Да преправим старите мебели с любов - 18 тема

nataly, столът е  От много време си търся такъв. В Продавалника има, но сега парички няма, така че ще си чака



Миоки, ти търсеше високи виенски столове http://mailbg.prodavalnik.com/vienski-bar-stolove-tonet-i11498467

 Седефка, безкрайни благодарности. Макар и с жълти петна е толкова красива, че място не мога да си намеря. Купих я за 30лв, заедно с шкафчетата. Изработи я братовчедката на съпруга ми. Не знам как да и благодаря, толкова съм щастлива. Току-що я сглобихме. Ето снимки: http://cmilena.snimka.bg/flowers/cvetya.666874.28981632

Ау, СедеФка, не бях виждала белия диван и бялото нощно шкафче. Много са готини. Страшно ми харесва такава комбинация - с тъмен плот и бял корпус.
Куфарът ти го знам, ама пак да те похваля!
Слънчев ден с превалявания, СедеФка ти е казала за лака - безцветния на Лакпром на водна основа.

Здравейте, момичета!
Следя темата и се възхищавам на красотите, които правите и показвате  !
Не пиша, защото все нямам какво да покажа, но дойде и моят ред да се включа със столове и шапки за стария кухненски полилей (благодаря за идеята, Felicidad!  ) Не мога да се сравнявам с вас по умения, но като за първи опити съм повече от доволна!

Благодаря за прекрасната тема  . Аз само ви се радвам

Мун,
Добре дошла и не го раздавай толкова скромно, моля те:) Справила си се повече от чудесно.

Благодаря, момичета! Моето масло баш си е 3188. Взех да се притеснявам и при първа възможност ще покажа снимки. (писане от телефон ме убива)

  Мун, страхотен резултат!  И това за първи път!

И за да съм поне малко полезна
http://mailbg.prodavalnik.com/retro-stol-i12092799
http://mailbg.prodavalnik.com/starinna-toaletka-s-ogledalo-ili-portmanto-i8830407
http://mailbg.prodavalnik.com/retro-masa-za-hranene-i12092223
http://mailbg.prodavalnik.com/prodavam-takiva-stolove-i12069339
Обяснението на последната обява е убийствено просто

За етажерката са ми проблем размерите, трябва ми дължина 60 см , ширина 45 , височина към 70.
Инъче има най различни , но не и стия размери

Много сладка табличка :
http://lemontreecreations.blogspot.com/2010/04/frame-tray.html

Мун, много са красиви!

nataly_gs, слабост са ми столчета-тонетчета, на такова прилича, виж го само какво е елегантно, какъв цветарник? Някъде в темите мисля, че имаше за тоя материал за седалката му, просто можеш да му я възстановиш или пък тапицерия в краен случай с нещо подходящо.

Мун, много са красиви столовете! На снимките и в предишния си вид, и в новия – все ми харесаха. 

Lois, завидях за табличката, белият куфар също много ми допадна, добре стои. 

А на Седефка в албума колко интересни неща има! 

Мун, много са хубави Боята ги е задушавала, сега са естествени и величествени!

Да ме прощавате /от ЕГН-то е /, преди няколко месеца питах, но не си копирах инфото, та сега пак Коя беше мамата с трапезарната маса, поръсена с кафе и залята с епоксидна смола?

Хахах, Лабрекс, а колко има в мазето, чакащи за преработка Ако си в групичката във Фейсбук споменах за кръгла масичка, която започнах септември и която спъва съседите на входа на мазето. Нея първа ще покажа, дано да е до НГ Затова питам за мамата със смолата, защото имам въпроси към нея относно масичката.

Мун, столовете са страхотни!

Приключенията на VK с куфара ме подсетиха за това как с моя мъж прибрахме един изхвърлен куфар преди известно време. Аз принципно винаги си нося в чантата един несесер с 2-3 120л чувала за смет, отвертка, клещи и чифт ръкавици, така за всеки случай, че не се знае кога какво може да потрябва   .
Но, разбира се, по законът на Мърфи, точно в деня, когато не си взех инструментариума (понеже какво ли ги разнасям тия неща като попадам на нещо свястно от дъжд на вятър), както си вървим и изведнъж - о, куфар! И то голям - към 70см дължина. Много запазен, само дръжката липсваше. Светнаха ми очите, а на ужасения ми мъж му светна, че ще искам да го вземем. Тук е времето да спомена, че нямаме кола. Придърпах го малко на по-скришно и останах да го пазя, да не би някой да ми го вземе, а мъжо ходи до близкия супер да купи чували за смет. Опаковахме го и чинно си го понесохме пеша към вкъщи, има няма 2км от мястото на събитието.

Принципно много ме е яд, когато видя нещо, на момента не ми хрумне за какво може да свърши работа, подмина го и след няколко дни се сещам за какво е щяло да бъде перфектно. Затова вече съм на режим - малко да ми стане симпатично боклучето - взимам си го.

Ето и пример   : Както писах по-горе, големият куфар беше много запазен, но му я нямаше дръжката. В същото време преди половин година прибрах (този път за щастие с автомобил) раздрънкан картонен куфар без капак. Но пък с дръжка! Тогава много нямах идея какво ще го правя, ама на - оказа се полезен!