От няколко дни се мъдря по въпроса.
Обсъждаме понятията добро и зло, вярваме или не вярваме,че за постъпките си ще получим възмездие,всеки според собствените си възгледи и вярвания си живее живота.
НО когато става дума за любовта ...- има ли там възмездие ? Вярвате ли например,че ако не отговорите на любовта с любов,че ако нараните човек,който ви обича много без да го е заслужил с нищо - ще получите свише възмездие ? Както и обратното ? Вярвате ли да речем, че каквото сториш в любовта непременно ще ти се върне ? Имате ли страх от възмездието ?
Вярвате ли,че както постъпвате с любовта на хората - така ще постъпят и с вашата в един момент ?
Вярвате ли също,че ако разбиете едно семейство и градите собственото си щастие на гърба на чуждо нещастие това също няма да остане без възмездие и скоро и вашето щастие ще рухне като за отплата? Ей такива неща...
Не знам дали изразих достатъчно добре мислите си.Надявам се да разбрахте мисълта ...
Обсъждаме понятията добро и зло, вярваме или не вярваме,че за постъпките си ще получим възмездие,всеки според собствените си възгледи и вярвания си живее живота.
НО когато става дума за любовта ...- има ли там възмездие ? Вярвате ли например,че ако не отговорите на любовта с любов,че ако нараните човек,който ви обича много без да го е заслужил с нищо - ще получите свише възмездие ? Както и обратното ? Вярвате ли да речем, че каквото сториш в любовта непременно ще ти се върне ? Имате ли страх от възмездието ?
Вярвате ли,че както постъпвате с любовта на хората - така ще постъпят и с вашата в един момент ?
Вярвате ли също,че ако разбиете едно семейство и градите собственото си щастие на гърба на чуждо нещастие това също няма да остане без възмездие и скоро и вашето щастие ще рухне като за отплата? Ей такива неща...
Не знам дали изразих достатъчно добре мислите си.Надявам се да разбрахте мисълта ...
За разбиването на семейства, не знам, но ми се струва, че разбивачите някак се самонаказват живеейки с прелюбодееца ( веднъж изневерил, нали и на новата звезда ще изневери и т.н.) и сами унищожават щастието си, тъй като без доверие за какво щастие да говорим изобщо. Та така, не възмездие, а просто нормално развитие на нещата е да ти се случи и добро и лошо, според мен поне. Животът, както казват възрастните хора, е колело. И се върти, върти, ту си отгоре, ту паднеш много от високо. Затова, да правим каквото трябва пък да става каквото ще 
Ако сме добри с другите, поне ще знаем, че с нищо не сме предизвикали лошото, като ни дойде до главите.
Тоест - просто сме безсилни. 
