Е,не, ако продължава да се разхубавява / то няма накъде повече /, не знам как ще издържа. В ЗП поне след някоя любовна сценка, човек поема въздух, ама в оная мъка, дето е задълбал и с тая външност......искат да ни довършат... 
- Публикувана: 7 ноем. 2012, 00:08 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2013, 14:50 ч.
Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 88
Е,не, ако продължава да се разхубавява / то няма накъде повече /, не знам как ще издържа. В ЗП поне след някоя любовна сценка, човек поема въздух, ама в оная мъка, дето е задълбал и с тая външност......искат да ни довършат...
Добър да е денят ви, дружки ! 
Аз, докато сколасам, то обяд станало 
, ама никога не е късно за по едно кафе !
Наш левент е неописуем, нали ?!
Явно добре се грижи за него Азра, много съм щастлива, струва ми се още по-красив, ако изобщо има накъде повече ! 
Аби, ми то си е направо срамота да оставят всичката тази красота ненацелувана, значи ! 
Аз, докато сколасам, то обяд станало , ама никога не е късно за по едно кафе ! Наш левент е неописуем, нали ?!
Явно добре се грижи за него Азра, много съм щастлива, струва ми се още по-красив, ако изобщо има накъде повече ! Аби,
ми то си е направо срамота да оставят всичката тази красота ненацелувана, значи ! Къванч е възвърнал вида си и е прибавил още красота към него.
Голям бонбон! Обаче за пръв път го виждам да стои до жена по- висока от него.Събра ми погледа тази мома.Голяма върлина. 
Предчувствие за мъж
Не си мой тип. Не можеш да болиш.
Прости ми, но си като грешна рима.
Едно такова смахнато кръжиш.
А аз отдавна не съм лято. Виж ме - зима.
Да ти застеля след вечеря сняг
или фалшива дума да претопля?
Сънува ми се не море, а бряг.
Да си седя и слънчоглед да чопля.
Нарязах всички рокли. Няма бал.
Пантофката и без това ме стяга.
А дядкото с вълшебния чувал
бил мъжка версия на Баба Яга.
Стърнище ми е цъфналата ръж.
Теоретично - беше крива нива.
Ех, глупаво предчувствие за мъж,
я по-добре вземи и си отивай.
Яна Кременска
Не си мой тип. Не можеш да болиш.
Прости ми, но си като грешна рима.
Едно такова смахнато кръжиш.
А аз отдавна не съм лято. Виж ме - зима.
Да ти застеля след вечеря сняг
или фалшива дума да претопля?
Сънува ми се не море, а бряг.
Да си седя и слънчоглед да чопля.
Нарязах всички рокли. Няма бал.
Пантофката и без това ме стяга.
А дядкото с вълшебния чувал
бил мъжка версия на Баба Яга.
Стърнище ми е цъфналата ръж.
Теоретично - беше крива нива.
Ех, глупаво предчувствие за мъж,
я по-добре вземи и си отивай.
Яна Кременска
Предчувствие за мъж
Не си мой тип. Не можеш да болиш.
Прости ми, но си като грешна рима.
Едно такова смахнато кръжиш.
А аз отдавна не съм лято. Виж ме - зима.
Да ти застеля след вечеря сняг
или фалшива дума да претопля?
Сънува ми се не море, а бряг.
Да си седя и слънчоглед да чопля.
Нарязах всички рокли. Няма бал.
Пантофката и без това ме стяга.
А дядкото с вълшебния чувал
бил мъжка версия на Баба Яга.
Стърнище ми е цъфналата ръж.
Теоретично - беше крива нива.
Ех, глупаво предчувствие за мъж,
я по-добре вземи и си отивай.
Яна Кременска
Не си мой тип. Не можеш да болиш.
Прости ми, но си като грешна рима.
Едно такова смахнато кръжиш.
А аз отдавна не съм лято. Виж ме - зима.
Да ти застеля след вечеря сняг
или фалшива дума да претопля?
Сънува ми се не море, а бряг.
Да си седя и слънчоглед да чопля.
Нарязах всички рокли. Няма бал.
Пантофката и без това ме стяга.
А дядкото с вълшебния чувал
бил мъжка версия на Баба Яга.
Стърнище ми е цъфналата ръж.
Теоретично - беше крива нива.
Ех, глупаво предчувствие за мъж,
я по-добре вземи и си отивай.
Яна Кременска
Ей,от душицата си ми го извадила!
За тези от вас,които нямам във фейсбук! 
Блъскам се в стени от отчаяние,
троша си костите,боли до смърт!
Разрязвам тялото си с джобно ножче
и после се закърпвам със игла...и кръв!
Разбивам мислите си с чукове,
на хиляди парченца огледални.
Заспивам тихо с мисълта,че утре
ще си причиня отново същото страдание.
Ръцете ми са изподрани от оплакване,
душата ми ме моли,да й простя?!
Съзнанието сякаш е разкаяно,
ала сърцето бие с все същата вина!
Запалвам си цигара,за да скрия,
сълзите на порочната любов.
Сипвам си и вино,не,скочът по-добре убива,
на мъката лъжливият изстрадан зов !
Опечалена се събуждам сутрин.
Развивам си косите от тъга.
Измивам кървавото тяло
и започвам от начало да боля!
Не ти ли стигна толкоз,че ме мъчиш още?!
Сърце проклето,спри във мене да туптиш!
Спри да ме обичаш,аз съм грешна!
А,грешна,Дяволе,ме направи ти!....
Денимира...
Блъскам се в стени от отчаяние,
троша си костите,боли до смърт!
Разрязвам тялото си с джобно ножче
и после се закърпвам със игла...и кръв!
Разбивам мислите си с чукове,
на хиляди парченца огледални.
Заспивам тихо с мисълта,че утре
ще си причиня отново същото страдание.
Ръцете ми са изподрани от оплакване,
душата ми ме моли,да й простя?!
Съзнанието сякаш е разкаяно,
ала сърцето бие с все същата вина!
Запалвам си цигара,за да скрия,
сълзите на порочната любов.
Сипвам си и вино,не,скочът по-добре убива,
на мъката лъжливият изстрадан зов !
Опечалена се събуждам сутрин.
Развивам си косите от тъга.
Измивам кървавото тяло
и започвам от начало да боля!
Не ти ли стигна толкоз,че ме мъчиш още?!
Сърце проклето,спри във мене да туптиш!
Спри да ме обичаш,аз съм грешна!
А,грешна,Дяволе,ме направи ти!....
Денимира...
За тези от вас,които нямам във фейсбук!
Блъскам се в стени от отчаяние,
троша си костите,боли до смърт!
Разрязвам тялото си с джобно ножче
и после се закърпвам със игла...и кръв!
Разбивам мислите си с чукове,
на хиляди парченца огледални.
Заспивам тихо с мисълта,че утре
ще си причиня отново същото страдание.
Ръцете ми са изподрани от оплакване,
душата ми ме моли,да й простя?!
Съзнанието сякаш е разкаяно,
ала сърцето бие с все същата вина!
Запалвам си цигара,за да скрия,
сълзите на порочната любов.
Сипвам си и вино,не,скочът по-добре убива,
на мъката лъжливият изстрадан зов !
Опечалена се събуждам сутрин.
Развивам си косите от тъга.
Измивам кървавото тяло
и започвам от начало да боля!
Не ти ли стигна толкоз,че ме мъчиш още?!
Сърце проклето,спри във мене да туптиш!
Спри да ме обичаш,аз съм грешна!
А,грешна,Дяволе,ме направи ти!....
Денимира...
Блъскам се в стени от отчаяние,
троша си костите,боли до смърт!
Разрязвам тялото си с джобно ножче
и после се закърпвам със игла...и кръв!
Разбивам мислите си с чукове,
на хиляди парченца огледални.
Заспивам тихо с мисълта,че утре
ще си причиня отново същото страдание.
Ръцете ми са изподрани от оплакване,
душата ми ме моли,да й простя?!
Съзнанието сякаш е разкаяно,
ала сърцето бие с все същата вина!
Запалвам си цигара,за да скрия,
сълзите на порочната любов.
Сипвам си и вино,не,скочът по-добре убива,
на мъката лъжливият изстрадан зов !
Опечалена се събуждам сутрин.
Развивам си косите от тъга.
Измивам кървавото тяло
и започвам от начало да боля!
Не ти ли стигна толкоз,че ме мъчиш още?!
Сърце проклето,спри във мене да туптиш!
Спри да ме обичаш,аз съм грешна!
А,грешна,Дяволе,ме направи ти!....
Денимира...
НЯма как да не намеря себе си тук... в тези редове ти си го знаеш де
Добро утро, дружки ! Пожелавам ви слънчев, топъл и уютен неделен ден ! 
Направи ми кафе.
И дано е горчиво.
Носи много късмет.
И е... толкова диво
да го пия със теб
всяка сутрин, когато
се събудя във пет,
и посрещам зората.
Направи ми кафе -
двойна доза -
за кратко.
И без захар - дори,
че със теб ми е сладко.
автор nella_gold
Пожелавам ви слънчев, топъл и уютен неделен ден ! Направи ми кафе.
И дано е горчиво.
Носи много късмет.
И е... толкова диво
да го пия със теб
всяка сутрин, когато
се събудя във пет,
и посрещам зората.
Направи ми кафе -
двойна доза -
за кратко.
И без захар - дори,
че със теб ми е сладко.
автор nella_gold
Танц
Йорданка Господинова
Докоснах те с една изпята песен
и с много непотърсени мечти,
останали от бързащата есен…
Такива, за напред и отпреди.
Те в залези родиха се самички
и търсеха отворена врата…
По нощите до лудост те обичаха
и пареха от гузна самота.
А песента, открадната по изгреви,
звуча до лудост в танц неизживян.
И стихна, като бягащите писъци
на стъпки, не открили своя стан.
И пак валят несбъднатите спомени
и раждат ден… А там, в света ти сив
една любов, отречена и гонена
ти дава куп причини да си жив…
Йорданка Господинова
Докоснах те с една изпята песен
и с много непотърсени мечти,
останали от бързащата есен…
Такива, за напред и отпреди.
Те в залези родиха се самички
и търсеха отворена врата…
По нощите до лудост те обичаха
и пареха от гузна самота.
А песента, открадната по изгреви,
звуча до лудост в танц неизживян.
И стихна, като бягащите писъци
на стъпки, не открили своя стан.
И пак валят несбъднатите спомени
и раждат ден… А там, в света ти сив
една любов, отречена и гонена
ти дава куп причини да си жив…
Не знам за теб,ала на мен ми писна!
Омръзна ми да пиша и да чакам всеки ден!
За една въздишка взех да дишам!
Ти не можеш ли да бъдеш мил със мен?
Не знам за теб,ала ще сложа края!
На една игра започнала от нищо!
Една целувка,поглед нежен
и после 1000 дни във мъки тежки!
Не знам за теб,ала от утре аз самата
ще си предложа тялото,душата,Рая,
на Дявола,че да ги вземе за отплата
и да спра да мисля все за тебе!Най-накрая!...
Денимира
П.С. ей, така съм днес....писна ми да пиша и да чакам отговор до през ноща...и на сутринта пак!
Хубава неделя!
Омръзна ми да пиша и да чакам всеки ден!
За една въздишка взех да дишам!
Ти не можеш ли да бъдеш мил със мен?
Не знам за теб,ала ще сложа края!
На една игра започнала от нищо!
Една целувка,поглед нежен
и после 1000 дни във мъки тежки!
Не знам за теб,ала от утре аз самата
ще си предложа тялото,душата,Рая,
на Дявола,че да ги вземе за отплата
и да спра да мисля все за тебе!Най-накрая!...
Денимира
П.С. ей, така съм днес....писна ми да пиша и да чакам отговор до през ноща...и на сутринта пак!
Хубава неделя!