аз както си седях се метнах на врата и, за да ми обещае, че ще гледа децата ако.... CryМилата, ми сестра съвсем се втрещи #Crazy Но ми обеща, де и аз се поуспокоих Crossing ArmsА навън е толкова мъгливо, мрачно и депресиращо, че нещо ми е трудно да съм позитивна...Извинете и за мойто лирично отклонение, но имах нужда Praynig Hug

# 566
  • Мнения: 3 050
за това и изтрих поста си, да не го прочете
съжалявам, но това чувствах, това написах, вие по-ведро  Peace че така съвсем всички се сдухваме

# 567
  • София
  • Мнения: 428
Мила Касиопея, разбира се, че е нормално да ти е тежко и трудно да понасяш мисълта за болестта на любим човек! Никой друг тук в темата не мисли по различен начин. Въобще не трябва и да си помисляш, че дотягаш с поста си на някого. Преживяванията в такъв момент са ни добре познати! Чуваш диагнозата и в първите дни губиш чувство за нормално и трезво мислене, мислиш само за най-лошото, но след време когато започне борбата виждаш, че реалността е съвсем различна. Появава се постепенно светлина в тунела, стъпка по стъпка вървиш напред и всяка премината трудност от лечението те прави по-силен. И когато усетиш, че по-голяма част от тежките процедури е преминала, те обзема и прекрасното чувство за оцеляване! Е от време на време има и такива мигове, за които Миленка пише, но това се случва с всеки жив човек. Нани се е опитала да ти представи всичко това от към веселата страна. То ние всички когато контактуваме помежду си се опитваме да представяме нещата от към веселата страна. Така ни е по-леко!  Ще се радвам, ако по-бързо те напуснат лошите мисли.  Това, че ще се наложи да изчакате да минат празниците няма нищо страшно, защото за двайсетина дни просто нищо не може да се случи повече от това което е установено! Важното е , че сте започнали и всичко ще е наред. Влизай в темата спокойно и споделяй когато решиш, че ти е трудно, пък най-вече когато започнат да идват добрите новини. Ще се радваме и ние с теб! Praynig Hug

# 568
  • Варна
  • Мнения: 118
~ Касиопея ~
всеки го приема по различен начин, мисля че е нормално да ми е трудно и да се чувствам така;съжалявам ако съм дотегнала на някой, макар и споделено в нета, мъничко ми олекна   bouquet
Въобще не си дотегнала, нормално е да е трудно. Добре, че изтри поста. Изтрий и мислите, които те накараха да го напишеш.  Simple Smile Наистина ви очаква една по-тревожна Коледа, но знай, че не всичко е свършено, че животът продължава и след диагнозата. Обичайте се както до сега, отдайте се на занимания някакви.
milmich, и тук вали и е мрачно, но не е депресиращо ! В офиса е топло, мирише на кафе, правя си списък с подаръци и покупки. Открих къде продават билети за концерта на Роджър Уотърс на 30/08/2013 в София. Мисля, че ако имах малко свободно време, щях да напиша и криминален роман. Или някакъв Трилър. Може и розов роман. Въобще от мен могат да се очакват най-различни неща. Зависи на кой канал ще настроя сигналите  Joy

# 569
  • Мнения: 975
Нани ,дадох разрешение на сина ти да идва при щерка ми ,ама това хич да не те успокоява ,моля!
Ти кво си мислиш ,че аз сама ще отглеждам внуците ,а ти ще си мааш гащите по небесните поляни ли?! ЗАБРАВИ !!!
Пък и нали трябва да поемеш част от финансирането на сватбата.... А ма ха.... Виж я ти.... Пак иска да мине между капките.... Crossing Arms Mr. Green Whistling

Общи условия

Активация на акаунт