Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 49

ХАЙДЕ НЕКА Е ВИЦ...
Но си е така-след него нито един везир не е имал нито познанията му относно Европа,нито умението и интуицията му да води успешна политика.Да не говорим за неограничена власт,дадена му от Султана...

Я да се раздвижим рано сутрин
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=688820.285;topicseen
  (Гласуването приключва: Вт., 20 Ноем. 2012, 09:56)
Моля ви първа и втора опция 

Момичета, малко остана за Ибрахим паша   Никакво отказване от дискусиите. Педал то дъ метал. След като изпратим Ибрахим ще настане скукааааааа   Ако и Султанът ни стане моногамен   ужас...не ми се мисли какво ще пишем в темата   Пълно затишие ще настане   За вас лек ден, а аз отивам да сънувам Бали бей 

Толкова много се изписа за Ибрахим и пак ми се струва, че много малко от написаното показва наистина разбиране на този сложен и трудно смилаем образ. Пак ще уточня, написнаото от мен ще се отнася за героят от филма, а не за историческата личност Ибрахим паша.


Ще започна с това – кой даде на Ибрахим почти неограничена власт?Кой го направи почти равен на себе си – самият той, Султан Сюлейман! И за кой трон говорим, за султанският ли- не! Говорим за място в неговият сарай, където посреща посланици и чужди делегации. Ибрахим каза, че е искал по този начин да внуши респект и уважение към поста на Великият везир и най- визшия представител на най- великия Султан. Логично, нали? Ако на негово място беше друг, а не Ибрахим, сигурна съм, че щеше да се подмине без коментар! Както и да е...Хюрем се постара да предаде на Султана тази новина така, че да му внуши това, което тя имаше на ум. Денисас, знаеш много, много си чела, полиглот си, както разбрахме, но явно малко ти куцат други науки – не че е проблем / не можем да знаем всичко/ , но мисля, че ти е добре известно, че думите може да са същите, но казани по различен начин – това не е лъжа, не е клевета, а се нарича манипулация! Ти самата се засегна от моята интерпретация на думите ти в постинга ти от вчера, а аз нито съм те клеветила, нито излъгала – просто те цитирах. Така ли е? Хюрем прави точно това – манипулира! А тя е добър манипулатор, защото е умна! Ако беше използвала тези качества за други цели, нямаше да има равна!
Връщам се на Ибрахим. Най-голямата драма на този герой е, че му подариха слънцето, но му забраниха да се сгрее на лъчите му! Дадоха му власт на Султан, но му казаха- оставаш си роб! За мен това си е чиста проба гавра с човек, още повече , когато става въпрос за един изключителен ум, , надарен дипломат и блестящ пълководец...и всичко това съчетано с не малка доза амбиция!
Ибрахим беше смазан от тежестта на тази власт, тези отговорности и ясната мисъл за това, че е обречен.Дори Султана се чудеше как да го предпази от себе си. Ибрахим дори се опита да избяга, но и тази „чест” му беше отказана.
Любовта му към Хатидже беше като балсам за измъчената му душа, но уви и от нея беше поставен „на място” – и там трябваше да служи! Той се почувства предаден от двамата си най-скъпи хора, тези, на които беше предан до смърт – Султана и Хатидже.
Чувствайки се напълно изгубен, той намери пристан и утеха в прегръдките на Нигяр. Със своята безусловна любов и преданост, тази жена го задържа на повърхността и го върна към живота и в буквалния, и в преносния смисъл. Това беше една много нежна, много всеотдайна, нищо не изискваща любов.За Ибрахим мястото, където отиваше за да забрави кой е всъщност. Те двамата създадоха един свой свят, в който имаше само обич и разбирателство. Всеки даде това, на което беше способен. Нигяр даде всичко от себе си, самата себе си, а Ибрахим това , което беше останало от него. Не искам да знам дали е праведно или грешно, но искам да попитам – на кого пречеха и кого нараниха? Кого обидиха и кого унижиха?Никого, докато Хюрем не разбра и не съзря възможност да унищожи Ибрахим, Хатидже, че и Валиде докара до инфаркт с така „услужливо поднесената информация.
След това Ибрахим изгуби абсолютно всичко и , най-вече, себе си. Отиде да умре на бойното поле- само тази чест му остана. Саморазправи се със своите и на Империята врагове по наистина жесток и брутален начин, защото вече беше безчувствен, на практика – мъртъв!
Но уви, не умря - върна се и действителността се сгромоляса с цялата си тежест върху него. Монолога от последната серия само с няколко думи изразява целият живот на Ибрахим – неговите търсения, терзания и стремежи.
Не ми харесва как постъпва с Нигяр в момента и ще кажа, че нито една жена, родила дете на един мъж, не заслужава такова отношение. Това и аз не знам дали ще му простя.
Колкото го обичам ,толкова го и мразя в момента! Но искам той отново да намери себе си и покой за душата си, така както бленувам Нигяр да прегърне дъщеричката си! Това, което причиниха и на тримата е нечовешко и няма оправдание нито пред хората, нито пред Бог!