Отново заедно с проектите на Махсун К., Берен С. и колеги в турския ефир

Арда – Вуйчо, недей да вдигаш шум, вуйчо Ахмед спи отзад!
Шахин се обажда на Бахар й само и казва, че са загубили Ахмед, точно в момента, когато колата довежда Нермин и Емине.
Ниази – Да беше ме прострелял мен. В този ковчег, трябваше да е моето тяло, Синан.
Мелхат  - Внукът ми ще бъде погребан в тази градина. Дадох на морето един син, и Ахмед след него ще бъде в дълбините на отвъдното. Върху него ще лежи земята/пръста.
(Песента от процесията – може ли нея допълнително да направя?)
Нермин – Зловеща орис. Емине, ти не опази брат си. Така ли трябваше да се върне моят Ахмед вкъщи?
Емине – Ние толкова се обвиняваме.
Нермин – Не ме послушахте, не послушах себе си. Боже, как ще понеса тази болка? Дай ми търпение, Боже мой!
Шахин – Синан, вие по-добре си знаете, но чух някои неща. Ако има нещо което може да се направи, вашите проблеми са и мои. Каквото е необходимо, ще го направим.
Енвер – Въпросът е приключен, Шахин. И двете страни претърпяха загуби. Няма какво да се добави.
Шахин – Решението си е твое, бате Шахин. Но тяхната загуба не може да бъде като нашата.
Енвер – Тяхната…, ние… Смъртта, на всяко място идва и носи еднаква мъка, Шахин.
Шахин – Както ти казах, решението е твое, бате Енвер, аз само…
Енвер – Благодаря, Шахин, стигнахме до тук, сподели болката ни! Друго няма.
Мелахат – Не може да се избяга от съдбата. Никой не може да избяга.
Синан – Батко, ако искаш малко да си починеш. Аз ще остана да чакам при Ахмед. … Ърмак…
Ърмак – Любов моя, знаеш ли къде съм?
Синан – Ърмак!
Ърмак – Добре, добре, ще ти кажа. В кафенето, където се запознахме. Взех един ден отпуска от болницата. Всъщност не беше трудно.
Синан – Ърмак…
Ърмак – Синан, скъпи, какво е станало?
Синан – Брат ми … Загубихме Ахмед.
Ърмак – Какво? Какво говориш, Синан? Веднага идвам.
Синан – Не, ела след като приключиш с изследванията.
Ърмак – Не може, Синан.
Синан – Като дойдеш тук, Ърмак, нищо няма да се случи. Ще дойдеш, като приключиш, става ли?
Ърмак – Добре, любов моя. Както искаш. Никак не мие спокойно, но… ще стане така както ти искаш, любов моя. Довиждане.
Ахмед – Дядо, хайде и ти ела!
Енвер – Добре, миличкият ми Ахмед, добре, де… … Ах, бе, малкият ми внук!
Орхан – Шенай!
Шенай – Орхан, какво е станало?
Орхан – Шенай, Ахмед…
Шенай – Дойде ли Ахмед? А, два дни го търся, телефонът му е изключен. За два дена ме забрави…
Орхан – Шенай, Ахмед умря.
Шенай – Какво!
Орхан – Видях ковчега… Той много те обичаше, ако не беше умрял… Той много те обича, защо не му каза „да”. … В къщи, слагат го в гроба, до нас, до нас… Но, защо, защо, защо… Защо, но защо…
Ахмед – Не забравяй, ти си моята съдба. Обещавам ти, докато умра ще обичам единствено теб. Довиждане.
Енвер – Нияази, вземи Буке и я отведи в къщата в чаената градина. Известно време нека така да останат нещата.
Мелахат – Ариф, ще занесеш ли това на приятелите по топка на Ахмед?
Ариф – Добре, г-жо Мелахат.
Емине – Мамо, мамо, хайде поне един залък хапни! Колко дни стана, нищо не си сложила в устата. Ще ти спадне захарта, ще припаднеш, хайде…Хайде, вземи.
Мелахат – Не може така, чедо! Трябва да хапнеш нещо. Моля те, не се измъчвай още повече!
Неджми – Обадиха се от „Трабзонспор”. Питат, защо не идва Ахмед…
Нермин – Майките искат да са близо до децата си. Значи, от самото начало, да ги прегръщат, да поемат аромата им… Съдбата е такава, понякога децата изоставят и си отиват от майките. И за майката спират всички звукове, времето спира, неоправдано дълго време спира, не могат да приемат и чакат да се върнат, сякаш ще се върнат накрая, и с надежда чакат, с дни, със седмици… Но смъртта е най-жестокото събитие сред разделите. И времето е убиецът на надеждите. … И все пак, като гледат дали се връщат, сякаш само майките си спомнят. Животът им остава на половина и живеят в мрака на очакването. Спомнят си чувствата към заминалите, и сякаш се усмихват на смъртта, както ако биха се усмихвали на живота.
Шенай - Де да бях ти казала, Ахмед. Да бях ти казала, колко много те обичам. Да бях те прегърнала силно, да бях погледнала в очите ти, … Да бях ти казала: „Много те обичам, Ахмед. Повече от всеки и от всичко те обичам.”
Буке – Нияази, майка ти как е?
Нияази – Не е добре.
Буке – Нияази, мили, ти не мисли за мен!! Остани до нея, сега тя има нужда от теб.
Нияази – Благодаря ти, Буке. Но, теб, тук ….
Буке – Нияази, след като ти си моята половинка, друго няма значение за мен. Хайде, отивай до майка ти. После пак ще дойдеш.
Нияази – Добре, Буке.
Ърмак – Любов моя, ще ти кажа нещо.
Синан – Казвай, скъпа Ърмак.
Ърмак – Нали ти бях казала да не идваш, днес аз идвам.
Синан – Добре, де, а тестовете?
Ърмак – Всички са съвсем чисти, наистина.
Синан – Ърмак, нали казваш истината? Т.е., за да не ме притесняваш…
Ърмак – Браво, скъпи Синан! Аз идвам веднага при теб, а ти се грижи за себе си, става ли?
Синан – Добре, скъпа Ърмак. Бъди внимателна!
Синан – Ърмак, щяла да пристигне.
Нермин – Да дойде, разбира се сине. Ще бъде малко подкрепа за теб.
Синан – Ах, скъпата ми майка, и в това положение за мен мислиш.
Фахиме – Жената от една седмица нищо не била хапвала, само вода пиела, и това насила.
Бахар – Ох, Боже, много е трудно. Бог да не дава на никого такава болка, както на майката.
Хаджер – Майка е това. Отначало им бях ядосана, че са несправедливи към Харун, но след това което се случи с Ахмед. Всеки ден тичаше след топката. Младо момче, дете като млада фиданка. Голяма загуба. Нека Бог даде, да почива в мир.
Синан – Батко!
Няази – Какво става, Синан?
Синан – Отивам при Неджми. … Да си остана вкъщи, още по-зле се чувствам, батко.
Нияази – Прав си, прав си. Как е мама?
Синан – Все така. … Как е Буке?
Нияази – Как да е? Ей така, съвсем сама в къщата в чаената градина ме чака. Да не съм стоял при нея, да отида при майка. Ако се случело нещо с майка ми, тревожи се,  още не сме се оженили. Ето, остана съвсем сама, там да ме чака. Какво да направя, все се чудя, Синан.
Синан – Батко, всичко ще се подреди.
Нияази – Дано Господ даде, братко!
Неджми – Преди малко се обадиха от „Трабзонспор”, питаха ще дойдете ли да подпишем договора.
Синан – Не си излязъл на тренировка, Неджми.
Неджи – Как да изляза, като погледна момчетата в лицата, виждам Ахмед. Колко спомени имаме, не става…
Синан – Момчетата имат нужда от теб, отива ли ти на теб така да се предаваш. Ето, помисли за мен, брат ми там лежи, майка ми нищо не иска да хапне, но трябва да подам ръка…
Неджми – Прав си, Синан, много е трудно. О, Боже, много е трудно.
Нияази – Мамо!
Нермин – Казах ти, не го прави, Нияази!
Нияази – Мамо, аз…
Нермин – Не ме послуша, Нияази! Казах ти, това момиче ще ни донесе нещастие, ти не ме послуша!
Нияази – Недей, мамо! Не го казвай! Момичето каква вина има? А? Ако ще обвиняваш някого, то вината е моя. Всъщност, аз сам се обвинявам. Но, Буке няма никаква вина. Насила остана съвсем сама. Съсипана е, не го прави, мамо, бъди справедлива!
Нермин – Нияази, синът ми лежи под земята! Ти за каква справедливост говориш?
Нияази – Мамо! Наясно ли си, този, който лежи там е моят брат, душата ми, всичко за мен!
Нермин – Тогава, дръж се подобаващо, Нияази!
Нияази – Мамо, мамо!
Фатма – Хаджер? Какво ще готвим за вечеря?
Хаджер – От сутринта сме излезли да събираме чая, чакай, като се приберем в къщи, ще видим.
Фатма – Толкова много ли имаше нужда да идвате тук?
Момиче – От един час сме тук, има и още един кош.
Фатма – Ай, момиче, Филиз поне ти отивай! Да вземеш нещо за вечеря, преди да са затворили магазините на пазара. Остави ни нас, довечера ще се видим.
Хаджер – Ай, браво, какво момиче?
Фатма – Е, като не познаваш някои от нейните достойнства …. Добро си е момичето ми. … Нияази и онова момиче все още не били сключили брак.
Хаджер – Виж какво, Фатма! Колко дни минаха от погребението на момчето. Нека малко се успокои обстановката, помогни ми за това.
Фатма – Малко трудничка, работа. Нермин не се хранела. Ама и пък ако е заради това, докога ще чакат за това подписване. Да, бе, да, като приятели ли си живеят.
Момиче – Абе, како Фатма, момичето не остана ли в къщата в чаената градина, те не живеят заедно.
Фатма – Ти така си говори. Вечерта Нияази отивал вкъщи, мислиш че там си е оставал ли?
Хаджер – Всеки си знае себе си, Фатма. Ние да си гледаме работата.