Любители на Котки Тема 68

Купих Cat Attract, тя не прояви към него повече интерес, отколкото към обикновения пясък. Когато е заключено в мазето, котето ползва само и единствено котешките тоалетни, които биват почиствани ежедневно.

След като Искра прекара няколко дни в "заточение", започнах да я пускам на първия и втория етаж, като постепенно увеличавах времето на престоя й извън мазето. Винаги бях нащрек, за да съм сигурна, че всичко е под контрол.

В събота за пръв път тази седмица пуснах Искра за почти цял ден извън мазето. Веднъж я хванах да обикаля и да души около дивана в хола и я заведох да пишка. През деня на няколко пъти я водих за подсещане до котешката тоалетна и нямаше (видими/миришещи) аварии. Искра дори спа на един стол под масата в трапезарията през нощта.

Реших, че хигиенните навици са си дошли на място и позволих на Искра да остане около нас през деня в неделя. Виждах я как влиза и излиза от мазето: спокойно, без бързане. Докато беше горе, котето дори не се криеше: лягаше на открити места, разхождаше се необезпокоявано. Едно от местата, на които Искра лежа, беше същото, на което беше уринирала неколкократно. Бях страшно доволна, защото за мен това беше доказателство не само, че съм почистила добре, но и че Искра вече  не въприема дивана като тоалетна.

Вечеряхме, аз изпратих триумфален имейл на рескюто и отидох да оправя декоративните възглавници и одеалцето на холния диван. Докато сгъвах одеалцето, се обърнах да видя нещо, което даваха по новините. Забелязах Искра с периферно зрение и й хвърлих разсеян поглед. Беше се качила на дивана.  Стори ми се, че клечи странно, но си казах, че просто се наглася да седне. На което тя почна да пишка. Не можех да повярвам! Та това беше мястото, на което тя беше спала до преди час! Скарах се, тя хукна към мазето. Чистих, прах, облях дивана с ензимен препарат.

Когато слагах децата да спят, ми се стори, че в стаята на малката мирише странно. Уж щях да отварям прозорец да се проветри, но забравих. Изчаках около половин час, за да може детето да заспи спокойно. Като отидох, в стаята смърдеше на котешко пиш. С пълзене и душене установих, че един цял ъгъл е буквално подгизнал от пиш, както и бийнбага, който стои във въпросния ъгъл. Прекарах още половин час в чистене, а тази вечер ще трябва да закарам бийнбага в обществена пералня, където имат машини с голям отвор и обем.

Не знам какъв е проблемът на Искра. Оставих я сама да определя темпото на адаптация. Дадохме й нужното пространство, време и условия. Котето вече изглежда абсолютно спокойно, ходи с опънати крачета и вирната опашка, мърка, гали се, идва, като го повикаме. Рижик, Лили и Беро приеха новото присъствие и няма никакви дрязги и издевателства.

Имам усещането, че Искра очаква да има тоалетна на всеки етаж. А това е неприложимо при нас. Не е като да няма начин, но мъж ми категорично не желае да дупчи още две врати, зад които да скрием котешка тоалетна, така че кучето да няма достъп до нея. На това отгоре няма да имаме гаранция, че така ще се реши проблемът на Искра. Мъжът ми също така е категорично против котешки пясък да бъде разнасян в спалните помещения, трапезарията и кухнята, а това ще стане в момента, в който котешки тоалетни бъдат сложени на първия и втория етаж.

Вече говорих с рескюто и им обясних какво е станало. Те ми казаха, че не могат да ме подлагат на такъв стрес и си искат Искра обратно. С децата ревахме дружно, но решението е взето.

Не мога и не искам да държа Искра заключена в мазето. Нито искам да заключвам там за постоянно Рижик. Нито един от двамата не заслужава това. Но не съм в състояние и да изразходвам нерви, време и пари в това да чистя след Искра, нито пък да се лишавам от спокойствоето и свободата на уикендите, за да я следя постоянно дали няма да припикае някое ново място в къщата.

Корете ме колкото искате. Това няма да промени нещата. Привързахме се към Искра и ще ни е болно дълго време, но правим каквото трябва...