Отдавна не съм писала в тази тема. Чета ви и си мисля баш за примера, който е даден с болницата. Много интересно става с такива хора като се случи медицинска нужда. За жалост аз това го усетих много яко, защото медицински нужди в моето семейство в последните 15 години имаше множество. Та тези хора ако не изчезнат веднагически, то ще са именно от втория вид - ще те закарат в болницата и гледай след това сеир, защото си го пишат в малкото тефтерче с услугите и ще ти го натриват в носа цял живот. В тоя ред на мисли какво смятате за невъзможните/токсичните хора, които тая токсичност баш през услуги я проявяват? Преди приемах услуги от такива хора без да се усещам какви са и до ден днешен съжалявам, защото считат че си им длъжен до живот, а още по-интересното е, че не приемат и отказ на услугата, защото тогава си неблагодарник, сърдят се, гледат да те накарат да приемеш някак си тази услуга...просто е ужас на ужасите. Много е трудно да си заобиколен от хора, за които всичко е транзакция. И това са често роднини, та е трудно да скъсаш връзките. Не че аз не го направих вече с една част, но...
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2026, 10:34 ч.
Невъзможните хора в живота ни
Не смятам, че това с услугите е лайтмотив при такива личности. Аз като цяло не приемам услуги, за да не ми излезне някой с "ти си ми длъжна", но и това не е работа.
По- скоро смятам, че където има "услуга" или по- точно келепир, винаги са там.
Примерно, имат някаква братовчедка или стринка, която все им помага до такава степен, че оставаш с впечатление, че ги отглежда. За работа винаги се намират хора, които да си предложат услугите и да помогнат на невъзможния, той даже не моли специално, те се втурват да помагат.
Друг пример - при тях все се озовават скъпи предмети, които някоя добра приятелка им е дала, услужила и в един момент им е казала да задържи. Телефони, плейстейшъни, Лего (по наше време не беше евтино, сега не знам как е). Не говорим за подаръци за повод. Нито за държанки, секси мацки и т.н.
Паразитизмът е на ниво.
По- скоро смятам, че където има "услуга" или по- точно келепир, винаги са там.
Примерно, имат някаква братовчедка или стринка, която все им помага до такава степен, че оставаш с впечатление, че ги отглежда. За работа винаги се намират хора, които да си предложат услугите и да помогнат на невъзможния, той даже не моли специално, те се втурват да помагат.
Друг пример - при тях все се озовават скъпи предмети, които някоя добра приятелка им е дала, услужила и в един момент им е казала да задържи. Телефони, плейстейшъни, Лего (по наше време не беше евтино, сега не знам как е). Не говорим за подаръци за повод. Нито за държанки, секси мацки и т.н.
Паразитизмът е на ниво.
Да, абсолютно повечето са от този вид. Те гледат да извъртят да им се направи на тях услуга. Другите да са им от полза и винаги почти успяват. Но определено има и от другият вид, то пак завършва с ползи за тях реално. Те все са "добрите самаряни". Вечно уж се раздават за другите, но го ползват после това по много мизерен начин, за да се самодоказват. Даже ако може някъде да участват в някаква публична благотворителна кампания още по-хубаво, повече точки в тяхна полза...иначе хич не им дреме за гладуващи дечица и подобни, но е добър пиар (такива точно не познавам лично, но има такива известни личности).
Аз дори лично съм чувала от такива хора - правят нещо за някого, само защото очакват и насреща нещо от този човек.
Ако нещо е направил за някого - очаква цял живот благодарност под формата на насрещни услуги и ако някой му откаже, минава в графа неблагодарен и го намразва за цял живот.
Аз съм разказвала, че докато живеехме заедно и учех, моят невъзможен човек искаше да ме издържа, да си гледам ученето само и да си вземам изпитите, поради което да не работя (макар че учих задочно), защото той е насреща. Един приятел, който явно тогава е бил по-запознат с такъв тип хора отколкото аз, тогава ми беше казал - ти си му инвестиция, един ден ще иска да му се отплатиш. Както и стана впрочем след години.
Ако нещо е направил за някого - очаква цял живот благодарност под формата на насрещни услуги и ако някой му откаже, минава в графа неблагодарен и го намразва за цял живот.
Аз съм разказвала, че докато живеехме заедно и учех, моят невъзможен човек искаше да ме издържа, да си гледам ученето само и да си вземам изпитите, поради което да не работя (макар че учих задочно), защото той е насреща. Един приятел, който явно тогава е бил по-запознат с такъв тип хора отколкото аз, тогава ми беше казал - ти си му инвестиция, един ден ще иска да му се отплатиш. Както и стана впрочем след години.
Да, да... И аз лично познавам такива хора също. И съм потърпевша от техните услуги, затова и в началото се хванах за примера с болницата, защото ако услугата е на човек, който много се нуждае и е за здравословни проблеми, хората се принуждават да приемат всякаква възможна помощ като е спешно и после става много интересно. Оставаш задължен за цял живот. Много е чест и примера с партньори, защото ако ти е съпруг да речем, ти си мислиш че е окей да помага финансово и подобни неща, но може да се окаже, че ти си всъщност "инвестицията", както AIDA казва и после да влачиш цял живот проблеми от това ако се разведеш. Аз никога не съм разбирала съпрузи с напълно отделни бюджети примерно, но познавам такива и почвам да смятам, че май има резон, точно защото никога не е добре да си длъжен после.
И помагал, но после тази помощ ви излиза през носа направо.
Като бях млада една приятелка имах. Та вървим с нея и тя вижда в далечината нейна позната.
И ми казва - ох, тая я познавам, противна ми е, но ще я поздравя, не се знае кога ще ми потрябва.
Ей така директно си го каза. Млада бях тогава, на двайсетина и нещо. Потресена бях, то бива такова лицемерие.
И като приближихме като удари една хубава и невинна усмивка. Ако не бях чула тези думи, щях да реша, че и е най-добрата приятелка и много я обича.
Като продължихме я попитах - а с мен защо общуваш, каква ти е ползата от мен?
Изфъфли нещо, заоправдава се, че съм и била симпатична + и майките ни се приятелки.
След този случай спрях да общувам с нея, отдалечих я.
Като бях млада една приятелка имах. Та вървим с нея и тя вижда в далечината нейна позната.
И ми казва - ох, тая я познавам, противна ми е, но ще я поздравя, не се знае кога ще ми потрябва.
Ей така директно си го каза. Млада бях тогава, на двайсетина и нещо. Потресена бях, то бива такова лицемерие.
И като приближихме като удари една хубава и невинна усмивка. Ако не бях чула тези думи, щях да реша, че и е най-добрата приятелка и много я обича.
Като продължихме я попитах - а с мен защо общуваш, каква ти е ползата от мен?
Изфъфли нещо, заоправдава се, че съм и била симпатична + и майките ни се приятелки.
След този случай спрях да общувам с нея, отдалечих я.
Помощта на тия хора е механична и повод отново те да са център на внимание. Много често си приписват и чужди заслуги, но непременно искат отплата без никакъв срам. Натякват, самоизтъкват се. При тях всичко, което се прави за тях е естествено, а това, което правят те е геройство, саможертва, подвиг.