Невъзможните хора в живота ни

Със сигурност и практически в известният ми случай точно така се получи. И в другите страни явно има такъв проблем, защото в изследването на деца психопати се цитираха обвинения от научната общност, че такова изследване е вредно, защото психопатията не се лекува, а родителите няма да получат съчувствие от другите хора. И все пак, има някаква надежда, че бъдещи изследвания биха могли да помогнат тези хора поне да не вредят толкова, за жалост засега родителите също са напълно безпомощни и жертви на такива деца. да не говорим като са деца, тогава е грубо да ги определяме, а и е спорно за какво става въпрос, но като станат на 18- 20 ясно се вижда и те така и си остават, само се научават с времето да са по- успешни и по- трудно да ги хващат.

A кога човек разбира, че със сигурност си има работа с психопат? След като пострада ли? И специално искам да попитам тези, които споделят за майките си - кога осъзнахте, че са лоши изначално и как въобще успяхте да приемете тази мисъл? Предполагам, че е най-трудно с майката. Сигурно до последно си мислиш, че тя не може да е толкова лоша, въпреки че виждаш обратното. Може ли човек цял живот да е имал издайнически черти, които близките да са приемали като част от този човек, но с възрастта нещата просто да станат нетърпими и да е напълно невъзможно да има даже подобие на нормален контакт?
Касита,
този човек, за когото пишеш, по нещо ми прилича на този, за когото споделих, че имам подозрения. Едно от нещата, които говореше за въображаемата си бъдеща любима, беше че непременно трябва да е младичка - не повече от 21-22 годишна, за да можел да си я обучи. Не трябвало да е по-умна от него, а само да си го обича. И въобще май не смяташе, че е възможно някоя жена да е по-умна от него.

Аз за два от тримата, които познавам знам, защото са диагностицирани. Третия  ще си остане подозрение, докато не му постави някой диагноза, но макар и след повечко години се засече информация от достатъчно независими източници, че нещата не са наред.

Това с възрастта е рискована работа, защото възрастовите изменения често се дължат на съвсем други причини, най- често склероза, деменция, Алцхаймер. Често обаче покрай подобни изменения се стига и до другата диагноза.
При близки роднини нещата вероятно си проличават, когато детето се отдели или при някакви по- драматични събития. Иначе за детето поведението на родителя е норма, по- скоро другите могат да му се струват странни, поне до една определена възраст. След това надеждата вероятно винаги остава. Виждам и в темата, че много от децата на такива майки продължават да си общуват често с тях. Освен надеждата и чувството за отговорност нямам друго обяснение, но пък ако някой е склонен да сподели ще е полезно.

Искам ми се да разбера повече за майката-психопат. Предполагам, че е трудно да ти се счупи езикът и да кажеш "майка ми е психопат". Как разбираш, че не е просто гаднярка или егоистка, или манипулаторка, или иска непрестанно да е център на внимание, или че не може да понесе дори собствените й деца да имат по-големи успехи от нейните? Въобще нещо наистина неприятно, но не чак толкова неприемливо, колкото да се окаже психопат.

да кажат децата на такива майки. На мен като на страничен наблюдател ми се струва еднакво болезнено майката да е безчувствен егоист манипулатор, дори да не използваме термини от психиатрията. Мнозинството не знаят какво е психопат, просто виждат, че родителят им е зло или им изпива живота и силите, че ги тормози и в крайна сметка, че не ги обича. По- болезнено от последното здраве му кажи. И най- големите идиоти си обичат децата, по идиотски начин, но ги обичат, психопатите не ги обичат и това се вижда все някога, но пък се чувства през цялото време. Те не го и крият, доколкото демонстрират любов тя е само условна и ако се замисли човек става дума за харесване, за заслужаване на внимание, това не е любов. Отношенията между хората са условни, но чувствата не са. Всеки опитал се да разлюби неподходящ човек го знае, затова и децата, които си обичат родителите са в капан, ако този родител се окаже психопат.

Явно наистина за обикновен човек ще е трудно да разпознае, че родителят му е психопат, но все пак ако установи липса на обич, това може да бъде знак.
На мен самата ми е много трудно да кажа нещо лошо за майка си, въпреки че ми се иска, защото е достатъчно гадна, без да е психопат, а с годините се показват и някои качества, които са били потискани. Дотолкова е станала ревнива и не може да се контролира в изблиците си, че най-малката ми сестра на рождения си ден дойде разревана у нас, да ме пита не на шега, дали майка ни й е истинска майка и дали тя не е осиновена, защото не било възможно човек да се държи така злобно с родно дете... Хубавото е, че малката изобщо не живее в България, но последния път заради нетърпимост си замина 20 дни предсрочно, дотолкова успява да я изтормози като се върне. Все пак и моменти, когато се държи добре и почти мило, но има гняв у нея, който изсипва върху най-уязвимия като й падне. Ужасно е, представям си колко по-ужасни театри може да разиграе един истински психопат.

Характери разни, Янечек, а и като добавиш критическа възраст, други изменения и проблеми и човек може да се държи наистина гадно. но между гадно поведение, неконтролирани гневни изблици, ревност и тн и планирана жестокост има голяма разлика. При повечето обичайни семейни драми  и проблеми няма зла умисъл, даже напротив, често човека иска да изпише вежди, а вземе да избоде очи. И най- често неприятните емоции се изливат върху близките, защото близките обичат и ще простят. Но това са си обичайните мизерии на живота в общество и семейство, кой знае и ние какви крокодили ще станем след 20- 30 години.

За да разбереш първо трябва да имаш знанията и уменията за да квалифицираш някого като такъв, а те не се придобиват току-така, т.е. изключително рядко може дете да определи родителят си като такъв първо защото в ситуациите или бива смачкан или гледа как да се съхрани и да минимизира щетите за себе си. Чак в съзнателна възраст след като преодолее предложените му препятствия и израсне като завършена личност, отървал се от емоционалния боклук, натрупаната вина, омраза може връщайки се назад, ако в натурата му е да определя и лепи квалификации да стигне до извода, че съответния му родител е такъв.

Всъщност сега се замислям, че може би Кати на Стайнбек постъпи наистина отговорно към децата си като ги остави още след раждането им...

Леко в страни от мен, но не така далеч, че да не съм била стотици пъти директен наблюдател, са майка и двете й деца, родени от различни бащи. И при двете раждания тя използва мотив на емоционална основа, за да манипулира родителите си, така че да задържи децата. Това че, е самотна майка й дава правото да не работи цял живот, издържана от родителите си. В същото време пък е свободна да търси поредната любов на живота си денонощно. У тях е хан- мъже, пиене, пиене, пиене, мъже. Поотрасналите деца са подлагани на вечните заплахи, че ще бъдат оставени в дом. След това вменяване на вина, че заради тях тя е сама, подтисната, пие и се държи лошо с тях. В същото време изискванията към тях са били винаги като за малкия Айнщайн. Наказания за слаба оценка, унижения, порицания. Следва сериозно разболяване, което пък направи от децата й във вече пубертетна възраст роби и така близо десет години, докато майка им не почина.

За децата й вероятно е било по-добре да бъдат дадени за осиновяване.

  A смятате ли, че майка психопат може да отгледа дете , което е психически здраво, уверено, адаптивно. Моите наблюдения са, че психопатичните черти на майката силно изкривяват характера на децата й. Те са с девиантно поведение, много често отрано проявяват детски психопатологии, а и като станат родители често възпроизвеждат модела,в който са отгледани, въпреки   осъзнаването и неодобрението му  . Имам такъв случай в близкото си обкръжение. Мога да кажа, че съм свидетел на възпитаване на 3-тото поколение  жени с психопатични черти. Майки-дъщери не се търпят, но си възпроизвеждат грешките, въпреки, че се дистанцират и не одобряват една друга , а и психолози посещават . А може би  генетически се предават предпоставките . Не искам да обощавам , че винаги е така, но  често се случва. А и   ако си отгледан от майка психопат , ще  трябва да се бориш с последствията цял живот и почти е невъзможно да се измъкнеш от детството си, като  психически силен и уверен индивид, с ясни критерии за добро и зло.

Не, разбира се.

Сигурно някой, който има достатъчно данни може да каже, само личните наблюдения над едно семейство заподозрени не са показателни. А и откъде си сигурна, че става дума за поколения психопати? Това, че някой човек има черти, характерни за някои видове психопатии, не го прави психопат. Може да е нещо друго.

То това и майка не психопат трудно може да го направи, спорно е как се получава.
За нормално дете не е невъзможно най- малкото, защото много често родителите психопати технически не гледат децата си, ако децата имат късмет ги отглеждат други хора.

Веднага се сетих за един много важен за мен човек, който наистина не е бил обичан от майка си. Това прегръдка, нежни думи, грижа; за него са непознати работи. Като започнете от приказки: „заради теб съм сама”, „ти ми съсипа живота”, „от теб нищо не става”, после прибавим бой за „лоши”  приказки, оценки, обидите, гонене от вкъщи, забрана за секс и никакво водене на приятелки (при все че беше пълнолетен!). По някое време прекъснали контакт, но психарката го намери и не само го съсипа от чувство за вина, че я е оставил сама, а дори каза: „заради теб сега съм с рак! ти ме разболя!” В момента не знам как им са отношенията, живеят заедно в една къща, едва ли е за хубаво.

А той определено не е съвсем наред психически.Това отхвърляне се вижда във всяка една негова постъпка: като започнеш от упорития контакт с въпросната майка, правенето на всичко възможно, докато тя му каже добра дума; изцяло си загърби емоциите; прелива желанието другите да го харесат, а не се пита аджеба, той самият харесва ли ги; все слугува на чужди интереси и е болезнено чувствителен, ако някой го отхвърли; пие, страда и се мъчи за дреболии. Много постигна в професията, въпросната майка смуче и хвали; а той все още страда, защото се чуди, ако не я издържаше финансово и не беше постигнал нищо особено дали тази жена пак щеше да е мила (той така казва, била сега много мека към него; може и да не е така, аз не вярвам!). Много кофти отношения, можем само да се прекръстим.

Та не, аз не вярвам, че един човек може да е стабилен и здрав психически, ако са имали болни отношения вкъщи.