Невъзможните хора в живота ни

Благодаря, Диана, да, за себе си се тревожа и по-скоро за децата си, защото се улавям "в кожата" на  ...родителят ми и   ме хваща страх...от себе си, да не им навредя. Знам, че децата повтарят модел, който  са виждали, но  ако  този модел е и генетично заложен, няма как да се избяга от него. За това и питах.

Нито може да се имитира такова нещо, нито някой е успял да се доближи до доказване за генетичен фактор. А децата щом са виждали като станат достатъчно големи можеш да им дадеш пример, че това е лош човек. Един ход напред е всеки, който може да разпознава такива хора и да стои далеч от тях. Поне един плюс има като веднъж си ги срещнал 

И жертвите често се питат дали те не са психопати, Диана даде много хубав цитат. А от същото място имаше и друго хубаво обяснение, че жертвата вкарва емоциите си в хибернация, за да оцелее, затова може дълго време докато се възстановява да се чувства сякаш тя е психопатът. Наистина, психопатите не се интересуват какво са, да не говорим да се тревожат. Пита ли се човек е достатъчно доказателство, че не е.

не се тревожи - няма такива доказателства, че е генетично, нито,че може да се отключи при съответна среда и влияние. ********************** Ако децата ти са над 5 годишна възраст и има случай в живота им, в който са проявили истинска емпатия или съвест, значи няма за какво да се тревожиш. Тези качества не изчезват при психопатите, след като са били налични в детството им - те изначално липсват

ох, ама и аз не внимавам като чета - ти се тревожиш да не би да си психопат и да нараниш децата си, като виждат модели? Никой психопат не се тревожи, че може да нарани някого. Никога не е имало такъв случай.

Една книга "Отровните родители"

познавам такива има и жени и мъже.
най общо психопатията се изразява в хладен ум и пресметливост.

повечето хора в детството си са получавали любов от родителите си ..
родителската любов остава белег в паметта на човека и този човек смята, че дори да сгреши ..
не е фатално .. защото мама и тате прощават грешката .. безрезервната любов ..
прошката се изразява в емоционалното им отношение към грешката ..
детето получава шанс да продължи напред, въпреки че може да е сгрешило непростимо ..
това създава объркване в младия човек, че може да получи .. и не само може, а и следва ..
интуитивно така си мисли ...... същото отношение и от другите хора, които не са му родители обаче ..
голяма грешка ... голяма заблуда !
докато такъв един индивид живял в стерилна обстановка примерно .. разбере какво в действителност е живота ..
минава през много и различни етапи .. и погрешното усещане, че ще му простят независимо какво е сторил , остава дълго .. някога и за цял живот

големия сблъсък идва тогава когато се срещнат двама души, които имат различно усещане към света ..
психопата лишен от любов в детството си .. не познава модела по който е възпитан другия, който е израснал в стерилната среда преситен с любов .
психопата не прощава грешките като мама и тате .. психопата е хитър, подъл и рационален ..
такъв е неговия свят .. той така го усеща . той не смята че е психопат .. неговото отношение за него е правилно и то при всички случаи .. ако не говорим за емоционалност, действително е правилно .
то е по възпитателно и поучително .. различни са световете на хората стояли в комфорта на семейната среда и тези, които са се спасявали самостоятелно от ранна детска възраст .

много хора тълкуват погрешно психопата ..
да обвинявате психопатите в погрешно отношение към заобикалящия ги свят е като да обвините по силното животно, че е изяло по слабото ..  това е естествено състояние на духа .. другото е изкуствено .

разбира се, че хората имаме претенции да сме над животните ..
но разликата ни с тях не е толкова голяма колкото се смята без необходимото обучение и отношение .. не сме много различни .. а моделите на обучение и правилно отношение не навсякъде са приложими и работят добре .. системата не е идеална .

системата е виновна .. защото ни внушават че тя работи и функционира добре .. но това не е вярно .
системата е много несъвършена и резултатите получени от нея не винаги са желаните резултати ..

има така наречените обективни обстоятелства ..
и желани обективни обстоятелства .. когато се получи разминаване между обективните обстоятелства и желаните обективни обстоятелства .. резултата е този .

Всв едно защитаваш психопата,  и отхвърляш любовта в детството. Така те разбирам.

и на мен така ми звучи. Не ми харесва, но това не е форум, на който  сме защитени - не му е това функцията. Мисля да редактирам малко постовете си

грешно ме разбираш .. аз не съм на никоя позиция ..
нито на този лишен от любов индивид с рационалното мислене , нито на този живял в стерилната среда .
най добрия вариант е нещо в средата, но както казах ... не винаги желания резултат корелира с обективната действителност .

все едно да ме питаш дали защитавам гепарда, който яде антилопата ..
ами съжалявам за антилопата, но така е устроена хранителната верига .. тя функционира в този ред .
и не не обвинявам гепарда, че е изял антилопата .. той би умрял от глад ако не се храни ..

същото е и с психопата ... той не знае какво е любов .. той знае друго .. и прилага това което знае в живота за да оцелява .
същия .. примерно няма подкрепа от семейството .. не буди ли съжаление това ?
не че аз го съжалявам .. по скоро го обяснявам ...

всъщност .. ако трябва да съм искрен .. успелите хора са предимно психопати ..
примерно .... така наречените финансовите акули ....... нали не смятате, че те не съзнават, че унищожават хиляди човешки съдби за да реализират някакво свое начинание ? но въпреки това го правят ..
ами в известен смисъл именно на тези хора се дължи прогреса на човечеството .. вие ползвате блага, които до голяма степен са възможни именно зареди това, че някой психопат е решил да прави нещо въпреки всичко и всеки ..
та ..... ако говорим за полезност и значимост .. психопатите получават червената точка ..
ако говорим за човешки отношения .. разбира се , че емоционалния човек отгледан с любов е за предпочитане ...
за това света е шарен и пъстър . защото хората са различни .. условията са различни , целите са различни, нуждите са различни .

и разбира се ..... последното нещо, което някой би почувствал или би помислил е, че  общуването с психопат е приятно нещо ... такова занимание може да е приятно само за друг по голям психопат  

Няма такова нещо като полезен психопат, нито такъв , заслужаващ съжаление или любов. Нито един по целия бял свят. Всички те умират сами и мразени, сред платени грижи евентуално и то напълно заслужено. Надявам се, че скоро хората, способни на емпатия ще започнат по-добре да разпознават нечовеците сред нас и ще спрат да ги хранят. Психопатът не е способен да създаде собствена личност, собствено отражение - като емоционална интелигентност, той остава на ниво 2 годишно дете. Неспособен да натрупва социален опит, психопатът завинаги остава с единствената възможност да получи оценъчно отражение на собствената си персона само от другите, от емпатите, от антилопите. Това му е храната - тяхното внимание, което му служи за критерий за самооценка. Затова са толкова прилепчиви и нагли - все едно какво внимание получават-позитивно или негативно, то е храната и въздуха им. Иначе не могат да си самодокажат собственото съществуване и значимост. Митът за интелигентните психопати е просто мит-те са безскрупулни и асоциални хищници и нечестната игра им дава предимство, но те държат това да се приме като доказателство за превъзходство. Ами нямат превъзходство - имат недоразвит мозък с недостиг на сиво вещество, което е и доказано, както и много нисък праг на способност да се учат от опит. Те си имат хищнически инстинкти и толкова. Да благодарим на Бог, че сбъркана им биохимия ги вкарва в огромна нужда от допамин, който получават от тестостерон-адреналиновия синтезен кръг, което ги води по пътя на дрогата и екстремните изживявания и така си намаляват популацията, като се дрогират до смърт и се пречукват с мотори и парашути.

ако правилно помня от една лекция, психопатия се проявява по-често у хора, които като деца е трябвало да се прикриват, лъжат и манипулират заради наличие на деспотичен родител, най-често деспотичен баща и манипулативна майка. Дето се вика, две в едно плюс още едно. Явно оттам идва и идеята за интелигентните психопати. Явно не са точно интелигентни, а опортюнисти.

Хм, само че тяхната интелигентност е по друга. Те не са непременно финансови акули или неуловими серийни убийци. Напротив, може да се докарат до просешка тояга, ако в момента преценяват, че ги устройва да го играят жертва и да ги съжаляват. На тях самите пари не им носят сигурност или удоволствие. Всъщност мисля че няма нещо, което да им ги носи. Действията им не подлежат на логиката и не носят абсолютно никакъв прогрес в никаква посока, еле па в глобален план.

Предлагам всеки, не само Елюминат, който е решил да развива чувството си за хумор тук или да използва темата за да се прави на интересен или културно да отиде на подходящо за целта друго място, или да се замисли ще се лигави ли в тема за болни от рак например. Защото пишещите тук са или пострадали от психопат или са загубили свои близки. Нямам нищо против феновете на Декстър и романтичните истории с вампири даже, но съобразявайте се малко ако може. 

Тази тема е за взаимопомощ на хора имали близка връзка с психопат – родител, съпруг, дете, близък до тях човек. Благодаря на всички, които постват информация и разказват преживяното!

Тестът дава ли вярна информация, такъв резултат ми излезе, че ме заболя сърцето.
Бояна, разкажи повече за конкретното нещо, което те предизвика да пишеш.
От 2 години нещата при мен не са хич добре. Всеки път си мисля, че няма накъде да затъна повече, но то имало. Винаги съм била емоционално лабилна. Винаги съм гледала първо другите, никога не съм се грижила за себе си. Преди мислех, че баща ми е психопатът в семейството, вече обаче не съм така убедена. Никога не съм получавала признание и любов от родителите си. Скоро споделих с колежка, че не си харесвам образованието /икономист съм/ и тя попита А защо си го учила изобщо? Толкова абсурдно изглежда. Натяквано ми е, че нямам право на собствено мнение, понеже 'не разбирам нищо' и в резултат на това накрая отидох да следвам това, което повечето от обкръжението ми харесваха тогава. Всъщност имам интереси към психологията и английския език, а съм учила в математическа гимназия и стопански факултет. Никога не съм си вярвала, не съм смятала че съм ценна. Първият ми мъж беше просто този, който пожела да живеем заедно и по този начин се измъкнах от отровната среда. Мисля, че вторият обаче е психопат като баща ми. Незнам, нищо не знам, но усещам, че полудявам.   Може би е подходящо да споделя, миналите през това няма да ме обявите за луда, понеже сами знаете усещането. Някак целия ми живот е било някакво неистово търсене на любов, която не съм получила от никъде, на внимание, на топлинка, а съм получавала само 'ти за нищо не ставаш', ти си такава, такава, и такава, а сега и другия психопат приглася, че за 'всичко' аз съм виновна, да съм си държала краката затворени и нямало сега да се чудя как да се справям, моя си работа било, какво го занимавам, нали ходи на работа...

За какъв тест става въпрос? Не се тествайте дали сте психопати, каза се, щом се питате очевидно не сте. 

Ако си имала родител психопат е нормално да търсиш реванш като попадаш само на хора, с които ще разиграеш травмата и ще страдаш отново и отново. Възможно е даже хората да не са такива, но взаимоотношенията, които създаваш да са такива, защото навиците да служиш, да се подчиняваш, да си на второ място, да не вярваш могат да са много силни. За жалост не мога да препоръчам свестен терапевт по темата, но това е добра идея ако ти намериш някой, с когото да поговориш и да ти даде професионални насоки как да се справиш с чувството, че полудяваш, а и с всичко, което си преживяла. 

А тази тема пуснах, когато почина мое близко момче с майка психопат. Покрай него, темата и вероятно късмета да знам за какво става въпрос, научих и много други истории на близки и познати пострадали от същото. Ще опитвам да разказвам някои епизоди с тези хора, но по начин, който да не разкрива подробности, които да издадат кои са близките, да се разпознаят. Нямам право на това дори за починалите, нужно е да бъде запазено достойнството им. 

Сега,  от общи хапактеристики моля да се насочим към този частен случай. Не знам дали жената е психопат, защото нямам необходимото обрзование и опит в тази сфера, но определено е зла към всички - към двете си близнаци заченати инвитро (постоянно са й виновни за всичко), към мъжа си - един нормален разговор не могат да проведат, макар че мъжът полага усилия всекидневно. Съседка е, но е изключително зъл човек към всички. Използва всеки възможен момент да се качи върху покрива на съседите за да се пече и да скача отгоре му, а като я хванат винаги казва, че изтървала нещо или прибира котката си, хората се видяха в чудо от поправки и постоянно течене от покрива на терасата си, въпреки че е с метална конструкция. Децата й станаха същите - абсолютно не съобразявайки се с никого правят каквото си искат, от което и тя още повече се озлобява и гледа какво мръсно да направи на съседите. Мъжът гледа все да е на работа, че не може да се справи с този кошмар. Кажете сега сега как да се справи човек с такъв случай?