БХК съди държавата, защото няма регламент за домашно раждане

Може да иска да роди и скачайки с парашут или в клетката на лъвовете в зоопарка. Не разбирам защо е нужно да се дават някакви крайни предположения.
Говорим за нещо, което се практикува с години в други страни, не е толкова трудно да се приложи и у нас, всичко е вече изпробвано при тях, достатъчно е да вземем само положителните неща и да си ги ползваме със здраве, вместо да се пънем като магаре на мост.


Нито аз ще гледам, нито той. Както и за секцио - никой не карам да минава от другата страна на паравана.
Всъщност не го карам да влиза на раждане, както и той не ме кара да раждам. Уважаваме си страховете и не се насилваме  

Iris04, моето секцио беше по спешност, което всъщност представляваше насрочена за след 2 часа операция. Иначе и аз си мислех, че само седят и чакат, след което всички се втурват като по филмите, но не беше така на практика.

За аспириране и подобни, акушерката си има и знания, и инструменти, същите като в болница.

ако ставаше толкова лесно - да сме цъфнали и вързали вече 

  Не знам, Човече, според мен е грехота деца да умират при домашно раждане в 21 век. Не че не може да стане и в родилен дом, но там поне си на правилното място и се предполага, че хората са квалифицирани, имат и апаратура и умения. Така мисля, в края на краищата хората сами решават как да процедират с телата си, а детето докато не се роди живо не се смята за човек и живота му е по- малко ценен от желанията на майката.

Има ситуации, в които децата умират и никой нищо не може да направи. Имам предвид, че ако конкретна жена е родила мъртво бебе, същото щеше да стане в болницата. Ако бебето има шанс, акушерката ще го спаси, така както ще го спаси и в болницата.

Това сериозно ли го мислиш, като отричаш наличието на апаратура и екип от лекари/мн.ч/ в болницата?  

А относно горния типост - хем не си го карала, хем твърдиш, че като има дете - ще трябва да гледа раждането....

Да. Мъртвородено бебе не може да се съживи.

viliko, до утре можем да си пишем, написах, че ме е страх да съм сама там, но няма да го карам насила. Като не иска, не иска. Така и той мен - не ме насилва да раждам щом ме е страх.

Viliko пак не знае кога да спре и направо ти се чудя защо продължаваш дискусията с нея 

Права си... спирам.

Какъв ти е проблема пък на теб?
Нещо по темата имаш ли?



Ма все спираш, когато ти се задават такива въпроси.
За мен наистина е неразбираемо що за маниер е това да караш мъжа си да присъства, ако не може. И съм виждала такива доста случаи...

За мен и съпруга ми, след като вече имаме опит, не е мода  а необходимост.
След като и двамата се чувстват по - спокойни така, защо не?
Ако моят съпруг беше отказал да присъства, щях да съм в черните статистики. Ако не беше плътно до мен следващите дни, нямаше кой елементарна помощ да ми окаже. Санитарките единствено почистват стаята, сменят чаршафи и зареждат банята. За жената се грижи съпруг или близки хора.
Както и аз се грижих за него, когато го оперираха - бях до него, гледах го като малко дете, докато си стъпи на краката. Не сме се събрали заедно само заради напудрените моменти в живота. Според мен е недостойно да се твърди, че някой държи на друг, а да се извръща глава, когато го боли и страда. С аргумента, че гледката може да отврати.


Нито браковете, нито ражданията преди 100 години са били това, което са днес. Тогава жената е била като бушон, когато изгори се слага нов да върши работа. Дали ще умре при раждане или от недохранване, все тая. За какво да се притеснява мъжа й в ония години, докато тя ражда? За нея едва ли, трябвало е да има много деца в семейството, за да вършат работа по нивите.
Едно време не са имали ни памперси, ни дамски превръзки. Днес, като ги купувате от модни съображения ли е или е необходимост?

Спирам със спаменето в темата.
Ще продължа на лични, не се притеснявам от въпросите.

Viliko, а ти какво общо имаш по темата, а? Я прочети пак заглавието пък тогава питай.

ТОВА Звучеше различно от


Но, признавам те - успяваш да извъртиш винаги 


Вероятно трябваше да добавя - обсъжданата тема на посл.страница 

Здравейте,
попрочетох това-онова от темата от темата - всичките 81 страници са ми непосилни. Мисля да пиша тук само веднъж, но от няколко гледни точки - от гледната точка на лекаря, който работи с деца в България; на майката, която е родила едно дете със секцио; на майката, която е загубила едно дете в напреднал срок на бременността и го е родила мъртво; на член на УС на сдружение "Естествено"; на основател на Фондация "Макове за Мери", на човек, работещ с БХК по промяната на закона за погребването/кремацията на мъртвородените бебета, на човек, учил медицина в световноизвестен университет в Германия, но ходил по стажове в родилна зала на Майчин дом... сигурно има и още...

Казвам всичко това не за да си придавам важност, а за да подчертая, че погледът ми върху системата на българското здравеопазване е доста широк и от различни перспективи, както и за пълна прозрачност на пристрастията ми.

Първо искам да кажа, че загубата на бебе - независимо от срока на бременността или възрастта на бебето - е неописуема травма за родителите му. В този смисъл, искам да изкажа съболезнованията си на семейството от Бургас. Не мисля, че е редно да обсъждат конкретните обстоятелства около смъртта на бебенцето, защото никой от нас не е присъствал. Също така не мисля, че е редно да съдим родителите за избора им или за стечението на обстоятелствата - по същата причина. Всеки, абсолютно всеки родител се чувства виновен за смъртта на детето си и ако започнем да обвиняваме и ние, които не сме нищо повече от зяпачи и селски клюкарки, а телевизиите, поставящи темата "за или против домашното раждане" са селския ни мегдан... мисля, че поставяме основите на едно сериозно престъпление срещу самата човечност...

Като човек, прекарал тази година няколко седмици с умиращо бебе в себе си в най-различни софийски болници наблюденията ми върху работата на колегите акушер-гинеколози за следните - с много малки изключения (слава Богу, има ги) те не се свързват емоционално с пациентките, за които се грижат. Това може би не би било фатално, ако бяха на ниво като медицински специалисти. Но впечатленията ми не са такива:

1. всички бяха готови да ми "махнат" бебето, но никой не искаше (и не можеше) да го лекува, макар че в крайна сметка то загина от нещо лечимо (и се намери лекар, който умееше да извърши процедурата, но беше твърде късно);
2. самата аз бях в тежко състояние и цял отбор авторитетни лекари не успяха да ми "отгатнат" диагнозата в продължение на две седмици, а аз си я намерих за пет минути в уикипедиа;
3. когато си позволих като професионалист да не се съглася с поставените ми (погрешни) диагнози, ми беше казано, че "тук съм пациент, да не се държа като лекар и да не споря" и бях учтиво помолена да си намеря друга болница, защото в тази не могат да ми осигурят адекватни грижи;
4. по този начин ми се наложи да обикалям цял ден с отоците си другите болници, докато се оказа, че в Токуда ще ме приемат, но за сметка на това няма да се погрижат за мен - сама си диагностицирах белодробния оток и сърдечната недостатъчност и сама си назначих необходимите изследвания - срещу съответната (немалка) сума;
5. когато в крайна сметка бебето ми почина и се роди мъртво, се оказах в неизненадващата за мен ситуация, че то на практика представлява "болничен отпадък", т.е. боклук, и като такъв е собственост на болницата;
6, шефката на отделението по патологична бременност, в което лежах, предложи да си отида вкъщи с мъртвото бебе в корема, защото предстояха Великденските празници, и да се върна на 5-ия (!) ден за индукция на раждане. Слава Богу не стана така.

Казвам всичко това, за да онагледя какво може да се случи на медицински специалист, колега, демек. Не искам да знам какво се случва на "обикновената майка" без медицински познания.

Когато отидох на стаж в родилна зала на МД преди повече от десет години, първото нещо, което видях, бяха две мъртви бебета в кашон на пода (!), а лекарите ругаеха майка им, която искаше да ги види, и я наричаха "извратена".

Когато в пети курс в Германия станахме свидетели на раждането не мъртво бебе с тризомия 13 в 25 г.с., което имаше само едно оченце по средата на челото, видях какво означава умението да проявиш емпатия и състрадание към пациентите си. Бебето беше изкъпано, облечено и поставено в красива кошница, снимано от акушерките и върнато на родителите ми, за да прекарат с него толкова време, колкото пожелаят.

Когато преди години се срещнах с д-р Методи Янков в студиото на Гала като представител на "Естествено" и изтъкнах аргумента, че в Германия никой не връзва родилките за леглото по гръб, а ги пращат да се разхождат със съпрузите им в парка на болницата, и да се хранят и да пият течности в малки количества по желание, получих отговор: "Че какво им пречи на жените да си ходят със системите по коридора?"

Когато преди няколко седмици се среянах със същия лекар в студиото на "Малки истории" по БНТ, той ми каза, че "от медицинска гледна точка мъртвородените бебета са доброкачествени тумори в корама на майката" и други неща, които всеки може да види сам.

Тази година в български болници починаха няколко здрави, доносени бебета. Аутопсионните протоколи и експертизите се бавят с месеци, бебетата стоят във фризери в съдебната медицина, а дела не са заведени. Родителите получават сплашващи телефонни обаждания, защото искат да знаят истината за това какво се е случило с децата им.

Когато с други момичета от "Естествено" ходихме да говорим с доц. Сираков от МД за въвеждането на официален план за раждане, и аргументирахме исканията си с американски учебници, Кохрейн ревюта и испанската национална стратегия за водене на нормално раждане (т.е. изготвена от тяхното МЗ), единственият константен отговор, който получавахме беше, че "тук така се работи открай време", независимо, че практиките са очевидно остарели и нехуманни.

Когато следвах в Германия ("Шарите", Берлин) част от задължителната ни програма по АГ беше посещението на родилен център, ръководен от акушерки. Ето точно този: http://www.geburtshaus-berlin.de/

Като студентка в задължителната ми програма влизаха два семестъра обучение по изграждане на отношения между лекар и пациент, комуникация и т.н. Без тях нямаше да имам диплома. В България такъв курс няма в рамките на медицинското образование.

Като член на УС на "Естествено" от години подготвям майки за нормално активно раждане в болнични условия, не в домашни. При сегашните обстоятелства в България самата аз не бих родила у дома, както и не бих посъветвала никого да го направи.
Но предвид гореизброеното разбирам защо въпреки това има родители, които избират този път. Пребиваването в българска болница е травматично преживяване, дори когато резултатът е добър. Винаги ще има един малък % майки, които ще изберат да родят в домашни условия. Намирам за погрешно криминализирането на избора им, вместо осигуряването на възможност това да се случи максимално безопасно за майката и бебето.

Що се отнася до финансовата страна на въпроса, агушео-гинеколкогичната помощ в България в момента е бездънна яма за пари. Повечето от нас плащат между 1500 и 3000 лв. за "удоволствието" да родят в болница, с избор на екип и други "екстри" като присъствието на бащата, които в чужбина се подразбират. Изборът да родиш без екип изглежда рискован - именно защото не сме сигурни нито в отношението на дежурния екип, който няма да получи бонус към заплатата си за положените за нас грижи, нито можем да сме сигурни в професионализма му.
Вероятно раждането с акушерка у дома не би било драстично по-скъпо, а вериятно - доста по-евтино в случаите, в които раждането протича безпроблемно.

Цитират се още проблеми като инфраструктура, обучение на кадри и т.н., които звучат меко казано несериозно. Може би това е повод да разровим л*йната, в които цялата държава е затънала до ушите. Мисля, че в крайна сметка нещата опират до липса на желание, а не до липса на възможности.

Дали правото да родиш у дома е основно човешко право - не знам, но със сигурност знам, че в повечето "бели" държави е достъпно и регламентирано. Ерго - напълно възможно. Акушерките, които асистират на домашни раждания са обучени и оборудвани. Има строги критерии за това коя жена може да роди у дома. Мислите ли, че щеше да е разрешено, ако масово умираха бебета и майки?

Що се отнася до това кой какви пари получава от далаверата "раждане" - мислите ли, че лекарите получават малко пари? Да, и дулите получават пари - те затова жертват една голяма част от личното си време - не само, за да присъстват до майката на самото раждане, което може да се проточи понякога с дни, но и за да поддържат връзка с нея преди и след него и да й оказват основно психологическа, а не медицинска помощ. Ако се регламентират домашните раждания - и акушерките ще получават пари за работата, която вършат и отговорността, която поемат. На мен ми се струва напълно в реда на нещата. Как ще бъде регламентирано заплащането и как е честно да бъде регламентирано според мен е въпрос на един друг разговор.

В заключение - винаги е кофти, когато пдхождаме към един въпрос догматично, а не аналитично; повърхностно, а не задълбочено със съответните аргументи. Разбирам, че не всеки може да се задълбочи в материята (в това число и министър Десислава Атанасова), НО истински диалог не може да се води с човек, който си служи с аргументи от типа "just because", каквито бяха всички аргументи, които чух от противниците на регламентирането на домашното раждане през последните дни (главно лекари). И последно, журналистиката отново ни прави много лоша услуга, представяйки темите по този ужасно жълт и поляризиращ начин. Това е фаст фууд журналистика, но проблемите са реални и многопластови, затова и този постинг вече премина всички граници... и приключвам.

Котката Марта като че ли каза всичко най-важно по темата. Щом човек от "системата" го потвърждава с поглед отвътре и отвън, какво остава за редовите й потребители...