Аз не вярвам и че, майките обичат безусловно децата си. Поне не всички. Дори, убедена съм, вероятно има и документирано това твърдение, че има такива, които обичат едно от децата си, друго/ги- не. Просто у жената от хилядолетия е наслояван и вече генетично предавам този модел на майчина любов и грижа, която е редно и тя да следва. Но някой го нямат този инстинкт.
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2026, 12:18 ч.
Невъзможните хора в живота ни
Някои го нямат, това е патология, мнозинството го имат. Майките безусловно обичат децата, друг е въпросът как и какво за съответната личност е любов, това прави нещата да изглеждат по- сложни, отколкото са. Иначе, безспорно и майките могат да харесват едно от децата си повече от другите, но това няма общо с обичта. А отношенията между всички хора са пълни с условности, със или без обич и други чувства.
Аз не вярвам и че, майките обичат безусловно децата си. Поне не всички. Дори, убедена съм, вероятно има и документирано това твърдение, че има такива, които обичат едно от децата си, друго/ги- не. Просто у жената от хилядолетия е наслояван и вече генетично предавам този модел на майчина любов и грижа, която е редно и тя да следва. Но някой го нямат този инстинкт.
За бащите е ясно. Същото и за братята и сестрите.
За бащите е ясно. Същото и за братята и сестрите.
Аз не вярвам и че, майките обичат безусловно децата си. Поне не всички. Дори, убедена съм, вероятно има и документирано това твърдение, че има такива, които обичат едно от децата си, друго/ги- не. Просто у жената от хилядолетия е наслояван и вече генетично предавам този модел на майчина любов и грижа, която е редно и тя да следва. Но някой го нямат този инстинкт.
За бащите е ясно. Същото и за братята и сестрите.
За бащите е ясно. Същото и за братята и сестрите.
Вярно е, че хората се много различни и индивидуални и е доста глупаво да слагаш всички, вкл. и чувствата им под един и същ знаменател. Плюс - любовта не може по никакъв начин да бъде третирана като инстинкт. Инстинкткивно можем да извършим нещо спонтанно, но не и трайно, каквото чувство е любовта. За съжаление познавам хора, и то от близкото ми обкръжение, които освен, че не са били способни на трайна майчина любов, дори са били способни да завиждат и презират децата си.
От друга страна пък, изхождайки от личен опит съм склонна да вярвам, че дълбоката майчина любов би могла да бъде и инстинктивна. При последните заметресения бях взела хапче за сън. И така - труса явно е разклатил леглото ми и без вобще да помня какво е станало, без да осъзнавам дали съм била будна или не, съм грабнала детето и съм се озовала под вратата за някакви секунди. Когато се опомних бяхме там, а мъжа ми тепърва ставаше от леглото. Винаги спя с часовник на ръката и когато след малко видях колко е часа, а след това включихме новинарските емисии, наистина се оказа, че е ставало въпрос за секунди, които не мога да си спомня ясно... Това обаче съвсем не означава, че съм и ще бъда перфектна майка, защото перфектността оттук насетне ще бъде измервана и оценявана от очакванията на детето ми, което е индивидуална от мен личност и само то и Бог знаят какви биха могли да бъдат те... Моля се и се надявам искрено да мога да отговоря на тези очаквания и един ден да не бъда определяна като "невъзможният човек в живота ми"
Аз не вярвам и че, майките обичат безусловно децата си. Поне не всички. Дори, убедена съм, вероятно има и документирано това твърдение, че има такива, които обичат едно от децата си, друго/ги- не. Просто у жената от хилядолетия е наслояван и вече генетично предавам този модел на майчина любов и грижа, която е редно и тя да следва. Но някой го нямат този инстинкт.
Абсолютно съм съгласна, че да харесваш много някого и да му се радваш, вкл. и детето си не е равносилно на любов. Любовта се имерва с постъпки и в това, какво си способен да жертваш и направиш за някого, а не в това да го гушкаш и да му се радваш Винаги може да се объркат проявите на любов и дълг. Някои хора са толкова праволинейно следващи общия морал, че действията и постъпките им отвън изглеждат по един начин, но двигателят е коренно различен.
ПП Пък и за да сме по темата- човек да се държи общоприето, заради дълг дори може да излезе по- полезно за детето, ако то получава нужните грижи и внимание, а не тормоз.
Винаги може да се объркат проявите на любов и дълг. Някои хора са толкова праволинейно следващи общия морал, че действията и постъпките им отвън изглеждат по един начин, но двигателят е коренно различен.
Винаги може да се объркат проявите на любов и дълг. Някои хора са толкова праволинейно следващи общия морал, че действията и постъпките им отвън изглеждат по един начин, но двигателят е коренно различен.
ПП Пък и за да сме по темата- човек да се държи общоприето, заради дълг дори може да излезе по- полезно за детето, ако то получава нужните грижи и внимание, а не тормоз.
Да, на мнение съм, че там, където разумът надделява, в повечето случаи има повече полза, независимо от мотивите за проявата му.
ПП Пък и за да сме по темата- човек да се държи общоприето, заради дълг дори може да излезе по- полезно за детето, ако то получава нужните грижи и внимание, а не тормоз.
Държиш се общоприето, но няма как да имитираш обич. В такива ситуации детето се храни, облича, праща на училище, но има и елементи на тормоз и му се насажда вина. "Аз колко съм направила за тебе, ти знаеш ли какво ми струва това..."
ПП Пък и за да сме по темата- човек да се държи общоприето, заради дълг дори може да излезе по- полезно за детето, ако то получава нужните грижи и внимание, а не тормоз.
Държиш се общоприето, но няма как да имитираш обич. В такива ситуации детето се храни, облича, праща на училище, но има и елементи на тормоз и му се насажда вина. "Аз колко съм направила за тебе, ти знаеш ли какво ми струва това..."
ПП Пък и за да сме по темата- човек да се държи общоприето, заради дълг дори може да излезе по- полезно за детето, ако то получава нужните грижи и внимание, а не тормоз.
Държиш се общоприето, но няма как да имитираш обич. В такива ситуации детето се храни, облича, праща на училище, но има и елементи на тормоз и му се насажда вина. "Аз колко съм направила за тебе, ти знаеш ли какво ми струва това..."
Не мога да си представя някой да гледа дете от единия дълг, но без тормоз.
Става въпрос за съжителството и близките отношения с психопати, наричани днес от науката хора с личностово разстройство*. Тази тема е само за хората, които по предишната класификация са определяни като психопати, т.е. не болни, а абнормни. Това са хора, които не изпитват чувство за вина, нямат емпатия, те са манипулативни и жестоки, като са напълно адекватни, осъзнават какво вършат и отличават добро от зло. Темата не е за социопатите, криминално проявени психопати или такива от филмите. Тя е за психопатите сред нас, които могат с години бавно да убиват близките си и хората, с които се свързват.
Обичайно хората при контакт с другите се адаптираме към отсрещната страна, изравняваме различията инстинктивно и по този начин успяваме да се свържем. Психопатите са дезадаптивни, те ще играят адаптиране към вас, но всъщност ще ви принудят изцяло да се пригодите към тях и егоцентричните им нужди и желания.
Има ли такива хора в живота ви? Знаете ли как да се справите с тях?
Ми тва сме аз и съпруга ми.
Екстра си ни е заедно, но с други хора не можем да живеем. Значи, когато се запознахме, аз бях много зле и той също. Един на друг си помогнахме взаимно и все още продължаваме да си помагаме. Но с други хора не бихме могли да живеем, както и други хора не биха могли да живеят с нас. Значи изводът е, че такива хора трябва да си намират себеподобни, за да се чувстват добре и да се махнат от хората, на които действат зле. Прочетох, че няма как да имитираш обич (за дете май ставаше дума) - всичко може да се имитира. Ние със съпруга ми, ако не бяхме толкова добри имитатори (именно на обич), нямаше да сме заедно вероятно.
Просто мислиш - как би се държал, ако обичаш този човек и почваш да казваш и правиш всичко, което се сетиш, че е израз на обич и се получава. С времето можеш да станеш майстор. 
Става въпрос за съжителството и близките отношения с психопати, наричани днес от науката хора с личностово разстройство*. Тази тема е само за хората, които по предишната класификация са определяни като психопати, т.е. не болни, а абнормни. Това са хора, които не изпитват чувство за вина, нямат емпатия, те са манипулативни и жестоки, като са напълно адекватни, осъзнават какво вършат и отличават добро от зло. Темата не е за социопатите, криминално проявени психопати или такива от филмите. Тя е за психопатите сред нас, които могат с години бавно да убиват близките си и хората, с които се свързват.
Обичайно хората при контакт с другите се адаптираме към отсрещната страна, изравняваме различията инстинктивно и по този начин успяваме да се свържем. Психопатите са дезадаптивни, те ще играят адаптиране към вас, но всъщност ще ви принудят изцяло да се пригодите към тях и егоцентричните им нужди и желания.
Има ли такива хора в живота ви? Знаете ли как да се справите с тях?
Ми тва сме аз и съпруга ми.
Екстра си ни е заедно, но с други хора не можем да живеем. Значи, когато се запознахме, аз бях много зле и той също. Един на друг си помогнахме взаимно и все още продължаваме да си помагаме. Но с други хора не бихме могли да живеем, както и други хора не биха могли да живеят с нас. Значи изводът е, че такива хора трябва да си намират себеподобни, за да се чувстват добре и да се махнат от хората, на които действат зле. Прочетох, че няма как да имитираш обич (за дете май ставаше дума) - всичко може да се имитира. Ние със съпруга ми, ако не бяхме толкова добри имитатори (именно на обич), нямаше да сме заедно вероятно.
Просто мислиш - как би се държал, ако обичаш този човек и почваш да казваш и правиш всичко, което се сетиш, че е израз на обич и се получава. С времето можеш да станеш майстор. Става въпрос за ........ т.е. не болни, а абнормни. Това са хора, които не изпитват чувство за вина, нямат емпатия, те са манипулативни и жестоки, като са напълно адекватни, осъзнават какво вършат и отличават добро от зло. Темата не е за социопатите, криминално проявени психопати или такива от филмите. Тя е за психопатите сред нас, които могат с години бавно да убиват близките си и хората, с които се свързват.
Искаш да кажеш, че сте психопати? Правилно ли разбирам?
Е от тоя тип дето е болднат. Ми аз съм на 100%, мъжът ми е по-мек - той има съвест и чувство за вина докато при мен нещата са.....
Става въпрос за ........ т.е. не болни, а абнормни. Това са хора, които не изпитват чувство за вина, нямат емпатия, те са манипулативни и жестоки, като са напълно адекватни, осъзнават какво вършат и отличават добро от зло. Темата не е за социопатите, криминално проявени психопати или такива от филмите. Тя е за психопатите сред нас, които могат с години бавно да убиват близките си и хората, с които се свързват.
Искаш да кажеш, че сте психопати? Правилно ли разбирам?
Е от тоя тип дето е болднат. Ми аз съм на 100%, мъжът ми е по-мек - той има съвест и чувство за вина докато при мен нещата са.....
Извинявай за директните въпроси, но за пръв път срещам човек, който да се самоопредели на сериозно като човек с описаното личностно разстройство.