Има ли възмездие в любовта ?

Не, бееее... Бъркаш книгите.
В тази на Лазарев се твърди, например, че ако някой си Муньо е бил влюбен в баба ти, а тя, вместо да му се отдаде веднагически, вземе, та го отхвърли и с цялата си наглост се омъжи за дядо ти, сега ще плащате ти, децата ти, внуците ти и т. н. до забравих кое коляно.
Капиш?

Аз това го знам, но си бая моето. И си го визуализирам. Капиш.

ПП Иначе една позната ходеше на някакъв курс, който изследваше даже по- сложно от Лазарев кой каква карма ти натриса по вертикала, как да се помириш с нея и прочее, но точно тогава, не знам защо, се поотдръпнах от нея. След това като пак се срещнахме вече беше в друг култ, та не ми беше удобно да я питам как е минала историята с кармата. Сигурно успешно щом е продължила напред към нови хоризонти.

Ахам. Лазарев и сие направиха бум у нас в края на миналия век. Сега царуват други моди.  

ПП Ако се стигне до Мулдашев, трябва да извикам мъжа ми, само той в нашата къща успя да го изчете докрай.  

Бояна и Сийче,

никаква книга не съм чела.

Понеже съм в ситуация,в която ми се налага да нараня много човек когото обичам но на чиято любов вече не мога да отвърна със същото и прехвърляйки мислите си наляво надясно ...се породи темата.
А тя за мен наистина е интересна като изключим,че касае и мен в момента.
Като цяло когато се оповаваме на разума си можем да контролираме какво да правим и да не правим.
Когато става дума обаче за чувства - носим ли вина ???

Зависи ти как го разбираш, ако лесно образуваш вина ще си я носиш и тежко ти. Лично аз, без да съм груба бих казала следното- ако изглеждаш добре и решиш  да отвърнеш на любовта на всички, които искат да са с теб ще завършиш с лъскава кола и лоша репутация. та ако мислим принципно то този принцип трябва да работи и за малко харесвани и за много харесвани, с морала е така. Любов, омраза, безразличие, човешките отношения се базират на някакви ползи, емоционални или други, а ако ползите за едната страна станат трайни и значително по- малко от вредите тя има не само право, но и задължение да си плюе на петите. Наранената хипотетично, т.е. зарязаната страна ще си пострада известно време и ще намери щастието с някой подходящ за себе си. Или ще се пропие и ще се самоубие, но това си е работа на другата страна, тя може да си тегли ножа и докато е с теб, та няма как да отговаряш за това лесно или трудно ще се справи със ситуацията. Ако пък съвсем морално погледнем на нещата, то е крайно неморално и виновно поведение да не обичаш някого, насила да стоиш с него и така да го делиш от други възможности да бъде щастлив или нещастен извън твоята компания, която ще му дава надежди, че тази връзка може да се поправи.

Като т.н. Анастасия или " Деца на Слънцето, това са онези , които подбудиха Марио от Благоевград към самоубийство.
Само като им  видиш главния жрец  ти става  ясно че трябва  да се държиш на максимално далечно разстояние от него, и да си пуснеш евентуално най-големия враг, да стане слънчево дете

Да,напълно съм съгласна.
С две думи -не можеш да чувстваш вина,че си спрял да обичаш.
Както и не можеш да очакваш,че това е нещо лошо заради,което непременно ще бъдеш наказан.
Поне аз смятам,че за нещата/чувствата,над които нямаш власт и сила да промениш- не е редно да има някакво последствие  / това ако приемем,че за лошите ни постъпки има наказание  /.
Но все пак - когато погледнеш в две тъжни очи,които обичаш и знаеш,че това страдание е причинено от теб - ...

Е, защо да е причинено от теб? А ако той беше спрял пръв да те обича? А ако тъгата му е от чувството за провал, а не от любов? А ако един ден срещне жена и установи, че никога преди не е обичал? И тн.

ПП А наказанието ти вече е факт, но се самонаказваш с такива терзания. Кофти е да се разделиш с някого, когото си обичал и вече не обичаш, но е още по- кофти да останеш с него.

Причинено е от мен,защото аз съм тази,която слага краят.
И да,права си,че е по-добре честна със себе си и с другия отколкото другият вариант.
Мислиш ли,че има възмездие заради болката,която причиняваме съзнателно или не на други хора? Това е въпроса..
Има и хиляди други обстоятелства и случаи,в които това е неизбежно.
Плащаме ли за това,което причиняваме ? Или то е само в самите нас и всъщност плащаме на момента с болката си породена от подобни мисли ?

 Глупости. Докато едни чакат възмеждие, други си го преместват от дЕсно, в лЕво 

Защо въобще си се хвърлила в такива размисли? Защо всичко трябва е свързано с вина, наказание и прочее? Но ако се опрем на моралните норми си има степени на виновност според всеки случай. Убийство, тежко физическо нараняване, кражба, лъжа и в този ред. Да спреш да искаш да си някого и да си честен с него не влиза поне в моя кръг на поводи за вина. Нормално е да ти е мъчно и неприятно, че другия страда, но да носиш ти отговорност за това, че и вина е малко прекалено. Пък да се обремениш със страха от наказание- въобще няма и да коментирам. Познавам твърде много истински зли гадове, които живеят в пълно здраве, охолство и щастие до дълбока старост, както и напълно невинни души, които цял живот страдат по най- разнообразни начини. Сега, дали едните ще отидат в рая, а другите в ада можем само да гадаем и за мен няма никакво значение. важното е, че схемата с наказанията, поне в този живот не работи и вероятно въобще я няма. Не всичко живота има дълбок смисъл, нито всяко наше действие непоправимо афектира вселената и се връща със стократна сила при нас.

Аз знам едно- животът е дар и трябва да се отнасяме към него с цялото ни уважение. Това включва сериозна грижа за себе си и коректност спрямо останалите, уважение и към техните живот и добруване. Ако всеки се заеме сериозно да бъде отговорен към себе си ще знае докъде точно се простират отговорностите му към другите. В екстремни ситуации, при нужда човек прави саможертви, но без нужда да се самоизмъчваш е обидно към идеята да си жив. Та към човек при раздяла дължиш уважение и благодарност за прекараното време заедно, но всичко останало, за което говориш е напълно излишен самотормоз, според мен. Най- малкото, ако и ти страдаш, колкото другия той няма да страда по- малко. Продължи напред и го освободи и  него.

Бояна,благодаря ти,че сподели твоето виждане по въпроса.

Че каква"любов"е тая,дето има нужда да бъде възмездена?
п.п.Не просто вярвам в това,че животът е като бумеранг и каквото даваш това получаваш.Убедил съм се в това.

Има ли възмездие за делата ни в любовта,които са подчинени на чувства , а не на разум ?

Истинската любов няма нужда от възмездие.Тя знае да прощава.Егото има нужда да бъде възмездено.

п.п.Всъщност..Сега прочетох подробности..Но не знайно също..Се сетих за крадеца,който съжалява за това,че са го заловили,а не за това,че е крал..