Обаче пък сякаш и прекаленото съобразяване с времето и мястото си имат слабости. На мен клюкарникът и СО са ми като хола - събувам се и влизам и от години е така. Чувствам доста хора много близки. И ето, преминах вече през два неуспешни инвитро опита, все ми се щеше да кажа какво става, но се чувствах неудобно, понеже някак тематично това просто не се връзваше. А пък писането в проблемното ми беше някак неуютно...
Това е като груповата терапия- не е за всеки и не по всеки повод. Пък и често най- тежките преживявания въобще не е нужно да се обсъждат, понякога само да се споделят, но пък без да те залеят с вълна от съжаление. В Клюкарника и СО винаги има хора, които ще ти се скарат, че се самосъжаляваш и твърде малко, които открито ще те съжаляват- и двете крайно полезни, за да изплува човек, ако е затънал в някаква болка, драма и тн.
На мен тематичните много ми помогнаха като практическа информация, на която бях само читател, защото идея си нямах от недоносени бебета, кърмене и премеждията при продължително лечение на онкоболни, например.
В другите винаги ми е било полезно да се подвизавам като човек без някаква по- различна болка, защото всеки си има някаква, но темите са други. Много често е от полза просто да не мислиш за своя проблем, а за нещо съвсем различно. Затова и ползата от прекомерното споделяне на проблеми тук е по- малка от вредата, защото вместо да ги погледнеш отстрани затъваш в тях, че и със съучастници. Но това си е моята версия за нещата, на някого може да е полезно да намери други, които да го надъхат срещу онзи, на когото е ядосан или да го подкрепят да се изживява като жертва или просто да му пригласят, когато е неуверен в гледната си точка или просто да намери с кого да се скара по даден проблем и тн.
