За съня на бебето – моят опит

offffffffff 

Оф-моф - това е положението

В кърмаческия никой не оф-ка на подобни коментари, напротив. Ама това си е един съвсем друг свят...

Кво ли се намесвам и аз пак в темата 

Аз пък на това даже не бях обърнала внимание.И за мен не е проблем да се приспива така щом му е приятно.Моето дете така беше до към шестия месец-сучеше точно 1 час, през който и предремваше и после спеше още два, до следващото хранене.Мисля, че малко детето още за играчки.

Защо се правиш на неразбрала...офа изобщо не беше за кърменето. Такива уж случайни забележчици...

За сведение привърженик съм на дългото кърмене, но понякога вие от кърмаческия до такава степен се вманичавате, че чак стигате до крайности. На моменти приличате на секта. И чак пък да сте друг свят...хайде сега без  надценяване.

А на бебето като му е лесно и приятно заспиването на гърда - още по добре. Така чувства и майка си.


Моята дъщеря разви привързаност към играчка (мечок) чак на 2 годишна възраст. Мисля, че в ранна бебешка едва ли са дотолкова осъзнати, че това да е причина за лесно заспиване. По скоро пробвайте с бял шум. В нета има доста програмки.

При заспиването на гърда ме притеснява как ще се случи отучването след месец-два. Вашите деца сами ли се отказаха? Не съм привърженик на дългото кърмене и затова ми се струва, че правя грешка в момента като го оставям да се приспива така. Някак си няма да е честно след месец да му отказвам, а и става и проблем когато трябва да го приспива друг човек. Будува докато не се прибера.
I ♥, какво се случи след 6тия месец, само ли се отказа детето от приспиването на гърда?
С белия шум не сме пробвали, креватчето му е до нашето легло и ще пречи когато друг спи.

Въздухарка, да сам.Той вече беше захранен, не го кърмех по 100 пъти на ден и започна да си заспива сам в леглото с бибата.И аз като теб не бях привърженик на дългото кърмене, даже си бях определила срок 6 месеца.Но кърмих 1 година.След като започне да яде и друга храна, кърменията се разреждат доста и няма да ти е толкова досадно, така че можеш да се прежалиш за още няколко месеца.Струва си 

Ще споделя и аз опита си с двете деца
Първите месеци бебетата спяха до мен на спалнята- от едната ми страна бебето, от другата таткото. Приспивах ги като лягах до тях и ги кърмех, през нощта пак спях докато сучеха (будеха се много да сучат нощем).
С големия ми син решихме да го преместим в самостоятелна стая когато беше на почти 2 г. Премести се с голям ентусиазъм и никога повече не пожела да дойде да спи при нас. На легло с размер за големи, така че можех да лягам до него, да го кърмя докато заспи и после да се преместя. Отби се скоро след това, започнах да го приспивам като го гушках и ми пипаше косата. На около 4 г. му обяснихме че е голям и може да заспива сам. Първите вечери го оставях да капне съвсем и го пращах в леглото когато нямаше сили да протестира. Хвалех го на другата сутрин колко е голям да заспива сам.
Баткото сам спря да се буди нощем, на около 1г. 9м.
Малкия син започнах да го приспивам в детската стая на около годинка, като често или заспивах при него или го взимах при нас. Отби се на 3 г., като го приспивах като лежи върху мен. От скоро четем приказка, гушкаме се тримата за малко, целувам ги за лека нощ и ги оставям да заспиват.
Малкия на около 2г. 6м. започна да се буди нощем за да иска да суче и целенасочено се опитваше да не заспи за да си посуква. Писна ми и му обясних че докато е тъмно не давам да суче. Помрънка първата нощ и това беше. След няколко месеца започнахме рано сутрин да спорим дали е светло или още не и в резултат на това обясних че и сутрин няма да суче. Започна по-рядко да се буди нощем.
Стана много лесно, без усилия и никой не е ревал. И до ден днешен и двамата могат, ако искат да идват при нас през нощта. Рядко се възползват, но има периоди, когато единия или другия идва нощем, после спира.

Много се радвам че целия бебешки период при децата ми мина много безпроблемно, без усилия, без рев Успявахме да подберем моментите така, че за всички да се лесно, удобно и приятно
Като една мързелива майка кърменето ми помогна да се науча да се вслушвам в нуждите и желанията на децата и да се съобразявам с тях, освен когато имам разумна причина. Когато тръгна да казвам че нещо "не може" или "трябва" винаги си задавам въпроса "защо?". В резултат на това когато отиваме на разходка не може да се шляпа в локвите, но на връщане- може 

С голям ентусиазъм отворих темата, реших, че ще науча нещо ново, но благодарение на Bliss, заформила 1 куп спорове, темата е тотален провал...
Bliss, нямам думи за теб, не обичам да обиждам, особено във форума, но нещата, които ти казваш са меко казано обидни! Успя да прогониш всички пишещи от темата, и сега тези, които наистина имахме нужда да разберем как другите са се справили с проблемите със спането, няма как да го направим...

По темата: моя син е на година и половина, буди се по 2382378234123 на нощ, спи при мен, защото нямам сили да ставам на всеки 45 минути и да го успокоявам/приспивам, ходя на работа и просто не мога да си позволя да не спя (е да си призная ми е и приятно да го усещам до себе си ). Не мога да намеря решение на проблема с буденето, да го оставя да реве по 1-2 часа просто няма как да стане, не мога да го гледам дори повече от 10 минути да реве...

Не мога да разбера защо подхващаш приключил спор от преди половин месец. И кое от казаното е обидно? Хайде стига. Това, че не споделям твоето мнение не трябва да те обижда. Но явно имаш причина да е така.  Точно аз не съм прогонила никой, да не говорим че темата продължава да си се движи със същата скорост с която беше започнала. Да не говорим, че всеки има право на мнение и хич нямаш право да ме ограничаваш.
Не съм от родителите с крайни правила и ограничения, но никак не разбирам и крайната свободия (която в повечето случаи е поради удобство и мързел на родителя). Родителя затова е родител за да възпитава, да налага ограничения, да създава режим и дисциплина, да поощрява.

По отношение на твоя син - явно има причина да се буди толкова много и само ти можеш да я откриеш. Вместо да решиш проблема, ти го слагаш да спи при теб защото не можеш да ставаш хиляди пъти и така ти е по-лесно. Това е разбираемо и ти съчувствам, но по добре помисли защо детето има неспокоен сън.


П.С. И до ден днешен ставам поне по 3-и пъти на нощ - да успокоявам ако се е стреснала в съня си, да завивам защото спи доста бурно и т.н. Кофти ми е, понякога съм недоспала, но и през ум не ми минава да я пренеса при нас. И също ходя на работа - при това доста стресова. Това е съдбата на родителя.

Темата кога приключва решава този, който я е пуснал Или модератор, ако сметне за необходимо 
Това, че е започната с някаква гледна точка, не означава, че не могат свободно да се изказват и противоположните. Колкото и да не се харесва на някои.

А тя таз тема е като яйецто и кокошката, та скоро не й виждам края 

Хайде редактирах се по горе. Така по ли ти харесва? Смисъла е ясен, ама няма кой да мисли.


Най-после да сме на едно мнение.  

И много моля да спрете да ме квалифицирате и нападате (обиди не съм използвала), защото за всеки следващ ще използвам бутончето в дясно.

С риск да използваш бутончето в дясно ще кажа нещо:Никъде в постовете ти по темата не прочетох да споделяш нечие мнение, а обидите ги има в почти всеки твой пост....."мързел",та "мързел"!Радвай се,че детето ти е кротко,щом не е стигнало до такъв етап-да спи при теб!Всеки си има причина,която по един или друг начин го е накарала да спи с детето си,но не съм съгласна да се поставят такива етикети...Който спи с детето си е мързелив родител!Само аз си знам колко време съм упорствала да не взема детето при мен,но вече е факт и най-малко пък ми пука,че някой ме мисли за мързелива!За мен това е родителството,гледам си детето както намеря за добре,изказвам си мнението и няма нужда като не си съгласна с някой да дуднеш постоянно...А не виждам с някой да си се съгласила досега...

Моето дете е уникално кротко и добричко.Може да спи самичко, има си легло и всички екстри. Обаче аз не искам.Искам да е при мен, да го галя по главата докато заспи и после като се събудя през нощта по някое време, да се протегна и да го докосна/целуна. Не ходя и на работа, така че ми е все тая дали ще ставам по 123456789 пъти на нощ.Не.А и леглото му е много близо до моето, обаче аз искам да е плътно до мен.Такава съм си по отношение на него-лепка.Чудя се какво е това мойто, като при всички случаи не е мързел?

И как смяташ, че това не е обидно. Наричаш ме мързелива, повярвай ми не съм. Твоето се буди 3 пъти, моето поне 15 пъти...причината според мен са зъби, и невъзможност да заспива само. За сега кърмене + спане при мен решават проблема, кое му е мързеливото на това Какво значи, че не ти е хрумвало да спи при теб, къде пише и е казано, че детето не трябва да спи при родителя. Знаеш ли, че има доста изледвания, които доказват, че децата, физически се развиват по-добре, когато спят до майката и усещат близостта й! На мен не ми е проблем, че спи при мен, а че продължава да се буди, и не се наспиваме пълноценно Къде е мързела в цялата история, а да че не ставам, ама като ставам как ще си реша проблема с буденето му
И отново никакво мнение по въпроса...защо изобщо пишеш, а и като е свободно мнението, мога да си пиша каквото си искам, и да те ограничавам, ти така или иначе пак ще отговориш

Любов

Ами като не ти пука за каква те мисля, защо се дразниш? Че чак си и губиш времето и да ме убеждаваш колко не съм права.  

Явно не си чела внимателно темата. Има и други, които споделят мението ми. Или аз тяхното.  

Стига бе! Ако може да ме поограмотиш и да ми цитираш поне едно. Ако може с линк.   Като уточнявам за да не се извъртиш по -късно: да е направено изследване за полезността на спането в леглото на родителите. А не полезността от докосване и гушкане, което е съвсем различна бира.


Мнение има и имаше, но като няма кой да чете. А има само такива дето подскачат в докачливостта (защото се припознават в думите ми и никак не им харесва написаното) и не вникват в същността на написаното.

Изчезвам, че ти пак върна темата към стария спор, който съвсем си беше приключил.   Но като използваш лични обръщения, така е. Получаваш и лични отговори.

П.С. I ♥  на това аз му викам мъжка майка, вманиачена по сина си. Шегичка. Надявам се имаш чувсатво за хумор.