Има ли възмездие в любовта ?

  • 8 064
  • 92
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 293
как така тогава спря да го обичаш?



 Rolling Eyes Не знам как.

И не,не ме е разочаровал.Ако ме беше разочаровал - нямаше да го мисля изобщо.

Трябва ли да очаквам възмездие за тази си постъпка ? bash

Не се обиждам в никакъв случай.Просто не искам темата да се превърне в обсъждане на конкретния случай.

Защото в любовта много пъти нищо не е справедливо - както всъщност и в самия живот.
Само,че в живота можеш да контролираш някак си постъпките си,а в любовта не съвсем.

# 46
  • Мнения: 1 488
ок,въпреки всичко не мисля, че трябва да останеш с него. но за мен би било по-рабираемо, ако те е разочаровал и си намерила друг. И все пак помисли добре! Да не съжаляваш. Казваш, че те обича и иска да си щастлива.  Нали знаеш че "насила хубост не става", но се питам и  къде си гледала,когато си се омъжвала? За мен поне, това е сериозна работа, вричаш се във вечна обич едва ли не. А в твоя случай не виждам причина да спреш да го обичаш.  newsm78 Сигурно си много млада и да рискуваш не е проблем.

# 47
  • Сопот, Пловдив
  • Мнения: 1 016

НО когато става дума за любовта ...- има ли там възмездие ? Вярвате ли например,че ако не отговорите на любовта с любов,че ако нараните човек,който ви обича много без да го е заслужил с нищо - ще получите свише възмездие ? Както и обратното ? Вярвате ли да речем, че каквото сториш в любовта непременно ще ти се върне ? Имате ли страх от възмездието ?
Вярвате ли,че както постъпвате с любовта на хората - така ще постъпят и с вашата в един момент ?
Вярвате ли също,че ако разбиете едно семейство и градите собственото си щастие на гърба на чуждо нещастие това също няма да остане без възмездие и скоро и вашето щастие ще рухне като за отплата? Ей такива неща...


Вярвам във възмездие, макар и да не го наричам точно с тази дума, но не когато се отнася до чувства като любовта. Няма как някой да бъде наказан, защото не е споделил чувствата на другия, не сме длъжни да обичаме, само защото някой друг ни обича. За постъпките е друго нещо - ако лъжеш половинката, ако целенасочено заблуждаваш някого и се възползваш от него - това може  да се счита за натрупване на лоша карма, според мен. За разбитите семейства - ако аз, имайки връзка с женен мъж не съм направила нищо целенасочено, което да доведе до раздялата им - не, няма да чакам възмездие. Аз няма как да разбия едно семейство, от което не съм част, семейството си го разбиват двамата партньори, по мое лично мнение, разбира се, и възмездие може да очаква този, който е изневерявал. Е, вече ако като любовница съм се намесвала по някакъв начин чрез лъжи, манипулиране и т.н., вероятно и аз ще понатрупам отрицателна карма. Та така си мисля аз. На чувствата не се заповядва, няма как да се чувствам виновна, че не съм заобичала някого,а той ме обича. Въпроса е например да не му се подиграя или да не се възползвам от него, имайки предвид чувствата му.

# 48
  • София
  • Мнения: 62 595
Не мисля, че трябва да изпитваш вина, че вече не изпитваш същите чувства към даден човек. Но ти казваш "мъжа ми" и това ме подтиква да мисля, че сте семейни. И, незнам дали съм права, ти обичаш вече друг? Тогава става по-сложно. Ако е само гадже е по-лесно. Според мен.

Настоящият ми мъж,който глася скоро да стане бивш.
И не,няма друг.
И да знам,че не трябва да изпитвам вина.Но всъщност не мога да се науча,че да нараняваме е част от живота...

Ти го гласиш от доста време, доколкото си спомням! Изглешдаш ми така, сякаш си заседнала между желанието да се свърши и да си свободна от една страна, и съжалението и дълга от друга. Сигурно съм ти го казвала и друг път - няма смисъл да протакаш с действието, защото ми прилича, че решението вече си го взела вътре в себе си. Колкото повече протакаш, толкова по-трудно ще става. Нямате деца, които да бъдат ощетени от раздялата, така че може би най-важната причина за колебание отпада. Едва ли има и много материални блага и обща дейност (като общ бизнес), която да те спира. В общи линии, според мен си на етап гузна съвест, че човекът отсреща ще страда.

Екстраординари, случва се и без да има друг, просто понякога чувствата и връзката се изчерпват, няма какво да ги слепва.

# 49
  • Мнения: 234
да, но не го наричам възмездие, а кръговрат.
Peace
Физичен закон.Природата/животът/ не търпи празно място и....всичко се завърта и повтаря.
Вярвам. Била съм в този "кръговрат".

# 50
  • Мнения: 12 473
Чак сега схванах - искаш да го напуснеш, но те е страх от възмездие, защото просто си спряла да го обичаш?

Така ли е?

# 51
  • Велико Търново
  • Мнения: 5 666
Цитат
Вярвам в това, че човек трябва да полага усилия да е максимално добър с околните, да е честен със себе си и да се придържа към ясни етични принципи.

Подкрепям това мнение,както и всичко казано до момента от Бояна Peace Имаме сходен мироглед Peace Няма да повтарям написаното от нея,но тъй като съм изпадала в подобни ситуации,и ми е познато чувството на вина,се сещам за книгата,която четох неотдавна - "Яж,моли се и обичай" на Елизабет Гилбърт.На всеки човек, в даден момент, му се налага да преосмисли живота си и да вземе конкретни решения как да продължи да живее занапред.В тази връзка,се оприличих на авторката,която казва - "Що се отнася до мъжете, в живота си съм вземала не малко прибързани решения. Винаги съм се влюбвала  през глава без да преценявам риска. Имам такава особеност: виждам в хората само доброто, но и предполагам, че всеки притежава нужните емоционални качества, за да постигне съвършенството. Колко пъти се влюбвах в това «съвършенство», а не в самия мъж, а после дълго се залавях за отношенията (понякога даже твърде дълго), все чаках, кога моя възлюбен ще осъществи своя потенциал. В любовта аз неведнъж ставах жертва на собствения си оптимизъм." Хареса ми и тази мисъл - "В реалния живот ние постоянно подскачаме насам-натам, за да се наместим и да се чувстваме добре – физически, емоционално и психически, за да избегнем състоянието на тъга и неудобство. Медитацията(випасана) учи, че тъгата и неудобството са неизбежни в живота, но ако успееш да се задържиш неподвижно достатъчно дълго, с времето ще осъзнаеш истината, че всичко (и неудобно, и чудесно) отминава в крайна сметка." Peace

# 52
  • Мнения: 293
Андариел, ето ти го наричаш гузна съвест,аз го наричам чувство за вина. Ама какво е това чувство в крайна сметка ? И нужно ли е ? Нормално ли е ?

EXQUISITE , не ме е страх. Просто се замислих дали това,което причиняваме на другите / в любовта / ни се връща под някаква форма и дали вие вярвате в подобно нещо?

# 53
  • Мнения: 7 006
Егати дилемата!Няма да те застигне наказание свише,не се коси.
Мдам..гузна съвест,некво чувство на вина,но най-вече шубе от реципрочност..

# 54
  • София
  • Мнения: 971
Няма как да знаеш колко силна е агонията на чувствата - при всеки е различно. А мъжете специално, често преиграват в старанието си да накарат коя да е жена да си втълпи вина или гузно чувство за това, че те са безполезни и жената не желае да ги търпи и иска да сложи край.  Peace

# 55
  • Мнения: 37
 Страх те е да не останеш сама, самотна? Такова възмездие ли визираш?

 И сега не ти ли е пак самотно, щом не обичаш?

# 56
  • Мнения: 293
Много лично заби темата,а не ми се иска.
Пак повтарям - не ме е страх от нищо.
Просто ми е чудно има ли възмездие в любовта. Според вас.

# 57
  • Мнения: 37
 И какво ако според нас има или няма...Важно е ти в какво вярваш  Peace

# 58
  • Мнения: 10 547
Има възмездие. Лично съм го изпитала. Но пък съпругът ми твърди, че подобно нещо не съществува. Е, това сигурно, защото още не съм му била шута, де.  Mr. Green

# 59
  • Мнения: 293
Има възмездие. Лично съм го изпитала. Но пък съпругът ми твърди, че подобно нещо не съществува. Е, това сигурно, защото още не съм му била шута, де.  Mr. Green

Ох! Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт