Невъзможните хора в живота ни

  • 487 556
  • 8 373
  •   2
Отговори
# 7 935
  • Мнения: X
Да, признавам си грешката относно детето и ще направя всичко възможно да сглобим нещата!

Той каже нещо преди месеци и аз си го спомням, обаче после го отрича, казвам, че си го спомням, но той ме обвинява с думите, че не съм добре. За него се носи добра слава в обществото. Докато не започнах да ходя с приспиване всичко изглеждаше повече от чудесно. Настояваше и исваше да ме вижда всеки ден, разходки уикендите, нон- стоп ми пишеше.

# 7 936
  • Мнения: 11 351
Какво значение има каква “слава “ му се носила ? Виж как се държи с теб и как се чувстваш ..

# 7 937
  • Тра-ла-ла
  • Мнения: 21 239
Това, което описвате за невъзможен човек се отнася за интровертните (скрити) невъзможни. По-трудните за разгадаване, защото прикрито си прокарват номерата. Само, че съществуват и екстровертни (грандиозни) невъзможни, че и още други видове.

И като теглим чертата - нарцис ли, боклук ли, селчо ли.... всички те използват едни и същи похвати и избират определени типажи хора за свои жертви - с ниско самочувствие, без лични граници, емпатични, с кофти живот и т.н.

А самите жертви често стават и токсични и невъзможни, заради невъзможността си да се отскубнат от нездравите отношения било то роднински, любовни или работни. И никой не е застрахован, че не може да му се случи и никой не си го е заслужил....

# 7 938
  • Мнения: 11 351
За мен всички отношения , които ти носят напрежение трябва да се приключат .въобще не желая да съм емпатична , аз съм си най-важният човек в живота . Може да отнеме време , но поставяш ли себе си на първо място е по-лек живота

# 7 939
  • Мнения: 1 376
И аз мисля, че е "невъзможен". Алкохолизмът е един от най-честите симптоми на психическо разтройство.
Ако искаме да разграничаваме хората, за които се пише в темата то нека поне е нещо обективно от сорта на Клъстър А/ Б. Все пак това е форум и авторката едва ли дава абсолютно точно описание на ситуацията, а за една диагноза са важни детайлите.

Но все тази, този какъв е. Авторката се радвам, че се е измъкнала толкова бързо и сравнително безболезнено. Приеми го като урок, виждам че много добре осъзнаваш твоята роля в ситуацията. Нека това е ниво начало за теб, ако имаш възможност работи със специалист, трудно се преодоляват поведенчески склоности, но щом осъзнаваш твоя проблем, вече си свършила половината работа.

# 7 940
  • София
  • Мнения: 2 121
Диагнозата няма никакво значение, щом въпросният е направил услуга на авторката и е скъсал с нея. Знам, че няма да ѝ е лесно, но темата "Пешо" (примерно) трябва да бъде зачеркната от живота ѝ незабавно, а вниманието - съсредоточено върху детето, с надежда срамният епизод да бъде ако не забравен, то поне преодолян.

Аз пък не смятам, че човек е най-щастлив, когато поставя себе си на първо място. Най-щастлив е човек, когато се грижи за някого или нещо. Естествено, че една майка трябва първо самата тя да е на център, за да е адекватен родител. Това обаче е много подхлъзващо за хора с пасивно-депресивна психика и ниско самочувствие. Толкова е лесно да се изпадне в безкрайно себеанализиране, хлипане и примрънкване с нулева резултатност. И моментът, в който жената ще си оправи самооценката и бла-бла все се отлага и отлага, а детето си расте и расте. Никакви анализи нито на бившия, нито на самата жертва, ами да се хване да си гледа детето, майката, дома и т.н. в този ред. Една супа да сготви, ще е по-полезна за света и себе си, отколкото да се чуди Пешо дали е бил нарцис, бордърлайн или обикновен льольо.

# 7 941
  • Тра-ла-ла
  • Мнения: 21 239
Човек, ако не се анализира или не го анализират специалисти...ще има да настъпва една и съща мотика още много пъти. Замитането под килима на бивши и настоящи проблеми не прави добра услуга. Но и само с анализи не става. Трябва действие.

Аз пък не смятам, че човек е най-щастлив, когато поставя себе си на първо място. Най-щастлив е човек, когато се грижи за някого или нещо.
Това, какво е щастието, е субективно. Важното е на дадения човек какво му харесва да прави стига да не пречи, наранява и т.н. другите с изборите си.

# 7 942
  • София
  • Мнения: 2 121
А, то на човек всичко може да му харесва, но когато е родител на 13-годишно дете, което вече е минало през раздялата с бащата, може да се позамисли за него, преди да си гони харесванията. Че  това е видно докъде я е докарало. А ще се научи да не настъпва мотиката, когато си подреди приоритетите.
Всъщност нямам против анализите, те са част от развитието на човека. Но познавам една порода хора, при които става точно обратното, затъват в анализи, и това е всъщност подсъзнателно нарочно - защото им помага да се оправдават, да отлагат момента, в който ще се погрижат за живота си, защото, нали, "още не са добре". Има една специфична форма на егоизъм, която не се движи от желанието "да ми е добре", а "на тъгата ми да ѝ е добре". Тези хора мислят само за себе си: колко са нещастни, колко са проблемни, колко са "счупени" (модерният термин). Няма лошо, ако си сам, да си отглеждаш травмите като цвете в саксия. Но един такъв родител, ако в процеса на себеанализиране Wink се разпознае в описаната порода, по-добре бързо да си премести фокуса навън, а не навътре, защото при тях "навътре" не е продуктивно - малко на принципа "ако си се озовал в дупка, първо спри да копаеш!".

# 7 943
  • Мнения: 591
Хора, аз се взех за спасителка! Мислех, че мога да му помогна, като му дам цялата обич, която му е липсвала още от дете, тъй като го обичах безрезервно и бях готова да скоча в огъня за него. Да съм до него и винаги да го подкрепям, защото от съвсем млад е искал семейство, но все нещо не се е получавало!!! Накрая се е оженил, но според него тя го е взела за осеменител и пари.

Част от мен се загуби. Наистина не обичам себе си, направо се мразя!
Дано един ден детето да ми прости.

# 7 944
  • София
  • Мнения: 22 685
Не бях прочела, че е оставила детето. Това не е хубаво.

Извинявам се, че отклонявам темата, но искам да питам - вие бихте ли отказали подарък от невъзможен, който държи винаги той да събира пари, другите да казват да добре и да купува възможно най- тъпите подаръци. Когато някой на някого се падне да купува или да организира, наплюва подаръка, за да счупи хатъра на получаващия и да обезцени избрания подарък и купуващия го. Просто да з@сере и обиди, после тича пред шефа и вика много хубав подарък.  Освен това, за Рд ми подари отварян подарък. И още много, но понеже на мен вече ми е все едно работно, си мислех просто да ѝ върна тъпите глупости, с които всяка година се представя колко е грижовна и да посоча защо - нежеланото дете на майка си, което се е превърнало в черна дупка, тровещо всичко наоколо. Защо трябва да ме "принуждава" да съм част от парада и да си пише точки на мое име - ето аз ѝ подарих.

# 7 945
  • Мнения: 2 457
Кечър, махай се от там най-накрая.

# 7 946
  • София
  • Мнения: 22 685
Ох, така, като почнете...
Нали не мислите, че искам да седя повече и че не търся варианти междувременно. Трябва ли да го съобщавам официално.
Вие ли ще ми плащате разходите след това? Ако се разболея и ми трябват пари, вие ли ще ми услужите?

Знам, че сега ще завалят лични примери как някой си е отишъл, махнал с ръка и работил за мрз. Мога да ги оборя, защото след толкова време в темата знам кои и какво ще пишат, но не ми се бърка в душата и касичките на хората.
Средностатистическият човек иска дом, деца, развитие, а не да застине на първото стъпало на Маслоу, докато се бие в гърдите, че е много решителен, а невъзможните да си разделят после и неговата заплата. Защо? За мен не е ок да се вменява, че за да се отървеш от невъзможните, трябва да махнеш с ръка на всичко и да спиш под моста, да работиш най- скапаната работа, защото е геройско и видиш ли, някой е минал от там и трябва всички да го направят.

# 7 947
  • София
  • Мнения: 44 993
Кечър, наистина прекаляваш. Кой какъв подарък, ама как, ама защо...

# 7 948
  • София
  • Мнения: 22 685
Извинявай, ако се разпозна в хората, които постоянно се дават за пример, спестявайки половината от фактологичната информация.

Почти всеки в темата знае, че газлайтване може да се упражнява и за съвсем дребни неща като подарък, както е и в самата етимология на термина - палене на лампите. На кого и колко му дреме дали палиш лампите. Колкото и да ти викат ехидно, че нещо си се объркал и подаръкът не е отварян. Прийомът е същият. Макар и дребни и незначителни неща.
Затова не искам да приемам нищо от този човек - всяка дума и жест е провокация и плювка.

# 7 949
  • Мнения: 2 457
Дори и да е така, не можеш да биеш невъзможен в неговата игра. Просто не може. Ако тръгнеш да опонираш, ще се изкара неразбрана страдалка, а ти ужасна, неблагодарница.

Общи условия

Активация на акаунт