Много хора, които си мислят, че са ужасни или невъзможни и партньорът им ги търпи едвам- едвам, за което трябва да са благодарни едва ли не, всъщност живеят точно с насилник, който ги е смачкал и им е промил мозъка. Не казвам, че при питащата е така, просто давам друга гледна точка.
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2026, 17:08 ч.
Невъзможните хора в живота ни
И на мен ми светна тази лампа. Години наред се чувствах така. Аз бях "егоистичната гадна кучка, която го тормози и добре че е той да ме търпи щот много ме обича". Е да, ама не. Това е най-долната манипулация, на която можеш да подложиш някой човек. Като се осъзнах след 15 години, направо ми експлодира мозъка. WTF
Анонимна, онкологичните заболявания и лечението им променят биохимията на тялото и много често депресията е водеш симптом на рецидив или начало на онкозаболяване. Намерете психиатър, който работи с онкоболни и близките им, ако не се лъжа такава е Мая Младенова от център Аналитика. Нека види защо се чувствате така и как да помогне. Не, заради егоизма, човек на прага на смъртта е егоцентричен винаги, тежко болните също, това не е психопатия, това е реакция на психиката на болестта.
И още нещо, невъзможните не се питат какво им е. Те са идеални, нещо има винаги на другите. Не сте за тук, намерете психиатър, не психолог, все пак имате медицинска база на състоянието, трябва да се види от лекар, не от хуманитар.
И още нещо, невъзможните не се питат какво им е. Те са идеални, нещо има винаги на другите. Не сте за тук, намерете психиатър, не психолог, все пак имате медицинска база на състоянието, трябва да се види от лекар, не от хуманитар.
До майката с проблемното дете - някои може би се раждат така, други са продукт на възпитание.
Но от собствените си наблюдения виждам, че се предава между поколенията, колкото и да е неприятно.
Ако детето наистина е с антисоциално личностно разстройство, ви трябва психиатър, който да има опит с подобни случаи. Работят с логика и последици в такива случаи - не "Не прави това, защото е лошо", а е "не прави това, защото последиците ще са такива, ще влезеш в затвора" и т.н.
Може и да се окаже, че нямаш власт в тази ситуация и не можеш да промениш нищо.
Важното е, че щом ти е дадено толкова тежко изпитание, дадени са ти и силите да преминеш през него, някак си.
Но от собствените си наблюдения виждам, че се предава между поколенията, колкото и да е неприятно.
Ако детето наистина е с антисоциално личностно разстройство, ви трябва психиатър, който да има опит с подобни случаи. Работят с логика и последици в такива случаи - не "Не прави това, защото е лошо", а е "не прави това, защото последиците ще са такива, ще влезеш в затвора" и т.н.
Може и да се окаже, че нямаш власт в тази ситуация и не можеш да промениш нищо.
Важното е, че щом ти е дадено толкова тежко изпитание, дадени са ти и силите да преминеш през него, някак си.
Чета темата от известно време, защото по работа (социален работник в общност за зависими) виждам същото от друг ъгъл. При нас често идват не самите „невъзможни хора“, а техните жени и деца, и първото, което трябва да научат, е едно и също: не можеш да обясниш на човек без емпатия, че те боли. Той знае. Точно затова го прави. Работещото, което съм виждал, е скучно и без драма: кратки граници, казани веднъж, без обяснения и без преговори. „Няма да ти давам пари.“ Точка. Всяко обяснение е материал за манипулация. И второто, което най-трудно се приема: да спреш да чакаш момента, в който той „ще разбере“. Този момент не идва, а животът минава в чакане. Благодаря на Бoяна за темата, тя наистина помага на хора, които иначе мислят, че проблемът е в тях.
Може ли едно уточнение, че не разбрах - близките на невъзможните са зависими (пропили се и т.н.) или невъзможните са със зависимости и близките им идват за помощ?
Просто ми стана интересно.
Иначе, те знаят, но не се косят, не се чудят дали са такива, не страдат от това. Но знаяят, всичките трима- четирима човека през живота ми, които са проявявали нарцистични черти, са си го казвали под една или друга форма. Те не могат да се въздържат. Не бият тъпана, просто го вмъкват. И ако не знаеха, нямаше поведението им пред публика и пред единичния, конкретен човек да е толкова различно. Просто дисрегулиран човек или изнервен задник си личи и пред широката публика.
Просто ми стана интересно.
Иначе, те знаят, но не се косят, не се чудят дали са такива, не страдат от това. Но знаяят, всичките трима- четирима човека през живота ми, които са проявявали нарцистични черти, са си го казвали под една или друга форма. Те не могат да се въздържат. Не бият тъпана, просто го вмъкват. И ако не знаеха, нямаше поведението им пред публика и пред единичния, конкретен човек да е толкова различно. Просто дисрегулиран човек или изнервен задник си личи и пред широката публика.
Моят невъзможен е изтрил в акъла си всичко лошо, което е сътворил и според него той е съвършено прав и безгрешен, а аз съм разрушила всичко. Даже когато дъщеря му му припомня как се е държал гадно към нея, той има "бели петна".
Напоследък се е отпуснал и се налива редовно с приятели, обаче след това изтъква колко са били зле другите. Естествено.
Ето една голяма разлика между невъзможни и нормални. Нормалния човек може да направи грешка, но после изпитва вина и се извинява, оправдава се, помни.
Невъзможния просто забравя тотално. Вероятно може и човек да убие и да забрави.
Напоследък се е отпуснал и се налива редовно с приятели, обаче след това изтъква колко са били зле другите. Естествено.
Ето една голяма разлика между невъзможни и нормални. Нормалния човек може да направи грешка, но после изпитва вина и се извинява, оправдава се, помни.
Невъзможния просто забравя тотално. Вероятно може и човек да убие и да забрави.
Старата максима: " Ще съществуват Измамници, докато има Наивници" може да се приложи и тук. "Ще има Невъзможни докато има Жертви". Е, знам че не е толкоз просто.. Но все пак. Пътя е да се работи в посока никой да не изпада в ролята на Жертва или Измамен, това в идеалният случай. В САЩ преди години бяхме на гости в семейство, ама това преди доста години говоря над 20 години .... детето им да е било около 9-10 годишно, помня бащата обясни на дълго и широко как в училище ги учат че имат права и какви точно права и кое точно в семейната среда е Ок и кое не е Ок и че в много крайни ситуации могат да съдят родителите си. Тогава бях шокирана... сега не знам дали още е така там, и как се е развило това нещо.. но опрелено трябва от ранна възраст да се изясни всичко това на децата и да е част от обучението, що не , без крайности де...
Rockstar, ама вие много общувате. Даже знаеш какво правел, с кого запива. И нашето малко дете с бившия ми мъж е на възрастта на твоето, ама бащата нито го виждам, нито го чувам. Съвсем сме се забравили, дето се вика, ако се срещнем на улицата, може да не се познаем 
Възможен ли е, невъзможен ли е, де да знам, като вече не го помня. Минимизирай си контактите и ще си много по-добре.
Възможен ли е, невъзможен ли е, де да знам, като вече не го помня. Минимизирай си контактите и ще си много по-добре.
И аз точно мислех да те питам,Роки, защо общуваш толкова с него? Ти реално нямаш какво да общуваш с този човек, освен кога ще вземе детето. Аз така правя. Даже той като се чува с детето си се разбират кога да се видят и аз само го смъквам пред входа - "здравей, нагласила съм това и това за детето. Чао" и после го прибирам като го върне пак "здравей на детето, а на него чао" . Нищо повече не комуникираме, то няма и какво. Не знам какво прави през другото време и не ме вълнува.