Невъзможните хора в живота ни

  • 480 198
  • 8 317
  •   1
Отговори
# 1 560
  • Мнения: 30 802
Какви са им детайлите е друг въпрос. Този коментар за драмата беше от гледна точка на засегнатия човек - инструмент за разпознаване. Да усети, че го въвличат в драма, не в нормални действия.

# 1 561
  • София
  • Мнения: 15 163
Какви са им детайлите е друг въпрос. Този коментар за драмата беше от гледна точка на засегнатия човек - инструмент за разпознаване. Да усети, че го въвличат в драма, не в нормални действия.
То е трудно да се усети човек, когато драмата е толкова много. Затова най-силният им инструмент е умението да будят съжаление. Само те са имунизирани срещу това. Нормалните хора директно съжаляват човека отстреща ако демонстрира страдание, а те го правят непрекъснато, както и когато демонстрират други бурни емоции нормалните хора трудно можем не само да приемем, но и да възприемем, че тези емоции не са свързани с истински чувства. Трудно е да приемеш, че срещу теб не стои човек. Те толкова приличат на хора...

# 1 562
  • Мнения: 2 020
Изглежда ММ не е с личностово разстройство, а обикновен нарцис?! Или просто не е научен как да реагира и примера от баща му го е направил такъв.

# 1 563
  • София
  • Мнения: 15 163
Изглежда ММ не е с личностово разстройство, а обикновен нарцис?! Или просто не е научен как да реагира и примера от баща му го е направил такъв.
То нарциса си е ЛР. У нас има и бая обикновени примитиви, които поради културни различия с 21-ви век изглеждат като пълни психопати. И все пак не са. Всичките истории с мъжкото его, жената в кухнята и тн, са напълно ненормални извадени от контекста на 19-ти век, но все пак ги има.

# 1 564
  • Мнения: 50 641
Бояна добре обяснява, но то е малко трудно да бъде обяснено, особено разликата между простак, злобар и човек с ЛР.
Тези хора не правят всичко са своя изгода, или не по начина, по който ние го разбираме
Например спокойно може да остане без жилище, то не му е ценност и цел. Или парите, или дете. Това са просто части в сценария.
Няма чувство за хумор, седи и поглъща хумористични книги или книги за самопознание, но...като наръчници за реакция в ситуации.
Няма емпатия, но има заучени фрази, които да ползва в нужда. Въпреки това не предпочита истински драми и сериозни проблеми, защото тогава има риск фокусът да не е върху него. Предпочита такива, които сам е създал и направлява. 
Завижда. Не толкова на материален статус, а на хора, които са добили власт по някакъв манипулативен начин и опитва да копира поведението им.

# 1 565
  • София
  • Мнения: 22 240
Имат драма и за себе си. Много често са депресивни, ако са пълни неудачници, а вътрешното им аз им подсказва колко са специални. Или ако някой не ги харесва. Пак не могат да го приемат.
Права е Сирен, те си имат филмче и сценарий, в който ти трябва да влезнеш и ако изведнъж от свръхреактивен се изсмееш или не реагираш, са като опулени и объркани, и губят почва под краката си. Най- забавното е, че някои много проектират "не искам драма, само търсиш драма, стъпвам на пръсти около теб" и като престанеш да реагираш, лъсва истината как сами си правят сценарии и си завъртат драма.

Настръхнах от историята с котенцата Cry Такива изроди заслужават много лоши неща да им се случват.

# 1 566
  • София
  • Мнения: 15 163
Имат драма и за себе си. Много често са депресивни, ако са пълни неудачници, а вътрешното им аз им подсказва колко са специални. Или ако някой не ги харесва. Пак не могат да го приемат.

Депресията им е от скука, а страданията винаги са поза. Ако случайно допуснат, че някой не ги харесва то този някой автоматично става луд и готово, те пак са съвършени. Ако не успяват също – тогава простите други им пречат, нищо не разбират и те са твърде гениални за този глупав свят. Ако други успяват е случайно, ако се провалят закономерно. Една съвършена машина управлява вътрешния им комфорт и, пак казвам, страдат единствено от скука. Тази вътрешна празнота, която на практика не е живот, е единственото, което ги мъчи. Затова не могат да стоят сами и без драма. Все едно да оставиш 3 годишно само в стаята без телевизор и играчки. Не става. Нормалните хора и в краткотрайна и в по-продължителна изолация се обръщаме към себе си, към спомените, към мечтите, затова старите хора все разказват какво е било и се е случило някога. Тези като се обърнат към себе си и там буквално няма нищо. Което хич не е повод да ги съжаляваме, разбира се, все едно каква е мотивацията на някой, който твори зло, то си остава зло, особено и щом извършителят е наясно, че твори зло. А те са наясно.

# 1 567
  • Мнения: 50 641
Аз не знам дали са депресивни като другите хора. Защото депресията предполага причина, промяна, да си имал някакви чувства преди това. Може да се излекува. Вероятно имат някои признаци на депресия, но не са депресивни. Достатъчно им е ново действие, нов сценарий, и воала, вече са забравили всичко друго. И смърт на близък, и раздяла с партньора, всичко. Като с магическа пръчка. Не че не могат да надянат стара маска, просто е страшно как сменят маските.

Ох, Бояна, човек как да лайкне толкова депресиращо мнение Sad Иначе е вярно Sad

# 1 568
  • София
  • Мнения: 22 240
Да, не е истинска депресия. Нв съм сложила кавички. Толкова в гнусно как не могат да атоят сами. Ей така, 5 дена да кротуват и мълчат. Винаги намират от къде да точат енергия и просто усещаш напрежението във въздуха как искат да те повлекат в нещом

# 1 569
  • Мнения: 30 802
Някои му викат "waif", тоест горкичкия аз, колко съм слаб и нещастен. И после примерно гледаш същия човек да прави нещо трудно и енергоемко и хич да не изглежда нещастно...ама за целта на драмата е на умирачка примерно.

# 1 570
  • Мнения: 746
Съвсем наскоро един пак изплува на хоризонта - през няколко месеца се пробва. Толкова е жалък!

# 1 571
  • София
  • Мнения: 22 240
Или когато трябва да се подиграе на някого и да е жлъчен/жлъчна, е първа писта. Да оплюе, да недоволства, да завижда, ама иначе- аз, горкият, много страдам.

# 1 572
  • София
  • Мнения: 15 163
Да, не е истинска депресия. Нв съм сложила кавички.
Депресията може и да е истинска, доколкото в животът им няма никакъв смисъл. Те нямат вътрешен свят, нямат дългосрочни цели, мечти, нямат връзка с нито едно друго човешко същество. По тази причина и често злоупотребяват с алкохол и наркотици, в Щатите често и постъпват в клиники за лечение на депресия. Но като казвам депресия това е състояние на апатия, на безразличие, на липса на мотивация за действие – то реално такъв е целият им живот. Не страдание в онзи смисъл на дълбоката, непоносима тъга, която изпитва човек с нормални чувства, когато го е сполетяло нещастие, например.
При тях всичко е повърхностно и радост, и друго. Пак ще дам пример с малко дете – тъкмо му купиш сладолед и то вече плаче, че иска да е на въртележката. Поне малките деца можеш да ги зарадваш като ги гушнеш, обичаш, а тези никога не са доволни за повече от 5 минути. Постоянно искат нещо друго и да е различно.

# 1 573
  • Мнения: 1 463
Депресията не им е истинска. Наблюдавала съм, че се използа при нежелание да се направи нещо за друг човек. Търси някакъв вид съжаление, като използва похвати, като: не се чувстам добре, в момента не съм  в настроение за това, не мога да свърша еди какво си, защото съм депресиран.
Ако беше истинска депресия щеше да вземе мерки. Лекарства, разходки. В "нашата депресия" се използаваше като инструмент, да отхвърли задължения. Това е обаче до време. Когато му заявиш, че трябва да вземе съответните мерки бързо излиза от "тъгата" и става пасивно-агресивен.
Не съм психиатър, но това може би е някакъв начин за манипулация на ситуации, хора.
Работи само до време, обаче.

# 1 574
  • София
  • Мнения: 15 163
Така е, затова казвам, че не е депресия в смисъл на тъга, а на апатия.

Общи условия

Активация на акаунт