За съня на бебето – моят опит

Аз съм мързелива тогава  Спим със сина ми заедно на спалнята от година и половина.
Не мога да разбера само, момичета, защо взимате толкова навътре мнението на този или онзи, хора всякакви, мнения всякакви... За едни съм мързелива, за други - отнасям се с любов... Виж, ако някой, който ме познава лично и то добре, ми каже, че съм мързелива, ще се обидя, да. Но само защото на базата на писаното тук някоя непозната ме е нарекла мързелива (примерно) или каквато и да е там, дреме ми. Отсявам си мненията просто и така.
Зверче, просто търпение му е майката - причините за буденето са различни при различните деца и по различно време отминават... Хубавото е, че всяко безсъние има край - правИ, каквото смяташ за най-добро за твоето дете, все ще дойде време да спите дружно по цяла нощ  Като нас 

Не мога да разбера защо всички нападате Блис. Тя просто смята, че някои родители са склонни да позволяват на децата си абсолютна свободия, което не е в услуга на никого. И е права, на площадката в парка, съм свидетелка на много такива деца, оставени на самотек, блъскат се, псуват, без дори да се извинят.
Никъде не става дума за това, че ако една майка спи с детето си е мързелива и това би било абсурд.

Според мен тук трябва да се направи едно разграничение. Има майки, които определено предпочитат да спят заедно с децата си и това не е проблем за тях. Успяват някак си да се наспят или пък не им пречи толкова безсънието.

Има такива, които обаче се съсипват неимоверно и стават нервни, раздразнителни и даже стигат до хапчета, заради проблеми със съня. Затова за тях определено спането с детето е проблем. А щом има проблем се търси решение ... Аз бях от вторите и намерих решението, след като повече от година бях като парцал. Не съм привърженик на тезата, търпи, ще мине все някога. Може и да мине, ама този период искам да запомня с радостта от това, че мога да отдавам цялата си любов на това малко човече, а не да ходя като сомнамбул през деня.

Така, че според мен тази тема е за тези, които имат проблем, и за решенията за него. Все пак, на първо място децата ни имат нужда от щастливи майки, които да възпитат едни добри и щастливи деца.

Аааа Цветина20, аз спя с малкия, щото съм изритала баща му на дивана 
И на спалнята е достатъчно широко за нас двамата, че и място остава.Пробвали сме да спим всички на спалнята, но тогава след два три часа мъки, аз доброволно се изнасях в другата стая.


Ама какво чувство за хумор, живата истина.Казала съм когато дойде снаха, ще си купим по-широка спалня, да съм по средата, да не вземат да правят щуротии.Нещо като "Гошко, съкровището на мама"  А сега сериозно.От това ме е най-страх.Да не взема да изперкам и да приличаме на скачени съдове със синчето, щото тогава ще си сложа въжето.


Да  Само да не се улея, че в момента, карайки го на градина, мога да твърдя, че изпитвам физическа болка от раздялата ни 

Така е, никой не спори, че децата трябва да се възпитават Обаче тази тема е за съня, и Блис казва, че щом спя с детето си значи ме мързи, изобщо не сме коментирали възпитанието...Едното няма общо с другото


А какво е твоето решение за съня?

П.С. Блис, като се прибера довечера ще намеря статията, беше баш за спането А къде изобщо пише, че не трябва да спят до майките си бебетата

А пък аз съм разведена, така че не се наложи никой да изритвам 
I ♥, и аз съм много привързана към сина си, като тръгне на градина сигурно и аз ще изпитвам физическа болка от раздялата ни... От сега изпадам в ужас как така ще се разделим и няма да сме си заедно по цял ден... Но още по-голям ужас изпитвам да не стана и аз от типа "Гошко, съкровището на мама", така че по-лесно мисля, ще се справим с драмата от раздялата, която е напълно естествена и нормална.
И накрая - щом и на майката, и на детето им е по-добре да спят заедно и това е варианта при тях за спокоен сън - защо да не спят заедно. Друг е въпроса, ако няма наспиване при съвместно спане - при сестра ми се получи така - те с мъжа й се будеха от въртенето на детето (в една стая спяха, не на едно легло), то се будеше от тяхното въртене... Преместиха го в друга стая и спането вече не беше мираж. Не опират нещата до мързел, мисля, а до това кой вариант е най-подходящ, за да спят нормално и двете страни - родителите и детето.

Привет!
Следя темата от известно време и се се каня да се включа, а все не се дореждам... Та за година и половина ние минахме през няколко периода, от които успях да си извлека няколко извода за бебешкия сън при някои мъници (в частност моя си дребосък).
Като новороден нормално заспиваше на гърдата, защото му свършваха силичките, докато сучеше. Почнаха и жестоки колики, така че кърменето си остана най-лесния вариант. Да, ама в един момент и това не помагаше, та се почнаха разнасяния и песни по 40 минути минимум. Оставях го и след 10мин го преболяваше коремчето, така че цялото упражнение почваше от начало. Правеше паузи на будуване по 17 часа (нямаше и 1 месец)!!!
Тогава дойде втората фаза: заспиване сам. Беше на 2 месеца, коликите леко го бяха поотпуснали и нощем започва да ми пропуска будения. Слагах го в леглото, плачеше, гушках го, разнасях го да се унесе, пак в леглото, пак плаче и така по 4-5-6 пъти, докато в един момент си налапваше пръстчето и заспиваше. В следващите 2 месеца тази схема работеше и спеше непробудно от 19.30 до 4.30 сучеше и после откарваше още 3 часа. През деня си заспиваше сам, докато играеше в активната гимнастика или по моя преценка, че е уморен, го сложех в леглото.
На 4 месеца започна да се буди нощем. Кърмех или разхождах, след което връщах в леглото. Така два месеца. По около 7 пъти вяка нощ. Тогава една нощ баща му каза "вземи го при теб, не виждаш ли, че плаче, когато го оставиш сам". Това и чаках, взех го на секундата и така при будене, само бутах цицата. Изобщо не се наспивах, но поне бебето беше доволно и не плачеше. Баща му също беше доволен и спеше. Нищо че той при първото будене на малкия така или иначе се местеше в хола...
На 6 месеца обаче взе да се изправя в кошарата и това беше краят. Оттогава се почваха ревове, когато го оставях. Нощем се случваше и по 10 пъти да се разбуди, минимумът си бяха онези 7. И така е до момента. Та понякога нямам сили да го връщам в леглото му и си спим заедно. И аз съм човек и след година и половина (да не кажа 2, че от 26г.с. не мога да спя) ходене като сомнамбул нощем, просто нямам снага вече.
Та след толкова писаници исках да напиша своя извод и той е, че има поспаливи бебета и такива с по-незряла нервна система, които трудно се предват на съня, неспокойни са, лесно се будят и т.н. Ситият на гладния не вярва и съм се убедила, че майките, чиите дечица нямат проблеми със съня (пу-пу) не могат да разберат какво значи наистина да не можеш да накраш (насила) детенцето си да заспи. Просто някои мъници се подават на манипулация, други не. И аз съм го оставяла единични случаи да плаче, защото съм оставала без нерви, но сърцето ми се къса, а той пък се захласва и няма как просто да го оставя да засинява и да се задъхва... Както и да го гледаме, докъм 3 годинки те са си бебета, така че не виждам каква е драмата, ако едно такова мъниче не умее да заспива самичко...

Много моля да четете всичко написано от мен и да не вадите думи от контекста на казаното.

Ясно казах защо за мен постоянното спане на детето в родителското легло  е нехигиенично, даже и линк постнах от уикипедия. Дори с лекари съм говорила. Хайде да се изповядам напълно:

Дъщеря ми е недоносена, от което й останаха по слабите бели дробове. В смисъл - когато боледува, винаги там я удря. Не е стигнала до крайна фаза астма, но си пие противоалергични лекарства. По този повод съм обсъждала с пулмолози и алерголози начина й на живот (контакти, градина, обзавеждане, препоръчителни места за почивка и т.н.) Едно от нещата, които ми препоръчаха  (като обърнаха внимание, че това би следвало да е принцип на всички хора , дори и тези без всякакви проблеми)  е засилена хигиена - по възможност изолиране от прах (т.е. често бърсане на прах), по-малко текстил (завеси и т.н.), и особенно внимание на чистотата, честото сменяне и индивидуалните завивки за спане (поради натрупване на кожа, акари, пот и т.н. )

И като казах това, някои като подскочиха......   И това, че някои си имат по-особенно мнение за хигиената .....средно положение според мен няма. Или не държиш на нея или държиш. Няма особенни и неособени мнения за хигиената.

Цветина20 благодаря   Поне един, който ме е прочел и е вникнал в казаното.

sacra cor ,много точно написано... Моят син не се буди толкова често,но пък съм го разнасяла колкото щеш

Bliss ,това за хигиената хубаво си го написала,но нищо не разбрах Не мога да вникна явно Какви особени и неособени мнения за хигиената?Щом смяташ,че спейки с децата си не държим на хигиената,значи и ти не може да вникнеш в някои работи...
А Цветина е единствената,която те подкрепи-браво!Но ако бях продължила по старому,за да не съм мързелива майка,сигурно и аз щях да стигна до хапчета

Специално за теб.... отново, защото повторението е майка на знанието:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%B … D0%BA%D0%B0%D1%80

Ако и сега не успееш да разбереш, се предавам. Положението е неспасяемо.


Не правя статистика колко са ме подкрепили, но определено не е само Цветина. Да не говорим, че не разчитам на подкрепа, за да мога да си изразявам мнението и да го защитавам.


Дъщеря ми също е имала проблеми със съня, заспиване и т.н. Хич не е била много кротко бебе. Имахме много тежки периоди - колкики, зъби, период на растеж...всичко за което говорите. Но с много усилия съм успявала да озаптя собственото си желание да си улесня живота и да я преместя в нашето легло за цялата нощ. Ползвала съм всевъзможни методи - всичко, което изброявате. Начина е да намерите действащото нещо в конкретния момент по метода на пробата и грешката. Всичко останало за мен са просто извинения. И ви го казвам от опит, защото съм минала през този период.

Лейдис  , ай стига кой какъв е, кой как спи и с кого.Кой каквото иска да прави, стига да му доставя удоволствие и да не пречи на останалите!

Моето детенце винаги е заспивало трудно, дори и сега, въпреки че е на 4г6м. Спеше си при нас, от 3 годишен си спи сам, но и сега като се пробуди през нощта идва да спи при нас. Не ни пречи, не го смятам, че е лошо за възпитанието му, той просто иска да е с нас.

Офф,при теб е неспасяемо....Отказвам се да ти отговарям и да те чата дори...
Ето преди малко уж си спеше спокойно следобеден сън,но се разбуди и се разрева неутешимо,при което трябваше да го понося на ръце,да го погушкам,за да се успокои и чак сега го сложих на леглото!И ако на това му викате "мързел".......

Тъй де, освен, че сме мързелани, сме й мърли като си спим с децата  
Даже и се къпя с моето бебе във ваната (ужас  ). И брат и той вътре цамбурка  
И горката си няма ни легло, ни корито   Т.е. освен всичко друго съм и скъндза и съм ощетила икономиката ни като не съм похарчила 300 лв за което  
А да, и не си изварявам гърдите като кърмя - сигурно и там налазват нощем акари  

Извинявам се ако ви е прекалено, ама не можах да се стърпя  

Хмхм,  това и на мен ми дойде малко необяснимо Нашият татко затова спи в на дивана - че акарите в семейното легло ще дойдат в повечко (и понеже аз не сменям чаршафи, не пера, не почиствам дюшеци). Упс, парадокс. Той си спи като пич в хола, аз се будя нощем по милион пъти, гушкам си детето от мързел, пък той си лежи и само го слуша как реве.
Забравих да споделя още нещо. Понеже съм много мързелива, успях да отуча сина си от памперса дни преди да навърши 1 годинка. И по този повод поне 2 от буденията ни нощем са свързани с носене до тоалетната (или на гърнето), за да пишка. Така че при нас май ще трябва поне още известно време да си помързелуваме нощем така...
Извинявам се за саркастичния тон, но в паметта ми изплуваха разни историйки за разни фанатизирани на тема режим майки и наистина ми идва в повечко.
Девойки, бебето не е кукла. Не може да го програмирате, да му направите разчет на заниманията по часове и само да пиете кафенца в това време (примерно, образно казано е това). Всяко дете се нуждае от много внимание, а някои дори са още по-чувствителни и го търсят денонощно.

 

На вас много ви отива поговорката "Гузен негонен бяга".   Като не се отнася за вас, защо ми се връзвате? Или на всяка цена искате да ме убедите (да се самоубедите), че не съм права!

И за какви кукли говорите не знам. Детето ми нито е програмирано, нито му липсва внимание.

duhi_puhi  сарказма и злобата се отразяват на здравето! Или пък хормоните са ти малко в повече.
iani87 малко повече четене е решението на проблема ти.

Приятен ден!