Невъзможните хора в живота ни

  • 525 920
  • 8 951
  •   10
Отговори
# 8 910
  • Мнения: 59
Майка ми - навън, изградила образ на “добрата самарянка”, прекрасната и всеотдайна майка, останала да гледа сама децата си.. Постоянно с маска, супер дружелюбна, забавна, говори си с всички. Но зад маската - завистлива и злобна, нищо няма да каже директно в очите на хората, но ще изкоментира зад гърба им, ще им подлее вода в удобен момент. Естествено без да разберат хората, че е тя. Лъжата я няма да нищо, сама чак се оплита. Като дете преди да отидем някъде ме предупреждава какво да говоря и какво не, а ако нещо се изпусна, леле…….  Вкъщи - иска да е авторитет, да я слушаме и уважаваме, но дойде ли момент, в който да се вземе някакво важно решение, да се направи нещо  или каквото и да било, тя никога не иска нищо да прави, все аз или брат ми трябва да сме отпред и да действаме нещата. Примери - една фурна обикновена да трябва да се вземе, ние трябва да го направим, тя ще стои сигурно с години без, но няма да вземе. Килима да се смени- със скъсания килим ще стои, 100000 пъти ще ни каже за него, но сама няма да отиде… и за всичко е така, общо взето.
Не приема никаква критика, никаква забележка, скандала ти е в кърпа вързан от нищото. И това само на мен го прави, на брат ми се опита няколко пъти, той я постави на място и тя повече не опита. Вечната жертва, всички са и виновни, диабет има- баба ми е виновна, бедна е - баща ми е виновен, забравила си е чантата - аз съм и виновна. НИКОГА няма да признае вината си, нито пък да се извини.
Имала е 3 любовника до сега, женени. Сближава се супер много с жените им, каква е логиката на това действие не знам. Може би, за да събира информация, тя е клюкарка, много обича да се мазни и да помучава това, което иска, знае как да изманипулира хората…
Още от дете нейното наказание към мен беше да ми се сърди и да не ми говори с дни. Заключвала се е в стаята, за да не мога да ходя при нея. Все още ги прави тези номера.
Случвало се е като ми се сърди да не ми готви по цяла седмица, да не ми дава пари, беше отвила крушката в стаята ми да нямам ток, беше взела телевизора веднъж, абе ей така, да ми е гадно просто.
И ще питате може би какво са били причините.. Ами, че крушката е гръмнала, че съм разляла вода, че тока е спрял, че много мърдам, че се смея шумно…
Да насъсква хора срещу мен най-вече, нали мен “никой не ме обича и не ме понася”. Съжалява, че ме родила, че ме е гледала. Баща ми си събрал чукалата и си живее живота а тя тук с мен се занимава. Като бях на 13/14 след един скандал вече не издържах, баба ми - шизофреничката, беше откраднала едни пари, които бях забравила на нощното шкафче, леле, майка ми ме съсипа… нагълтах се с каквито хапчета намерих, тя по-късно като дойде и ме видя ми каза “поне да ги беше изпила всичките” .
Нито един мой повод не съм го посрещнала и изпратила с усмивка, до ден днешен не празнувам рождени дни, тъй като тя ми го изкарваше през носа. “И кво, баща ти звънна ли ти? Видя ли, ти си нищо за него! Видя ли, не струваш нищо, остави те на мен, аз тък да те гледам”
“Най-любимо “ ми е като почне да се жалва колко много дала за нас, как тя се е лишавала, как никъде не ходела и нищо не си купувала заради нас. До ден днешен още го прави, а никой не иска мищо от нея, отдавна сме самостоятелни.
На около 10 години имах случка с един педофил, за моя радост не се случи най-лошото, но ми остана ужасна травма и до ден днешен го сънувам този човек. Познавахме се, години наред все още ме преследваше, беше пълен ад за мен да излизам и да се прибирам сама, да съм си вкъщи сама и прочие…да не говорим, като се разчу това какъв срам беше за мен и колко хората си  бяха украсили нещата и отгоре на това и в училище ми се подиграваха, абе за такава крехка възраст сега както се замисля наистина не знам как съм ги издържала твзи неща… След години разбрахме, че е болен, моята “мила” майчица го съжалила човечеца и искаше да отиде да го види, но той почина и тя му отиде на погребението, защото “не можело така, в един квартал живеем все пак…. “ Роднините му след това бяха коментирали кво изобщо търси там нали, естествено…
Ох, много дълго стана, съжалявам за което, имам още много за разказване, но по-добре да спра до тук, че като почна да дълбая в миналото, трудно се освестявам после…

# 8 911
  • София
  • Мнения: 24 142
За темата си си. Съжалявам за нещата, които са ти се случвали. Sleeping

Моята родителка също сама трудно върши нещата, иначе каканиже и ги натяква и коментира. Като някакво дете е, много държи все някой да ѝ помогне. Дядо ми обичаше да ѝ казва, че "все иска да седи на сянка". Аз с годините се озлобих към тази настройка към живота и често бълвам разни гротескни примери, с което не се гордея, де.

ХотЧили, то има публични прояви, но българинът обича да си трайка, в народопсихологията ни е. Нещо, с което циганите доста ни превъзхождат, защото са задружни. А не седят отстрани наср@ни или злорадстващи.

Последна редакция: пт, 20 ное 2026, 00:17 от The Catcher in the Rye

# 8 912
  • Мнения: 24 712
Jasmin, ако сте пълнолетни с брат ти, редно е да се спасявате и да нямате контакт с майка ви. Това рядко го казвам, но във вашия случай си е направо задължително май.

# 8 913
  • София
  • Мнения: 17 727
Jasmin10 , добре дошла в клуба!
Ужасна история, а наказанието с мълчание е любимото на тия същества. Добре, че сте оцелели изобщо с такъв родител. Отървала ли си се вече? Или още живееш с нея?

# 8 914
  • Мнения: 7 077
Здравейте,
От известно време прехвърлям темата и чета историите ви. Аз също имам невъзможни хора, роднини, за които обаче не бих желала да пиша във форума. Някак си е прекалено лично всичко и моля да ме извините че няма да споделя.
От личен опит обаче мога да кажа, че няма оправия с такива хора. Сякаш в умовете или в душите им има повреда, която няма как да се поправи. Единственият начин да се опазите е дистанцията и то колкото се може по бързо, защото такива хора само ви дърпат назад във всеки аспект от живота.
Аз също се дистанцирах при първа възможност. Първо бях прекъснала всякаква връзка.
Обаче страдах от това (може би е нормално усещане, когато касае близки хора), и си позволих контакт, предимно по телефона и пак успяваха да ме докарат до сълзи.
Няма оправия с такива хора. Няма компромисно решение. Дори при кратък разговор по телефона ще успеят да вменят вина, да огорчат, да наранят, да смачкат...
Който може, да бяга при първа възможност и да къса всякакви контакти.

# 8 915
  • Мнения: 1 456
Няма оправия, така е.
На мен доста ми помогна като осъзнах това и че не са в час. Последно време една идея не ми пука и не се напрягам. Достатъчно съм пострадала емоционално. Последно пак чух обиди по мой адрес от близките, ами какво да направя. Отчет не им дължа, пък и да споделя, те омаловажават постиженията ми и това което съм. Издрънкаха ми тезата, че съм ненормална и задръстена, защото не ходя по чалготеките, където да си намеря мъж иначе ще остана стара мома. Обичам такива философии просто.

# 8 916
  • Мнения: 10 254
Бягството не е точно решение.
Знам го- на 4400 км съм избягала.
Трябва да се работи вътре в главите ни, защото иначе, може да е след 10, след 20 години..., някоя стрела ще ни застигне, даже и от разстояние.

# 8 917
  • София
  • Мнения: 17 727
Бягството не е точно решение.
Знам го- на 4400 км съм избягала.
Трябва да се работи вътре в главите ни, защото иначе, може да е след 10, след 20 години..., някоя стрела ще ни застигне, даже и от разстояние.
То този риск съществува винаги и не може да се елиминира, но липсата на контакт доста помага, иначе си постоянно във филма им, постоянно поддържат дресировката.

# 8 918
  • Мнения: 7 077
Осъзнаването е най важното, да. Да сме наясно какво може да се очаква от тях и да си го пропускаме покрай ушите.
Според мен най трудното при деца на невъзможни родител/ли е да приемат факта че никога няма да получат тяхното одобрение. А всички деца подсъзнателно се стремят да получат одобрението на родителите си. И цял живот се борят с вятърни мелници заради едно хипотетично "браво".

# 8 919
  • Мнения: 1 456
Да, с деца е ужасно. Това е мачкане на неукрепналата психика и личност.
Имах го това, както и мои приятелки също. Накрая всичко е облечено под формата на любов, грижа и доброта за децата. А последните са обявени за небрагодарници, аз защо те родих и отгледах и тн и тн...

# 8 920
  • Мнения: 10 254
А, когато един невъзможен родител, отгледа и невъзможно дете?

Пак без много конкретика- детето успява да мине родителя по всички критерии.

Газлайт, манипулации, включително на родителя , но най-вече насочени към общата жертва-класическа динамика на ескалация, в която ученикът надминава учителя.
Най-трудното е да приемеш, че няма как да проведеш нормален разговор там, където такъв никога не е съществувал. Всяка дума те връща в ролята, от която си се опитвала да избягаш.

# 8 921
  • София
  • Мнения: 48 001
Ами, случва се. Травмата от невъзможен родител се отработва по два начина - или ставаш емпат или като него, че и по-зле. Ако са роднини, гледаш да си далеч и това е.

# 8 922
  • Мнения: 7 077
Децата подражават на родителите. Възприемат същия модел на поведение, освен ако в ранна възраст не е повлиял друг човек, на когото да подражават.

# 8 923
  • София
  • Мнения: 3 255
Аз писах назад, че не една, а две двойки майка-дъщеря с психопатични черти идентифицирах у клана шимпанзета на Джейн Гудол в една от книгите ѝ, посветена точно на поведенческите особености. Много интересна тема. Дали е някаква наследственост, дали е имитационен механизъм още от бебешка и тодлърска възраст не знам, не съм професионалист.

# 8 924
  • Мнения: 59
Jasmin, ако сте пълнолетни с брат ти, редно е да се спасявате и да нямате контакт с майка ви. Това рядко го казвам, но във вашия случай си е направо задължително май.

Малко ми е трудно наистина да го направя. Намалила съм го доста след едно фиаско преди време, веднъж на 2 седмици макс да се видим и то, за да види детето. Както казах тя е много добър манипулатор и като пусне и сълзите и ме издържам…

Общи условия

Активация на акаунт