Първото и най-важното е явното съмнение у двамата по-големи принцове - Мустафа и Мехмед.Мехмед се съмнява в брат си, дали няма да го погуби като стане султан - него и децата му.При Мустафа е нещо по-голямо - той се съмнява в Мехмед, в баща си, дори в себе си.Едновременно се пита за лоялността на брат си, но и за това какво се върти в ума на баща му, за неговото предпочитание.Започва да си мисли, че все пак той не е любимецът, че Сюлейман предпочита синовете на Хюррем.И накрая, мисля, че има съмнение даже и в себе си - дали като стане султан, няма да се замисли, няма да му дойде на ума да посегне на живота на братята си.Финалния разговор между него и брат му и това потупване, тези думи, бяха по-скоро не да увери Мехмед, че няма да му посегне, а някак си да се съвземе той самият, да увери себе си, че не е способен на такова нещо.
За предпочитанието на Сюлейман има какво да се говори - дали наистина иска Мехмед да го наследи или по-скоро иска да го накара да се бори, да не се явява губещ в битка, която все още не е започнал, това е малко спорно.
И отново за къдията и Ибрахим - много интересни бяха техните диалози.В крайна сметка, Ибрахим се обиди.Много надменно се държа при посланиците.Но неговото поведение съм го обсъждал доста пъти, така че сега няма да го направя, да не взема и аз да влезна в някой отбор.