Публикувана: 26 ноем. 2012, 11:41 ч.
Последно мнение: 9 дек. 2014, 14:30 ч.

Литературен клуб - ХІІ

67 953
756
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са впечатленията от представянето на скандинавската литература?
Какви са впечатленията от книгата „Сезон на страстта“ на Даниел Стийл?
Какви са впечатленията от книгата „Габриел, карамфилово и канелено“?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са впечатленията от представянето на скандинавската литература?
  
  Участниците изразиха негативни впечатления от представянето на скандинавската литература. Те споменаха липса на организация, недостатъчно столове за гостите, липса на поканени хора и отсъствие на презентации. Въпреки това, един участник похвали преводачката Верa Ganeva като уникална. Други участници споделиха интереса си към скандинавската литература и препоръчаха заглавия на книги, които са закупили.
- Какви са впечатленията от книгата „Сезон на страстта“ на Даниел Стийл?
  
  Участниците имат различни мнения за книгата „Сезон на страстта“ от Даниел Стийл. Един участник смята, че е малко повърхностен, но с интересна история, докато друг е разочарован от несъответствието между заглавието и сюжета. Има обаче и положителни коментари в сравнение с други литературни произведения.
- Какви са впечатленията от книгата „Габриел, карамфилово и канелено“?
  
  Участниците имат различни мнения за книгата „Габриел, карамфилово и канелено“. Един участник харесва стила на автора, но е разочарован от края. Друг участник намира стила на книгата за подобен на този на Габриел Гарсия Маркес и я намира за удовлетворяваща.
- Какво е мнението на участниците за Данъел Стийл и Сидни Шелдън?
- Какви са мненията на участниците за Херман Хесе и Милорад Павлович?

# 510 22 ноем. 2013, 15:22 ч.

Мнения: 7

Нина, чудесна си

Благодаря ти многооооо

# 511 22 ноем. 2013, 15:38 ч.

Мнения: 15 960

Моля!

Дано ти хареса, колкото и на мен!

# 512 1 дек. 2013, 01:05 ч.

Мнения: 3 178

Искам да ви питам нещо. За съжаление нямам спомени от доста изчетени книги, не знам дали е обичайно явление забравянето на дори много впечатлили те книги... Моят мъж скоро ме попита (поглеждайки една от няколкото книги, които чета в момента и които се намират из къщата по шкафове, маси и легла;-): "Ти като четеш толкова, помниш ли ги всичките?" Как е при вас? /При мен доста напрежение все има и го отдавам на "препълненото" си съзнание.../

# 513 1 дек. 2013, 08:36 ч.

Мнения: 608

И аз помня усещането за книгата, подробностите ми се губят. Изключвам книги, които съм чела по няколко пъти. Скоро четох една книга за суфизма и там се казва, че не трябва да се прекалява нито с хубаво, нито с лошо. Лично при мен проблемът е поради голямата ми лакомия да прочета всичко, да се докосна до всякаква литература и очевидното ми прекаляване. Даже си мисля, че може би е по- правилно да си четеш примерно само фентъзи или криминалета, или любовни , или каквото ти харесва и като ти омръзне минаваш на друг вид. Иначе голям гювеч ми е в главата. И още нещо, незнам дали са възрастови изменения Mr. Green

, но съм станала много обстоятелствена в последно време, не мога да кажа нещо с две думи. Мисля, че това е страничен ефект от четенето. Вие какво ще кажете, възможно ли е?
alen mak, да не забравяме, че най- хубавото качество на мозъка е, че забравя.

# 514 1 дек. 2013, 09:08 ч.

Мнения: 107

И аз го карам на чувството от книгата. Не виждам начин да се помни всичко и то в подробностите, които ни се иска. Ще претоварим софтуера Joy

В последните години точно заради това започнах да препрочитам ценните за мен книги, което се оказа много приятна дейност, която отбягвах от години, с цел да прочета колкото се може повече непрочетени. И аз страдам от лакомията на Пеперуда333 Hug

Е, факт е, че животът е много кратък за да прочетем всички книги, които ни се иска, а и в мозъкът ни няма място за всичко, което те носят. Иначе ми е голям кеф, когато мога да изкарам някоя подробност и да я обсъдя с някой, но трябва или книгата да съм я чела съвсем скоро и да ми е прясна или трябва да е сред препрочетените, които не са толкова много. Laughing

# 515 1 дек. 2013, 12:37 ч.

Мнения: 3 178

Пеперуда, аз винаги съм била обстоятелствена - помня в у-ще как 1 тема по литература ми беше = на 1 тетрадка Crazy

Не, че е белег за качественост де. Често са ми казвали: "Много говориш", "Устата ще ти изяде главата" (и съм съгласна; даже от опит - колкото по-малко говориш, по-добре за теб, разбира се в общия случай, изключващ общуване с приятели и много близки). Не знам това ли имаше предвид. Но пък не се притеснявам, че много усложнявам изказа, като знам как се изразяват философите - нашето си е "детска игра" Mr. Green

Напротив, харесват ми остроумните и дълбоко-/с- мислени диалози, изпълнени с каламбури още по-добре (айде стига от мен, че пак логореята;-)))
Герганка, подозирам, че това с препрочитането ще ми дойде и на мен, но засега нещо не мога да се "преобърна"; също съм ненаситна към нови неща, не мога да си предтсавя как ще чета нещо, което знам как се развива; но като ги забравя още по-качествено, ще;-)) Също карам на общо впечатление и усещане от книгата, има и някои, които бих искала да препрочета вече - "На изток от рая" примерно и други, които съм чела по-рано.
ПС: да, така е за "мозъчния софтуер", но все пак ми е жал...

# 516 1 дек. 2013, 13:55 ч.

Пловдив
Мнения: 1 448

И аз забравям, забравям дори книги, които много са ме впечатлили Embarassed

Също съм много обстоятелствена в разговори, бях така и в писането. Но книгата на Кинг "Мемоарите на занаята" ме научи да казвам (пиша) с по-малко думи. Пиша и редактирам (доста орязвам, без да се губи смисъла), преди да пусна пост тук, да речем Laughing

Последна редакция: нд, 01 дек 2013, 14:27 от *Буб*

# 517 1 дек. 2013, 14:13 ч.

Мнения: 4 560

И аз забравям много от прочетените книги. Има такива, които препрочитам пак, но книги тип дъвка /най-често съвременни романи; Даниел Стийл например/ не запомням. Ако ми се каже малко от историята, зацепвам и мога да я доразкажа, но пак ще ми бяга точното заглавие на романа.

Последния такъв случай беше: знам че съм чела книга с главни героини три приятелки, които искаха да отмъстят на един мъж и накрая му залепиха половия орган за таблата на леглото. Помня, че едната забременя и другите две й помогнаха като й обзаведоха стая и купиха легло за бебето.
Четох "Клуб Първа съпруга" и си мислех, че знам какъв ще е края. Да, но в нея никой не забременя, само приятелките бяха три.
Сега се чудя коя книга всъщност трябва да прочета?

При мен има друга промяна /възрастова сигурно Mr. Green

/. Преди говорех много, сега съм безкрайно пестелива на думи. Преди можех с кеф да пиша дълъг и обстоятелствен пост, сега пиша рядко. Остарявам ли, помъдрявам ли? Rolling Eyes

# 518 1 дек. 2013, 15:00 ч.

Мнения: 107

Цитат на: alen mak в нд, 01 дек 2013, 12:37

Също карам на общо впечатление и усещане от книгата, има и някои, които бих искала да препрочета вече - "На изток от рая" примерно и други, които съм чела по-рано.

Знам, че ще стана банална, защото аз съм една от тези, които тук са надували много главите на хората за "На изток от рая", но точно заради нея започнах да препрочитам книги и тя е с нещо като годишен абонамент при мен Joy

. Подарявам си я за рождения ден дето се вика - чета си я всеки февруари месец. Peace

Покрай нея обаче вече и други книги си минаха второто зачитане, но има още много, които искам да видя как ще ми подействат отново. Hug

Последна редакция: нд, 01 дек 2013, 19:31 от Герганка

# 519 1 дек. 2013, 15:30 ч.

Мнения: 382

Точно за това мислех вчера. Примерно от всичко четено в училище нямам спомен, което е жалко, защото има доста хубави неща от тогава – сега идея си нямам от Достоевски, защото не го помня, подробностите от Стайнбек не помня, защото съм чела доста рано 60-70% от книгите му (но безспорно го обожавам с всичко четено някога и сега). Нямах спомен и от „Немили недраги“, „На прощаване“ например и сега ги преоткрих чрез детето (учат го в 7 клас). Но споменатите „дебели“ романи не бих започнала пак. Именно заради това, че чакат хиляди непрочетени книги на хоризонта… И аз грабя ли, грабя – повече от възможностите ми за четене.

Иначе за помненето помага писането на впечатления и преписването на откъси (както правя и за двете). Но това също отнема време и понякога се чудя струва ли си времето за писане на мнения и цитати – сигурно бих прочела още книги в тези часове…

Вече приех, че не е възможно всички желани книги да се прочетат. И опитвам да намалявам темпото. Напоследък например с 3-4 книги исках да остана още след прочита („Слънчогледи за Мария“ на Керана Ангелова, „Последни истории“ на Олга Токарчук, „Знаци по пътя“ на Иво Андрич, „Сред жени“ на Джон Макгахърн“), но пак - веднага почнах следващите …

И аз съм по логореята очевидно – но можете ли да повярвате, че дума не обелвам „на живо“ – затова сигурно тук такова бърборене. Е, последните години започнах да обелвам по някоя дума и в компания…

*Буб*, Естел, браво с "намаляването"! Simple Smile

# 520 1 дек. 2013, 15:39 ч.

Варна
Мнения: 1 744

Винаги съм смятала, че краткостта е сестра на таланта.

# 521 1 дек. 2013, 15:55 ч.

Мнения: 382

Цитат на: Приятно ми е - Богиня! в нд, 01 дек 2013, 15:39

Винаги съм смятала, че краткостта е сестра на таланта.

Аз все още не съм убедена, но ако се срещнем на живо, ще съм много талантлива! Мълча, мълча...

И нещо литературно - всяка неделя книжарница "Сиела" във Варна е претъпкана. Такова оживление от години не съм виждала по книжарници. Не зная колко се купува, не зная в другите дни така ли е, но поне уикендите - хора колкото искаш.
Друго си е до морето (и с кафето).

# 522 1 дек. 2013, 17:39 ч.

Мнения: 608

Както пише в Книголандия една мисъл на Вонегът: " ...Когато си отидем няма да има никой достатъчно възбуден от мастилото и хартията, за да осъзнае колки хубави са те." Това ме притеснява, преди купувх много книги, сега
всички шкафове са пълни и гледам да намирам алтернативни варианти. Да не говорим, че нещата и книгите, които вълнуват един човек, рядко са интересни на друг. Когато преди време загубих близък, видях как нещата които са били важни за него, говорим за хоби, не са интересни за останалите членове, освен като спомен от него. Така и за моите книги, те са си моят фетиш и не са така на 100 % важни за никой друг в семейството ми, освен за мен. Какво ли ще се случи като си отида... ?Малко странни мисли за човек на 36 години, но желанието да притежаваш книгите, не е по - различно от желанието за всяка друга вещомания. Ей такива работи ми се въртят в главата... Crazy

Реално идваш без нищо на този свят и си отиваш без нищо.

# 523 1 дек. 2013, 17:44 ч.

Мнения: 382

Много се радвам, че не купувам много книги (средно само Laughing

). Обаче синът ми е започнал да става "стиснат" и не си дава книгите. Едва едни за по-малки деца изкопчих, за да ги подаря на близки. Казва, че ги пазел за децата си... Simple Smile

А аз виждам, че няма смисъл да пазя моите за него, защото може (поне частично) да се окажем с различен вкус... Абе изобщо във всяко трупане на вещи, дори и книги да са, няма особен смисъл за мен...

# 524 1 дек. 2013, 17:56 ч.

Мнения: 4 560

Цитат на: svet65 в нд, 01 дек 2013, 15:30

Примерно от всичко четено в училище нямам спомен, което е жалко, защото има доста хубави неща от тогава ...

И аз така.
Толкова много ме дразнеше "Какво е искал да каже автора?" - аз откъде да знам 33uu

и задължителното

четене. Кой знае колко хубави произведения от училищните не съм изчела само заради принудата. Четях кратки преразкази в сборници или разбори на произведенията за да знам за какво иде реч.
Нищо руско не съм чела през живота си (имам смъртен спомен от Ана Каренина /знам, че накрая се метна под влака/. Чела съм и Мъртви души и единственото, което помня е защо се казва така - заради някакъв, който изкупува гласовете на отдавна мъртви хора. Rolling Eyes

). Не е повод за гордост, знам.
Не посегнеш ли свободно към една книга, с интерес - няма смисъл.

Цитат на: svet65 в нд, 01 дек 2013, 15:55

Друго си е до морето (и с кафето).

Е, 'айде сега. Crossing Arms