Не знам дали това е неподходящото място за моя проблем, но просто не знам към кого да се обърна за съвет и помощ.
Моята история е следната.. живея с родителите ми, които са на възраст, майка ми е на 58, а баща ми е на 64 пенсионер от 8 години. Първите години от неговото пенсиониране бяха сравнително нормални, но дойде един момент в който той спря да се интересува от нищо, заряза всичките си приятели, спря да излиза, по цял ден стои в къщи и съответно се поболя. От една година насам ръцете се сковаха,буквално започнаха да се затварят в юмрук. Лятото се склони да оперираме едната ръка ( забравих да спомена,че той е диабетик с високо кръвно, много му е влошено здравето с две думи тъпчи се с хапчета но според мен това не решава нищо ) и от там се започнаха сериозните проблеми. След операцията много трудно се възстанови и сега твърди, че нищо не чувства с тази ръка. Този човек започна да се побърква, неадекватен е, не разсъждава трезво сякаш загуби разсъдъка си,държи се отвратително с нас с майка ми обвинява ни за всичко,не може да осъзнае, че има проблем и си мисли че ние сме луди. Не дава дума да му се каже не иска да ходи по лекари..... ние сме си въобразявали и нищо му няма все това повтаря. Обаче положението с всеки изминал ден се влошава, не може да прави нищо чака да му се сложи масата, чака да му се оправи леглото той само стои и нарежда,майка ми всеки ден плаче къса ми се сърцето. Настроен е с много лоша енергия вижда само нелошото в хората, не се усмихва постоянно е намусен, не се хваща да прави абсолютно нищо, на моменти го виждам как стои забил в една точка като луд
Не мога да повярвам с какво се превърна баща ми не е същия човек и всеки ден мисля какво мога да направя за да го накарам да се вземе в ръце колкото и да се опитвам и да му говоря не ме чува и не иска да ме чуе.
Съвсем на кратко описвам защото колкото повече пиша ми се свива сърцето, ако някои от вас може да ми даде някакъв съвет как да постъпя наистина ще съм много благодарна.
Моята история е следната.. живея с родителите ми, които са на възраст, майка ми е на 58, а баща ми е на 64 пенсионер от 8 години. Първите години от неговото пенсиониране бяха сравнително нормални, но дойде един момент в който той спря да се интересува от нищо, заряза всичките си приятели, спря да излиза, по цял ден стои в къщи и съответно се поболя. От една година насам ръцете се сковаха,буквално започнаха да се затварят в юмрук. Лятото се склони да оперираме едната ръка ( забравих да спомена,че той е диабетик с високо кръвно, много му е влошено здравето с две думи тъпчи се с хапчета но според мен това не решава нищо ) и от там се започнаха сериозните проблеми. След операцията много трудно се възстанови и сега твърди, че нищо не чувства с тази ръка. Този човек започна да се побърква, неадекватен е, не разсъждава трезво сякаш загуби разсъдъка си,държи се отвратително с нас с майка ми обвинява ни за всичко,не може да осъзнае, че има проблем и си мисли че ние сме луди. Не дава дума да му се каже не иска да ходи по лекари..... ние сме си въобразявали и нищо му няма все това повтаря. Обаче положението с всеки изминал ден се влошава, не може да прави нищо чака да му се сложи масата, чака да му се оправи леглото той само стои и нарежда,майка ми всеки ден плаче къса ми се сърцето. Настроен е с много лоша енергия вижда само нелошото в хората, не се усмихва постоянно е намусен, не се хваща да прави абсолютно нищо, на моменти го виждам как стои забил в една точка като луд
Не мога да повярвам с какво се превърна баща ми не е същия човек и всеки ден мисля какво мога да направя за да го накарам да се вземе в ръце колкото и да се опитвам и да му говоря не ме чува и не иска да ме чуе.Съвсем на кратко описвам защото колкото повече пиша ми се свива сърцето, ако някои от вас може да ми даде някакъв съвет как да постъпя наистина ще съм много благодарна.
