Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 47

                         Голямата и силна Хюррем султан била славянка. Носела хубавото славянско име Аля /вероятно имат предвид- Александра- бележката е моя/. Аля /според моята разказвачка/ идва от аля/е/но, защото имала огнена буйна коса, която стигала до коленете и. Бащата на Аля бил свещенник, а майка и клисар в местната църква. Там отраснала и лъчезарната Аля. В църквата имало много книги, а при баща и пристигали хора от далечни страни. Покрай книгите и гостите любознателното момиче научило няколко езика,знаело много стихове, много разкази и приказки за принцове и принцеси, за кралете, за владетелите на далечни страни. Тя обичала да мечтае и в мечтите си виждала своя богат принц на бял кон, който се оженвал за нея и я отвеждал в далечна приказна страна. Но това били само мечти, тя знаела, че мястото и е тук- около родителите и в малкото родно селце.
            Момичето било много скопосно/работливо, подредено/, защото често помагала на майка си, която освен, че се грижела за църквата била и прочута знахарка. Тя помагала и церяла хората не само от селото, при нея често идвали хора от далечни земи, защото знаели, че тя ще им помогне. От нея Аля научила много неща за лечебните свойства на билките и тревите. Научила се да обича хората и да им помага.
              Аля била и много талантлива. Имала чуден глас и хората често оставали в църквата до късно, когато на службата пеела Аля. Тя можела да свири и на църковното пиано/вероятно се има пред вид хармониум или клавесин- моя бележка/ А един момък от селото, който много я харесвал и рисувал прекрасно и направил дървена писана лира/арфа/ с конски лъскави косми за струни. Аля бързо се научила да изтръгва божествени звуци от своя музикален инструмент. Но най-заразителен бил смехът и. Когато започнела да се смее цветята разцъфвали и слънцето разбутвало облаците за да и се радва.
              Съдбата- тази стара вещица-обаче се намесила много рано в живота на слънчевото девойче. В една студена нощ, небето притъмняло, засвяткало и черни хайдуци нападнали селото. Убили баща и, пронизали майка и. Начело на разбойниците бил кръвожадният Карасурат бей, който нямал милост към никого. Той опожарил селото и заповядал всички да бъдат избити. Когато неговият слуга посегнал да посече Аля, ръката му се вкаменила, а той самият вампирясал. Това стреснало Карасурат и той заповядал да вземат момичето в плен. Не посмял обаче да я пипне, защото виждал вкаменената ръка на слугата си. Затова и бързо се освободил от нея като я продал на морските пирати.Те пък я закарали на пазара за роби в Истанбул. Там я видял везирът на султана- Ибрахим. Той откупил златокосото девойче и го отвел в харема. Първо искал да я запази за себе си, но падишахът случайно минал през харема и видял огнените коси на девойчето, които греели по-ярко от слънцето. Падишахът веднага я пожелал и Ибрахим му я подарил. Три дни и три нощи останали затворени в покоите на султана – Аля и падишахът. Той бил запленен от прекрасната и умна Аля, която му рецитирала стихове, пеела по-хубаво от славеите и свирела на малката си изкусна арфа. Султанът бил омагьосан- за пръв път виждал толкова талантливо и умно момиче, което го накарало да се чувства прекрасно. Едва на третата нощ, султанът я направил своя- тооолкова много харесал необикновеното момиче, че през ум не му минавало да я прави своя кадъна. Влюбил се падишахът в слънчевото девойче и вече едва дочаквал вечерите за да е с нея. От покоите му започнал да се чува и чудния смях на огнената хубавица. Падишахът и дал името Хюррем, но и позволил да запази вярата си.
            Злите сили в двореца, решили да погубят Хюррем, защото тя умеела да омагьосва, умеела да премахва болката, заразявала всички със своето слънчево щастие и затова и измислили капан. Щели да я накарат да пее в прослава на Бога – Иисус Христос, когато в сарая е най-главният ходжа на империята. От това той щял да се ядоса и да поиска главата и от Сюлейман. Господарят трябвало да се подчини, защото тя щяла да поругае вярата му, да поругае цялата Османска империя.
            През ноща обаче, ангел небесен слязъл от небето и подшушнал на Аля да поиска от падишаха да приеме неговата вяра. Ангела обещал на момичето Господ Бог да не се отвръща от нея, а ангелите небесни да помолят Аллах да я дари с обичта и покровителството си. На другата сутрин малката Хюррем поискала от падишаха да стане мюсюлманка. Той много се зарадвал и я покръстил в новата вяра. Когато злите сили я помолили по-късно да попее в прослава на Бога, а те не знаели, че вече е правоверна, тя се съгласила. Когато запяла сам Аллах чрез птиците и нашепвал словата на Корана. Хюррем пеела в захлас, а ходжата като я чул благословил прекрасният глас, който се чувал от харема. Злите сили позеленели от яд и гняв. Решили да я отровят.
               Една вечер сложили бързодействаща отрова в кадаифа, който Хюррем много обичала. Щом похапнало, момичето паднало като подкосено. Тогава един от ангелите небесни отново слязъл при нея и и дал сили да отвори очите си. На своята прислужница, която много я обичала заради доброто и сърце, Хюррем прошепнала какви билки да намери. Момичето бързо доставило билките, направило чай и Хюррем се изправила на крака. Злите сили отново загубили безславно, но не се отказали.
                  Хюррем пък не била злопаметна. Тя винаги всичко прощавала, защото така я били научили майка и и баща и. Султана все повече и повече се влюбвал в нея. Накрая я направил своя законна съпруга за да бъде винаги до него. Добрите хора в сарая се радвали, защото като жена на султана Хюррем имала право да го придружава навсякъде, имала право и да напуска двореца. Така повече хора можели да видят приказната султанка, чували кръшния и смях и тихият и като ромон на планинско поточе глас.
                  Султанът знаел и за мечтите на своята любима, която много искала да вижда принцове от целия свят. За нея той направил малко прозорче и когато посрещал такива важни особи, Хюррем можела да ги вижда през него без те да я виждат. После двамата споделяли чутото и така Хюррем започнала да му дава съвети и в държавните дела. Ценял и острия и ум. Тя неведнъж му посочвала точните решения, които неговите везири не можели да вземат. И понеже знаела няколко езика, тя самата започнала да пише писмата, които той и диктувал до различни владетели. А за да се чувства тя самата като истинска принцеса я обсипвал с безценни накити- корони, огърлици, пръстени. Цялата била окичена със злато. Той самият пък започнал да яха бял кон, точно така както Хюррем виждала в мечтите си своя принц. Всичко това накарало Хюррем да се влюби до болка в своя възлюблен. Тя била готова на всичко за да опази живота и здравето му. А той се доверявал само на нейните вълшебни ръце. Заради всичко това злите сили я нарочили за магьосница и търсели начин да се отърват от нея, но не можели, защото и Бог и Аллах бдели над нея.
                Хюррем родила на султана много синове и една приказна красавица- Михримах султан. Хюррем научила и децата си да се отплащат на доброто с добро. Нежното и сърце пък я накарало да се погрижи и за бедните. След всяка разходка по сокаците на престолнината, Хюррем започвала да строи богуугодни сгради за бедните- приюти, училища, чешми. И на всяка от тях верни нейни хора слагали миниатюрен кръст- Знакът на Хюррем султан.

                              Хюррем султан се родила на север. Студените страни, които били нейно родно място направили така, че и сърцето и да е студено. Тя била жадна за власт и богатства. Баща и бил свещенник, а майка и знахарка и вещарка- тя можела да лекува нелечими болести и да прави отрови за да разчиства пътя пред тези, които и плащали за това. От нея Хюррем наследила изкусните умения да приготвя отрови. Научила няколко езика, защото искала да избяга от беднотията в селото и да заживее охолен живот с някой богаташ. Истинското и име било Наса, но тя не го харесвала, защото прилягало на беднячка  и се кичела с името Роксолана.
          Веднъж, когато разбойници нахлули в селото им, Наса се спотаила зад стоборите с малка, но остра кама. Била покрита с черно наметало и голяма качулка. Успяла да се промъкне до предводителя на разбойниците и да го наръга с камата без никой да я види. После избягала, хвърлила наметалото, разчорлила косите си и започнала да вика по улиците, че искали да я убият. Разбойниците видели смъртно ранения си предводител и започнали да търсят знахар да му помогне. Роксолана чула това и казала, че може да му помогне, но в замяна поискала да я отведат  в най-богатият град на света. Разбойниците се съгласили. Докато Роксолана лекувала раните на разбойника, неговите хора опожарили селото и избили хората. Заради нея цялото село било затрито от земята.
        Роксолана вдигнала на крака предводителя и си поискала обещаната награда. Разбойниците даже и не помисляли да я награждават. Не след дълго я продали на морските пирати, а те пък я закарали на пазара за роби в Османската империя. Продали я за шивачка на един богат османец. Той пък имал болен син. И него излекувала чужденката, но в замяна поискала да я вкара в сарая на падишаха. Османеца се страхувал от злия и поглед и змийската уста и все се чудел как да се отърве от нея. Знаел, че ако не спази дадената дума, Роксолана е в състояние да погуби цялото му семейство и никой нямало дори да се усъмни в нея. Успял да намери хора, близки до везира на Сюлейман и подарил злобната си шивачка с надеждата в харема да успеят да се справят с лошия и характер или да я хвърлят за храна на рибите в Босфора.
                      Попаднала в големия харем, Роксолана и там показала рогите си. Веднъж, когато и казали, че султанът минава през харема, тя се престорила на влюбена в падишаха, когото дори не била виждала. Щом той се появил, тя баялдисала/припаднала/ пред очите му, уж заслепена от неземната му хубост и величие. Султанът имал добро сърце и се притеснил за своята наложница. Наредил да я отведат в покоите му и да я лекуват. Хитрата Роксолана била подготвена за тази среща и държала в пазвата си омайно биле. Когато останали насаме с падишаха, сипала незабелязано от билето в чашата му и той се влюбил в нея. От този ден нататък нощ след нощ, падишахът искал все своята нова наложница. И всяка вечер Роксолана сипвала омайно биле, а след като заспял правела тайни магии и заклинания над него. Султанът бил омагьосан. Той вече нямал очи за другите жени в харема. През деня Роксолана крояла пъклените си планове. Тя искала всичко- искала цялата земя, искала всички да и се кланят. Дори сменила вярата си за да може още повече да омайва султана.
Той пък и дал името Хюррем. Пред него се правела на хрисима и добра. Кълняла му се, че го обича и не може да живее без него, а зад гърба му правела планове как да се отърве от всички, които я мразели и ненавиждали.
          Веднъж сипала отрова в каймака, поднесен в покоите на султана и го изяла всичкия. Пред очите на султана паднала като подкосена. Падишахът нямало как да знае, че преди това е пила специални билки и само след няколко часа щяла да се събуди. Той много се разтревожил. Наредил да бъдат наказани всички, свързани с храната. Паднали главите на хората приготвили вечерята, на стражата, на всички, които дори са погледнали към султанските подноси.  При Хюррем пък довели най-добрите лечители на царството. Когато тя се събудила, обвинила за отровата нежната и мила първа жена на султана- Махидевран. Той не посмял да я накаже, защото била майка на първородния му син, но повече не искал да я вижда. Така Хюррем отстранила най-голямата си съперница по пътя към властта.
        След това се справила и с майката на султана- Валиде султан. Когато Сюлейман заминал на война, Роксолана разбрала, че е бременна. Веднага скроила пъклен план. Тайно повикала богаташа, който я купил от пазара за роби и му заповядала да я поиска за жена на сина си от Валиде султан. Заплашила го, че ако не направи това, ще отрови цялото му семейство. Беят нямало как да и откаже, макар да се страхувал, че главата му може да хвръкне ако султанът научи- та нали Хюррем била вече любимото му гьозде. Пред двата пътя- единият да се раздели с живота си и другият- да затрият цялото му семейство избрал първия. Явил се пред Валиде султан и поискал Роксолана за жена на сина си. Обяснил на Валиде, че преди да влезе в харема тя го лекувала и синът му се влюбил в нея. Валиде с охота се съгласила на тази женитба, защото много лесно щяла да се отърве от злобната Хюррем, която незнайно защо нейният син обичал до полуда. Наредила да приготвят наложницата за сватба. Тогава Хюррем вдигнала голяма гюрултия /скандал/ и обявила, че носи детето на султана. Повикали акушерка и тя потвърдила думите и. След като султанът се върнал му се оплакала от майка му, като казала, че сама накарала нещастният бей да я поиска за снаха. Падишахът много се разсърдил и дълго време изобщо не продумвал на майка си.
         Валиде и Махидевран се оплакали на Ибрахим от коварството на Хюррем. Той решил да им помогне като покаже на султана, че Хюррем и сина на бея се познават. Решил да ги срещне пред очите на падишаха и да уверят султана, че имат тайна връзка. А после щели да използват бея да потвърди, че заради тази тайна връзка сам е поискал Хюррем за снаха.
          Ибрахим повикал Хюррем в покоите си, повикал и сина на бея, а той самият излязъл за да доведе султана. В покоите на Ибрахим имало богата трапеза. Хитрата Хюррем усетила, че нещо се мъти около нея и тайно измъкнала от дрехите си шишенце с бързодействаща отрова. Незабелязано изсипала отровата върху паничка с локум, а после поканила момчето да се подслади, докато чакат Ибрахим. След парченцето ароматен локум, момчето паднало и умряло на място. Хюррем повикала преданите си прислужници и те изхвърлили тялото и отровния локум. Тя самата останала в покоите за да види какво ще се случи. Когато Ибрахим и султана влезли, Хюррем със сладка усмивка казала на султана, че Ибрахим я поканил, но не разбрала, че и бил уредил среща със султана. Падишахът обаче се усъмнил във верността на Ибрахим, защото така и не получил отговор защо трябва да се срещат в покоите на везира, а и вида на последния бил много стреснат. Хюррем пък намразила Ибрахим. Решила да му отмъсти като го ожени за сестрата на султана. Като по-горна в обществото, Ибрахим щял да бъде принуден да и се подчинява. Речено-сторено. Убедила момичето, че Ибрахим е влюбен в нея, а после подшушнала на султана, че сестра му вехне от любов по везира, но не смее да сподели. Султана много обичал сестра си и затова предложил на Ибрахим да се ожени за нея. Тук обаче Хюррем сбъркала, защото нежното пламенно сърце на Хатидже наистина затуптяло от любов по избранника на султана- така си мислела тя, че султана е избрал Ибрахим за нейн съпруг. Те заживели щастливо, а Хюррем позеленяла от яд и започнала да мисли как да развали щастието им.
            Не след дълго намерила начин. Подучила една наложница да омае Ибрахим. Дала и от своето омайно биле и Ибрахим попаднал в плен на тази любов. После самата Хюррем подшушнала на Хатидже, че Ибрахим има нова любима. Сърцето на принцесата било разбито. Щастието отлетяло от дома им.
               
          След всяка своя лошотия, Хюррем, лукаво искала от падишаха да прави уж богоугодни дела. Всеки път строяла приюти, джамии, чешми, конаци за бедните. Така решила че ще изкупи вината си и ще пречисти душата си от Аллах и той няма да я накаже след смъртта и. Но Аллах е велик! Той не позволил Хюррем да доживее за да види сина си на престола, пътят до който тя разчиствала с много убийства и коварства. Аллах и отнел живота преди да види сина си султан като самата нея оставил да издъхне в адски мъки.