Невъзможните хора в живота ни

Чакай, нали не каза, че съм се опитвала да обяснявам на баба ми как да си върши 'работата', че така прозвуча 😃

А групи естествено, че има в България.

Точно така е. Посочила съм ти общото в поведението ти към авторитети (бабата, психиатъра), които имат за "работа" да се погрижат за теб и които ти казват каква си. Ю'р уелкъм.

Не, намеква ти, че имаш проблем с авторитетите.

Сериозно ли?! От оскъдната информация, която съм дала за бабата, е нелепо да се направи такъв прибързан и в грешна посока извод!

Кечър, само с подтискащи и арогантни авторитети, ако са каквито трябва, ги обичам! 😄

Али, ти ли си невъзможния човек в твоя живот?

Дай доводите.

Какви доводи, момиче? Зададох ти въпрос. Как мислиш, ти ли си невъзможния човек в живота ти?

Стига сте я хранили.

Не. Аз съм излъчваната от невъзможни хора. Но някои неща ме накараха да се замисля колко е нарцистичното в мен, защото.. аз не вредят на никого, но.. го има това за.. липсата на идентичност.. в смисъл, все едно придобиват идентичност само когато се озова сред други хора, като семейство, хора, с които създаваме връзки, с които чувствам сигурност, свобода и съответно с които се развивам.. Но това мога да си го обясня с.. дисоциацията (т.е.изолираност, нефункциониране на фронталния дял на мозъка..) след като съм била сама в болница на 3, с отглеждането от студена майка, която не може да прави връзка.. Помислих си го също заради придобиването на черти от други хора, за което някой писа в другата тема, че е характерно за нарцисисти.. празнотата, която също може да се обясни с горните неща.. ако нямаш никаква връзка с хора дълго време, как да не чувстваш празнота.. Иначе сега, в този период без хора, се чувствам сякаш всичко е срещу мен, и имам много гняв. Защото се чувствам, и съм, много слаба, и сама, и не мога да се защитавам от хората. Това е като след болницата, след това са ме и изпратили при баба и дядо (т.е.още една травма), почнала съм детска градина - много стимули.. абе пак опираме до травматичния мозък. Това е и като при нападките и обвиненията от баба ми и майка ми. ..много се впуснах в размишления.. а телефона ми е развален и трудно пиша..

Виж, при повечето хора расли във враждебна среда, особено с невъзможни хора, я има тази параноя, че хората са срещу тях, че са лоши и тн. От там идва и едно поведение, което наблюдаваме и при теб тук, което ти приемаш за самозащита, но истината е, че понеже никой не те напада, това си е чиста агресия срещу другите. От там се къса и нишката с тях, защото те на свой ред също спират да са толкова мили, колкото са били преди да ги атакуваш, убедена, че всъщност се защитаваш и така няма изход. Та, много е логичен въпросът на Злодеида дали сега ти си невъзможният човек в живота си, с този въпрос дойде и самата ти тук. И ако имаш силата да разчепкаш отговора му, ако видиш с какво ти самата си вредиш, вместо да циклиш в това откъде точно идват тези ти проблеми, може би нещата лека-полека ще потръгнат в друга посока, малко по-положителна.
Мое мнение, разбира се. Няма да казвам, че с него не те нападам, защото ти ще го почувстваш така, както имаш нужда. Ако носталгията по войните в миналото те управлява, защото миналото е сигурна територия, ако ще и да е било ужасно то е просто заминало, то ти ще го претворяваш и в бъдещето. Няма как друг човек да те спре, каквото и да ти каже.

Добре. По-скоро приемам негативно, когато някой изръси от нищото, и с такава убеденост, нещо абсолютно невярно. Това, което ти си написала, е логично. И 'тонът' е различен.
Иначе в реалния живот наистина имам чувството, че някаква страшна злобна сила е срещу мен и ми обещава с усмивка как ще ме спъва на всяка крачка, и го прави! И тази сила е женска, и да.. тръгва от баба ми, и майка ми. И се появи някъде преди 3 години, когато започна да ми се губи връзката с моите хора, т.е.когато започнах да оставам сама. А това ми напомня пак как баба ми започна да ме атакува СЛЕД КАТО скъсах с първото ми гадже. И като цяло доста злоба съм видяла от жени.. колкото и банално да звучи..

Не им обръщай внимание, сигурно ти завиждат.

Али, въпросът ми беше за да се замислиш, не да те нападам. Защото ако се фокусираш повече върху себе си, собствените си възприятия и това каква искаш да си от тук на татък, отколкото върху баби, майки и т.н.т. , ще мислиш по-малко за миналото и повече за бъдещето. Когато аз си мислех, че ме е застигнало едва ли не някакво родово проклятие и циклех разнищвайки живота на майка ми и баба ми и поколения назад, анализирайки средата в която съм пораснала просто тъпчех на едно място и си виках "мамка му, как съм нямала шанса да порастна в здраво семейство, как все всички са сами и разведени" и какво ли още не. Тоест мислех за неща независещи от мен и неподлежящи на моя контрол. Осъзнавайки това живота ми бавно започна да се променя към по добро. Този текст много ми помага:
МОЛИТВА КЪМ ПРЕДЦИТЕ:

"Мили мои предци,
Благодаря Ви за живота, който сте ми дали.
Аз съм Ваш потомък.
Аз не съм Ваш съдия.
Не мога да нося болката Ви.
Не мога да нося гнева Ви.
Не мога да нося вашите предразсъдъци.
Не мога да нося съдбата Ви.

Мога само да нося
моя живот и моята съдба.

Моля Ви, благословете ме, ако вървя в различна от вашата посока.
Ако не можете да благословите моя път, вземам добрините, които съм получил от Вас и оставам останалото с Вас.
Само Вие можете да носите това, което е Ваше.
Само Аз мога да нося това, което е мое.

Като правя света по-добро място,
аз Ви почитам и в двете – вашите способности и вашите ограничения.

Като поемам по този добър път,
всички,
които идват след мен,
ще имат по-лесен път!"

Франческа Мейсън Боринг
Източник: "Семейни констелации Тотка"

В една друга тема, в която беше писала за дисоциацията ти казах за възможните диагнози и коморбидности. Прочети си пак.

Това, което ще добавя е, че спомените ти от детството може да са силно изкривени поради тази естествена реакция на хората, която описа Бояна.

Възможно е не майка ти да е била студена, а ти да си я отхвърляла, не баба ти да те е нападала и обвинявала, ами ти да си я третирала като недостойната заместителка на майка ти.

Имам личен пример на стоене в болницата "да те поправят" и после взимане не от майката, а като "захвърляне" на трети лица. При стрес примерът ми моментално се връща към този миг и го пресъздава - огромен гняв за "изоставянето", "наказване", но на близките, не на тези, които са участвали в случилото се, изживяване като най-голямата жертва на света, търсене на изолиране от света и някой друг да му ужажда на прищевките.

Ще ти кажа това, което казах на примерът ми, а ти си реши как ще го приемеш това. Връщането към онзи момент не ти помага. Няма как да се върне времето назад. Няма как да си отново малко дете.  Няма как да се промени станалото. НО ако продължаваш да гледаш на личната си история като на "аз, безпомощната жертва" никога няма да се променят нещата. Първата стъпка към това да ставаш за лечение е да искаш да оставиш амплоато на жертва. Не го ли направиш - добрите специалисти ще те отпращат, а печалбарите ще ти взимат парите до откат.

Гняв без причина не е от 3 годишна възраст. Обикновено е от много по-рано. Виж дали не са те оставяли на бабата и дядото или на някой друг още като няколко месечно бебе, или пък майка ти да не те е искала, или да е била от модерните майки, които оставят детето да се наплаче, за да се тренира да спи само.

Не беше ли точно тази, която е на халюциногени и кани "добрите" й ученици да станат и те зависими от халюциногените... аа просветени ставали. Ама зависими.

Където има две деца от различни мъже, а сега е във връзка с учителя си по семейни констелации.

Тази ли беше или съм се объркала?

Добре де, гледам доста говорите за оставянето на малките деца и бебета и как влияе. Но ми става интересно. До колко това влияе или е просто любимата дъвка на психолозите за детството? Защото фактически примерно моето поколение родено в късния соц е почти на 100 процента отгледано в ясли или баби са се грижели. Защото жените си работеха и много от тях дори не са стояли по цяла година в майчинство. Това поне за повечето, които познавам. А пък да не говорим примерно за държави като САЩ, където от 3 месечна възраст децата са си на ясла. Значи всички трябва да са изкривени доста.