БХК съди държавата, защото няма регламент за домашно раждане

Хора, не измествайте темата. Става въпрос за съзнателни избори. Никой няма да опре пистолет до челото на някой мъж, който не желае да види как се ражда детето му и това въобще не е предмет на темата.

И за мен беше така. Благодарна съм, че успяхме заедно да изживеем идването на детето ни.
Беше ми голяма опора.
Относно персонала - съобразяват се много, когато присъства близък на жената - и за думите и за делата си.

Аз познавам един татко, който наистина е припаднал в залата. С второто им дете удържа, сега ще ходи за трети път.
Аз също съм припадала в родилна зала. Мога да обясня защо. Вълнувах се ужасно много, че ще присъствам на раждане, но не бях подготвена за това, което щеше да се случи.  А то се случи едно доста тежко раждане, с много писъци и кръв, родилката хич не бе подготвена какво да прави, нито персоналът й помагаше особено. И започнах много да съчуствам на горкото момиче, докато не ми причерня...

Ами така, де, да бъдем хора....


Дано

Bижте, нито при първото, нито при второто раждане съм искала съпругът ми да присъства. По мое мнение той няма място там. Жената просто сподели. Имам колега, който беше на работа докато жена му раждаше и колабира от нерви, а е млад човек. Мисълта ми е, че жените, повлияни от модерните течения, взимат решения без реално да знаят физическите и психическите граници на себе си и половинките и рискуват да увиснат, когато не трябва. Когато раждах втория път, имаше жени, отказали упойка, които в хода на раждането променяха мнението си, но вече беше късно за анестезия. Това е просто един пример.

Little Evil - и аз с личен пример, и повече няма да разводнявам темата, която всъщност не е за бащите и раждането. С първото раждане мъжът ми седеше във фоайето, както се полага, с часове наред. Чувал как вика някаква жена от другите родилки и като го видях, беше с брада половин сантиметър, а се беше обръснал сутринта, трепереше целия и беше адски уплашен, мислел, че викам аз.
С второто имахме възможност да прекараме много повече време заедно, остана с мен почти до края, до където беше възможно при тези условия, а и той не искаше особено да присъства на самото израждане на бебето, така че това беше оптималния вариант за нас. Беше в пъти по-спокоен, защото, както сам каза, "тук съм, виждам какво става и не се тревожа" - като вижда и участва, макар косвено.
И естествено, че всеки сам ще реши това дали е за него или не. Но ако предварително ти промият мозъка с идеи за припадащи мъже, грозни гледки и отвращение, ами, нечестно е

    В блажените времена на идеалните раждания преди сто години, за които така се тъжеше в началото на темата бащите не са присъствали на раждането, освен в крайно екстремни ситуации, когато не е имало жени от рода и баба.
    Това са съвременни моди .

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=886503

Здраво износено бебе почина след раждане вкъщи, съобщи д-р Валентина Григорова, зам. -шеф на Първа АГ болница "Св. София" (бивша "Тина Киркова").

Момиченцето с тегло 4,250 кг се задушило, защото не издържало на 12-часовото раждане, а наоколо нямало лекар, за да помогне. 32-годишната майка пристигнала в болницата, когато детето било вече мъртво. Тя и съпругът й са ветеринари.

Жената била твърдо решена да роди вкъщи, въпреки че наблюдаващият бременността лекар я предупредил да постъпи още преди крайния термин в болница. Причината била, че плодът бил едър и можело да се наложи цезарово сечение. Точно това обаче не искала майката, запалена по естественото раждане.

Ходела на курсове по йога за бременни, но за разлика от другите бременни искала, освен да роди естествено, това да стане и вкъщи.

Дори пъпната връв не е била прерязана, когато са дошли в болница "Св. София", обясни д-р Григорова. Плацентата също не била извадена, което било рисковано и за самата майка.

Постъпката е безотговорна по думите на д-р Григорова.

Бебето е било преносено с 12 дни. То е било добре развито и не е имало вродени дефекти. Единствената причина за смъртта е задушаването. Лекар щеше да следи сърдечните тонове и да реагира адекватно, каза д-р Григорова.

Майката се възстановила физически, но била съсипана, защото осъзнавала, че е поела отговорността за живота на бебето и го е загубила. Първото й дете, което вече е на 2 г., е родено в същата болница. То също било преносено, но тогава лекарите взели мерки, за да предизвикат родилния процес. След първото раждане жената заявила, че няма да се подложи втори път на това.

Нямала е доверие в медиците и това е завършило фатално, коментира д-р Григорова.

Въобще не става дума за кефене, още по-малко гледка. Страх ни е и двамата, ако преодолеем страха си, ще имаме още едно дете, ако имам психическата му подкрепа, ще събера сили. Сама няма да мина никога пак през това, абсурд.
Никой не казва, че е лесно, но който иска дете - ще го посреща, точка.
Това, разбира се, за мен, за другите, ако искат да си раждат вкъщи, ако искат в болница, сами с родата, с мъж, с доктор, хич не ме интересува. Единството важно е всеки да има избор, а не да ражда както ти, аз или някой си друг иска.

  Единственото важно е детето да има максимален шанс да оживее, пък мисля аз.

Което е следствие от много фактори, сред които психическото спокойствие на майката, което играе основна роля при отпускането на тялото, за да излезе бебето. Стегне ли се, тялото блокира и идват усложненията, съответно по-малкия шанс за живот.

Мхм, това може да си е твоето мнение - никой няма да седне да спори, предполагам.
Но изобщо не значи, че е меродавно за жените изобщо, нито че може да е "вярно".
Защото аз мога да сравня и двете. А още повече, че преди и аз, като една истинска българка (споделях някакви подобни твърдения, които сега намирам за себе си абсолютно смешни, на фона на това, което беше)... не исках мъж ми да присъства на второто раждане. Е, добре, че той самият и това, че тук не е така надделяха, та той беше на раждането от началото до края... Няма по-хубаво нещо. Няма. И не е мода, а просто реалност.
Защото по същата логика сега и аз така едностранчиво мога да кажа нещо крайно, като например, че по моите представи един истински мъж не "колабира" и не му "прилошава" от това, а дори напротив

Извинявам се и аз, че не съм по темата...

Постът ти звучи доста крайно.
Както ти си имала притеснения и страхове – така и мъжът може да има и е редно да се реши заедно – не да се налагаме – като искаш бебе – ще ми гледаш под полата по време на процеса
 

добре де, ама жената може да иска да роди на някой планински връх примерно, защото хороскопа на детето е максимално добър там.  трябва ли да подкрепяме правото й на избор в случая?

 


  Но ако дойдат усложненията и си в болница, шасът на детето е по-добър, екипа чака, ако трябва ще оперира, аспирира и ще се бори докрай. Ей я и тая родилка - явно раждането и в Тина Киркова е било много кофти и тя решила да роди у дома. Да, ама двегодишното и детенце си е живо, макар и жената да е с лоши спомени, а другото, което е било съвсем наред вече го няма.

 колкото до присъствието на бащата, мисля, че е излишно да спорим, който му е важно, възможност има, не е недостъпна, решава и отива. Не е задължително да родиш у дома за да си с мъжа си.