На контра са с родителя от същия пол без значение отглеждащ ли е или не.
Хасан, аз си отворих очите. Не съм го написала правилно.
Хасан, аз си отворих очите. Не съм го написала правилно.
- Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2026, 18:16 ч.
Невъзможните хора в живота ни
Мда, противопоставянето на избора на училище и университет е класика в жанра. Диалогът е следният:
-А ти къде искаш/предлагаш да учи?
- Детето да предложи, аз откъде да знам?
- То иска еди къде си.
- О, не, абсурд, в тая дупка - не.
- Добре, посочи ти добрите университети, че да си избере то от твоя списък.
- Че на мен кой ми е правил класация на добрите университети, че да правя и аз. Да се оправя само, но аз пари да учи в тая дупка няма да дам.
P.S. Дупката в най-добрият университет за специалността, която детето е избрало. Според официалните класации.
-А ти къде искаш/предлагаш да учи?
- Детето да предложи, аз откъде да знам?
- То иска еди къде си.
- О, не, абсурд, в тая дупка - не.
- Добре, посочи ти добрите университети, че да си избере то от твоя списък.
- Че на мен кой ми е правил класация на добрите университети, че да правя и аз. Да се оправя само, но аз пари да учи в тая дупка няма да дам.
P.S. Дупката в най-добрият университет за специалността, която детето е избрало. Според официалните класации.
Тези на пръв поглед дребни/злободневни примери са само една много малка част от върха на айсберга всъщност. Трудно разбираеми са за външен слушател, и е много лесно да махне с ръка и да каже-е кво толкова, имате там някакви разногласия, кво се дразните. Но то е с натрупване, то е цялостно усещане, формирано през годините, зад тези неразбирателства се крие много по-дълбок психологически момент. И само за участника вътре е видима манипулацията, оплетената мрежа назад във времето, моделът. Около мен навремето само двама знаеха същността на ситуацията. Но те самите бяха достатъчно дълго свидетели, за да натрупат собствен поглед и критично мислене в някаква посока. Останалите, нормално, виждаха само ръбчето на айсберга и за тях всичко беше/ и все още е в рамките на допустимото.
Когато има неразрешен конфликт, доверието е разрушено и липсва доверие и за елементарни неща. Тогава властват подозрението, съмнението, негативизма, защитно поведение, пасивна агресия, понякога и активна агресия...
Въобще не става дума за не/доверие, подозрение и съмнение. Темата е съвсем различна.
С невъъзможните доверие няма. Не е уместно отношенията с тях да се третират като отношения при нормални хора след развод. Който не е виждал лично подобен човек трудно може да си представи за какво става въпроси и логично нормализира всяко събитие или постъпка в размките на познатото му, което обаче е нормално, неприятно, но нормално. Тук норма няма. И по-лошото е, че много често тези хора не правят грандиозни престъпления, всяка реплика и действие могат да се извинят и нормализират, убийствена е системата от тези уж малки неща, като китайско мъчение, капка по казпа, а светът ти казва, е, хайде, какво толкова е станало.
