Как се справяте с постоянната нужда от внимание на хората от вашето семейство?

Не съм чела темата, отговарям на първия пост - разбира се, че се чу вствам и аз така на моменти. И това не е само при мен всъщност, а повечето ми приятелки и познати споделят нуждата от лично време. Това е нормално, особено когато детето е малко и нямаш и минутка спокойствие. Като тръгне на градина - ще имаш време за себе си. Стига да не тръгнеш на работа де, защото тогава идва нов момент с напасването на ангажиментите. В общи линии такова време може да имаш единствено ако мъжът ти или родата - поемат детето, за да можеш ти да имаш време за себе си.

Ох лелееее! Аз съм така, когато отида в нашите.
Обикновено и двамата ми говорят едновременно за различни неща и максимално се стремят да ми привлекат вниманието, като винаги, паралелно с тяхното говорене и детето ме дърпа за нещо.
Та мене 3-ма ме нападат.

Иначе, в нас е по-спокойно   

Мидичка, ако имаш толкова много време за себе си, защо не се захванеш с някакво хоби? Сега си спомням с носталгия времето, в което можех да се отдам на писане, рисуване, свирене и тн. Сега тъкмо да включа програмата и малкия се събуди. Можеш да научиш нещо ново - да свириш на някакъв инструмент, да напишеш книга, да рисуваш нещо си или да се запознаеш с някоя нова философия. Оф, не знам дали има друго такова дете. Като ме види на компютъра и почва да реве!   Много се надявам в детската градина да го научат малко на самостоятелност. Вчера го оставих да реве 1 час да видя дали ще почне да се занимава сам докато аз малко полежа на кревата, че бях изморена. Ами не - рева, тръшка се докато не станах да се занимавам с него. Все се чудя дали ще влезе в релси като тръгне на детска или ще ми звънят да си го прибирам още в 14 часа или пък да вземе да се повреди психически, че там никой не му обръща внимание... или пък да се занимава с "другарчетата"?!
Като почива и мъжът ми, направо откачам. Все едно са 2 деца!   Вместо той да се занимава с малкия, съм длъжна да се занимавам и с двамата. Честно казано мисля, че няма да се оправят, ако ги оставя някой ден и реша да се забавлявам и малко да отдъхна от тях. Хайде ставам, че малкия пак ревна.  

kati_v, после ще пиша нещо и за теб, но сега не мога заради детишока. Сега  съм малко по-свободна.  Ако искаш да разбереш какво става с детето и да "проговори", можеш да се сближиш с него по друг начин, не чрез директни въпроси. Въпросите могат да го накарат да се свие още повече. Примерно го накарай да нарисува картина. Всъщност не знам за колко голямо дете става въпрос. Ако е дете, а не примерно тийнейджър, мисля че можеш да разбереш или като му кажеш да ти нарисува картина, или да напише разказ, или да го подпиташ първо за хубавите моменти от деня, а после и за лошите. Всъщност може и това да не помогне. Ако става въпрос за тийнейджър - там е сложно положението и почти нищо няма да има ефект, но за да има поне малко увереност, може да го пратиш на уроци по някое бойно изкуство. Мисля, че не са излишни. Брат ми беше много затворен до преди да тръгне на уроци по карате. Сега е доста по-отворен, че и гадже си намери.  Мисля, че уроците по бойни изкуства са много добро нещо и ако имаме възможност, бих записала сина си още преди да тръгне на училище. Пък ако мога и аз да се включа покрай него, няма да е зле.   

Гаранция,че един уикенд не е достатъчен за това!

Да , като се върне пак ще е същото .
Някои хора просто се чувстват добре сами , не само за определен период , а по принцип .
Природа !

Редовно изпушвам. Директно търся "отпуска" и редовно се правят, че не ме чуват. Снощи просто си взех якето и излязох. Без обяснения. Шлях се, шлях се, шлях се.... не ми се прибираше. Все пак мисълта дали мъжо е затворил прозореца в детската надделя. ПрибаФ се. Прозорецът - затворен, децата - приспани, мъжо - и той спи с тях. Можело значи.
Днес не настояват за толкова внимание, колкото преди

Ох, как те разбирам... в резултат на това съм хронично недоспала! Сутрин от 7 се мятам с малкия, към 8-9 отивам на работа, някога и по-рано зависи от графика, вечер се прибирам около 18:00 ч. Почвам да се занимавам с домашните неща, малкия, мъжо... и то станало 22:30 ч. Ако имам да работя работя и време за мен остава след 00 часа... и така до около 2 сутринта си имам мое време, което е на цената не достатъчно сън - направо безсъние, особено ако детето се буди...

Абсолютно.
Че и ги гоня в другите стаи и им казват да не пристъпват в хола, докато не разреша.

Дресирала съм и мъж,и деца,че имам нужда от моето време за моите си неща Децата ми от малки някак си спазват дистанция и усещат,че не мога да бъда нон стоп на тяхно разположение.Виж,на баба си буквално се качват на главата,въпреки че вече са големи момичета.Аз не допускам да ми се отнема личното време и пространство.Винаги е било така.Просто не мога да си представя да живея и съществувам единствено и само в услуга на домочадието.Да,дъщерите ми са на първо място,но за да съм адекватна и съхранена имам нужда от малко релакс всеки ден.

Ами просто имаш разбрани деца. Моят син знае, че имам нужда от спокойствие, но не се свени да стоварва всичката тиня, дето му се е събрала, на главата ми всеки ден. Нищо, че е на 22, тоест не е до възраст, до дресиране, а до някакво чувство за мярка на горния етаж.

Уф, това ми е най-големият проблем, ама наистина.  Понеже сме дамо двамата с малкия, той така е свикнал да участвам във всяко негово занимание, че часовете след работа ме изморяват повече, отколкото тези, в които наистина съм "на работа". От криворазрбаната ми представа за майчина всеотдайност и желанието да компенсирам липсата на другия родител с непрекъснато внимание от моя страна, самостоятелността адски му куца и все за нещо ме вика: "Виж каква игра играя, виж това филмче, сега с кой цвят да го оцветя тоя слон... "
Не знам дали ще ми повярвате, ама за 5 години, откакто се е родил, съм прочела не повече от 5 книги. Толкова са сигурно и филмите, които съм изгледала.

Happy_Qeen, вероятно бихте могли да определите с таткото една-две вечери в седмицата, в които той ще се занимава с детето, а ти ще имаш няколко часа за себе си?
За по-адекватен съвет не се сещам, но с удоволствие ще чета тези на другите.

След целия шум, който се налага да търпя на работа, като се прибера, искам само тишина... Да, но не - малкият просто не млъква Таткото и големия са вече научени и не ме тормозят, но дребното... Както се казва - "на всяка манджа - мерудия". Ако разговарям с някого, той все гледа да се намеси и търси внимание. Даже и когато говоря по телефона! Възпитаваме се уж, че не бива да прекъсва разговорите на по-големите (най-голям кошмар е като говоря за нещо с батко му), но... все още няма голям ефект. Не е бебе, разбира, че съм заета точно в този момент, но не - трябва точно тогава да ме занимае с неговите въпроси! Понякога изпушвам и обявявам: "Мама я няма!". Така поне за малко спира безкрайното "мамо, мамо, мамо..."
По този повод големият син ми разказа един виц, който ще споделя с вас
"Въпроси към майката:
- Мамо, това; мамо - онова; мамо - третото; мамо - петото...
Въпроси към таткото:
- Тате, къде е мама?"

И аз, и аз!

А моите дори се състезават кой ще ме "обсеби" за по-дълго време   Сладка картинка са, когато таткото се сърди на малчо, че мама рисува кръгчета, вместо да гледа мача  

И аз си реших засега проблема за сметка на съня - ставам в 6, за да имам половин час само за мене си, докато си пия кафето. По-нататък някак се надявам да успея да ги дресирам, че бих искала да пия кафе и в по-разумен час на денонощието  

Абсолютно изтерясвам от време на време и всички се снишават в този момент и ме оставят на мира.
Изобщо не се церемоня и си заявявам в прав текст, че имам нужда от време за себе си.
Както и да помълча малко и да прекарам малко време в тишина.

Lss*, разсмя ме с този виц. 
При нас положението е същото - малкия не тероризира баща си и когато последния е на компютъра или прави нещо друго, малчугана си играе тихо и кротко. Но ако аз захвана нещо друго или седна на компютъра, се почва едно мрънкане, дърпане, реване, истински ужас. Явно не съм го научила никак добре. А и като гледам колко е привързан към мен, много се чудя как ще приеме детската градина. В България има ли практика в началото да се оставя детето за няколко часа и постепенно времето за престой да се увеличава? Мисля, че моя детишок няма да приеме добре рязка раздяла с мен.