ВТОРИ клас - първи срок - 2

А бе, к'во значи да се занимават?!  Занимават се основно майките, които са си вкъщи.
Я, да се прибира в къщи в 7 вечерта, след дълъг ден, с клиенти, с телефони, с напрежение от митинги, да започва първо с вечеря, чинии, 2деца с техните си проблеми и бърза с кой по-напред да се види и няма време да иде до банята, камо ли чаша вино да изпие с мъжа си...
Аз не се занимавам. Нямам физическо и емоционално възможност за това.
Преглеждам тетрадки, подписвам нещо ако има за подписване, но повече не.
Ако някой има нужда да попита, да се консултира-съм насреща. Ама дотам.
Аз първо мъжа си гледам, после децата . Мда, така е при нас.
А забравих да кажа, че те са на целодневна форма на обучение, та ако и в къщи се занимавам и аз с тях....
Така, че аз съм една майка, която не се занимава с децата си.

Мисля, че SZA доста подробно го е разяснила.
Аз лично под "не се занимавам целенасочено" имам предвид, че нямам идея какво точно учат в училище (информирам се най-вече от тук ), до кой точно урок са стигнали, какво пише в учебника и какво имат за домашно. Пример от вчера - отиваме на РД и там майките активно обсъждат някакво огромно домашно по математика, кой колко време го писал, какви точно били задачите и т.н., пък какво домашно имали по БЕЛ... Аз съответно притеснена, че моят е забравил и като се приберем, ще пише досред нощите. Е, да, ама не - оказа се, че детето си е направило каквото трябва и дори не съм разбрала.  Което не означава, че не се занимаваме с математика по принцип и без повод, нито че не ме вълнува докъде сме я докарали с правописа, четенето и общата култура!

радвайте се, че сте попаднали на деца и учители, защото моя преди да го пратя на частна занималня се занимавах с него всяка вечер до 10 ч. вечерта, понеже детето миналата година не можеше да смята с прехвърляне на десетката, а тази по едно време изобщо не можеше да събира и изважда до 100, за текстови задачи хич няма да говоря - при това положение можеш ли да го оставиш детето и да си пиеш виното  

и не съм си в къщи, и две деца имам, че и куче, хамстер, рибки и мъж, ама като няма начин, хващаш се и действаш. И добре, че поне средства имам, че мога да го пратя на частна занималня и сега нещата са много, ама много по-добре и заниманията се състоят точно в това - да проверя, дали си е написал всички домашни, да не е забравил някое и в събота и неделя да му посоча задачи от сборника, които да реши, да му направя диктовка, да извади съществителните и да му дам един преразказ, след това да го проверя, но само до преди 2 месеца нещата далеч не стояха така. А какво правят хората, които не могат да си позволят частна занималня и не са си в къщи и не са случили на дете, класна и занималня, и идея си нямам...

защото дали едно дете ще си научи нещата в училище зависи точно от това - от детето, от това детето да случи на точния преподавател в училище и точния помощник-преподавател в занималнята. Но когато ти треснат в занималнята гимназиална учителка по български, която грам идея си няма, какво е магически квадрат и една от учителките предварително й решава задачите и единственото, което тя прави е да шари на децата тетрадките с червено, а не да им обясни, точно къде са сбъркали и когато тази точно дама ти се оплаче, че детето ти пита прекалено много и тя не може да си губи времето да му обяснява, защото има още 35 деца... е тогава какво правиш?

и това далеч не е най-тежката картинка, която може да ти се случи.

извинявам се за дългото словоизлияние, но още съм ядосана на държавната система.

Абсолютно! Оттук нататък как, с какво и колко ще се занимава човек вкъщи, си зависи от много неща...

Мда, и аз така 

Аз, тъй като съм си вкъщи, се занимавам и съм доволна, че все още мога да го правя.
Както писах и по-напред, децата си имат индивидуални потребности, дори и да не изостават в клас, няма нужни да чакат другите да ги настигнат.
Библиотека, площадка, спортове, тези са ми по подразбиране и изобщо не ги и броя. Нямам възможност да си пратя децата на математика например, така че, да, занимаваме се вкъщи. Да, мога да изчакам 1-2 г. и големият ми син да се изравни с връстниците си и те да достигнат материала, който на него му е интересен сега. Въпросът е, че не искам.  
Занимаваме се и с четене, защото пък,  всеки в клас чете с различна скорост, различно ниво, различни книги. Изобщо, занимаваме се и не смятам това за майчина нахъсаност, защото детето ми не е гений, просто допълвам с нови неща  и дообогатявам средното ниво на образователната система.
Отлични оценки не ме впечатляват, дали той е в топ 3, топ 5 на класа и випуска и пр., защото това, на което виждам да се ръкопляска, като отлично, за мен е ниско ниво  в доста случаи. Няма нищо общо с амбиции, просто системата трябва да помага на всички взети заедно и не мога да очаквам, да се върти около моето дете.

Мен много би ме напрегнало това, да вървим все напред, да ги карам да учат толкова, колкото могат, а не колкото трябва. Все си мисля, че на този етап им е достатъчно да научат това, което е в учебния материал. Има кога да дърпат напред и то в област, в която решат. Единствено съжалявам, че нямам възможност да изпращам Никол да учи сериозно рисуване. Защото виждам, че може много и би дръпнала сериозно ако някой се занимава с нея. Аз съм й майка и няма как да я науча. Освен това не съм педагог и не знам как да поднеса информацията адекватно за нейната възраст. 
Последно време все повече се замислям, че изпускат детството си и в тази посока са ми притесненията. Време за учене цял живот.

Ама Клеми, ти ги караш да учат, точно колко трябва, съобразявайки се с учебния материал. В това няма нищо лошо, разбира се.
Други залагат на колкото могат децата, защото понякога те могат много повече. Това, странични наблюдатели, няма как го знаят.  


А и защо имам усещането, че малко обърна плочата. Сякаш миналата година беше доста нахъсана или не 

Да, грам не ми важно във втори клас да решава задачи за пети клас. Даже на мен не ми е важно въобще да решава задачи, но се налага, явно е.  
А защо се счита, че нивото в училище е недостатъчно? Нали установяваме всеки ден, че учат неща, които ние сме учили много по-късно? Ето, епитет съм убедена, че сме учили от 4-ти клас нагоре. Просто за пример. За мен това означава, че ги натоварват доста повече от необходимото за 8г деца.  
Ами миналата година не съм била уверена, че ще се справя. нали я пуснах без да е карала 3-та група в ДГ. Обаче тя доказа, че се справя оптимално, така че аз съм спокойна. Но де факто аз и миналата година не съм правила нищо повече, освен да й дам допълнителен сборник по математика. И тази е същото. Даже миналата година я пратих само на състезание по рисуване, а тази година ще ходи на всички. 

Докато беше целодевно на занималня не съм се занимавала въобще (то просто нямаше кога, вечер уморена, събота и неделя гледаме да си починем всички).
Но се наложи, защото детето ми е мързеливичко, гледа да надраска набързо нещата и да скача да играе. Имаше нужда да го натисне някой. Сега, 2 месеца по-късно влезе в час, всичко стана рутинно и почти не се налага намесата ми.

А и в една година е набутано събиране и иваждане до 100, умножение, обиколка на фигури, уравнения с 1 неизвестно, всякакви текстови задачи, умножение и деление. Отделно всички правила за правопис, ударения, глагол, съществително, прилагателно име. И аглийски.
Това са много основни неща и ако сега е се усвоят добре, после ще е много трудно, затова предпочитам да тъпчем на едно място, но да се затвърди.

А и повече от това засега виждам, че не става при нея. По малко гледа за животните и чете енциклопедии и книги, ако я накарам. Но ако я натисна още малко, ще спукам постигнатото.

Оооо, как можах да забравя  май съм писала и преди, има желание да учи руски  гледа клипчета с руски момичета и вече има доста голям речник, а и на произношение го докарва много добре 

Абсолютно подкрепям.

Децата днес, обградени с толкова много информация, няма как да ги спреш да учат само това, което трябва, защото така било по план. Тяхното детство е различно от нашето.

Резултатите най-ясно се виждат в 5 клас - кой колко е разбрал и затвърдил знанията си. Преди това само можем да гадаем.

Това е клопката. Радвайте се на шестиците на децата в начален курс, но не им се предоверявайте 

Може би, различния ни подход, идва и от факта, че то 5 клас, децата са едни същи, няма избор. Ситуацията при нас е друга. Писах и напред, децата се групират всяка година по определени признаци и дори да не прокламират гласно, че успехът и знанията оказват влияние, те са мотив при съставянето на класовете. Всички знаем, колко е важна и определяща средата.

Така че, за мен успехът е и важен, разбира се, но не ръкопляскам на отлични оценки, само защото са отлични.
Различни са системите. Лично аз си научих урока и почти не споделям в български форуми или групи по образование, защото нагласите са коренно различни от чуждите такива, в които пиша. Може и да си въобразявам, че има тенденциозност, но май не  

Е, момичета, пак извадихте шпагите!

Противно на общите мнения, аз искам да изкажа обратното становище - ходя на работа по 8 часа (често и по повече, защото работя на отг длъжност в межд фирма) и се занимавам с детето. Понеже той не ходи на занималня, вечер проверявам дали домашното е правилно, препитвам какво е научил, карам го да ми разкаже урока задължително, обяснявам ако има нещо недоизяснено. През укенда решаваме задачи за школата, ходи 2 пъти седмично на английски в Британика и понеже там правят съчинения в клас, а той изпитваше проблем с правописа на някои думи, от около месец правя и диктовки по английси у дома. В останалото време, играем семейни настолни игри или четем. За сметка на това, не гледам телевизия (много изпростяла ми се вижда напоследък, чета новините в интернет), а след като си легне детето посвършвам някоя и друга домакинкса работа. И смея да кажа, че имам съвестно дете, което по принцип си учи само, аз само допълвам, но ако го нямаше това мое допълване - резултатите досега едва ли биха били толкова блестящи. Не мисля, че само за 35 мин едно дете може да запомни всичко от игла до конец. Трябва да си автоматизиране на процеса, за което се грижа аз. Твърдо съм убедена, че засега няма пропуски в материала. За мен 6 в бележника не са толкова важни, колкото факта, че като го питам нещо по материала, той ми отговаря, че пише диктовките без грешки и преразказите засега са само с отличен. От друга страна си мисля, че материала в училище е прекалено елементарен и се старая да допълвам с други неща. Надявам се, че съм права, все пак бъдещето на моето дете ми е важно.

Manzhelka, не става дума дали родителите имат желание да се занимават след работа, а за това, че след занималня децата са като изстискани. Поне моето беше, дори не можех нормален разговор да проведа, камо ли да се занимаваме с нещо образоватено.

Кейси, не съм запозната с вашата система, но така както го описваш, детето има време да усвои основното, и да се занимава с допълнително. При нас едва стига време за основното, поне при повечето деца. Има и по-бързо схващащи, но повечето не успяват. Затова така реагират