Лизет,едва ли това е истинското име на Шанел. 
Напротив, точно това е. Тя мен не познава, но аз нея- да.
- Публикувана: 6 ноем. 2012, 10:47 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2012, 23:33 ч.
Печалбата от панаира
Напротив, точно това е. Тя мен не познава, но аз нея- да.
Наталия Вучкова също вярно е от Варна- да, но едва ли е точно Шанел.
Аз също смятам че има още много боб да изядеш докато станеш личност.
Наталия Вучкова също вярно е от Варна- да, но едва ли е точно Шанел.
Аз също смятам че има още много боб да изядеш докато станеш личност.
Често тук жените си свалят задръжките, споделят откровено проблемите си. Разголват се до край, чак понякога ми става неудобно да ги чета, защото в проблемите им има намесени и други хора- съпруг, майка, сестра, свекърва... Е, разбира се, от време на време някой изревава, че еди кой си го разпознал и казал на друг, а той пък... Панаир! И си мисля, след поредната тема, в която някой иска съвет от нас, непознатите- каква е печалбата от голата истина? Казвате си всичко и после какво? Какво печелите и изобщо на печалба ли сте, след като приспадните разходите си?
Не съм го правила, та от опит не мога да споделя, само предполагам - понякога, ако човек няма на кого или не иска "да се излага" пред познати и приятели - ползва този начин - пред непознати. Вероятно би олекнало на човек тогава, ако из форума нямаше онази групичка моралистки, които без оглед защо и как - все на кладата качват този и онзи...
В семейни отношения и клюкарника не бих пуснала лична тема.
Не мога да споделям информация, която засяга и други хора, мои близки.
В случаите, когато съм имала нужда от информация, съм участвала в други форуми и съм получавала помощ.
Не бих могла да пиша за съпруга си, или други роднини, така както го правят много хора тук.
Дори и когато имам проблеми с тях.
Преди време съвсем случайно открих моя близка, че пише тук, в БГ Мама. За това съм по внимателна с тези изяви
Иначе много се забавлявам на някои теми, смяла съм се с глас пред компютъра.
Не мога да споделям информация, която засяга и други хора, мои близки.
В случаите, когато съм имала нужда от информация, съм участвала в други форуми и съм получавала помощ.
Не бих могла да пиша за съпруга си, или други роднини, така както го правят много хора тук.
Дори и когато имам проблеми с тях.
Преди време съвсем случайно открих моя близка, че пише тук, в БГ Мама. За това съм по внимателна с тези изяви
Иначе много се забавлявам на някои теми, смяла съм се с глас пред компютъра.
Аз по-скоро избягвам да влизам в дискусии с потребители, които старателно крият лични неща, но са умни, аргументирани и структурирани през цялото време. Те са ми по-съмнителни от онези, които плясват всички подробности на масата. В университета ме учиха, че онова, което човекът не казва е много по-индикативно от това, което казва.
Но постът ти ме подсети за друг тип премълчаване, прекаленото говорене и споделяне често също е форма на премълчаване. То е като някаква по- сложна самозаблуда, в която несъзнателно се въвличат и други хора като съучастници в убедеността ти, че не криеш нищо от себе си.
Въпреки всичко и без да съдя споделящите, според мен, повечето емоционални проблеми е по- добре да бъдат разрешавани насаме и в тесен кръг. Няма как някой друг да знае по- добре от теб кое е добре за теб. Взаимопомощта тук си я представям по друг начин, както е по раздели- майки на деца с проблеми, жени с репродуктивни проблеми, хора преживели загуба и тн.
Аз по-скоро избягвам да влизам в дискусии с потребители, които старателно крият лични неща, но са умни, аргументирани и структурирани през цялото време. Те са ми по-съмнителни от онези, които плясват всички подробности на масата. В университета ме учиха, че онова, което човекът не казва е много по-индикативно от това, което казва.
Много вярно ми се струва това за взаимопомощта и разделите. Сега, докато те четох, ми хрумна, че освен свръхсподелянето, смущава и дразни липсата на усет къде е мястото да споделиш и пред кого. А ако не съобразиш навреме, рискът да получиш (меко казано) нежелани реакции и неразбиране е много голяма.
Обаче пък сякаш и прекаленото съобразяване с времето и мястото си имат слабости. На мен клюкарникът и СО са ми като хола - събувам се и влизам и от години е така. Чувствам доста хора много близки. И ето, преминах вече през два неуспешни инвитро опита, все ми се щеше да кажа какво става, но се чувствах неудобно, понеже някак тематично това просто не се връзваше. А пък писането в проблемното ми беше някак неуютно...