Отговори
  • Мнения: 1 258
Честно казано на мен много често ми идва да изпуша (тук си личи най-много), защото мъжът ми и синът ми постоянно искат моето внимание. Направо ми е омръзнало от това да търсят вниманието ми. Сега сигурно ще ме нападнете, но все пак се чудя дали има и други, на които това им тежи. Все повече си мечтая за усамотена къща или стая, за самотен живот без никакви хора около мен, омръзнало ми е да се занимават с мен. Искам да свърша някои неща за себе си, а те постоянно ме притискат  - мъжът ми търси внимание, иска само да се гушим, малкия и той иска все с него да си играя, не ме оставят на спокойствие да си свърша неща само за себе си, които са ми приятни. Има ли начин да остана насаме, да имам време за себе си и за забавления и да съчетавам всичко това със семейните грижи? Има ли други жени/мъже, на които постоянната нужда от внимание на близките им пречи и такива, които желаят да живеят самотно и имат нужда от единение и самота?

# 1
  • Мнения: 755
Това е период като много други идващи и отиващи в живота ни. Вземи си един уикенд и отиди някъде сама. виж се сама със себе си и готово. Подготви мъжете си и реши къде и пали моторетката. Ще се върнеш доволна и изпълнена с любов към тях.

# 2
  • До морето :)
  • Мнения: 328



Нещо такова ли?  Joy И на мен ми идва в повече понякога детето вечно да ме дърпа. Знам, че е дете... Ама някъде бях чела: "Ако искаш да привлечеш вниманието на детето си, настани се някъде, където си личи, че ти е удобно!"  hahaha

Сега си правя малки екскурзийки до София, за изпити. Хем изпит, хем почивка една вечер и излизане с различни хора.
Преди щях да обявя такава майка за луда и че не обича детето си, ама сега вече знам какво е.  Joy

# 3
  • София
  • Мнения: 888
И аз съм така Rolling EyesНа моменти изпушвам - всеки иска вниманието ми. А аз просто искам да остана сама или да върша неща, коит аз искам, а не които трябва. Идва ми в повече всичката тази любов, но все се надявам да отшуми това ми усещане и да не ме изнервя. Като съвсем ми дойде в повече, отивам на СПА за няколко часа и зареждам за известно време:)

# 4
  • Мнения: 10 547
Научи се да изключваш. Кимаш с главица, в стил "Да, добре!" и си мислиш за невероятните ботуши, които ще си купиш, като вземеш аванс. Само гледай да се приземяваш от време на време, за да не се усетят, че не им обръщаш внимание.

# 5
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 011
И аз! И аз! И аз! Laughing
Дребното и  таткото  ме влудяват- още  когато  прекрача   прага  ме  атакуват  фронтално и ми говорят двамата едновременно. Като изпуша  съвсем, естествено, таткото  го отнася Simple Smile
Искам покой, почивка и  самота...блажена и  сладка самота- поне   два дни Confused

# 6
  • Мнения: 5 744
Минавала съм такъв етап, но сега, когато детето си има собствени интереси, усещам, че ми липсва и ходя аз да го ръчкам да си говорим.

# 7
  • Мнения: 2 448
Мъжът ми не, защото и той си има желания за лично пространство и си пасваме в това отношение. Не е проблем дори някой от нас да замине за ден, два някъде далеч от семейството. Обаче с детето нещата не седят така. И на мен честно казано ми става мъчно, когато се получава така,че сякаш го пъдя от себе си. Той вече не е малко бебче, което да не може без мен, но е много обичлив и особено привързан към мен и към баща си, но в по малка степен.Ето преди малко пресен пример, пуснали сме си да гледаме филм, а той уж играе и си прави каквото си иска в друга стая, но три пъти ни прекъсва за 45 минути и това се случва всеки ден. Избухванията на някой от нас  с баща му са неизбежни. Опитвам да му обяснявам, че това,че съм възрастна и имам нужда и от други занимания и имам други интереси извън него, в никакъв случай не означава, че не го обичам, но ти си е дечко, натъжава се. Добре, че бързо му минава след едно гушкане и не се сърди много.  Simple Smile

# 8
  • Мнения: 1 258
Mного хубаво ми стана, че до тук има само положителни отговори. Очаквах пак да ме "напляскате" за неприлично поведение, от сутринта съм с г*за нагоре и вече го отнесох, мъжът и детето ми също го отнесоха.  Mr. Green Много благодаря за хубавите отговори.

Лече-Буболече, много ме развесели с това клипче. Малкия е същия, мъжът ми и той. И двамата са е такива.  Laughing А аз се чувствам като главния герой от този клип (всички отблъсквам):

# 9
  • Мнения: 768
HAPPY_QUEEN, това е много хубав период, по-добре го оцени и му се наслади. Децата бързо растат и излитат от гнездото.

# 10
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Как се справям? Лесно. Заявявам, че искам да остана сама. За няколко часа, дни или колкото ми е необходимо. Ненормално е да имаш угризения, че искаш да бъдеш със себе си. Все пак - това е най-добрата компания.

# 11
  • Мнения: 47 352
Честно казано не съм попадала в такава ситуация, и мъжа ми, и детето не са от този тип, но не мисля, че като изчезнеш ще оправиш нещата, напротив, ще ги насъскаш още повече като им липсваш Mr. Green като искат нещо от теб, просто кажи, че имаш друга работа и по-късно ще правите това, което искат.

# 12
  • Мнения: 81
Нямаме такива зависимости засега. Малкият доста успешно се занимава сам. Ако иска внимание и някой иска време за себе си, другият го поема. Или бавачката. Варианти има.

# 13
  • Мнения: 116
Записвам се да следя темата.Аз съм от другата страна-искам да ми се обръща внимание.

# 14
  • Мнения: 556
Нямаш ли баба да й оставиш детето за 1 нощ от време на време- действа много разтоварващо, пък и почва да ти липсва непрекъснатото ръчкане. А на мъжа директно му казваш, че имаш нужда от лично време и пространство.

Общи условия

Активация на акаунт