Невъзможните хора в живота ни

  • 487 199
  • 8 373
  •   2
Отговори
# 8 220
  • София
  • Мнения: 4 162
Не разбирам, но ако няма деца, които да налагат контакт, най-доброто лечение е - без никакъв контакт.
Няма никога да има приемливо поведение.
Тези хора така са родени- мозъкът им така е устроен, като инвалиди са. Мозъчни инвалиди.
Все едно да очаквате кокошката да се превърне в човек и вместо да кълве - да започне да ви се обяснява в любов, или да изпитва емпатия. Няма шанс, никакъв.
Сега, има хора, лично ги познавам, които се надяват до живот на това чудо и въвличат всичко живо в тази мисия, но единственото, което се случва е и техният живот безвъзвратно да бъде унищожен, каквото и се случва.
Единственото, което работи- и пак не е сигурно е пълна дистанция и максимално ограничаване на контакта на всички възможни, особено децата.
Нито са длъжни на такива, нито е редно да им се обясняват подобни глупости, нито са виновни, че им се е паднал такъв за родител.

Последна редакция: чт, 23 яну 2025, 22:59 от Azzy

# 8 221
  • Мнения: 24 498
То и да се изживява някой жертва на невъзможен също е лудо. Даже по-лудо.

# 8 222
  • София
  • Мнения: 44 968
Лошото е, че имитират, че са хора. Няма да спра да го казвам - с тях най-лошото са хубавите моменти. Разплакваш се, сваляш гарда, съчувстваш, щастлива си даже - завел те е в Дубай примерно. И в следващия момент - прас ножа в сърцето преносно, а може и буквално.

# 8 223
  • Мнения: 9 223
И как точно ще обясниш на едно 5 годишно дете примерно, че си избрал за негов баща лош човек, с който трябва да не се вижда, за да е добре?
Още повече, ако сте живяли години наред заедно и ей така изведнъж защото очите на майката се 'отворили' след развода/раздялата, да се спре контакта с детето?
Ако не е психично болен, освидетелстван, насилник и останалите изброени от закона е абсурдно.
То ясно, че е най-лесно, но не и най-правилно. Освен това, ако е истински невъзможен само това ще чака, да му дадеш повод да използва детето като оръжие. Той няма да има скрупули да го травмира, за да ядосва майката, да го размята из съдилища след определена възраст, ако може и т.н.

# 8 224
  • София
  • Мнения: 4 162
Уви, така е.
С много ум и дипломатичност трябва да се търсят решения, най-вече да се запази психиката на детето.
Ако няма достъп до майката, ще наранява детето, за да нарани нея.
Без значение заедно ли е с нея в семейна среда или не.

# 8 225
  • Мнения: X
Уви, така е.
С много ум и дипломатичност трябва да се търсят решения, най-вече да се запази психиката на детето.
Ако няма достъп до майката, ще наранява детето, за да нарани нея.
Без значение заедно ли е с нея в семейна среда или не.
Сега се замислям,че това е много вярно.Аз спрях всякакъв достъп и може би нараняването на детето е било и с такава цел,защото друго логично обяснение нямам.
Сега някак си отдъхнах,Голямо напрежение е това,докато детето порасне и укрепне психически и да преминете през този водовъртеж.Никога не е ставало дори дума да живее с него и  изпитваше неистов страх да нощува дори вечер при него. Тези хора всъщност не изпитват особен интерес към отглеждането на детето и може би затова не срещнах трудност в това отношение.

Последна редакция: чт, 23 яну 2025, 23:51 от Анонимен

# 8 226
  • sofia
  • Мнения: 9 282
Веси, разведохте ли се?
Не разбрах- изнесохте се всички, така ли?
Да, изнесохме се. Не сме развеждали, защото нямаме брак.
Големият преди две седмици сам инициира някаква среща с баща си. Мен ме информира малко преди срещата. После си изживя стреса и кофти усещането...и аз покрай него.
Ние "публични" изяви никога не сме имали, както и никога не ни е интересувало мнението на хората.  Както казах, той не е невъзможен в смисъла на темата. Явно се натрупаха някакви неща и стреса повлия. Или възрастови изменения...де да знам.

# 8 227
  • София
  • Мнения: 15 438
Тези хора всъщност не изпитват особен интерес към отглеждането на детето и може би затова не срещнах трудност в това отношение.
Да, тези хора не гледат деца. Циркът започва ако някой им отбележи, че не гледат деца – учител, роднина, колега. Тогава дори децата излизат виновни, че не са гледани от тях, не само другият родител.

За децата липсата на контакт не работи като при възрастните. Само отбелязвам за пореден път. Те се чувстват отхвърлени, виновни, недостойни и в главите им се въртят страшни филми. Ограничен контакт, но не е лошо да има, за да знаят. Разбира се, стига родителят да не ги застрашава физически, което е почти изключено при невъзможните, те тормозят психически, и тормозят и с отсъствието си.

# 8 228
  • Мнения: 5 126
Какво кара нормален, грижовен баща да се настрои така срещу децата си, най-вече срещу детето от мъжки пол? И аз го наблюдавах при близки хора, много неочаквано и необяснимо беше. Отмина, но ми беше много странно.

# 8 229
  • София
  • Мнения: 15 438
Какво кара нормален, грижовен баща да се настрои така срещу децата си, най-вече срещу детето от мъжки пол? И аз го наблюдавах при близки хора, много неочаквано и необяснимо беше. Отмина, но ми беше много странно.
Инфантил.  Има мъже, които считат децата като неразделна част от майката и като намразят нея, мразят и децата. Лесно приемат децата от предишен брак на нова жена, например.
Хубаво, че е минало. Познавам такива, при които не минава, даже става по-лошо с времето. Те са си за темата.

# 8 230
  • Мнения: 5 126
Точно това е странното, с майката се държеше добре. Не идеално, но напълно ок.
Просто иззлобя много към момчето. Нямаше обръщение към него без забележка. Детето беше в ступор, защото беше абсолютно ново и неочаквано. И също така неочаквано, се върна предишния баща.

# 8 231
  • София
  • Мнения: 15 438
Точно това е странното, с майката се държеше добре. Не идеално, но напълно ок.
Просто иззлобя много към момчето. Нямаше обръщение към него без забележка. Детето беше в ступор, защото беше абсолютно ново и неочаквано. И също така неочаквано, се върна предишния баща.
Еми, имали са си нещо между тях, което не знаете, и му се е сърдил. И възрастните се сърдят на деца понякога, колкото и да е тъпо. Сигурно синът му е направил коментар за нещо, или го е излъгал, или кой знае. Зависи и на колко години е, едно е ако е на 4, друго ако е на 14.

# 8 232
  • sofia
  • Мнения: 9 282
Големият ми син спря да го слуша и да му ходи по акъла. Опълчи му се един вид и тогава се обърна. Естествено, аз съм го била подучила 😀
Мъжът ми открай време е в кофти отношения с баща си. Много обгрижваше брат си, докато той не му се качи на главата и прекратиха взаимоотношения.
Най-силно го жегнах, като му казах, че е заприличал на баща си и се държи по същия начин спрямо децата си. Три дни обмислях дали да му го причиня. После слушах тирада как не бил такъв.

# 8 233
  • Мнения: 5 126
Веси, а той не смята че трябва да коригира нещо в себе си, за да има нормални отношения с децата си? Не му ли е по-важно това, от колкото да е прав?

# 8 234
  • София
  • Мнения: 15 438
У нас битува схващането, че след развода бащата трябва да бъде ухажван, за да "вижда" децата си, не даже да ги гледа. Тъкмо в една друга тема отговарях на подобен коментар от девойка, която твърдеше, че мъжете имали крехко его и много често не виждали децата си, заради токсичната си бивша. Та много мъже, без да се замислят дори, смятат, че самото им съществуване е ценност и не е нужно да правят нещо повече, защото винаги са прави като по-важни и условни родители.
Пък човек да стане като родителя си е много естествено, особено ако го е мразил, защото е вид самонаказание. Затова толкова изписах за чувствата на децата на невъзможни. По-добре невъзможният в малки дози да им е като ваксина, отколкото несъзнателно да го изкопират, защото е отсъствал и се чувстват виновни, а и понеже е по-важен, по-силен, да изберат неговата роля като модел за подражание.

Общи условия

Активация на акаунт