Не приема никаква критика, никаква забележка, скандала ти е в кърпа вързан от нищото. И това само на мен го прави, на брат ми се опита няколко пъти, той я постави на място и тя повече не опита. Вечната жертва, всички са и виновни, диабет има- баба ми е виновна, бедна е - баща ми е виновен, забравила си е чантата - аз съм и виновна. НИКОГА няма да признае вината си, нито пък да се извини.
Имала е 3 любовника до сега, женени. Сближава се супер много с жените им, каква е логиката на това действие не знам. Може би, за да събира информация, тя е клюкарка, много обича да се мазни и да помучава това, което иска, знае как да изманипулира хората…
Още от дете нейното наказание към мен беше да ми се сърди и да не ми говори с дни. Заключвала се е в стаята, за да не мога да ходя при нея. Все още ги прави тези номера.
Случвало се е като ми се сърди да не ми готви по цяла седмица, да не ми дава пари, беше отвила крушката в стаята ми да нямам ток, беше взела телевизора веднъж, абе ей така, да ми е гадно просто.
И ще питате може би какво са били причините.. Ами, че крушката е гръмнала, че съм разляла вода, че тока е спрял, че много мърдам, че се смея шумно…
Да насъсква хора срещу мен най-вече, нали мен “никой не ме обича и не ме понася”. Съжалява, че ме родила, че ме е гледала. Баща ми си събрал чукалата и си живее живота а тя тук с мен се занимава. Като бях на 13/14 след един скандал вече не издържах, баба ми - шизофреничката, беше откраднала едни пари, които бях забравила на нощното шкафче, леле, майка ми ме съсипа… нагълтах се с каквито хапчета намерих, тя по-късно като дойде и ме видя ми каза “поне да ги беше изпила всичките” .
Нито един мой повод не съм го посрещнала и изпратила с усмивка, до ден днешен не празнувам рождени дни, тъй като тя ми го изкарваше през носа. “И кво, баща ти звънна ли ти? Видя ли, ти си нищо за него! Видя ли, не струваш нищо, остави те на мен, аз тък да те гледам”
“Най-любимо “ ми е като почне да се жалва колко много дала за нас, как тя се е лишавала, как никъде не ходела и нищо не си купувала заради нас. До ден днешен още го прави, а никой не иска мищо от нея, отдавна сме самостоятелни.
На около 10 години имах случка с един педофил, за моя радост не се случи най-лошото, но ми остана ужасна травма и до ден днешен го сънувам този човек. Познавахме се, години наред все още ме преследваше, беше пълен ад за мен да излизам и да се прибирам сама, да съм си вкъщи сама и прочие…да не говорим, като се разчу това какъв срам беше за мен и колко хората си бяха украсили нещата и отгоре на това и в училище ми се подиграваха, абе за такава крехка възраст сега както се замисля наистина не знам как съм ги издържала твзи неща… След години разбрахме, че е болен, моята “мила” майчица го съжалила човечеца и искаше да отиде да го види, но той почина и тя му отиде на погребението, защото “не можело така, в един квартал живеем все пак…. “ Роднините му след това бяха коментирали кво изобщо търси там нали, естествено…
Ох, много дълго стана, съжалявам за което, имам още много за разказване, но по-добре да спра до тук, че като почна да дълбая в миналото, трудно се освестявам после…
