Юлски деца-Тема 50

Маймунче, супер новини      

Според мен щом хормона нараства така добре, нещата вървят нормално - новото кървене особено след преглед / предполагам, че са те гледали с вагинален УЗК/ поне на мен ми напомня на отлепяне, което си иска мнооооооооооого спокойствие и полежаване, като определено препарат от сорта на Дуфастона няма да навреди, но тук нека не се бъркаме на специалистите.

Сърчице и аз мисля, че преди 7-8 ма седмица е доста раничко   да се чуе, стискам палци и чакам нови вести.

Драге, какво да ти кажа .... толкова подобни индивиди срещам в последните години, че верно и аз като Мила, вече не ги отразявам .....
Последната случка беше сега в Разлог, в хотела има приятен детски кът и привечер отидохме там с Влади, защото искаше да си играе. Аз си седях и си четях нещо през телефона, но естествено го наглеждах. Влязоха баба с момиченце на годинка и 3-4 месеца, бебчето вървеше все след Влади и нормално дърпаше всяко нещо, което той хване. Аз естествено се навъртах наоколо и се опитвах да го насоча към други играчки, които мислех, че няма да са интересни за бебето. В един момент двамата се заиграха с различни неща и на приемлива дистанция един от друг и аз отново си седнах на диванчето и се зазяпах в екрана, след секунда с периферното си зрение мернах, че бебето се засилва пак в посока към Влади, но ми се стори че го подмина / то не ми се стори, ми така си беше - устремило се беше към някаква играчка /, обаче минавайки покрай него изневиделица се спря и му дръпна от ръцете поредната играчка, с която играеше и той го блъсна.
Нямаше кой знае какво - просто бебето се озова по дупе и нормално се стресна и ревна, аз веднага застанах между двамата, за да не посегне отново да го блъсне или да направи нещо друго .....
След случката го хванах и излязохме, като пътьом му обясних, че не е приемливо да блъска децата, особено по-малките ....

През цялото време бабата на детето също седеше на диванчето и не реагираше изобщо при положение, че все пак малкото дете, което предполага да се внимава около него не беше моето.

На финала вечерта от наша приятелка, с която бяхме там и която беше отишла в детския кът буквално 5 минути по-късно научих, че видиш ли ..... "Онзи хулиган бил блъснал детето и майката си седяла и изобщо не реагирала" !!!!!!
Чудя се как точно трябваше да реагирам и в коя посока?!
Защото за мен постъпката на Влади беше неприемлива и поради тази причина го прибрах и отделно му обясних / колко ме е разбрал е друга тема/, отделно и през цялото време седях буквално до двете деца, точно за да предпазя по-малкото от евентуална подобна постъпка на Влади.
Интересно бабата дали видя изобщо, че бебето дърпаше играчките и един вид предизвикваше по-голямото дете и какво направи тя, за да предотврати подобно развитие на нещата .......

Та ...... с подобни персони май най-доброто е изобщо да не влизаш в пререкание.
Подобна случка имахме и преди 2 седмици в ДГ, където пак една майка ми обясни нещата от живота и как изобщо не си възпитавам детето, защото видиш ли го видяла да пие вода от шишето на нейното дете, което било надписано и как една вода струвала 60 стотинки и проблем ли ми било да купя на детето си!!!! Не бях предполагала, че вече се очаква да знае да чете и вече започваме стъпки в тази посока  
Толкова онемях, че чак не можах да отговоря като ... както си знам, на всичко отгоре бяхме с големият ми син и той беше меко казано потресен от сцената .....
Мъжът ми после с право каза, че е могло да дам 60 стотинки на жената, ама нали пусто съм стисла ....   не се сетих .....

Лени, аз пък се учудвам, че именно хора с деца реагират по този начин.

А за какво е този Дуфастон? Нищо не са ми предписали.
Върти ми се в главата, че и с първата бременност имах някакви контракции, но не съм сигурна. И според мен е нормално да прокървя след преглед. Другият понеделник пак ще ходя за сърчице .

Благодаря ви!

Маймунче, Дуфастонът е прогестеронов препарат.

Маймунче, ето ти малко информация за Дуфастона , отделно за контракциите, също съм взимала разни магнезиеви препарати, естествено всичко това ми е било препоръчано от гинеколога ми и съм била следена, затова ти го поствам като информация как се процедира тук. При мен и трите бременности бяха проблемни, особено първата и последната ... без медицината не съм сигурна как точно щяха да се развият нещата .... но пък не обичам да натрапвам съвети, особено в тази област 

Мила, Лени, мерси за инфото за Дуфастона !

Аз бях споменала в преден пост, че докторът, който ме гледа на ултразвук искаше да ми предпише прогестерон и аз отказах, тъй като първият доктор ми обясни, че това не е практика тук, а и ми се струва, че за да ми изпишат, трябва първо да ми проверят новото на прогестерона. За контракциите не им споменах, но следващия път ще питам дали е нормално да ги имам.

Маймунче, значи да стискаме още малко палци, но за сега звучат добре нещата .
Радина, не е викала жената, а се караше на мен, не на Андреа, но пак беше вбесяващо да вдига скандал за едно кафе, бутнато от дете. Да нямаше деца, да не знае какви са, но и тя беше с две деца.
Хахахаха, Лени, защо не си го научила да чете детето . За бабата нямам коментар даже. Аз също слушах лекция как не съм ги учила на това и онова, защо не е научена да си гледа в краката, ами ако била стъпила накрая на скейтборда, можела да се пребие и тн. Аз се опитах да ѝ обясня, че както вижда това е малко дете и на тях им се случва да се разсейват, че е само на 4 години, не на 15 и няма как да не стават аварии. Аз също се извиних няколко пъти, направих забележка на Андреа и ѝ обясних, че трябва да се извини на жената, но тя изобщо и не разбра какво е направила (нормално). Накрая се намеси една жена да ѝ обясни, че ние сме възрастните и ние трябва да предвиждаме опасностите, до колкото може и да предпазваме децата и да си сложи скейтборда, така че да няма опасност да пребие някое дете, но това не я спря. За щастие малчо не стои на едно място и щукна в друга посока, а аз нарочно я оставих да си мие скейтборда и не ѝ предложих вода, нито пък купих друго кафе, ей така напук.
Джил, как е Инето, перперантурата ѝ спадна ли, както пита Андреа ? Всеки ден ме пита Калина дали е оздравяла и кога ще се видим .

Ох, милата Андреа... Даа, здрава е вече Ината. За щастие ѝ мина за два дни и малко. Явно някакъв стомашен вирус беше, защото казваше, че я боли корем освен "перперантурата" (при нас е "тупулка"=температурка).

За случката в парка и историята с бабата в детския кът - не знам как изобщо се справяте с подобни индивиди. Аз направо онемявам от подобна глупост и после само се ядосвам, че не съм казала достатъчно.

Еее, Лени, как не даде 60 ст. на жената... И Влади не може да чете още, тц, тц! Изпуснала си го това дете.

Маймун, няма да пускам палците и много се радвам, че нещата вървят към добро.

Аз пък днес бях на ей толкова да се намеся и да кажа две думи на една майка. Седим си на плажа в едно кафе с пясъчник с играчки и идват майка, баба и едно момченце на 2 -3 годинки.
- Тука харесва ли ти при играчките? - пита майката
- Не
- А какво искаш?
- Искам да си ходя, не искам пясък, не искам тук
Явно не се кефеше детето, пък и кой знае - може да е изморено, да се разболява. Майката се изнерви - дотук разбираемо- все пак на море е дошла - и като се почна обаче една сцена като взе да му съска и да му вика, детето реве тя му крещи "Млъвай, че ще те смачкам"   скуба го, дърпа му ушите, пляска го, бабата нещо я успокоява там, добре че тръгнаха да го влачат в морето, че като видях как го скубе детето ми дойде повечко и щях да се намеся вече. Още се чудя дали не трябваше да й кажа, че това което прави не е гот, макар че сигурно и мен щеше да набие...

Оф, такива индивиди има навсякъде и в излишък. На мен вчера една бабичка на площадката ми идеше да и метна нещо по главата. Като набара едно момиченце / нищо кой знае какво не беше направило на скъпоценната и внучка, поне аз не разбрах/- та я подхвана, първо уж ей така между другото я разпита до девето коляно, и после изведнъж " Ти си храненица /демек осиновена/ знаеш ли... Затова ще стоиш тихо и кротко и ще внимаваш какво правиш". Идеше ми да я хвана и с нещо дебело да и ударя дебелата тиква - говори ли се така на 5-6 годишно дете, на нея баш ли се е паднало да обяснява на детето осиновено ли било или не, и то с едно презрение...  То като цяло бабето си беше криво - то площадката ли не била мръсна /бе и по - мръсна можеше да бъде, нормална детска площадка/, та децата били прости квартални деца тук ..Че не остави и внучката си да си играе - вси викаше да се маха от еди къде си че било мръсно, че щяла да се изцапа, че не знам си кво.... Абе, добре че по едно време се изнесоха, че ми бяха писнали глупавите и постоянни нейни коментари и ми идеше да и кажа кат толкова не и харесва, да се махне и да остави простите квартални деца да си играят на спокойствие..

инкс , аз пък точно в такива ситуации изобщо не се намесвам и даже не ги коментирам. Защото един Господ знае, преди това детето какво е правило с майка си и колко пъти и е изпилило нервите. Отстрани лесно да се дава акъл. Именно днес и аз бях в положението на майката след като многократно месеци наред предупреждавам Елин, колко е опасно да влиза сам в морето, а той сякаш напук се спуска на бегом и далдисва. (то да беше само това...но няма да ви занимавам). Познай дали не го изкарах за косата на хавлията. И в него момент само някой да беше посмял да ми каже дума... Доста е палав и ми изправя косата, а съм до него непрекъснато именно заради това, за да няма пък после "гледай я тази, не си погледна детето". Еми не мога да си седя в нас, защото не слуша, все пак имам и друг дете, което иска да ходи на плаж.

Точно това си помислих и аз на моменти как ли изглеждам в очите на спокойни родители като инкс  и не е като да не опитвам винаги първо с добро, но много рядко се получава ....
Случки като описаните от Радина са ми не ежедневие, а ежечасие, дори едноминутие бих казала като съм с него. Имало е дни, в които съм си мислила, че е по-добре да не излизам само и само да си спестя поредната сценка .... и то като имате предвид, че аз дори за екстремни неща не се карам особено просто наблюдавам и превентвам риска така да се каже - в смисъл, не го спирам да се катери, да влиза във водата и т.н. защото иначе верно трябва да се гръмна.
По скоро непрекъснато се занимавам с тръшкането му за всяко нещо, което иска или не иска съответно, с мрънкането, с дърпането за някакви играчки с други деца ....  та .... принципно, като видя подобни батални сцени не взимам отношение, защото съм виждала и другата страна на "ангелчетата", ако имах някое кротичко и разбрано дете със сигурност щях да раздавам правосъдие като се знам, ама .... както казват хората на бесна крава бог рога не дава 

Radina, Lennyh и аз се присъединявам към "клуба" ви  .
Сега по-рядко ми се случва, но все още има моменти, в които ината на Даниела ме изкарва извън релси  .
Вчера си тръгнахме с шамари от площадката пред вкъщи, защото Даниела не искаше да си тръгва, а площадката се напълни с малки, мръсни, гнусни циганета, които кой знае колко болести носеха със себе си... .

Нищо не може да ме убеди, че е нормално да крещиш на двегодишно "ще те размажа, бе", "едвам се сдържам". Вероятно ако я беше ядосал някой висок два метра някак щеше да успее да се сдържи.
Като казахте, че е нормално пак се замислих - ами не, за 4 години по площадки, клубове и прочее не съм виждала родител да си дърпа детето за косата. Значи все пак не ще да е толкова нормално. Щом се фрустрирах толкова - вече два дена ми става гадно като се сетя. А и цялото му прегрешение беше, че не иска плаж. Преди да почне зорлем да го съблича и тика в пясъка, както и да го пита какво иска и да крещи заотговора, който получава детето 15 мин. се седеше кротко и чоплеше някаква играмка. не е като да е изтичало пред кола и да е в шок, примерно.
Лени, то едно е да си спокоен с едно момиче, друго с три момчета това ми е ясно

Чочии, интересно ми е - ти как обясни, че си тръгвате? В смисъл с тези думи ли? Просто любопитство.

Абсолютно е присъединявам към мнението,че агресията спрямо децата е недопустима. Но веднага си признавам, че и аз съм истерична на моменти, даже често. Лично според мен, проблемът е,че хората в България са изключително нервни, избухливи и агресивни с редки изключения. Животът тук явно е доста труден и стресиращ...
Аз лично се ненавиждам след подобни нервни изблици. А и съм се убедила, че със спокойствие и усмивка се постигат много по-добри резултати. 

Няма как да се каже по-добре   

Все се надявам да стигнем само до усмивката .... но има време, има няма едни 12 -тина години, така като гледам