- Публикувана: 30 окт. 2012, 20:32 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2012, 13:31 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 161
Прекрасната Фатмагюл...
Скрит текст:
Определено! Чудесни плакати.
Впрочем, на първия ясно се вижда издълженото второ пръстче на стъпалото, за което говорех.
)) 
Определено! Чудесни плакати.
Впрочем, на първия ясно се вижда издълженото второ пръстче на стъпалото, за което говорех.
))Уфф, Маричке,
объркваш ми плановете, аз имам други работи да преговарям! 
Момичета добро утро, желая ви хубав ден - който ще почива, да си почине добре, който пък има някаква неотложна "тръстикова" задача - да му е спорна работата !
Ние тук вече сме се разположили царски и господарски и можем да "отваряме" вече приказката "КВФ" на чаша кафе.
Милка Радева - къде беше до сега ? Такива хубави постове "пропуснахме" ! Ама "вземи се в ръце" и почвай - още сме в началото на "поредното" обсъждане на "КВФ". Приятно ми е да те чета.
Мариянка, Марица, Ева, Дилеми - добре съм ви заварила на "работното място". Аз малко бях заета тези дни и нощи / бях на работа - да не си помислите нещо друго / и леко забавих своето темпо при обсъждането.
Галандри - добре дошла в България и в "малкия град" - дано си прекараш добре и да се заредиш със хубави емоции, свеж планински въздух и нашенско настроение !
Дилеми, жомай! 
)) И вие ме разсейвахте, докато нищех Керимчо. ))
Продължавам.
Нейният първи спомен за Керим е срещата на стълбището... Свързва го с неудобство, притеснение, но и мъничко любопитство към мъжа, проявил така настойчив интерес към нея...
Срещата на два погледа – притеснен и възхитен.
Неговите спомени може и да са мъгляви, разпокъсани, но нейните са кристално ясни. Запечатани, гравирани завинаги в съзнанието и от болката, ужаса, разрухата, която Керим и неговите „другарчета” и донесоха. Уви, онази нощ заличи за дълго в съзнанието и лекия трепет, предизвикан от възхитените очи...
-----------
Не мога да се въздържа от лирическото отклонение и тук. Великолепна Берен! И тя си я умее играта с очи. Лошото идва, когато трябва да изиграе емоция, показваща любов, изправена срещу екранния си партньор.
Но тук!... Просто гледам като омагьосана тези очи. Аз, лично, потъвам в тях. За вас не знам, но за мен кадърът, на който Фатмагюл е притиснала устата си с ръка и гледа изтерзано е потресаващ!
-----------
Това беше началото за Фатмагюл – трепет, съсипан и опорочен от последвалата гавра... Вярно, тя загуби съзнание, няма спомен у нея, че Керим също я е насилил (за останалите помни ясно гнусните лица, надвесени над нейното). Но го приема като един от „тях”, защото и той беше там, той изпълни заповедта им да я хване, той също е насилник...
)) И вие ме разсейвахте, докато нищех Керимчо. ))Продължавам.
Нейният първи спомен за Керим е срещата на стълбището... Свързва го с неудобство, притеснение, но и мъничко любопитство към мъжа, проявил така настойчив интерес към нея...
Срещата на два погледа – притеснен и възхитен.
Неговите спомени може и да са мъгляви, разпокъсани, но нейните са кристално ясни. Запечатани, гравирани завинаги в съзнанието и от болката, ужаса, разрухата, която Керим и неговите „другарчета” и донесоха. Уви, онази нощ заличи за дълго в съзнанието и лекия трепет, предизвикан от възхитените очи...
-----------
Не мога да се въздържа от лирическото отклонение и тук.
Великолепна Берен! И тя си я умее играта с очи. Лошото идва, когато трябва да изиграе емоция, показваща любов, изправена срещу екранния си партньор. Но тук!... Просто гледам като омагьосана тези очи. Аз, лично, потъвам в тях. За вас не знам, но за мен кадърът, на който Фатмагюл е притиснала устата си с ръка и гледа изтерзано е потресаващ!
-----------
Това беше началото за Фатмагюл – трепет, съсипан и опорочен от последвалата гавра... Вярно, тя загуби съзнание, няма спомен у нея, че Керим също я е насилил (за останалите помни ясно гнусните лица, надвесени над нейното). Но го приема като един от „тях”, защото и той беше там, той изпълни заповедта им да я хване, той също е насилник...
Не смятате ли,че коментара за АБО ще е като след дъжд качулка?
Има една снимка от промото,на която Енгин си е отметнал главата назад . Намерете ми я,ако можете,моля!
Има една снимка от промото,на която Енгин си е отметнал главата назад . Намерете ми я,ако можете,моля!
Ето пожеланото - авек плезир.
))
Марица, струва ми се, че Милка Радева пожела друга снимка от промото на сезона, а не тази, която си постнала от конкурса.
Не смятате ли,че коментара за АБО ще е като след дъжд качулка?
Има една снимка от промото,на която Енгин си е отметнал главата назад . Намерете ми я,ако можете,моля!
Има една снимка от промото,на която Енгин си е отметнал главата назад . Намерете ми я,ако можете,моля!
Ето пожеланото - авек плезир.
))
Марица, струва ми се, че Милка Радева пожела друга снимка от промото на сезона, а не тази, която си постнала от конкурса.
Ууууупс!
)) 
Благодаря, Диманче! Грешката е моя - така е, като бързам и припирам, а не прочитам внимателно! Ей сега ще я поправя! ))Аз и на тази снимка го харесвам Енгин, впрочем. Интересен израз имат очите му - триумф, но и осъзнаване на това, което води след себе си тази победа. Много сериозен поглед...
Ето и пожеланото от Милка - този път от промото.
Тъкмо ще сравним езика на тялото в две сходни пози, подплатени с различни емоции...
Здравейте момичета!!! 
Нека неделният ден ви донесе радост на душата!
От ранна сутрин съм с чаша кафе в ръка и ви чета с удоволствие!
Ванчето е постнала някаква информация от Дизито за Енгин, но нищо не разбрах. Някой може ли да разбере и сподели за какво иде реч?
Галандри си е пристигнала е удома и искам да й пожелая незабравими радости!!!
Милка Радева е споделили своите усещания , но все едно е направила синтез на изпитваните и споделени от нас чувства , гледайки АБО.
Мога само да кажа браво на нашата дружина!
Нека неделният ден ви донесе радост на душата!
От ранна сутрин съм с чаша кафе в ръка и ви чета с удоволствие!
Ванчето е постнала някаква информация от Дизито за Енгин, но нищо не разбрах. Някой може ли да разбере и сподели за какво иде реч?
Галандри си е пристигнала е удома и искам да й пожелая незабравими радости!!!
Милка Радева е споделили своите усещания , но все едно е направила синтез на изпитваните и споделени от нас чувства , гледайки АБО.
Мога само да кажа браво на нашата дружина!
Така - значи имам още малко от преговорната задача.
"Обещаното" от Керим освобождаване на Фатмагюл - първо от физическото му присъствие, после и от юридическото такова.
Получил е своите паспорт и виза, уведомил е Фатмагюл, че заминава. Мерием нищо не не може да направи повече за да повлияе върху неговото решение. Като негова "сестра и майка" и остава да се моли да бъде здрав и да може да понесе трудния живот на емигрант който го очаква - там някъде далече в чуждия свят и бит.
Към приготвеният багаж обаче се прибавя единственият спомен / плетеното цветенце / от Фатмагюл. Нещото, което тя е направила и попаднало в него случайно, като пореден каприз на съдбата. Едно малко и обикновено плетено цветенце - но за Керим е с безценна стойност, защото това остава единствена му осезаема връзка с дома, със семейството / макар и насила създадено /, със самата Фатмагюл.
Оставя и "парите" внесени на нейно име, документа -пълномощно за развод и най-важното едно писмо. Писмо писано със сърцето и душата му. Думи които тя никога нямаше да приеме да изслуша наяве. Последен "разговор" с нея, последно съжалявам и сбогом.
Последни минути на родната земя и "у дома" - спомените идват един след друг, отнякъде някой вика "Керим" - всичко около него сякаш му "говори" - Не заминавай ! Остани и се бори !
"Не заминах ! Не можах! Навсякъде виждах лицето на Фатмагюл ! Мисля, че съм влюбен в това момиче !"
Някой / натрапника, врага / освен, че има смелост да и говори, да и пише писмо - сега и това - признава, че я обича ! За първи път - някой я обича и Не иска при никакви обстоятелства да я остави сама, въпреки, че и беше обещал !
Мисля, че Фатмагюл беше шокирана точно от това откритие - да разбере, че той се осмелява да я обича въпреки случилото се и въпреки Мустафа !
"Обещаното" от Керим освобождаване на Фатмагюл - първо от физическото му присъствие, после и от юридическото такова.
Получил е своите паспорт и виза, уведомил е Фатмагюл, че заминава. Мерием нищо не не може да направи повече за да повлияе върху неговото решение. Като негова "сестра и майка" и остава да се моли да бъде здрав и да може да понесе трудния живот на емигрант който го очаква - там някъде далече в чуждия свят и бит.
Към приготвеният багаж обаче се прибавя единственият спомен / плетеното цветенце / от Фатмагюл. Нещото, което тя е направила и попаднало в него случайно, като пореден каприз на съдбата. Едно малко и обикновено плетено цветенце - но за Керим е с безценна стойност, защото това остава единствена му осезаема връзка с дома, със семейството / макар и насила създадено /, със самата Фатмагюл.
Оставя и "парите" внесени на нейно име, документа -пълномощно за развод и най-важното едно писмо. Писмо писано със сърцето и душата му. Думи които тя никога нямаше да приеме да изслуша наяве. Последен "разговор" с нея, последно съжалявам и сбогом.
Последни минути на родната земя и "у дома" - спомените идват един след друг, отнякъде някой вика "Керим" - всичко около него сякаш му "говори" - Не заминавай ! Остани и се бори !
"Не заминах ! Не можах! Навсякъде виждах лицето на Фатмагюл ! Мисля, че съм влюбен в това момиче !"
Някой / натрапника, врага / освен, че има смелост да и говори, да и пише писмо - сега и това - признава, че я обича ! За първи път - някой я обича и Не иска при никакви обстоятелства да я остави сама, въпреки, че и беше обещал !
Мисля, че Фатмагюл беше шокирана точно от това откритие - да разбере, че той се осмелява да я обича въпреки случилото се и въпреки Мустафа !
И така, продължавам...
Керим се прибира след разговора на яхтата с Вурал после и с Ердоан и Селим,след ареста и разпитите в полицията. Мерием тича да го посрещне, „Керим, къде беше? Притеснихме се до смърт! При Мустафа ли беше? ”, той гледа питащите очи на Фатмагюл, кратко отговаря „Не”, отминава. Мукадес има свое мнение, както винаги, подсилва страховете на Фатмагюл „Виждаш ли, не казва нищо. Със сигурност е бил при Мустафа, слушай какво ти говоря!"
Керим иска да говори с Фатмагюл, да й каже, каквото е разбрал от Вурал, няколко пъти прави опити да говори с Фатмагюл, гледат го пълни с омраза и презрение очи, глас, който удря като с камшик „Не споменавай името ми! Махни се! Изчезни”. Вижда я близо до лодката на Емре, моментално взема решение, почти тича към реката:
Керим се прибира след разговора на яхтата с Вурал после и с Ердоан и Селим,след ареста и разпитите в полицията. Мерием тича да го посрещне, „Керим, къде беше? Притеснихме се до смърт! При Мустафа ли беше? ”, той гледа питащите очи на Фатмагюл, кратко отговаря „Не”, отминава. Мукадес има свое мнение, както винаги, подсилва страховете на Фатмагюл „Виждаш ли, не казва нищо. Със сигурност е бил при Мустафа, слушай какво ти говоря!"
Керим иска да говори с Фатмагюл, да й каже, каквото е разбрал от Вурал, няколко пъти прави опити да говори с Фатмагюл, гледат го пълни с омраза и презрение очи, глас, който удря като с камшик „Не споменавай името ми! Махни се! Изчезни”. Вижда я близо до лодката на Емре, моментално взема решение, почти тича към реката:
Скрит текст:
Фатмагюл – Какво става? Какво правиш! Спри, ще сляза!
Керим – Спри! Сядай! Ще говорим!
Фатмагюл – Пусни ме! Ще сляза!
Керим – Сядай!
Мукадес – Чакай, глупчо, да видим какво ще стане.
Фатмагюл –Спри, или ще скоча!
Керим – Сядай ти казах!
Фатмагюл –Остави ме, ще скоча!
Керим – Седни! Добре. Няма да те докосвам. Но ще говорим.
Рахми – Отвежда Фатмагюл. Отвежда Фатмагюл.
Мерием – Не се страхувай, няма да я нарани.
Мукадес- Ох, виж го ти Керим!
Керим – Не исках да те плаша. Но трябва да ме изслушаш. Трябва да ми повярваш. Така или иначе заминавам, Фатмагюл.
Фатмагюл – Върви в ада!
Керим – Паспорта ми ще е готов в понеделник. След това ще си взема визата и ще замина! Няма да ти причинявам повече болка. Но има нещо, което трябва да знаеш. Не съм направил нищо. Слушай! Не съм те докосвал, Фатмагюл. Кълна се. Кълна се в най-святото за мен в този живот, в паметта на майка си, че не съм…Го направил. Вината ми е…Че бях заедно с тези отрепки. Че не ги спрях. Че бях там! Че им позволих да съсипят живота ми. Годпод да ме накаже, че им позволих да съсипят живата ми. По дяволите! Знам…Непростима е. Няма извинение. Повярвай…Повярвай, че и аз съм наранен не по-малко от теб.
Фатмагюл – Животът ми се разпиля на парчета. Опетнен…В калта. Ти ми отне мечтите. Уби чувствата ми. Почерни живота ми. Намирам се в пълен мрак! Отне ми всички цветове.
Керим – Не съм го направил. Ти не знаеш.
Фатмагюл – Отне ми всичко. Всичко. Отне всичко, което беше красиво в мен. На мястото му остави само омраза. Ти си най-големият ми враг.
Керим – Фатмагюл…Моля ти, повярвай ми! В името на Бога.
Фатмагюл – Отведи ме от тук. Отведи ме от тук!
Керим – Спри! Сядай! Ще говорим!
Фатмагюл – Пусни ме! Ще сляза!
Керим – Сядай!
Мукадес – Чакай, глупчо, да видим какво ще стане.
Фатмагюл –Спри, или ще скоча!
Керим – Сядай ти казах!
Фатмагюл –Остави ме, ще скоча!
Керим – Седни! Добре. Няма да те докосвам. Но ще говорим.
Рахми – Отвежда Фатмагюл. Отвежда Фатмагюл.
Мерием – Не се страхувай, няма да я нарани.
Мукадес- Ох, виж го ти Керим!
Керим – Не исках да те плаша. Но трябва да ме изслушаш. Трябва да ми повярваш. Така или иначе заминавам, Фатмагюл.
Фатмагюл – Върви в ада!
Керим – Паспорта ми ще е готов в понеделник. След това ще си взема визата и ще замина! Няма да ти причинявам повече болка. Но има нещо, което трябва да знаеш. Не съм направил нищо. Слушай! Не съм те докосвал, Фатмагюл. Кълна се. Кълна се в най-святото за мен в този живот, в паметта на майка си, че не съм…Го направил. Вината ми е…Че бях заедно с тези отрепки. Че не ги спрях. Че бях там! Че им позволих да съсипят живота ми. Годпод да ме накаже, че им позволих да съсипят живата ми. По дяволите! Знам…Непростима е. Няма извинение. Повярвай…Повярвай, че и аз съм наранен не по-малко от теб.
Фатмагюл – Животът ми се разпиля на парчета. Опетнен…В калта. Ти ми отне мечтите. Уби чувствата ми. Почерни живота ми. Намирам се в пълен мрак! Отне ми всички цветове.
Керим – Не съм го направил. Ти не знаеш.
Фатмагюл – Отне ми всичко. Всичко. Отне всичко, което беше красиво в мен. На мястото му остави само омраза. Ти си най-големият ми враг.
Керим – Фатмагюл…Моля ти, повярвай ми! В името на Бога.
Фатмагюл – Отведи ме от тук. Отведи ме от тук!
И понеже си поставих задачка / не закачка / едновременно с преговора да търся и аналогичните моменти на случки и събития от сега - в бъдещето, какво открих.
Каквото и да случи сега между Керим и Фатмагюл - гнева и омразата от нейна страна и чувството на вина, срам, разкаяние и влюбване от негова страна - има едно нещо което е общо.
Колкото и да не го "вижда", още по малко пък да го "отчета" като факт - съзнанието на Фатмагюл е "скътало" някъде много дълбоко - първият спомен за Керим - и той е същият като неговият.
Когато почти след една година - той пожела да се разделят - тогава този спомен съвсем ясно се "материализира" , излезе на светло и беше "разбран" правилно.
Каквото и да случи сега между Керим и Фатмагюл - гнева и омразата от нейна страна и чувството на вина, срам, разкаяние и влюбване от негова страна - има едно нещо което е общо.
Колкото и да не го "вижда", още по малко пък да го "отчета" като факт - съзнанието на Фатмагюл е "скътало" някъде много дълбоко - първият спомен за Керим - и той е същият като неговият.
Когато почти след една година - той пожела да се разделят - тогава този спомен съвсем ясно се "материализира" , излезе на светло и беше "разбран" правилно.
Следващата им среща също не носи позитивни усещания у Фатмагюл.
Тогава тя искаше да приключи с жалкия остатък на физическото си съществуване, наречено живот.
Великолепно изиграно и заснето. Изключително въздействащо.
Керим и този път я хвана, спря я.
За нея неговата намеса отново не беше за добро. Отново възприе появата му като мъчение и продължение на мъчението.
Тя беше готова да си отиде. Прости се със своя Бог, помоли за прошка за това, което е решила да извърши – да отнеме сама живота си... А Керим и отне и тази възможност да се пречисти, да изцеди заедно с кръвта от вените си срама, ужаса, отчаянието...
Тогава тя искаше да приключи с жалкия остатък на физическото си съществуване, наречено живот.
Великолепно изиграно и заснето. Изключително въздействащо.
Керим и този път я хвана, спря я.
За нея неговата намеса отново не беше за добро. Отново възприе появата му като мъчение и продължение на мъчението.
Тя беше готова да си отиде. Прости се със своя Бог, помоли за прошка за това, което е решила да извърши – да отнеме сама живота си... А Керим и отне и тази възможност да се пречисти, да изцеди заедно с кръвта от вените си срама, ужаса, отчаянието...
Добро утро момичета!
Маричке, ти се женският аналог на Булута-всичко правиш с такава страст
.астигане нямаш ,ама аз и не се опитвам ,стига ми да чета и да гледам снимки
Милкарадева моля те пише по-често.Казваш нещата прямо точно и обосновано-адмирации за което!
Сцената в която Керим призна на Мерием,че е влюбен в Ф ,погледът, гласът му ,сълзите му ме направиха "Енгинка" .Аз от този момент нататъв вече бях отнесена от този актьор та и до днес.Не мога да не спомена чудесната Берен.Да изиграеш толкова чувства-омраза,болка ,вътрешна борба, а на по-късен етап и на обичаща жена/макар и не толкова убедително/си е талант.
Приятен неделен ден на всички.Аз отивам на разходка с детенце ,но за следобедното кафе ще съм на линия
Маричке, ти се женският аналог на Булута-всичко правиш с такава страст
.астигане нямаш ,ама аз и не се опитвам ,стига ми да чета и да гледам снимкиМилкарадева моля те пише по-често.Казваш нещата прямо точно и обосновано-адмирации за което!
Сцената в която Керим призна на Мерием,че е влюбен в Ф ,погледът, гласът му ,сълзите му ме направиха "Енгинка" .Аз от този момент нататъв вече бях отнесена от този актьор та и до днес.Не мога да не спомена чудесната Берен.Да изиграеш толкова чувства-омраза,болка ,вътрешна борба, а на по-късен етап и на обичаща жена/макар и не толкова убедително/си е талант.
Приятен неделен ден на всички.Аз отивам на разходка с детенце ,но за следобедното кафе ще съм на линия