Шанел, равносметка бих го нарекла аз а не самосъжаление. равносметките не са ли признак че човек все пак си позволява да израства емоционално давайки си сметка че всъщност има вече ясни изисквания.
- Публикувана: 12 ноем. 2012, 18:54 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2012, 17:56 ч.
Прагматично за обичта
Така е..
Но със 'узряването" си се научих на хладнокръвие и прагматичност..
Сега мога да избирам - контролирам и регулирам..
Преди определено не само, че не можех, но и не разбирах, че мога..
Но със 'узряването" си се научих на хладнокръвие и прагматичност..
Сега мога да избирам - контролирам и регулирам..
Преди определено не само, че не можех, но и не разбирах, че мога..
Шанел, равносметка бих го нарекла аз а не самосъжаление. равносметките не са ли признак че човек все пак си позволява да израства емоционално давайки си сметка че всъщност има вече ясни изисквания.
Аз със сигурност съм избрала да обичам този, който ми подхожда, който ми дава всичко, от което се нуждая. Иначе всички мечти, възможности, възгледи, просто се изпаряват.
Добре, а какво правим, когато собствените ни нужди се променят? И как си сигурна, че това "всичко" в момента ще е "всичко" и след 10г.
Аз със сигурност съм избрала да обичам този, който ми подхожда, който ми дава всичко, от което се нуждая. Иначе всички мечти, възможности, възгледи, просто се изпаряват.
Добре, а какво правим, когато собствените ни нужди се променят? И как си сигурна, че това "всичко" в момента ще е "всичко" и след 10г.
Аз със сигурност съм избрала да обичам този, който ми подхожда, който ми дава всичко, от което се нуждая. Иначе всички мечти, възможности, възгледи, просто се изпаряват.
Добре, а какво правим, когато собствените ни нужди се променят? И как си сигурна, че това "всичко" в момента ще е "всичко" и след 10г.
Това е типичната нуждаеща се любов, - да получа, да взема, да задоволя, която обаче не е истинската любов. Но повечето хора я разбират така.
как ще се променят нуждите ми? Нуждата ми да бъда обичана, обгрижвана, защитена, стоплена, разбрана, помилвана, задоволена... как може всичко това в един момент да не ми е нужно? Не е възможно.
[/quote]
Нали не си мислиш, че един единствен покрива тези критерии! Днес искаш обич като за 10 и "затопляне" като за 20 примерно.
Утре обаче, това вече не ти е достатъчно. Нуждите нарастват.
[/quote]
Нали не си мислиш, че един единствен покрива тези критерии! Днес искаш обич като за 10 и "затопляне" като за 20 примерно.
Утре обаче, това вече не ти е достатъчно. Нуждите нарастват.Цитат
как ще се променят нуждите ми? Нуждата ми да бъда обичана, обгрижвана, защитена, стоплена, разбрана, помилвана, задоволена... как може всичко това в един момент да не ми е нужно? Не е възможно.
Нали не си мислиш, че един единствен покрива тези критерии! Днес искаш обич като за 10 и "затопляне" като за 20 примерно.
Утре обаче, това вече не ти е достатъчно. Нуждите нарастват.'Викаш' като с нАркотиците е
качва се дозата за да си все на черешката Споделям мненията на Chanel
Пример, макар и елементарен. Влюбваш се *от доста теми тук става ясно, че на този фронт контрол тотално липсва * обаче осъзнаваш че хем много искаш да си с този човек, хем виждаш неща у него за които си сигурен че ще са несъвместими с твоята собствена емоционалност.
В това е въпроса.
Възможно ли е човек с разума си да стопира обичта му към друг или тя просто се случва?
В това е въпроса.
Възможно ли е човек с разума си да стопира обичта му към друг или тя просто се случва?
Момент тогава да изпия 100 хапчета или да легна под танк. Може пък това да е любов. Истинската любов е точно това, което написах, когато го правят двама души, без да претеглят грамовете любов, която дават.
A, какво се случва,когато тази голяма любов те разочарова? Продължаваш ли да обичаш по същият начин?
...
Възможно ли е човек с разума си да стопира обичта му към друг или тя просто се случва?
Възможно ли е човек с разума си да стопира обичта му към друг или тя просто се случва?
Възможно е.
Наблягаш върху недостатъците и ентусиазмът постепенно се изпарява.
Представяш си ежедневието и драмичките, от време на време. Усещаш как всичко това се натрупва неизбежно, как отношенията се сриват, доверието се губи, и въпросът е решен
Това е малко зло, за голямо добро.
И аз съм от прагматиците. Разумът преди всичко. Влюбването не е любов, а чисто физическо привличане. Лесно може да се преодолее, особен ако обектът има явни недостатъци. За любов според мен може да се говори след като премине това първоначално влюбване. Но и аз като Шанел съм по-скоро хладен човек. Предпочитам да получавам без да се раздавам напълно.
Препоръчани теми