Концерти 2013!!!

Great show!

Още съм в луда еуфория!

Невероятен спектакъл! Надмина очакванията ми!

Безкрайно съм разочарована от седящата публика. Досега не ми се беше случвало някой да ми прави забележка да седна на концерт. Имах чувството, че повечето са там само, за да кажат, че са били на концерта - нито песните знаеха, нито някаква емоция вложиха, само седяха и люпеха семки...

Ами то не беше концерт в чистия смисъл на думата. Беше спектакъл, рок-опера или подобно. И в този смисъл на думата някои хора предпочитаха да се наслаждават без да се разсейват, без да скачат, крещят и т.н. Не им се сърдя. И аз си седях кротко и гледах с отворени очи. Даже така видях повече... Ходете на терена...
А къде е казано че трябва да се знаят песните на изуст. Че аз на любимата ми група не ги знам повечето. Просто никога не ми се е отдавало да наизустявам строфи.

При 50 000 публика сигурно е нормално да има най-различни хора, дори и такива, които са там "случайно", не от голяма  любов към Roger Waters и Pink Floyd. Но за този концерт и аз специално си избрах седящо място още в деня, когато пуснаха билетите и също едва ли съм помръднала и за секунда, дори като заваля дъждът... Самата публика като цяло - и горе, и долу - ми се струваше различна от всички рок концерти, на които съм била - без бутане, блъскане, огромни децибели при ръкоплясканията и различните начини за изразяване на емоции; една мека вълна от спокойствие по-скоро усетих (въпреки немеките послания на "Стената"). Може би наистина нямаше много силна външна изява на еуфорията - вътрешно и кротко може би са си преживявали не малко хора. На мен "излитането" можеше да ми проличи по сълзите с усмивка, по пеенето успоредно с Роджър, без да откъсна очи от сцената, по това, че исках да стоя още дълго на стадиона сред хората. Лично за мен беше life-time преживяване, защото въпреки че класациите в изкуството са глупави, това за мен е група номер едно през целия ми живот (Pink Floyd) - с всичко нейно: музика, текстове, албумите като цялостна концепция, визуалните ефекти, самите музиканти - всеки един от тях!  

Очакванията от концерта - самият албум е ясен, за шоуто също сме чували, а и гледали в youtube; повече ме изуми перфектната форма на  Roger Waters, във всяко едно отношение - фигура, глас, жизненост, ангажираност към шоуто и публиката, същата младежка емоционална искра в очите и езика на тялото!  
Честно казано, досега David Gilmour беше моят любимец от Pink Floyd, но сега Roger затвърди и подобри мястото си в сърцето ми.

От концерта насам само това правя - мисля, слушам и гледам The Wall - мислех, че след 30 години и стотици пъти слушане чак толкова няма да ме впечатлява.

   

Аз съм разочарована от снимащите със светкавици въпреки молбата да се изключат. Иначе другото е...страхотно, не съм слязла още на земята и искам да го преживявам отново и отново този ден....

От секторите горе се виждаше море от светлини на терена... Както примерно едно време музикантите сами приканваха всички от публиката да светнат със запалки на някоя песен. Не знам на стадион може ли да се овладее това, явно никой не се съобразява с подобни молби на музикантите/организаторите. Чудя се какъв е смисълът на тези снимчици и клипчета с лошо качество...

Сигурно на подобни концерти е ясно, че малко или много молбата няма да бъде спазена. При такова незачитане моят любим пианист (Keith Jarrett) просто напуска залата (независимо дали свири соло  или в трио) - той разбира се е в другата крайност и е известен с тази непримиримост (и го подкрепям).

На Roger Waters изобщо не си носех фотоапаратчето, защото човек се увлича и започва да снима (безсмислено), често така се получава и на пътуване - снимаш, снимаш забележителностите, а се оказва, че не си ги "преживял" пълноценно на място. Така и на концерт - няма смисъл да си раздвоявам вниманието и същевременно да преча на изпълнителите...

Догодина на David Gilmour никой да не снима!  

Ама вярно ли ще идва?

Е, мечтая си... Но - ако изобщо прави концерти догодина, защо не и в България. Вече всичко е възможно!  

Така си е - то не остана световна музикална звезда или група, която да не съм слушала на живо...освен Дженезис. Имах билети за концерта им в Италия преди няколко години, но така се стекоха обстоятелствата, че не можах да отида...

Aerosmith!!! 

Напълно подкрепям, svet65.   
Имаше от всичко по много - и сълзите, и настръхването и онемяването...Беше изумително!

Ааааааа....още има които да чакаме. Да не изброявам, че ще е досадно. Но, например чакам и U2....и още и още...