Коледа посрещаме отново-с декемврийски ден рожден и бебе ново -21-

   И двете учителки са вече  сменени без наше участие, там ги сменят всяка  седмица както казах. Луда работа. Скоро ще подновим ходенето на градина, пък дано детето се окопити.  Ако не, в къщи.

Това сменяне на 2 седмици ми звучи супер  несериозно. Та нали идеята е децата да свикнат с госпожите и да не се притесняват всяка седмица дали ще им се падне добър педагог....

dobra , няма ли вариант да я запишете направо на предучилищна към някое училище. Нали Али е вече на 5 или само в градините може?

Добра,останах без думи!Знам,че за децата това са страхотни драми,могат да им навредят наистина много.
Това е реалността в повечето градини,за съжаление.
Дая например също изпада в ужас когато поискам да кажа на госпожите да и дават повече вода,умолява ме да не го правя.
The Girl ,радвам  се, че сте постигнали добри резултати.
В детската на каката има сгъваеми легла,които се прибират извън спалното помещение,там спят няколко дечица,които заспиват по трудно.
 Ох...защо няма камери в детските градини,дайте да направим подписка за камери във всички детски градини

Мари, теб винаги свързвам с ГНМ и затова ще споделя, че вечерта след строяването пред цялата група и виковете на двете учителки Али вдигна почти 39С. Беше категорично здрава, без дори нос да тече или хърка. Изведнъж в 20ч ангина, жестоки болки, езика и висеше от устата и не можеше да я затвори. Сутринта даде гърлен секрет и излезе бактериална инфекция. Тази беше първата от поредицата 3 ангини. Оздравя, пуснах я пак на градина, ходи точно 2 дена и пак ангина, идентична с първата, оставих я в къщи целия декември и януари. Третата сега януари след разходка в МОЛа. Там най-добрия и приятел, който тя обича много се занимаваше много с барт и. Тичаше по малкия и тя вероятно се е почувствала пренебрегната.
Подписка ... опитах подобна инициатива, тези дни ще намеря време да ти пиша подробно. Ако ти хареса може да се включиш и да агитираш приятели.

Аз също съм за камерите в градините. Ако има вече създадена подписка съм готова да се подпиша, мисля, че много от моите познати също ще са съгласни. На моя приятелка племенника е на ясли в София, но не знам къде точно, та там госпожата държи постоянно включен скайп с камера и родителите могат да наблюдават децата си по всяко време. Но това е инициатива на самата госпожа. Тя много се занимава с децата. Личи си и идва от вътре.

Добра, ...миличкото детенце,отново четях със свито сърце...боли ме за всички деца,които са подложени на това,на пръв поглед може и да не е нищо голямо,но за децата наистина е,разболява ги,създава им комплекси.
Нямам търпение да прочета написаното от теб.
За подписката,ако се внесе такава съм убедена каква ще е ответната реакция,че грубо нарушаваме пространството на учителите.Сега си мисля,защо поне няма камери,дори и без родителско наблюдения.Ей така,когато стават инциденти(паднало дете и тн..),възпитателите  вместо да се оправдават,пускат записа на родителите.

Аз си мисля като чета Добра,че направо си е нещо много голямомза тези невинни душици,огромно направо!Това е отвратително.Да карат детето да стоинпред всички и да го порицават един вид,че и дори да толерират след това лошото отношение на другите деца!Това е престъпление, ще им се не види и изродките!В пълен потрес съм като чета само,заболя ме сърцето за Алк и за всички други деца,които учителките подлагат на подобен тормоз.

Аз имам един спомен от дете,една учителка имаше една показалка за дъска.Като не слушахме идваше до някой и с един гаден глас казваше Дай си ръцете детенце..и удряше с показалката.Не че ми е кий знае каква драма било,нито пък ми е създала травма с това бабето ама защл пък трябва???А и съм била в първите класове..А за тези мили душици на 2 годинки,на 3-4 годинки...А и аз винаги съм била силен характер,почти не съм си слагала неща на сърцето..малко перде си падах преди Ая.Ама млже тя да е чувствителна.Както е между другото.Вчера аз й казвам,че ме боли много коремчето и затова не мога да я нося на конче както винаги,а тя ми разтрива корема и вика Мине мамо.Отделно само ме целуваше и ми хваща лицето с ръчички и ми се смее насила..един вид и аз да се усмихна.Питам я Какво,мама днес не е усмихната ли?И тя казва Да,боли.После взех да се правя на маймуна като всеки ден и тя грейна просто и пак идва да ми прави масаж да мине.

Искам да кажа,че всяко дете си е различно и на всяко тези дребни неща биха повлияли различно.Но за някои чувствителни деца това може да е края на света направо.

За камери съм категорично За.Ако има подписка,директно я разпространявам.

здравейте

Ние бяхме тези два дена в Перник при нашите и ходихме да гледаме кукерите за първи път на Гоги. Много се впечатли, но незнам защо е решил да ги папка. Само обясняваше, че батковците имат Голееми камбани.

Добра, направо думи нямам, а тази директорка определено не е с всичкия си.

Добра, нямам думи  Милото детенце. За разстрел са тези 

Момичета, кажете ми имало ли е проблем при децата ви след като тръгнаха на градина. Говоря за емоционален, при самото дете. Днес майка и татко взеха Малена, да я гледат, че съм на работа. Тя винаги е ходила с желание там, не е плакала. Но днес, когато са решили да я сложат да спи, е изпаднала в истерия, ревяла и викала, че не иска при каките, т.е. на ясли. Обяснявали са й, че няма да ходи, но тя дълго време не се е успокоила. В къщи не е плакала така, но когато я приспивал казва, че не иска на ясли, проверява през нощта дали съм там. Не знам това нормално ри е, ще го преодолее ли или е сигнал за сериозен шок. Не знам  какво да правя, да я спирам ри от ясли или да продължи да ходи, да ли ще отмине и дали няма да има сериозни последици върху нея. Аз съм за, да я спра на момента, но баща й се е заинатил да ходела. Не знам какви са тези мераци. Споделете ако някоя от вас се е сблъсквала с подобен проблем и как сте го решили. Много ми е притеснено, като си помисля какво преживява, но не знам дали ако я спра за 2 месеца, после няма пак да се повтори същото.

Здравейте!
Добра, колко съжалявам, за това, което е трябвало да преживее детенце   Как може да има такива педагози въобще? Ужас...
plams, съвет не мога да дам...Мога да споделя само, че започнахме да отделяме Мишето и го водим при баба и дядо, че нали ни приеха в ясли и ще тръгваме през април. Е, откакто е там по цял ден, вечер спи почти залепен за мен и не иска да заспива без мен, буди се и ме търси, гушка ме с ръка и ме целува по време на сън...изживяват всичко малките душици. Адаптацията е успешна при тръгване на ясла/градина, ако в рамките на две/три седмици детето свикне и се храни, спи и си играе с децата. За по-дълъг период се говори вече за трудна адаптация - детето започва да боледува, по-малко говори, храни се по-трудно, плаче и се разстройва лесно. С каката адаптацията бе по учебник - сестрите в яслата бяха душици, а директорката на яслата много обичаше децата и само ги гушкаше и прегръщаше. Сега много се тревожа от това, което предстои.
Ще пиша пак, че не ме оставят да пиша...

Пипи, Малена е делена много от нас и аз си мислех, че лесно ще свикне, но явно няма да е. Тя ходи две седмици, постоянно с рев, в яслата искала да седи само на гърнето, не се заигравала много с децата. По думите на лелките, си изяждала всичко, но когато се прибере е премряла от глад. Колкото повече време минаваше, толкова по-трудно ставаше. Явно и тя го е преживявала тежко, но по скрит начин, защото в къщи си играеше, беше весела. Едва сега когато отиде при баба си и дядо си си пролича сериозно проблема. Голямата драма е заспиването. Не знам дали там нещо са й се скарали или друго, но щом кажем да се ляга и се започва, че не иска да ходи на ясла. В петък, когато я взимах забелязах, че нейната кошара е изкарана в стаята където играят децата, т.е. тя не е лягала при другите деца, а е била изолирана. Като ги питам защо, сигурно ще ми обяснят, че е защото се буди по-рано, но не мога да се съглася, че всички други спят до 15.30 и се будят по часовник. Много ми е тежко,като си мисля какво е преживяла.  Сигурно е усещала че спи отделно от другите деца. Не знам. В къщи казваше, че не иска при каките, но никога не е изпадал в истерия. Засега ще я спра за месец - два и през април ще пробваме пак. Знам, че пак ще е драма, пак ще започнем наново, все едно не е ходила никога на ясли. Но смятам, че така ще е по-добре за нея.

Момичета, благодаря, че сте  съпричастни !!!!
Всъщност положението на моето дете изобщо не е за оплакване, защото аз си я оставям в къщи и решаваме проблема, макар козметично. А другите деца? Гледам ги в нейната група, а и в другите....  Като тези по домовете, дето не плачат  Моята плаче, защото знае, че има кой да я чуе, мама си е в къщи. Много родители са без избор, работят, няма баби....
Относно инициативата, исках да пишем на  народен представител, не подписка, а много индивидуални, но сходни писма. От тук не мога да копна моето, но като имам възможност ще седна на друг  компютър и ще го кача.

Добра, съгласна съм с всичко. Ще подкрепя каузата на 100%. Нямам поглед в/у това, на кой е най-добре да се гласува доверие от нар. представители 

plams, няма ли как да се срещнеш със сестрите от групата и да говорите за станалото, не може да оставяш нерешен проблема, няма гаранция, че като тръгнете април нещата ще се решат изведнъж...Хубаво е като мине време и детенце се успокои да опиташ, така в игра с кукли например да поиграете заедно и с насочващи въпроси да разбереш какво точно се е случило в яслата - ще вземеш кукла бебе и кукла кака и ще направите нещо като куклен театър. Аз опитвах така в играта да разговарям с моята щерка за проблемите в градината, за да не стресирам още повече детето; с директни въпроси нещата няма да се решат...това мога да кажа от опита си.
За заглавие на новата тема: Пролет иде, слънце грее - декемврийче пак щурее   

Добра, потресена съм от случките които разказваш. Подкрепям те на 100%. Крайно време е вече нещата да се променят а не само да стоим и да търпим. Нямам идея обаче кой може да помогне, ще мисля.

Пламс, дано да се справи малката душичка...

Ние започваме 3-та седмица в къщи. От 3 дни няма никакви сополи и днес сутринта като го събудихме за ясла ми цъфва с лека температура, разстройство и кашлица. Оставих си го в къщи за да видим на къде ще поемат нещата този път...