Публикувана: 26 ноем. 2012, 11:41 ч.
Последно мнение: 9 дек. 2014, 14:30 ч.

Литературен клуб - ХІІ

68 986
756
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са впечатленията от представянето на скандинавската литература?
Какви са впечатленията от книгата „Сезон на страстта“ на Даниел Стийл?
Какви са впечатленията от книгата „Габриел, карамфилово и канелено“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са впечатленията от представянето на скандинавската литература?
  
  Участниците изразиха негативни впечатления от представянето на скандинавската литература. Те споменаха липса на организация, недостатъчно столове за гостите, липса на поканени хора и отсъствие на презентации. Въпреки това, един участник похвали преводачката Верa Ganeva като уникална. Други участници споделиха интереса си към скандинавската литература и препоръчаха заглавия на книги, които са закупили.
- Какви са впечатленията от книгата „Сезон на страстта“ на Даниел Стийл?
  
  Участниците имат различни мнения за книгата „Сезон на страстта“ от Даниел Стийл. Един участник смята, че е малко повърхностен, но с интересна история, докато друг е разочарован от несъответствието между заглавието и сюжета. Има обаче и положителни коментари в сравнение с други литературни произведения.
- Какви са впечатленията от книгата „Габриел, карамфилово и канелено“?
  
  Участниците имат различни мнения за книгата „Габриел, карамфилово и канелено“. Един участник харесва стила на автора, но е разочарован от края. Друг участник намира стила на книгата за подобен на този на Габриел Гарсия Маркес и я намира за удовлетворяваща.
- Какво е мнението на участниците за Данъел Стийл и Сидни Шелдън?
- Какви са мненията на участниците за Херман Хесе и Милорад Павлович?

# 420 26 септ. 2013, 14:21 ч.

Мнения: 3 206

влизам да си излея умозаключение от последно време (и да помрънкам Wink

): четенето вреди на вас и взаимоотнощенията ви с не(достатъчно)четящите около вас Peace

Този извод отдавна ми се върти, окончателно се затвърди след няколко "сблъсъка" с такъв тип хора, праволинейни до тесногърдие, както и след констатацията на моя мъж че твърде много ми е четенето (а това не етака - може и искам още мноооого;-).
В книгата, която сега чета - "Ожени се за мен" на Ъпдайк - има един персонаж - мъж на средна възраст, който уж не се занимава с нищо, а в същото време - с много неща: от конструиране на мебелите вкъщи до четене на "женска" литература (в книгата са посочени автори на романи като Айрис Мърдок и психология;-). Щеше да е по-лесно да бяха повечето хора като този типаж... Не смятах нечетенето за проблем или минус на един съвременен човек, но май така излиза... Rolling Eyes

# 421 26 септ. 2013, 14:54 ч.

Мнения: 4 529

Цитат на: alen mak в чт, 26 сеп 2013, 14:21

след констатацията на моя мъж че твърде много ми е четенето (а това не етака - може и искам още мноооого;-).

И бившия ми натякваше, че в реалния живот не е като в книгите. Confused

# 422 26 септ. 2013, 15:44 ч.

Мнения: 1 934

Аз пък днес установих, че Колибри е моето издателство. Забелязала съм, че харесвам много техни книги Heart Eyes

. Днес четох нова за мен книга на Джералд Даръл "Излетът и други подобни дандании"

Според мен четенето не отделя от околния свят, а спомага за по-добрата му рецепция Laughing

# 423 26 септ. 2013, 17:30 ч.

Мнения: 15 959

Цитат на: Кливия в чт, 26 сеп 2013, 15:44

Според мен четенето не отделя от околния свят, а спомага за по-добрата му рецепция Laughing

Това ме подсети за стихотворението "Книгите" на Атанас Далчев:

На К. Гълъбов

Пред мен е книгата разтворена

и денем, и нощя;

все сам, аз не познавам хората,

не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,

изгрява ден, залязва ден:

аз дните си като страниците

прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия

живот на някой чужд,

а твоят, никому ненужен,

да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,

о, зов на любовта,

и аз изгубих зарад книгите

живота и света.

# 424 26 септ. 2013, 22:19 ч.

Мнения: 722

За съжаление и моето мнение е, /което въобще не ми харесва като един книжен плъх, всепоглъщ всичко книжно и електронно с претенция за книга/, че всичко прекалено, в това число и четенето, е вредно. Колкото ти дава, толкова ти отнема. Въпросът е каква цена всеки е готов да плати за удоволствието си. Защото, поне за мен, четенето е едно от любимите ми лични удоволствия.

# 425 28 септ. 2013, 20:47 ч.

Мнения: 3 206

Срещала съм го на Далчев това стихотворение и ме учудва, може би е някаква (само)ирония.
"Колкото ти дава, толкова ти отнема. " - интересно възприемане, а какво точно ви отнема четенето? При мен това са съня (крада от него, за да чета, тъй като не ми стига през деня, тогава само по спирки, в движение и докато чакам нещо), очите (осезаемо са по-зле, макар че ходя регулярно на прегледи и ми казват, че нищо съществено не се случва с тях), както и склонността към изолация заради страстта към четене (това се разви - и се задълбочава - с годините; преди също обичах да чета, но никога не ми е пречело за излизания, срещи, съвместни екскурзии с компании, изобщо - активни социални контакти, които понастоящем без колебание бих заменила с някой лежерен уикенд в планината с книжка, а най-добре - книжки; и не се дължи на компаниите - те са ми все така мили и интересни като "едно време" и повечето са четящи) и няколкото ситуации на неразбиране, в които съм си казвала: "Ето, така стана между мен и еди-кой-си, защото той/тя не чете"

# 426 29 септ. 2013, 21:05 ч.

Мнения: 722

Ами аз мисля, че човек някак като чете прекалено много и малко по малко започва да предпочита света на книгите вместо света на общуването с други хора ( макар че може да става въпрос за възрастови изменения Grinning

) Това и ти го споделяш, alen mak, аз съм го забелязала и за себе си. Четенето само по себе си е интровертно занимание и лично при мен също ако трябва да избирам, ще избера една хубава книга пред среща. Просто ми се струва, че така си почивам по- добре. Забелязвам и друго. Поради голямата си лакомия да прочета всичко, което ми е интересно, в последно време (на 35 год. съм) ми прави впечатление, че много книги ми се размиват. Спомням си само усещането за тях, докато съм ги чела. А едно време, без проблем можех да разкажа повечето книги, които съм чела доста подробно. Simple Smile

# 427 29 септ. 2013, 22:37 ч.

Варна/Лондон
Мнения: 1 458

Прочетох нещо, което съвпада с моят начин на отношение към книгите, на моя живот, съчетан неизменно с книга, във всеки един период от моя живот. И го споделям, дано и на вас ви хареса. Hug

http://offnews.bg/index.php/247366/nikolaj-fenerski-kak-da-nakar … eteto-mi-da-chete

# 428 30 септ. 2013, 09:05 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Това стихотворение се падна на ДЗИ преди две години. И толкова несъгласна съм с Далчев, че чак тема бях пуснала: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=584694.0
Заповядайте там, все още не е заключена, ако искате да поразсъждавате по стихотворението.

# 429 30 септ. 2013, 10:09 ч.

Мнения: 3 206

Джеронимо, добра статия - споделям, само затварянето в стаята - не. Има друг начин да "накараш" малките да зачетат - и той е именно в това да не ги караш, а те сами да се карат Simple Smile

Моят синко (4 г.) от 4-месечен е "литератче", имаме го и документирано на снимка как с бебешките си очички и ръчички с жив интерес прелиства картонени книжки с животинки, а пък не съм "натискала", само предлагах, четях и чета, сега не може без книжка (то това му е и наказанието, ако не слуша - да не му чета Wink

).
Пеперуда, и аз съм около твоята възраст, възможно е и на това да се дължи затварянето, обстоятелствата налагат, когато си семеен, на първо място да е домът и семейството. Макар че в сегашната ми книжка - "Ожени се за мен" на Ъпдайк - двете семейства, за който се разказва, с а с по три деца и се дивя как постоянно излизат, по двойки, забавляват се на "по чашка", танци, кино или плажен волейбол, но си имат бавачки и домашна помощница де Party

Та книгомания + годинки + нагласа вероятно е "рецептата" за усамотяване и доброволна, щастлива, ако мога така да се изразя, самоизолация, не само първото Wink

Лиляна, влизам в другата тема, благодаря. Май бях попадала на нея по-рано.

# 430 30 септ. 2013, 11:43 ч.

Мнения: 486

Хубава статия, да. Макар, че е малко емоционална. Но повтря моите мисли и чуства по повод етенето, най-вече за това как да накараме децата да четат. И да - ние сме тези, които сме отговорни за децата си, за техния мироглед, развитие на мисленето и въображението. Винаги се чудя на родители, които казват - не мога да ги откъсна (децата) от компютъра/телевизора! В крайна сметка кой в къщи е възрастният, кой определя правилата?!?!? Аз се считам за доста либерален родител, но по телата за тв-то и компа няма мърдане - няма игри, няма детски канали, няма тв за фон! Има книжки, списания, крокотак и прочие.
Почти никой около мен не чете, поне не постоянно. Въпреки това познавам доста интелигентни и успели хора, с широк мироглед. Пътуват, срещат се с други хора - бих казала, че живеят пълноценно, всякакви идеи не са им чужди. Как си намират информация - предполагам чрез интернет. Не коментирам липсата на книги по домовете, макар, че ми е странно къща без библиотека.
Колкото стихотворението - хареса ми, даже много Simple Smile

. Разбирам какво иска да каже. Близко ми е, защото аз се чуствам по този начин. Само дето си знам каква съм и книгите са моето бягство и успокоение. Не бих казала, че заради книгите съм такава, каквато съм. Е, може би като малка съм попадала на неподходящи за възрастта ми четива Simple Smile

.
И друго си мисля напоследък - от толкова много различни идеи в различни книги, нямам твърда позиция почти по никой въпрос. Т.е. винаги има и друга гледна точка. Имам познати, които знаят и виждат в черно и бяло и така живеят спокойно. Знаят коя е тяхната истина. А аз виждам истините на различните страни и нямам позиция. Не че е кой знае каква пречка в ежедневието ми, но понякога ми се иска и аз да съм категорична по някой въпрос Laughing

# 431 30 септ. 2013, 12:39 ч.

Мнения: 382

Не знам какво да кажа за децата и книгите, защото имах късмета детето ми да се роди и почти веднага да "захапе" книгите (буквално и преносно). Сега четенето намалява, но след толкова години се надявам, че просто си е вътре в него и няма да изчезне. Но съвсем с уважение приемам и доводите му, че в някои видео игри героите и преживяванията, включително езикът, са на нивото на някои по-популярни книги. Разказа ми някои неща и се убедих (сравни една адвокатска игра с книги на Джон Гришам - не в ущърб на играта), че въпреки безусловната ми/ни любов към книгите, някои съвременни технологии твърде успешно се наместват в света на различните от едно време млади хора. Жалко или не, явно книгите няма как да са единственото им развлечение... Все пак продължавам да ги считам за задължителен "капитал". Simple Smile

Ето и едно интересно интервю на Милен Русков .
http://www.stellapro.eu/dbp-burgas.info/wedding-halls/

Цитат на: _dexter_ в пн, 30 сеп 2013, 11:43

...
И друго си мисля напоследък - от толкова много различни идеи в различни книги, нямам твърда позиция почти по никой въпрос. Т.е. винаги има и друга гледна точка. Имам познати, които знаят и виждат в черно и бяло и така живеят спокойно. Знаят коя е тяхната истина. А аз виждам истините на различните страни и нямам позиция. Не че е кой знае каква пречка в ежедневието ми, но понякога ми се иска и аз да съм категорична по някой въпрос Laughing

Това доста ми харесва. Повече от склонността само към "черно и бяло". Да вземем само една книга - няма ли почти всяка между 1 и 5 звезди в goodreads (или като ги обсъждаме тук). И аз бих се радвала да има твърдо мнение по някои основни за мен въпроси, но и ценя тази шареност и променливост на човешкото мислене, понякога повече от многознайското "чакай аз на теб да ти обясня как е" (дано понякога не звуча така... Laughing

).

Днес е Международният ден на преводача ! Simple Smile

Вместо благодарност към тези таланти и ентусиасти, малко откъси от

Скрит текст:

"За мен преводът е нещо много отговорно, едно голямо предизвикателство, защото трябва да опознаеш личносттта, да се вмъкнеш в кожата на автора и да го преведеш така, че да звучи на български, но в същото време и да запазиш неговия стил." Елисавета Кузманова

"Защото в България, освен да превеждаш, трябва със сигурност да имаш някакво второ занимание, от което да си плащаш тока. С превод семейство не се издържа. На всичко отгоре преводът е и трудна професия. Ако някой смята да живее от нея, трябва да е готов всекидневно да превежда поне десетина страници текст, годен за печат, включително през уикенда, на Коледа или Великден, по време на грип и когато другите заминават в отпуск. И тъй като подобно нещо е чиста илюзия, а всекидневието не функционира като часовников механизъм, преводачът непрекъснато се люшка между липса на работа и убийствена липса на време заради кратките срокове, поставяни от издателствата. Затова не е чудно, че лошите преводи в напи дни се увеличават." Любомир Илиев

"Ако от всеки превод съм научила едно или друго, всички постепенно ме научиха ма търпение, постоянство, и дисциплина. Превърнаха – поне донякъде – природният ми инат в смислено упорство. Изостриха наблюдателността ми, дадоха ми около и за детайла, и за цялото, зрение за дърветата, но и за самата гора. Развиха въображението ми. Научиха ме - ще си позволя да преинача думите на Спиноза – че можеш да се смееш, и да плачеш, и да негодуваш, но си длъжен да разбереш. Защото без тълкуване преводът е скучно редене на речникови единици. Трябва да проникнеш до дъното на текста. [...] Преводът е един вид екзистенциално занимание: непременно те изправя пред императива да избираш. Можеш да се опираш на опита, но трябва да помниш, че той никога не дава готови решения. Преводите ме научиха както да обуздавам пристъпи на самонадеяност, така и да преодолявам колебания и нерешителност и да понасям последствията от направения избор. Сигурно ще пропусна някои важни неща, на които са ме научили преводите, но в никакъв случай няма да забравя едно – преводите ме научиха по един особен начин да обичам българския език." Анна Златкова

„…на първо място, разбира се, е високата интелектуална наслада, която носи процесът на превеждане на едно стойностно литературно произведение. …. И именно тази наслада, интелектуалното предизвикателство, или, както казват в Чехия, strasti a slasti, тоест – мъките и радостите, на преводача като че ли кара мен и колегите ми да продължаваме да превеждаме проза и поезия д нес, когато предлаганото от издателствата заплащане (средно около 2 лева на страница, ако не е осигурено допълнително финансиране; чувала съм дори за оферти от 80 стотинки!) е смешно и обидно.“ Анжелина Пенчева