- Публикувана: 30 окт. 2012, 20:32 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2012, 13:31 ч.
Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 161
Следва много интересен паралел между изживяванията на Фатмагюл и Керим в един решаващ момент от техния живот, който все още не е свързан с фиктивен брак. В един и същ момент всеки от тях взема решение за своята съдба, всеки от тях се прощава със своята невинност, всеки от тях приема насилието върху себе си.
Керим, мълчаливо изрича лъжа - предава себе си.
Фатмагюл приема да живее със срама - предава себе си.
Керим, вече арестуван, все още се лута в паника какво решение да вземе за своя живот.
Фатмагюл, след предотвратения повторен опит за самоубийство и разговора с Рахми, се прощава със своята невинност, приема срама и живот, белязан от ужаса. Съгласява се да бъде омъжена за мерзавец.
Съдба, живот, морал, ги свързват... с тяхното мълчаливо съгласие.
Насилието на общоприетия морал... изразено дори при заснемането на лицата им за брачното свидетелство...
Ако приемем символично „нагласяването” на двамата от фотографа (обществото) и „свещената” (семейството), то насилието над Фатмагюл отново е двойно – натиск от общество и семейство. Керим е притиснат само от общественото мнение.
Резултатът? - Негатив. Но негативът е за Фатмагюл. Тя изгуби цветовете в живота си.
Дори думите на фотографа могат да се приемат символично:
Наведете малко глава. Още малко. – към Керим. („Засрами се. Покори се”)
Пригответе се. – към Фатмагюл. („Ще живееш. Стегни се. Приготви се.”)
Керим, мълчаливо изрича лъжа - предава себе си.
Фатмагюл приема да живее със срама - предава себе си.
Керим, вече арестуван, все още се лута в паника какво решение да вземе за своя живот.
Фатмагюл, след предотвратения повторен опит за самоубийство и разговора с Рахми, се прощава със своята невинност, приема срама и живот, белязан от ужаса. Съгласява се да бъде омъжена за мерзавец.
Съдба, живот, морал, ги свързват... с тяхното мълчаливо съгласие.
Насилието на общоприетия морал... изразено дори при заснемането на лицата им за брачното свидетелство...
Ако приемем символично „нагласяването” на двамата от фотографа (обществото) и „свещената” (семейството), то насилието над Фатмагюл отново е двойно – натиск от общество и семейство. Керим е притиснат само от общественото мнение.
Резултатът? - Негатив. Но негативът е за Фатмагюл. Тя изгуби цветовете в живота си.
Дори думите на фотографа могат да се приемат символично:
Наведете малко глава. Още малко. – към Керим. („Засрами се. Покори се”)
Пригответе се. – към Фатмагюл. („Ще живееш. Стегни се. Приготви се.”)
Добро утро момичета!
Маричке, ти се женският аналог на Булута-всичко правиш с такава страст
.астигане нямаш ,ама аз и не се опитвам ,стига ми да чета и да гледам снимки
...
Маричке, ти се женският аналог на Булута-всичко правиш с такава страст
.астигане нямаш ,ама аз и не се опитвам ,стига ми да чета и да гледам снимки...
О, Кики, благодаря!
Приемам това сравнение като комплимент. Винаги съм твърдяла, че съм пристрастна. Просто защото, когато се влюбя (в случая - в КВФ и АБО), аз неизменно влагам страст в чувствата си. )) Хубаво е някой да забележи и оцени страстта ти. 
Фатмагюл, след предотвратения повторен опит за самоубийство и разговора с Рахми, се прощава със своята невинност, приема срама и живот, белязан от ужаса. Съгласява се да бъде омъжена за мерзавец.
Скрит текст:
Е, дано Фатмагюл се успокои - ще я освободи, ще замине....
Дали заради "заминаването" му - започва да го поглежда в лицето.
Или както по -късно ще признае пред татко Фахретин - " Знаейки, че изпитва срам го гледах нарочно - така и вината и срамът му се засилваха..."
Хората не напразно са казали мъдрите думи - "Никога не казвай - никога !"
Чувството за вина го изгаря, не му говори с никого, стои сам и самотен в бараката, размишлява. Заглежда се в дантеленото цветенце, изплетено от Фатмагюл – нежно, красиво, ефирно, като самата нея, полюшва се като камбанка в ръката му. Опитал се е, настоял е да говорят, чул е нейните думи, видял е нейното отчаяние и омраза. Наистина трябва да замине, наистина ще замине…
Но чакайки за паспорта си, разпознава Мустафа, нали го видя на снимките на Фатмагюл. Значи и Мустафа заминава?!
Но чакайки за паспорта си, разпознава Мустафа, нали го видя на снимките на Фатмагюл. Значи и Мустафа заминава?!
Ох, колко много ще и се налага да се стяга... Още колко ще и се наложи да изтърпи...
Досадата на Мюнир... Алчността на Мукаддес...
Продадена, предадена в полумрака...
Но това, което я довършва, е подкупът към Керим.
Дали все пак не е таяла мисъл, надежда, че възхитеното момче, което помни от срещата във вечерта на годежа е взело решението да се ожени за нея? А сега вижда гадната истина - Керим е купен.
Изправена сама пред себе си...
Стегни се, Фатмагюл. Това е животът. Твоят живот занапред... Ти прие да живееш...
Всяко от тези преживявания, обаче, се трупа като негатив, затрупва възхитения поглед на "другия" Керим с омраза, гняв, отчаяние, ненавист...
--------------
Момичета, относно объркването с възрастта на Фатмагюл вече споделих своята догадка - идиом, който е преведен буквално, а има преносно значение. Но относно годишнината вече наистина е допусната грешка. Поне при превода. Тук, пред огледалото, Фатмагюл още е с бинтованата от Рахми ръка. Значи "женитбата" се случва в същия ден, в който тя посегна два пъти на себе си, или най-късно на другия ден. Но предполагам, че е първото. Не мога да допусна, че така показаните дотук събития, са се точили 3 седмици. Екпресивното преминаване през тях подсказва наистина развитие за часове и дни. Остава да приемем, че има грешка в превода при датирането. Не става въпрос за 7 октомври, а за 17-и (?), 18-и септември. Няма начин да е друго. Един ден като си направя филма с хронологията на сцените ден по ден, ще видя точната дата... но дотогава...))
Р.Р. Продължавам да нищя тези "несъответствия", защото всеки нов прочит на КВФ ме убеждава, че филмът е много мислен и страшно изпипан в детайли. Просто не мога да допусна и приема, че са оставили подобно "недоглеждане".
Досадата на Мюнир... Алчността на Мукаддес...
Продадена, предадена в полумрака...
Но това, което я довършва, е подкупът към Керим.
Дали все пак не е таяла мисъл, надежда, че възхитеното момче, което помни от срещата във вечерта на годежа е взело решението да се ожени за нея? А сега вижда гадната истина - Керим е купен.
Изправена сама пред себе си...
Стегни се, Фатмагюл. Това е животът. Твоят живот занапред... Ти прие да живееш...
Всяко от тези преживявания, обаче, се трупа като негатив, затрупва възхитения поглед на "другия" Керим с омраза, гняв, отчаяние, ненавист...
--------------
Момичета, относно объркването с възрастта на Фатмагюл вече споделих своята догадка - идиом, който е преведен буквално, а има преносно значение. Но относно годишнината вече наистина е допусната грешка. Поне при превода. Тук, пред огледалото, Фатмагюл още е с бинтованата от Рахми ръка. Значи "женитбата" се случва в същия ден, в който тя посегна два пъти на себе си, или най-късно на другия ден. Но предполагам, че е първото. Не мога да допусна, че така показаните дотук събития, са се точили 3 седмици. Екпресивното преминаване през тях подсказва наистина развитие за часове и дни. Остава да приемем, че има грешка в превода при датирането. Не става въпрос за 7 октомври, а за 17-и (?), 18-и септември. Няма начин да е друго. Един ден като си направя филма с хронологията на сцените ден по ден, ще видя точната дата... но дотогава...
))Р.Р. Продължавам да нищя тези "несъответствия", защото всеки нов прочит на КВФ ме убеждава, че филмът е много мислен и страшно изпипан в детайли. Просто не мога да допусна и приема, че са оставили подобно "недоглеждане".
Мерием изненадва собственика на магазина за билки с познанията си за билките и лекарствата за рани и болести, прави й поръчка. Фатмагюл започва да приема Мерием, дори й разказа малко за себе си
Скрит текст:
„Завърших основно образование и това беше. В годината, в която завърших основно образование починаха родителите ми. Брат ми се ожени, имахме доста разходи. После снаха ми поиска за разширим мандрата. Вместо да наема нови работници, поиска аз да работя. После Мурат се роди, поех грижите за него. Това е. но бях добра ученичка. Ако бях продължила, щях да завърша и средно образование. Може би дори щях да стигна до университета, но ето, че не стана.”
Мукадес веднага вижда добрите отношения между Мерием и Фатмагюл „ Виж, изглежда двете се разбирате много добре. Дано Бог заздрави връзката ви. Първо печелиш сърцето на каката, а после и това на Керим,а? Умница си ти, знаеш си работата!”.
В къщи Мерием предлага на Фатмагюл, ако иска, да завърши гимназия от къщи, Фатмагюл се съгласява „Искам, разбира се!” Мукадес, винаги има мнение и никога то не е в полза на Фатмагюл „ А ти, не й пълни главата с такива неща. Не я карай да преследва фалшиви мечти. Тя е омъжена жена. Не й мъти главата. Нека си седи мирно! Какво ще стане, когато скоро роди дете! Ще учи ли, дете ли ще гледа? ”
Мерием отстоява своето мнение, защитава правото на Фатмагюл сама да взема решения за живота си „ Защо да са мечти? И ти защо се бъркаш? Тя може да прави каквото си поиска. Да бъдеш омъжена жена не е пречка за учението. ”
Но Фатмагюл вече е заинтересавана, започва да разпитва Мерием как може да стане това. Мерием лека полека се превръща в човек, с когото Фатмагюл може поне да говори…
Мукадес веднага вижда добрите отношения между Мерием и Фатмагюл „ Виж, изглежда двете се разбирате много добре. Дано Бог заздрави връзката ви. Първо печелиш сърцето на каката, а после и това на Керим,а? Умница си ти, знаеш си работата!”.
В къщи Мерием предлага на Фатмагюл, ако иска, да завърши гимназия от къщи, Фатмагюл се съгласява „Искам, разбира се!” Мукадес, винаги има мнение и никога то не е в полза на Фатмагюл „ А ти, не й пълни главата с такива неща. Не я карай да преследва фалшиви мечти. Тя е омъжена жена. Не й мъти главата. Нека си седи мирно! Какво ще стане, когато скоро роди дете! Ще учи ли, дете ли ще гледа? ”
Мерием отстоява своето мнение, защитава правото на Фатмагюл сама да взема решения за живота си „ Защо да са мечти? И ти защо се бъркаш? Тя може да прави каквото си поиска. Да бъдеш омъжена жена не е пречка за учението. ”
Но Фатмагюл вече е заинтересавана, започва да разпитва Мерием как може да стане това. Мерием лека полека се превръща в човек, с когото Фатмагюл може поне да говори…
Скрит текст:
Мукадес - Фатмагюл, ще ползвам тези за кухненските шкфове. . Оставих малко и за хола.
Фатмагюл – Казах ти да не докосваш сандъка!
Фатмагюл –Какво добро ще свършат в сандъка?
Фатмагюл – Остави!
Мукадес – Просто си седят там! Докато рафтовете стоят празни.
Фатмагюл – Не можеш да докосваш чеиза ми!
Фатмагюл – Какъв чеиз, бе? Спри да наричаш това чеиз!
Мерием- Г-жо Мукадес…
Мукадес – Какво ме гледаш? Момиче, това е твоят дом. И съпругът ти също е тук.
Фатмагюл –Мълчи, дяволите да те вземат, мълчи!
Мукадес – Приеми фактите и се примири! Да не мислиш, че ще имаш друг дом? Това е домът ти момиче!
Мерием - Г-жо Мукадес!
Мукадес – Името ти е Фатмагюл Ългаз! Съпруга си на Керим!
Мерием - Г-жо Мукадес!
Мукадес – Какво има, бе?
Мерием – Погледни, ме, жено! Престани да измъчваш това момиче!
Мукадес – Теб какво те засяга?
Мерием –Престани да измъчваш това момиче ти казах!
Мукадес – Нещо грешно ли казах? Само исках да придадем по-приветлив вид на къщата.
Мерием – Ако тя казва, че този сандък не трябва да бъде докосван, то тогава няма да бъде! Няма да я дразниш с Керим повече!
Мукадес – Чеиза и било, нали я чу? Кого чакат тези дрехи, бе?
Мерием – Сандъка чакат.
Мукадес – Боже, боже! Ти да не си й адвокат?
Мерием – Вземи, дъще. Вземи, дъще, прибери си ги в сандъка. Те са твои, ползвай ги, когато пожелаеш. Ако не искаш, няма да ги ползваш.
Фатмагюл – Не ги искам, ако иска, може да ги ползва за парцали за пода.
Мукадес – Виж я само как ме провокира! Довери и се на нея и виж какво ще стане!
Мерием – Остави момичето на мира!
Мукадес – Нека Керим те чуе как само повтаряш чеиза ми, чеиза ми. Кажи му, че още мечтаеш за Мустафа и да видим какво ще стане!
Мерием – г-го Мукадес!
Мукадес – Не знаеш тя колко е подла!
Рахми гледа мълчаливо и с тревога "схватката", след излизането на Мукадес с благодарност и лека усмивка кима на Мерие, погалва нежно и целува Фатмагюл по главата, както се гали и целува дете!
Фатмагюл – Казах ти да не докосваш сандъка!
Фатмагюл –Какво добро ще свършат в сандъка?
Фатмагюл – Остави!
Мукадес – Просто си седят там! Докато рафтовете стоят празни.
Фатмагюл – Не можеш да докосваш чеиза ми!
Фатмагюл – Какъв чеиз, бе? Спри да наричаш това чеиз!
Мерием- Г-жо Мукадес…
Мукадес – Какво ме гледаш? Момиче, това е твоят дом. И съпругът ти също е тук.
Фатмагюл –Мълчи, дяволите да те вземат, мълчи!
Мукадес – Приеми фактите и се примири! Да не мислиш, че ще имаш друг дом? Това е домът ти момиче!
Мерием - Г-жо Мукадес!
Мукадес – Името ти е Фатмагюл Ългаз! Съпруга си на Керим!
Мерием - Г-жо Мукадес!
Мукадес – Какво има, бе?
Мерием – Погледни, ме, жено! Престани да измъчваш това момиче!
Мукадес – Теб какво те засяга?
Мерием –Престани да измъчваш това момиче ти казах!
Мукадес – Нещо грешно ли казах? Само исках да придадем по-приветлив вид на къщата.
Мерием – Ако тя казва, че този сандък не трябва да бъде докосван, то тогава няма да бъде! Няма да я дразниш с Керим повече!
Мукадес – Чеиза и било, нали я чу? Кого чакат тези дрехи, бе?
Мерием – Сандъка чакат.
Мукадес – Боже, боже! Ти да не си й адвокат?
Мерием – Вземи, дъще. Вземи, дъще, прибери си ги в сандъка. Те са твои, ползвай ги, когато пожелаеш. Ако не искаш, няма да ги ползваш.
Фатмагюл – Не ги искам, ако иска, може да ги ползва за парцали за пода.
Мукадес – Виж я само как ме провокира! Довери и се на нея и виж какво ще стане!
Мерием – Остави момичето на мира!
Мукадес – Нека Керим те чуе как само повтаряш чеиза ми, чеиза ми. Кажи му, че още мечтаеш за Мустафа и да видим какво ще стане!
Мерием – г-го Мукадес!
Мукадес – Не знаеш тя колко е подла!
Рахми гледа мълчаливо и с тревога "схватката", след излизането на Мукадес с благодарност и лека усмивка кима на Мерие, погалва нежно и целува Фатмагюл по главата, както се гали и целува дете!
Скрит текст:
Обърнах внимание на чувствата на Керим и Фатмагюл дотук, тъй като съм се заела да анализирам тяхното развитие и преобразяване в "невъзможна" любов.
Кое е същественото? Двамата тръгват от различна основа. Керим е отворен, открит да срещне любовта и го прави в лицето на Фатмагюл. Фатмагюл, обаче, вече е ангажирана. Тя лелее в сърцето си нежни чувства към своята първа любов. Керим за нея е просто любопитен инцидент до фаталната нощ. Останалото е ясно - срам, безсилие, ужас, гняв, вина, ненавист - всичко това се преплита и помита за известно време първия нежен трепет у Керим и мимолетния интерес у Фатмагюл. Трябва да отбележа, обаче, по-"изгодния" старт на Керим и изключителната сила на характера у Фатмагюл.
Това "сърдито момиченце" се оказва невероятно устойчиво и разсъдливо. Помислете само - за 3 дни (не три седмици!) от невинна девойка, лелееща мечти за собствен дом и семейно щастие, се превърна в руина, омъжена за единия от най-върлите си душмани. Беше предадена от семейството си, от годеника си, от обществото като цяло. Беше купена с мръсните пари на Яшаран като стока. Та тя нямаше възможност дори физически да се възстанови от преживяното насилие, какво остава - душевно... И все пак това крехко същество намери сили да се изправи и да тръгне напред - към невъзможното... да живее. Броени дни след ужаса тя вече обръщаше своя интелигентен поглед с разбиране към случващото се около нея. Въпреки травмата. Седмица след това тя беше в състояние да забележи сълзите на Керим за майстор Галип. Около месец след ужаса вече наблюдаваше и възприемаше, отбелязваше поведението на Керим в различни ситуации - трудолюбие и майсторлък в битов аспект, сърдечно отношение към децата (Мурат), грижовност към нея - още в хотела ("Хапни. Не може така, обезсилена си, не бива..Да те заведа на лекар..."), защитаването и от нападките и тормоза на Мукаддес... Всичко това тя виждаше и регистрираше в съзнанието си.
Честно казано, аз (да пази Господ!) не бих била в състояние да мисля и отчитам околната действителност не с дни - със седмици поне, ако ми се наложи да преживея подобен ужас. Сила на младостта ли е това, нейното, сила на характера ли - не знам, но буди у мен възхищение и преклонение. Невероятно същество е Фатмагюл.
Кое е същественото? Двамата тръгват от различна основа. Керим е отворен, открит да срещне любовта и го прави в лицето на Фатмагюл. Фатмагюл, обаче, вече е ангажирана. Тя лелее в сърцето си нежни чувства към своята първа любов. Керим за нея е просто любопитен инцидент до фаталната нощ. Останалото е ясно - срам, безсилие, ужас, гняв, вина, ненавист - всичко това се преплита и помита за известно време първия нежен трепет у Керим и мимолетния интерес у Фатмагюл. Трябва да отбележа, обаче, по-"изгодния" старт на Керим и изключителната сила на характера у Фатмагюл.
Това "сърдито момиченце" се оказва невероятно устойчиво и разсъдливо. Помислете само - за 3 дни (не три седмици!) от невинна девойка, лелееща мечти за собствен дом и семейно щастие, се превърна в руина, омъжена за единия от най-върлите си душмани. Беше предадена от семейството си, от годеника си, от обществото като цяло. Беше купена с мръсните пари на Яшаран като стока. Та тя нямаше възможност дори физически да се възстанови от преживяното насилие, какво остава - душевно... И все пак това крехко същество намери сили да се изправи и да тръгне напред - към невъзможното... да живее. Броени дни след ужаса тя вече обръщаше своя интелигентен поглед с разбиране към случващото се около нея. Въпреки травмата. Седмица след това тя беше в състояние да забележи сълзите на Керим за майстор Галип. Около месец след ужаса вече наблюдаваше и възприемаше, отбелязваше поведението на Керим в различни ситуации - трудолюбие и майсторлък в битов аспект, сърдечно отношение към децата (Мурат), грижовност към нея - още в хотела ("Хапни. Не може така, обезсилена си, не бива..Да те заведа на лекар..."), защитаването и от нападките и тормоза на Мукаддес... Всичко това тя виждаше и регистрираше в съзнанието си.
Честно казано, аз (да пази Господ!) не бих била в състояние да мисля и отчитам околната действителност не с дни - със седмици поне, ако ми се наложи да преживея подобен ужас. Сила на младостта ли е това, нейното, сила на характера ли - не знам, но буди у мен възхищение и преклонение. Невероятно същество е Фатмагюл.
Скрит текст:
Значително по-слабо като болка събитие е събудило у мен такава реакция:
КАЛЕНДАР
Ден първи – сълзите преглъщам.
Ден втори – всичко е в мъгла.
Ден трети – няма вече връщане.
Четвърти ден - надеждата умря.
Така аз пренаписвам календара.
Така започвам дните да броя.
Навярно ще съм много, много стара
на седмия си ден. От самота.
Споделяла съм го с вас, но сега го прилагам просто като илюстрация към броените дни на Фатмагюл в първите 5 серии ...
Значително по-слабо като болка събитие е събудило у мен такава реакция:
КАЛЕНДАР
Ден първи – сълзите преглъщам.
Ден втори – всичко е в мъгла.
Ден трети – няма вече връщане.
Четвърти ден - надеждата умря.
Така аз пренаписвам календара.
Така започвам дните да броя.
Навярно ще съм много, много стара
на седмия си ден. От самота.
Споделяла съм го с вас, но сега го прилагам просто като илюстрация към броените дни на Фатмагюл в първите 5 серии ...
Животът им в една къща, заедно, принуждава всички искат или не искат да се виждат често, да вършат заедно много неща, да си помагат в ежедневието.
Скрит текст:
Фатмагюл е свършила с гладенето на дрехи, иска да прибере дъската и ютията:
Мерием – Чакай, не ги вдигай. Ще изгладя дрехите на Керим.
Мукадес – Нали каза, че е приключила с гладенето?!Не, скъпа, не! От тази жена не става домакиня! Виж колко е сръчен Керим! Поправя всичко!
Мурат – чичо Керим оправи телевизора, лельо!
Мерием – Боже, боже…
Мукадес – Какво става?
Мерием - Изгладих ги отвън и отвътре, но сякаш има нещо в джоба му.
Мукадес – Дай да видя.
Мерием вади от джоба на панталона на Керим плетеното цветенце на Фатмагюл…Мукадес се вторачва в ръцете на Мерием, изненада, свързана с насмешка се изписват на лицето й:
Мукадес – Ааа, ръкоделието на Фатмагюл - Фатмагюл спира да плете, вдига глава, също се заглежда, Керим и той, почти замръзва от разкритието - Какво търси там?
Керим – Не зная.
Мукадес – Как така не знаеш? Кой го е прибрал там?
Керим – Намерих го на пода, после съм го забравил в джоба си.
Мукадес – Запазил си го, нали? – Керим като подплашен излиза бързо от стаята, Мукадес самодоволна заключава – Запазил го е! Какво означава това, г-жо Фатмагюл?
Фатмагюл – Какво да означава, бе? Какво да означава?
Мукадес - Какво да означава? Какво да означава? Фатмагюл ядосано и бързо излиза от стаята под насмешливия поглед на Мукадес, тя заговоринически се усмихва - Това момче си пада по Фатмагюл, слушайте какво ви говоря. Намерил го на пода, после го забравил в джоба си, сякаш някой му повярва! Запазил го е за себе си! Видяхте как се притесни, целият се изчерви. Опита се да излъже, сякаш нямаше да разбера. – Фатмагюл се връща в стаята, сяда при тях – Браво на теб!
Мерием – Чакай, не ги вдигай. Ще изгладя дрехите на Керим.
Мукадес – Нали каза, че е приключила с гладенето?!Не, скъпа, не! От тази жена не става домакиня! Виж колко е сръчен Керим! Поправя всичко!
Мурат – чичо Керим оправи телевизора, лельо!
Мерием – Боже, боже…
Мукадес – Какво става?
Мерием - Изгладих ги отвън и отвътре, но сякаш има нещо в джоба му.
Мукадес – Дай да видя.
Мерием вади от джоба на панталона на Керим плетеното цветенце на Фатмагюл…Мукадес се вторачва в ръцете на Мерием, изненада, свързана с насмешка се изписват на лицето й:
Мукадес – Ааа, ръкоделието на Фатмагюл - Фатмагюл спира да плете, вдига глава, също се заглежда, Керим и той, почти замръзва от разкритието - Какво търси там?
Керим – Не зная.
Мукадес – Как така не знаеш? Кой го е прибрал там?
Керим – Намерих го на пода, после съм го забравил в джоба си.
Мукадес – Запазил си го, нали? – Керим като подплашен излиза бързо от стаята, Мукадес самодоволна заключава – Запазил го е! Какво означава това, г-жо Фатмагюл?
Фатмагюл – Какво да означава, бе? Какво да означава?
Мукадес - Какво да означава? Какво да означава? Фатмагюл ядосано и бързо излиза от стаята под насмешливия поглед на Мукадес, тя заговоринически се усмихва - Това момче си пада по Фатмагюл, слушайте какво ви говоря. Намерил го на пода, после го забравил в джоба си, сякаш някой му повярва! Запазил го е за себе си! Видяхте как се притесни, целият се изчерви. Опита се да излъже, сякаш нямаше да разбера. – Фатмагюл се връща в стаята, сяда при тях – Браво на теб!
Скрит текст:
Вече късно вечерта, след поредния скандал и груби думи на Мукадес, позволила се да взема без да пита неща от сандъка с чеиз на Фатмагюл, Мерием идва при Керим, вижда го че разглежда материали за други страни, пита го дали ще пътува, той не й казва. И двамата знаят истината, не се поглеждат в очите, не им се говори. Мерием мълчаливо оставя на масичката му цветенцето на Фатмагюл, той дълго го гледа…
На сутринта, виждайки че Керим излиза, Фатмагюл влиза в бараката, разглежда вещите, вижда цветенцето си на масата му. Изненадващо, Керим отваря вратата, тя се стъписва, но после бързо излиза. След това го спира на двора:
Фатмагюл – Почакай малко! Не отидох в стаята ти от любопитство. Не съм пипала нищо. Исках да се убедя, че заминаваш. Да видя дали си започнал да се приготвяш.
Керим – Знаеш ли от къде се връщам? От консулството. Кандидатствах за виза. Тоест, съвсем скоро заминавам. Така че не се притеснявай, става ли?
Фатмагюл – Добре.
Керим – Мустафа също няма да те притеснява! Той също заминава зад граница. Мюнир си спази обещанието!
Фатмагюл – От къде знаеш?
Керим – От къде знам ли? Бяхме заедно в Паспортна служба.
Фатмагюл – Какво!
Керим – Спокойно, не ме разпозна! Но аз него- да! Тоест, той също взе паспорта си. Той също заминава…
На сутринта, виждайки че Керим излиза, Фатмагюл влиза в бараката, разглежда вещите, вижда цветенцето си на масата му. Изненадващо, Керим отваря вратата, тя се стъписва, но после бързо излиза. След това го спира на двора:
Фатмагюл – Почакай малко! Не отидох в стаята ти от любопитство. Не съм пипала нищо. Исках да се убедя, че заминаваш. Да видя дали си започнал да се приготвяш.
Керим – Знаеш ли от къде се връщам? От консулството. Кандидатствах за виза. Тоест, съвсем скоро заминавам. Така че не се притеснявай, става ли?
Фатмагюл – Добре.
Керим – Мустафа също няма да те притеснява! Той също заминава зад граница. Мюнир си спази обещанието!
Фатмагюл – От къде знаеш?
Керим – От къде знам ли? Бяхме заедно в Паспортна служба.
Фатмагюл – Какво!
Керим – Спокойно, не ме разпозна! Но аз него- да! Тоест, той също взе паспорта си. Той също заминава…
Скрит текст:
