КЛАСИЧЕСКА ХОМЕОПАТИЯ СПОДЕЛЯНЕ НА ОПИТ И ЗНАНИЯ 24

  Много бързо се развива форума, за малко да ви изпусна. 

Ако се чуствате добре емоционално, по-скоро не се тревожете, но споделете с хомеопата си всичко, което ви вълнува.

Така е

Така е ,Алексче.Липсата на комуникация лежи на дъното ,та от там и купищата ми въпроси
Зная ,че едва ли има универсален  отговор ,но може би има  граници.За тях питам .

Алексче е права

Един малко забавен въпрос .
Как се разглежда лазерната епилация от хомеопатична гледна точка, т.е когато унищожаваме космения фоликул?

А за да започнат да питат в темата, хората явно имат съмнения. Не ги отпращайте към човека, в който явно са загубили доверие. Съветите в темата ме спасиха от много по-сериозни последици, защото потвърдиха съмненията ми, че нещо не е наред. Дори ме е яд, че се опитвах да мисля хомеопатично, за да помогна на хомеопата, и дни по-рано пренебрегнах явни физически симптоми.
А какво се случва, когато човек вярва сляпо? И всъщност така и би трябвало да бъде - да вярваш безрезервно на човека, на когото си поверил здравето си.
Но както става все по-ясно, добрите хомеопати се броят на пръсти, така че дори и отговорите на тези въпроси "по принцип" ще са от полза на много хора и биха ги предпазили.

Шайн, как е детенцето ви?

А по отношение на епилацията, нека не изпадаме в крайности Да, унищожаваме космения фоликул, но не можем да ходим и с косми, нали. И мазането на лицето с крем не е добре, но все пак всички сме ваксинирани, имаме си наследствености, да не изпадаме в крайности.
"Прекален светец...." Нали се сещате?

магесница, върнах се малко назад в публикациите ти и си спомних, че заедно писахме последния път, когато децата ни бяха болни (ние бяхме още при "стария" хомеопат). Наистина с основание си задаваш тези въпроси, но ми се струва, че все още не сте попаднали на свестен хомеопат, щом споменаваш липса на комуникация...

Ако аз се порежа, ще ми зарасне може би за три дни, на друг за пет. Освен това никой не знае колко дълбоко може да е "рязано" в душата на човек. Ако мен ме боднат с игла, мога да изохкам, друг ако го боднат със същата сила, може да изкрещи, трети може и да не разбере.

Някои от въпросите не са поставяни, на някои е невъзможно да се отговори, защото за пореден път казваме, че АЗ, ТИ, и ТОЙ са различни, индивидуални същества, които възприемат, реагират и се адаптират по различен начин.

Любимият ми въпрос е "За колко време ще ми мине"

Отговорите на тези въпроси се учат няколко месеца...

Освен това е отговаряно многократно. Аз лично мисля, че повечето четящи тук знаят и отговорите. А те са дъъъъълги, ли дъъъълги.

Освен това въпросът не е за колко ще мине, по-редно някак е защо съм стигнал до там и какво да направя лично аз, че да не стигам до там. Това е себерефлексията, себеактуализацията. Другото е - Дайте ми хапче и толкова... Като децата - бързо и веднага...Защото например ако се лекуват последствия от алкохолизъм, а човечецът продължава да си кърка....

 И на ниво ум и емоции е по същия начин. Ако някой има страх, че половинката му осъществява физически тормоз, даваме вълшебното хапче и какво...той ще продължава да я мачка, а тя изведнъж ще спре да се страхува ли? Хапчето може да помогне на човек, да събуди жизнената му сила, но какво ще направи самият човек с това, дали ще извлече някакъв урок, това е друго вече...Щото ако тази жена си дигне чукалата, това вече е нещо. Жизнената сила е била дотолкова събудена, че да отстрани негативната поддържаща причина, което вече е здрава стъпка в посока на излекуването.

По принцип при острите състояния ефектът от правилното лекарство е също така бърз, както е настъпило и самото остро състояние.

Ако човек е уплашен преди десет минути от куче и на другия ден му е лошо, може да му мине и до вечерта, но ако е изнасилен?... Не може така да се опростяват нещата. Или ако е системно малтретиран - това вече е трайно повторение на травми във времето, които са утвърдили своите адаптации и не е така лесно да се "бутнат".

Лекарство се сменя, когато има необходимост от смяна, тоест когато картината на пациента е променена. Но да не забравяме, че л-во се дава само тогава, когато има нужда от лечение, тоест нещо притеснява, нещо пречи на нормалния живот.

Аз имам претенциите, че обяснявам на нормален език. По-просто не мога.

Изводът, който напоследък се налага, е следният за мен: Нивото на хомеопатията у нас е изключително ниско и хората са объркани. Не смеят да питат тези, на които плащат и са поверили здравето си, питат странично, което също носи своите рискове.  

Има общообразователни хомеопатични курсове, които дават отговор на много от въпросите. И като че ли е по-добра идея да си дават парите хората за тях като начало, отколкото да отидат при първия срещнат хомеопат...

Забелязвам и друго. С времето съм насочила доста хора към различни хомеопати.( С един-единствен провал в насоките засега). Та ми прави впечатление, че тези хора вече отдавна не пишат тук, или доста рядко. Това ми дава надежда за здравето...

Благодаря и аз за отговора за лазерната епилация.

Шайн, мен са ме учили всичко да подлагам на съмнение. Тоест да мисля, да изследвам... Но пък така се получава, че човек да му се не види, в БГ трябва да е водопроводчик, електротехник, лекар, учител и какво ли още не, та да оцелее от "специалисти". Тъй че...Не знам, при теб не виждам проблем, защото се уверих тук във здравите ти инстинкти. Но хората, които ги нямат или не ги чуват по-скоро заради силна тревожност или ред други причини, тях не ги облазявам...

 По принцип е напълно възможно. Например е доказано, че с кърмата се предава не само вещества, но и емоции.

Благодаря! Не смея да се похваля още, защото сме на границата да започнем венозен АБ. Днес левкоцитите са започнали да падат, утайката още е много висока, но това е нормално. Окончателните диагнози са гноен синузит и гноен цистит. Лошото, че изследванията на урината ще са компрометирани, защото ги пуснахме след началото на АБ.
Връщайки се назад, може просто да се окаже недооценяване на ситуацията, защото детето се опака от болки в челото още миналата събота. Хомеопата не обърна внимание на това и аз също го подцених, защото се бях концентрирала как се държи детето, докато киха или кашля . А после събужданията през нощта с писъци, че я боли, го отдавах на кошмари.
Както и да е, реакциите на хомеопата след това бяха много показателни, че освен , че изобщо не е наясно какво се случва, не е наясно какво прави, но продължава да мисли и твърди, че е прав.
По-прав и от лекарите в тази ситуация.
Последното го оставям без коментар.

Шайн, наистина разочароващо...

Всичко това го пиша, не за да ми съчувствате ( но ви благодаря и оценявам милите думи), а за да помогна някой да намери за себе си отговора къде е границата.
Ето, една от границите за мен е пет-шест  дена с температура не е нормално нито за алопатично, нито за хомеопатично лечение. Защото колкото и да е жизнено детето, това само може да маскира картината на по-сериозен проблем, а идва и един момент, в който рухва от изтощение.