Невъзможните хора в живота ни

Всички имате такива хора около себе си, които плетат интриги, заяждат се, склонни са да ви съсипят, но иначе биха те закарали в болница при нужда.
Но се хващам за думата ти "засегнати", може би е това. Чувстват, че си ги засегнал по някакъв начин и не смятат лошотията си за зло, а за справедливост или нещо такова. И така се оправдават пред себе си и успяват да са в мир със съвестта си.

А ако прави злини на всички роднини, познати...на някой, с когото е имал вземане- даване? И, ако прави злини за лична изгода?

Бивша шефка на свекърва ми.
Изключително зло същество. Ако можеше да стъжни живота на подчинените си,  с кеф го правеше.
Свекърва ми излезе от онази фирма с много зор, и проблеми.
ММ я познава косвено, заради работа, която е вършил в имот, на който е съсобственик тя.
В последствие тя прави връзка кой е , и  се пробва той да не си получи парите, само дето не успя.
Мен ме разпознава като част от семейството 4години по- късно, имах досег с нея съвсем косвено- в друга фирма работейки, трябваше да организирам колективно ( няколко фирми, организирани в асоциация) събиране и извозване на пластмаси за рециклиране. Беше се опитала да ме черни пред прекия ми началник, добре че човекът беше местен и чул слуховете за нея.
Още 4 години по- късно, я наемат в друг отдел, но все пак в свързана с производството дейност,  в друга фирма , в която вече работя. При представянето на кандидатурата й, ме питаха дали я познавам- в частен разговор- споменах ,че ако щеше да работи директно с мен, бих предпочела  да напусна на другия ден...
Отне й 2 години, в които аз многократно ескалирах проблеми свързани с нея, персонално насочени към мен,  и на които ръководството слабо , или никак, обръщаше внимание,  по простата причина,  че въпросната е търсен специалист все пак.
До моментът,  когато бяхме на ръба на фалит( в последствие фалираха фирмата,  все пак), и ни наложиха ограничения, включващи и някои придобивки( коли, застраховки...), и нашата героиня си показа рогцата- имайки достъп до класифицирана информация,  успя да си уреди кралско обезщетение и приключване на договора с почести и пълни джобове.
Тогава прекият ми началник дойде да ми напомни какво съм казала за нея, и да ми каже, че съм била права!
Хич не ми е зор да съм права!
...след дъжд качулка...

Аз работя с такива хора, които постоянно плетат интриги, има много конфликти, мразят се един друг. Но не ги намирам за невъзможни, явно съм свикнала и го приемам за нормално. Дори не се замислям дали са лоши, знам неща за семействата им и просто се радвам, че аз не съм им партньор или дете. Понякога им се надсмивам, без разбира се да го показвам, за да не ги засегна. Смятам ги даже за нормални и средностатистически хора.
Само съм чела за супер морални хора, в реалността не съм срещала.

Подробностите невинаги са в самите действия, нещата са комплексни.
Разбирам какво искаш да кажеш с контраста, но ще си позволя да хвана
примера ти.
Тези, за които аз съм писала през годините, демек двама човека общо, едната не би ме закарала в болница, би го изиграла, сякаш много се е опитвала, но не е успяла поради трафик, детето, нещо друго. И после ще жали, както жали сестра си - ох, такова добро момиче, обаче еди - какво си не ѝ беше наред.  
Другият би, но за да запази фейс и имидж, а не защото му пука и после ще ми вменява вина, че съм болна, ерго безполезна. Което се е и случвало, даже бях го забравила.

И психопата би те закарал в болница. Това са най-милите и горки хора. Истински човек, още повече добър, е фокусиран върху резултатите от действията си и може да изглежда понякога нервен, сприхав, дори лош. Невъзможните изключително рядко се изпускат да изглеждат лоши. Те са чудесни хора, на които искаш да даваш, да даваш, а те се дърпат, но ти настояваш.

Гледайте не ирисите, а фактите. Невъзможният никога не е виновен, а около него само лоши хора, в семеен план също е трагедия. Най-често се изкарват жертви и на децата си, дори изобщо да не са се грижили за тях, а обикновено е точно така, не са се грижили изобщо.

Точно както го описва Бояна е според мен. Един от най-червените сигнали е, че такъв човек никога, съвсем никога няма да си признае или дори да допусне, че е сбъркал. Той е винаги, задължително прав. Онеправдан е, прецакан, защото е прекалено добър, така се вижда, така се описва. Адски много хора го наричат "добро момче", убедени са, че той е душичка. С чужди драг, а вкъщи враг.

Всеки от нас обичайно при някаква сигутация може да каже: "Абе сбърках / допуснах грешка. Май не трябваше да правя така". Но не и невъзможният човек. Той никога не греши, той само може да бъде прецакан от другите, зли хора, които му навреждат. Добър е оттук до края на света. Ужасното е, че адски добре им се получава.

Понеже назад дадохте пример с Кати Еймс, препоръчвам силно "Дълбоко под кожата" на Лиз Нюджънт. Уникален роман, много човешки, с главна героиня абсолютен социопат.

Освен, че са най-добрите хора на света ами са и най-умни. Те не проумяват как някой друг може да постъпи по конкретен начин и искрено се възмущават на чужди постъпки, а за техните не се говори. Питала съм бившия ми " добре, а ти защо постипи така и така, защо каза това и това" и той потресен и укокорен ми е отвръщал с контра въпрос "а как трябваше да постъпя, я помисли и ми кажи ти". Никога не е дал точни отговори за нищо, никога не си е признал вината за нищичко. Ето днес е Коледа, той не си е потърсил дъщерята от месеци и вината познайте на кой е - ами на детето разбира се, защото тя не му се била обаждала. И за рождения и ден не я поздравява и пак тя била виновна за нещо. Добре, че го оставих този, че кой знае как щяхме да живеем под стрес и тормоз.

Лошото е, че ако живеем дълго с тях, ние се научаваме да ги имитираме и да правим като тях. Някъде в началото на драмата ми с БМ някой ме беше обвинил, че аз съм невъзможна, а аз бях прихванала доста от неговите пинизи. Точно - аз съм права, той е виновен, не се извинявам, играя го жертва и т.н.
Даже накрая - "спиралата на лъжите" - той ме лъже, аз също, той лъже повече, аз много добре знам, че лъже и си мисля, че това ми дава оправдание да лъжа още повече.
Мале, в какво чудовище се бях превърнала!

Миналата седмица не напомних на децата ми да честитят рождения ден на баща си. Синът ми спеше като се прибрах и изобщо не стана за вечеря, дъщеря ми живее отделно. Аз му честитих в месинджър вечерта, но понеже и двамата са го забравили, ме наказа с игнор и даже едно благодаря нямаше
Другият му любим трик е въпреки напомнянията да вземе билет за връщане на сина ни навреме, когато ходи при него за празниците, да се задейства на 2 или 3 януари, когато всички удобни билети са свършили. Много е яко да посрещаш дете на автогарата в полунощ и на другата сутрин ти да си на работа,  а детето на училище. Тази година купих билет за сина ми още през ноември за тази седмица и му казах, че го пускам при баща му само след снимка на билет за връщане в нормално време. Сега билет за връщане има, но очаквам ответен удар покрай документите за пътуване зад граница по "Еразъм"
Ако направи някой номер, смятам, че този път и синът му ще го зачеркне от живота си.

Кръстя се с две ръце. Добре, че сме в един и същи град, вече на двата му края.
За документи ми е ясно, че няма да се разберем.

А налага ли се детето да ходи там?

Когато такъв човек е в семейството ти, само молитва помага. Да можеш да преодолееш очакванията си, да не искаш нищо, да не чуваш нищо, да запазиш човещина за наистина сериозни ситуации и да игнорираш всичко останало.
Пак ще кажа, мъж и шеф ще напуснеш, родител и дете как?

Марена, синът ми иска да ходи при него, макар тази година само за Нова година, не и за Коледа. И не ми изглежда този път да гори от нетърпение...През лятото, когато му беше на гости, се е случило нещо доста грозно пред него и когато се върна, веднага пожела да разговаряме, буквално в минутата след оставянето на куфара вкъщи. Разказа ми случката без много детайли и ме попита дали е имало такива неща, докато бяхме женени. Казах му, че знам много добре за какво ми говори и че съм наясно и с подробностите, които от неудобство не ми споделя. Оттогава отношенията ми със сина ми значително се промениха - и преди бяха добри, но сега виждам липсата на негласното обвинение, че съм разрушила семейството. Да не разкривам пред децата грозните неща във връзка с раздялата ни и да изляза аз лошата беше мой личен избор, който ми донесе много болка, но те имаха нужда някой да е лошият в тази ситуация и да излеят върху него болката и гнева си. Не съжалявам за решението си.

Ужасно, ужасно е да живееш с такъв човек. Връзката е от Осанна, до Разпни го. И това е така, защото както писа Злодеида това е най-добрия и умен човек когото познавам. И в същото време най не импатичния такъв. Как довежда разговора до такъв развой, че  винаги грешката е била в мен, не мога да разгадая. Но горчивата истина е, че самият той е БЕЗКРАЙНО убеден в правотата  и само аз и само аз съм в грешка. Вече не зная за добро или не, но след като е станал лютия скандал и е минало време/в повечето случаи само няколко минути от това добре да сме се овикали/ господинът е пак толкова добър и е забравил за цялата патаклама. Ама това каква неадекватност, липса на емпатия и желание за изясняване за дадена истина е проявил, що ли не се замисли по-задълбочено. За съжаление ми е ясно, това е нещо букнато с системата му, но е трудно, много трудно да се живее с човек нямащ добра връзка с кораба майка.