Как се справяте с постоянната нужда от внимание на хората от вашето семейство?

И аз имах такъв период навремето, но навреме се усетих. Научих децата и мъжа ми, че когато пия кафе не искам никой да ме закача, след това съм изцяло тяхна. Как ли, просто не им обръщах внимание, когато пия кафе, все едно няма никой. Бързо се научиха. Идваха, поглеждаха в чашата ми - ако има кафе се оттегляха, но когато свършеше, ела да видиш купон.  И сега ми е смешно, как реагират въпреки, че са големи. Когато съм ядосана, а то с трима мъже няма как да не се случи, съвсем миличко ме изпращат да пия кафе с приятелки, а те опрвят нещата.

А в какво точно се изразява това да си от другат страна? То се знае, че няма златна средна, но незнам дали може да си представиш какво е постоянното внимание - постоянно чувам - "мамо това,мамо, онова",чак на моменти ми е омръзнала тази дума; мъжът ми постоянно ми обръща внимание - не мога едно кафе да изпия без някой да ме задърпа и да ми говори нещо;откъдето и да мина мъжът ми протяга ръце да ме опипва или целува, а децата само тичат след мен и протягат ръчички за нещо. Онзи ден не издържах и се заключих в спалнята за малко спокойствие, защото постоянно се влиза и излиза. Не минаха и пет минути и започна едно тропане, но откъм вратата на балкона, която е свързана със спалнята - и тримата се наредили там и ми се хилят. Да се чудиш да плачеш ли, да се смееш ли. Но сериозно - наистина е досадно, особено когато просто искаш да останеш сама.

 Аз.
 Мъжът ми вече не иска толкова да му обръщам внимание, което не е много приятно, но детето го замества успешно.
 

Знам за какво говориш. И моето дете  е страшна лепенка, и на мене ми писва много често, само нещо говори пее, ходи по мене, мама мама, но нямаме си баби и няма как да почивам...
Като залепени сме двете.

Ембрион,трудно ми е да си представя това,което описваш,защото нямам деца,не за друго.Аз от своя страна  усещам,че понякога партньорът ми също има нужда да остане сам,не му е до мен.А аз го приемам лично.

Аз този период го минах без особени трудности. Сега обаче ми липсва контакта с децата. Голямата си има свои интереси, а на дребната трябва да и вадя насила думите от устата. Само някой скандал между двете раздвижва атмосферата. Спокойно е, чак прекалено.

Личното си пространство съм го извоювала преди 12 години. Всички си знаят, че в събота и неделя в спалнята не се припарва до като не изляза от нея- ако ще и в 3 часа следобед да е.
Същото е и до като работя- разговори само ако е неотложно.
За епилации, декорации и етц. имам достатъчно време до като останалата част на семейството е по собствените си дела.

Аз !

Изпитвам огромна потребност да се уединявам , да бъда сама .
Не казвам самотна , защото това е друго .
Да бъда сама е истинско удоволствие за мен , обожавам !
Всякакво присъствие на хора ме напряга и изтощава , особено в къщи .
Затова и гости каня мнооого рядко .
Детето беше буквално като залепено за мен , слава Богу , че порастна и вече не е така !

Кафето и аз го пия в пълно мълчание ! 
Предупредени са и никой не ме закача !

Аз понеже от първия ден на раждането на детето, нямам баби, лели и т.н. и сме сами, сега сме като скачени съдове.Понякога ми идва в повече постоянното "мамо, мамоо, мамооооо", тогава взимам лаптопа или дистанционното за телевизора и за около половин час изключвам.Обаче после започвам аз да го ръчкам, мачкам и целувам.Или когато гледа детско, сядам до него и започвам"Хайде да си играем, ама защо не искаш, хайде ела да отидем в другата стая".Накрая той супер изнервено ми казва, че гледа детско и да го оставя.Тогава идва въпроса"Виждаш ли и мама иска понякога да е сама, ама не става".Но е много мъничък да го разбере и резултат няма 

Аз никога не съм разбирала изказвания от рода- 'за какво сте ги раждали тези деца, ако сега се не искате да ги гледате и се оплаквате' Гледането на деца си е трудна и изморителна работа и всеки има нужда да разпусне малко иначе ще изперка. Моят син е в палавата възраст, в която иска всичко да пипне и пробва, а не разбира още от обяснения и забрани. Обяснимо аз ужасно се изнервям и изморявам да вървя постоянно след него и да му успокоявам истериите ако не му дам нещо, че накрая самата аз истерясвам. Накрая разбира се го отнася мъжа ми като се върне от работа и аз вече съм в лошо настроение. Миналата седмица за по-малко от час малкия успя да направи толкова много бели (някой с опасност да се нарани), че накрая напълно изтощена го заведох в близкия клуб, дадох го на момичето и просто седнах на земята до тях да ги гледам. Детето беше супер щастливо, че никой не му вика "не пипай, не хвърляй и т.н"., аз си починах, а вечерта посрещнах мъжа си толкова усмихната и спокойна, че ми заръча на другия ден пак да съм го заведяла в клуба.
Иначе времето само за мен е след вечеря- наложила съм мъжа ми поне 1 час да си играе сам с детето, а аз да си чета нещо на компютъра. Но съм го изяснила предварително - това е моето време, за да няма сръдни, че не си играя с тях. Теорията ми е, че след като мъжа ми има право на 1 час обедна почивка за официалната си работа и аз имам право на 1 час почивка от домакинстване и гледане на детето. Така малкия е доволен, че си играят с него, баща му се социализира с детето, а аз разпускам почти сама (ако не се броят взаимните им крясъци, защото игрите им са супер шумни, но няма пълно щастие). Тотален релакс имам съботно неделно, когато или ги изкомандервам да отиват на разходка или заедно на седмичен пазар в магазина. Тогава къщата е напълно моя и тиха поне за час.

Умирам си от кеф да съм си сама вкъщи сега!
Най-после имам време да си събера мислите, да си направя някакви планове...
Лятото бях изпушила с двете деца по цял ден и пусках тема даже.

Особено голямата ме подлудява като се върне от училище: Мамо това, ама мамо трябва да се свърши онова. В 90% се касае или за неща, които може да направи сама, или за пари, които не мога да и дам в точно този момент и съм и го казала поне 5 пъти преди това.
Просто такъв и е характера - умира си да ме ръчка докато не побеснея.

А аз по принцип съм спокоен човек и много обичам да ме оставят на спокойствие.

Иначе, поне мъжа ми не е досада в това отношение.

Точно вчера обяснявах на една приятелка по телефона как ми идва да избягам от вкъщи
Съпругът ми много работи и няма много време да ми досажда, вечер чакам с нетърпение да се прибере, но малкия е такава лепка, непрекъснато ме ръчка, дърпа, все иска нещо, направо на моменти не издържам Чакам с нетърпение да започна работа, че да си почина малко

Бе на мен веднъж в Кауфланд ми идваше да избягам !
Да е била на 3-4 години някъде . Ми то не млъкна , постоянно нещо ми говори , ама мрънкайки и искайки непрестанно  , пък аз искам да разгледам на спокойствие ... леле , идваше ми да я зарежа и да се махна просто ... нетърпимо беше !

Aма как ме накарахте да се чувствам добре, че не съм само аз на това положение! 
Вариантът с кафето е интересен, но няма как да се получи. Малкия сега се учи да пие от чашка и каквото пия, все иска да пие и той - иначе почва да се сърди. А ако пия чай, си представям пак какво суетене около мен ще е.  Много лошо сме го научили това дете.
А и мъжа ми малко като мъжа на ембрион - постоянно облита около мен - все да ме гушне, да ме щипне, особено ако види, че съм на компютъра - постоянно обикаля около мен, ако може нещо да прочете/види и влиза в стаята през 2 мин да не би да изпусне нещо. 


Мидичка, малко ми е тъжно за теб. Дано да имаш това, което искаш.  Може би, за да получиш повече внимание, трябва да се държиш така, сякаш не го искаш. Да си намираш по-самотни занимания, за да провокираш интерес, а не да го търсиш. 

Миналата есен, докато още бях в майчинство, вече беше започнало много да ми тежи. И се записах на курс по чужд език, а също и на театрална школа. Четири вечери седмично ме нямаше вкъщи, а малката се гледаше с баща си. На всички този период ни се отрази много добре. Аз си идвах в добро настроение, пълна с впечетления, с ентусиазъм, а мъжът ми и дъщеря ми се сближиха повече в игри и грижи. Сега вече ходя на работа и положението е различно.