Пак за възпитанието на децата.

shoshi  не съм прочела цялата тема , после ще го направя.Искам да споделя моят личен опит.
За твое съжаление (вероятно) ще се съглася със свекърва ти.Първо да уточня, че не говоря като майка на голямо дете, а споделям личните впечатления от моето детство.
Като дете моите родители са имали аналогичен проблема с ман като товя с дъщеря ти в момента.
И аз лъжех непрекъснато.И въпреки боя (защото ядях и доста бой) и наказанията които изтърпявах , на следващият път аз отново лъжех ...ОТ СТРАХ да не бъда наказана или бита.Разбираш ли как се получава един порочен кръг от който трябва да търсиш изход?!
За това наистина смятам, че наказанието не е начина (а боя още по-малко) да се реши проблема.Смея да твърдя , че аз бях комплексирана от собствените си родители.Естетствено всичко е много индивидуално, в смисъл това как съм живяла аз и как дъщеря ти живее например.
Да не говорим , че и аз бях по-голамото дете (КАКАТА) която носеше отговорност и за малкото си братче, а в същото време съм се чувствала не достатъчно обичана.Най-вероятно съм привличала внимание по този начин .
Другото което си спомням ярко е как ме оставяха да гледам брат си и как ме караха да "помагам" в отглеждането му уж за да ме включат за да не съм изолирана.Това ме караше да се чувствам използвана, а не нужна.
Не знам аз ли съм била чешит или има нещо вярно в разсъжденията ми.Това само психолог може да каже.
Наистина смятам, че колкото и да е трудно трябва да намираш време САМО за вас ДВЕТЕ.Време в което да не бъдеш МАЙКА , а ПРИЯТЕЛКА.
Знаеш как тудно се печели нечие доверие.При децата е още по- трудно, па макар и това да са собствените ти деца.
Трябва да намериш начин да поговорите, но без тя да осъзнае, че става дума конкретно за нея.МОже би да и разкажеш някаква история в която главния герой всъщност ще е самата тя, но ти го разкажи в трето лице уж за някой друг.Попитай я как би постъпила тя в еди каква си ситуация ,поискай съвет от самата нея.
За подаръците.С прискърбие също ще се съглася със свекърва ти.За огромно наше съжаление децата в днешно време са материалисти, не зависимо, че се опитваме да изградим у тях друга ценностна система.
Мисля , че такива жестове биха я поощрили.Не ти пречи да пробваш.Не е задължително подаръкът да е играчка или нещо за забавление - нека е полезен.Например книжка или боички, или нещо с което знаеш, че тя обича да се занимава.
Темата е много щекотлива и много ИНДИВИДУАЛНА!!!
Не налагам мнение, а споделям собствени впечатления!
Желая ти късмет в общуването с девойката и стискам палци, защото според мен трудното предстои!

Благодаря на всички за споделеното мнение. Мислех, че съм се изчерпала от към идеи, но на последък ми тръгна добре общуването с щерката, някак си се заредих и обнових. От всичко най ме е страх да не загубя доверието и връзката с детето, че сега лъжите ги хващам лесно и са по-безобидни. Като се замисля за по-нататък, наркотици и т.н....

 Ох, болна тема, от една страна нормално е когато отделяме толкава внимание и взискателност към децата си с желанието да им създадем една стабилна основа за бъдещето и те да реагират, доста често самите лъжи са в търсене на одобрение или осъзната грешка, която се опитват да прикрият с една лъжа.
 Въпросът, който е най-важен в случая е- Защо детето изпитва необходимост да излъже-за да отговори но мойте изисквания, да продължи да се вписва в света, който сме изградили, без аз или баща му да бъдем разочаровани, отговорите са много, но основното според мен е, че понякакъв начин, сме създали погрешно разбиране за контакта между нас. Наказанието не е решение в случая, това задълбочава проблема.
 Аз се опитвам да ги науча, че неистиските неща, каквато е и лъжата винаги се разбират и разпознават, това не е решение, вярно много е лесно, като първоначален изход от една ситуация, но рано или късно се разбира. Никога не ги наказвам, когато имам доказателства, че са излъгали, просто съвсем спокойно им обяснявам начина по който съм разбрала, че това, което казват е лъжа. За мен е важно да осъзнаят действията си в последствие факта, че независимо от моментното хрумване да се измъкнеш или недавайки си сметка какво правиш, резултата винаги е видим.
 Явно има резултат цялята тази галимера на разговори и обяснения, която представям на кратко тук, защото днес Момчил, пред надраскания диван, затиснат от фактите, без дори да е правено разследване си призна, че той го е надраскал .Дори не бих могла да си преставя да го накажа в този случай, да си признаеш осъзната и направена беля си е виша форма на доверие(или наистина е повярвал, че виждам през стените ).

 За постиженията в училище, все още съм много боса и не бих могла да коментирам...Димана се старае за момента и без финансово поощрение, ако среща затруднения с нещо сама си казва, че иска да се поупражняваме заедно, защото й е трудно(в интерес на истината страшно ме зарадва това, нейно търсене на упражняване и тайно си се пукам по шевовете ), но как ще се развият нещата след 2 години не знам.
  И за да не създам погрешно впечатление, вкъщи си се наказваме и караме доста често, редовно ми се налага да повтарям около 300 пъти  "Измий си зъбите" или "Облечи си пижамата" и т.н. и съм на пълен игнор, като раздавам команди (съответно аз съм горе на черешата), е ако някой може да ме измъкне от тези ситуации, ще е предотвратил един ранен инфарк със сигурност